клиника Щерев

Не боли чак толкова, не се притеснявай 

Мен след секциото не ме е боляло, по скоро едно опъване усещах. Предлагаха ми обезболяващи много пъти, но нито един път не съм взела, а аз на болка не търпя Иначе по-неприятно е по време на самото секцио, въпреки упойката си се усеща едно натискане дето не е хич приятно. Аз много се размрънках и след като извадиха бебето д-р Николаев ме приспа, така че помня само първите 10 мин

Водих синът ми при д-р Стаменов (май така беше  ) - не останах никак с добри впечатления. Само го преслуша и му погледна пишлето. Настоях няколко пъти да му погледне хубаво гърлото, защото му беше паднал гласа, накрая го погледна и каза, че нищо му нямало. След три дни го заведох пак, този път при д-р Бранкова - оказа се сериозна гнойна ангина. Отлични впечатления имам от д-р Бранкова, изключително мила, отзивчива, и най-важното - постави правилна диагноза с правилно лечение. Нямам търпение да сключат договор със ЗК, за да мога да запиша детето при нея 

Знаете ли какво адаптирано мляко дават на бебоците в клиниката?

Захранват с HIP Combiotic поне началото на март беше то. Аз го давах и после, но в последствое спря да го яде и сменихме с Lactana.

Болката от секциото не е никаква сравнение с тази на контракциите. Радвай се, че ще раждаш секцио. Никога няма да родя нормално (поне аз така мисля).

Е, хайде сега. Недей да обобщаваш по този начин!    
Знаеш ли как болят контракции та говориш така и правиш сравнение?
Моето раждане от изтичането на водите до излизането на бебето беше точно час и 45 минути. Имах точно 6 болезнени контракции, между които имаше паузи, в които нямаше НИКАКВА болка. На другия ден коремът ми се беше напълно прибрал и ме наболяваха само трите малки външни шева, ходех си без проблем за разлика от оперираните момичета, които дни наред не можеха да се изправят като хората и се чудеха как да си гушнат бебетата, че да не им опират в шевовете на корема.
В твой стил аз пък мога да кажа, че никога доброволно няма да легна под ножа, защото секциото си е коремна операция, а не порязване на пръстчето. Не искам да ме режат, не искам белези.  

Дайте да не обобщаваме и да не говорим подобни неща, защото тук четат много бременни момичета. Да ги оставим сами да си направят избора.

Изказвания като

са нередни, още повече, че не са базирани върху личен опит.

Сравнение между двата типа раждане може да прави само някой, който е родил и нормално, и секцио. При това сравнението пак би било напълно субективно. Това, че Хикс е родила нормално или секцио и не е имало, или е имало, проблеми и усложнения, не значи, че и Игрек ще роди така. Всичко е до тяло и до организъм.

Не изкарвай нормалното раждане като някакъв нечовешки ужас, защото не е. Ако беше, човечеството нямаше да оцелее толкова хиляди години.

ПП: три пъти съм получавала интеркостална невралгия. Хиляда пъти по-болезнена е от раждането.

На нас ни даваха Аптамил.



Всъщност Ladvy ражда нормално, но се наложи секцио в последствие, малко по-напред е разказът и.

За контракциите наистина мога да кажа, че много боляха, а болката след секциото не ми направи никакво впечатление, но това си е за мен. Раждах 12 часа и накрая се наложи спешно секцио. Следващото раждане пак бих провала да си родя детето естествено, но друг е въпроса, че докторът, който искам да ме изражда категорично заяви, че той такива рискове не поема.
Както и да е това е от мен по тази тема

Е, първото ми раждане до напъните (20-ина минути "опитах" и от тях) включваше процес на нормално раждане (десетина часа) и после секцио по спешност, та може да се каже, че имам представа и от двете, но никога не бих тръгнала да обобщавам или правя изводи поради вече изтъкнатите от Зимна роза доводи. Лично за себе си приемам изявления от сорта на "ще родя само секцио" освен като тъпа по пуберски звучаща лигавщина и лишени от зряла мисъл и логика, но знам, че това си е мое мнение, а всеки си решава сам за себе си, тялото и детето си   Ако имах избор, вторият път също щях да избера да се опитам да родя нормално, при все, че болките от първото раждане си остават най-големите, които съм изпитвала. Но минават, и се забравят, и не само това. Колкото организми и жени, толкова различни усещания.

За млякото исках само да добавя, че, ако има някакъв проблем - моята Фръцльона отказваше АМ първите 2 дни, докато ми дойде кърмата - смениха Хипп с Аптамил по решение на неонатоложката. Не че имаше ефект, де. Зверчето и него отказа и предпочиташе да си стои гладно   Това го споделям, в случай че че някоя мама се окаже с подобна проклетийка, да не се притеснява. Освен че смъкна над 350 гр за 5 дни (което се счита за доста), нищо й нямаше, беше си с тонус, а сега е една дунда, дет' всичко й е кръгло   и все така не иска никакво АМ.

...сега видях, че моят пост е като ехо на този на rendence  , ама нищо де - толкова време го писах, а и така се вижда, че има сходни случаи и преживявания.

Просто не смятам за редно да се правят такива изказвания и да се стряскат бременните момичета.  
Всеки сам трябва да си избере като преди това добре се е информирал как протичат двата вида раждане.

И тази тема ли смятате да вкиснете със спора за естественото раждане и секциото? Амън!
Не зная как правят секциото, дали упойката е много хубава или какво става, но много малко момичета познавам родили в клиниката, които се оплакват от сериозни болки след това. За разлика от другите болници, описват се някакви апокалиптични картини на разрези, немощ да си вдигнеш детето, болки, чудо. Екипът е просто много добър и също тук казвате, че не сте имали оплакване от секциото, както и аз. Дори се чудя какво оперират в останалите болници, защото жените много се оплакват, месеци отнема възстановяването, пък не могат да си вдигнат детето (три кила да не може да носиш какво ли са ти рязали?. Миналата година даваха Хип на децата.

Аз не мисля да наливам масло във вечния пламенен спор нормално или секцио, само за протокола ще коментирам операциите в клиниката - аз избрах секцио и съм доволна от избора си - оперира ме Александров и беше перфектно свършена работа Не бих казала, че нямаше болки след операцията, първите няколко дни бяха доста трудни, въпреки Профенид-а свещички, които ни дадоха - направо при малко стоене права, ми се завиваше свят, но постепенно болките отшумяха и след първия месец вече бях забравила, че са ме оперирали въобще. Бебето си го носех без проблем още в болницата, не ми е било трудно изобщо, а след първия-втория месец вече безпроблемно си смъквах и количката по стълбите в блока ни - също без никакъв дискомфорт и болки. За белега - не е малък, но постепенно избледнява, а и по принцип никак не ме притеснява.

Ей, ама няма тема във форума, където този спор да не се е вмъкнал по някакъв неразбираем за мен начин. Според мен, в бгмамата има предостатъчно информация, от където бременните момичета могат да почерпят опит във вземането на решение как да родят, за да ги стряскат три изречения в темата за болница "Щерев"
Аз за пореден път ще кажа, че моето секцио беше супер безболезнено, свещички не съм ползвала и счупих коридорите от ходене още на другата сутрин. И не свещичките са тези, които толкова облекчават, а добрата упойка и морфинът, които също се влива... Както при раждането по нормален път- всичко е въпрос на тяло, организъм и настройка. Каквато аз никога не съм имала, че ще мога да се справя по естествен път /да не навлизам в конкретиката на психически травми и пр./

Това, за което би трябвало да помислим, когато дискутираме опозицията секцио vs. раждане по естествен път, за мен най-малко са болките на майката и нейните белези! От позицията на жена, родила планово, искрено съжалявам, че не оставих детето си само да ми даде сигнал кога е приключило вътреутробното си развитие и е готово да се роди. Така че, ако изобщо някое бременно момиче именно заради мненията тук решава как да роди, нека даде шанс на бебето само да реши кога е готово! После вариантите са два  

Извинявам се предварително за дългия пост, ако на някой му се чете, ето и моята гледна точка по темата 
Аз скоро не съм писала, защото останах доста разочарована от клиниката, но нещо не се стърпях да не се включа по темата  Първото ми раждане завърши със спешно секцио, след часове с контракции, невъзможност да направя разкритие и голямо бебе стоящо високо, високо. Честно казано много лесно и бързо се възстанових (секциото ми беше в 22, а в 9 вече бях в стаята с бебето в ръце). Отношението и престя ми в клиниката бяха прекрасни.
Втория път исках да опитам отново да родя нормално (секцио не е вариант за мен, още повече планирано, поне нека бебето реши кога е готово да излезе - лично мнение ). Имах уверението от лекарят, който ме следеше и двата пъти, че няма проблем да родя нормално (забременях 3 години след секциото имено, защото ми каза, че това би ми дало шас да родя нормално) и така беше докато не влязох в 9ти месец, когато изведнъж се оказа, че е много рисково, че не и се поема този риск и по-скоро щели да ми дадат шанс, защото така искам, но при много условия (разбира се, бях склонна да направя компромиси) и въпреки всичко ситуацията беше аха съм отишла и моментално ще ме срежат - винаги могат да намерят причина за това, даже ми бяха разказани два случая на опити за нормално раждане след секцио в клиниката, единя от който бил завършил безпроблемно, но не и втория... (в последствие от главната акушерка разбрах, че не е имало такива случаи - бях много разочарована, защото имах огромно доверие на лекаря си, а се почувствах излъгана). В допълнение и Николаев (когото много харесвам) и кардиолога, при които се минава на консултации не ме взеха насериозно като казах, че ще опитам нормално раждане след секцио и думите и на двамата бяха "оо, няма да стане, вече имаш едно секцио". Така в средата на 9ти месец се оказа, че съм меко казано подведена и че не мога да разчитам на екипа да сбъдна желанието си. Е, аз не се отказах и успях да го постигна, но в друга болница!
Та, по темата - имам едно секцио и успешно нормално раждане след това. Определено мен лично по-малко ме болеше секциото, но дискомфорта си го имаше дълго след това (това си е операция). Нормалното ми раждане беше дългичко и трудно (ако все пак бях решила да остана да родя в Щерев 100% щях да завърша със секцио, защото нещата и "проблемите" се повториха), но няма по-прекрасно преживяване от това. Не е само болката важна тук, за мен емоционалното преживяване, от нормалното раждане не мога да сравня с нищо друго...
В крайна сметка всеки има приоритети и възможност да избере най-доброто за себе си и бебето си. Пожелавам на всички, независимо как са избрали да родят, всичко да е наред и да се радват на прекрасни и здрави бебчета   

Да, поредната тема която обърнахте на словесна битка за и против секциото. Айде няма нужда, за толкова години във форума се начетох на глупости. Сега остава и някой да почне да обяснява, че най-добрия вариант е да се роди в къщи неасистирано  Аман от глупости вече 
Пишете си по темата и толкова, ако е възможно без агитации.