Арабски или не-добре дошли са вси4ки на кафе-54 тема!

Евадам,
аз съм съвсем от скоро тук, но начина по който качвам снимки е чрез слагане на директен линк към тях. Моите снимки са качени на www.flickr.com, и оттам просто кипирам линка към  дадена снимка и го поставям в редакционото поле като предварително натискам бутончето със снимка(в помощното меню) и линка се вмъква в код. Така снимката се вижда при публикуване на съобщение.

4естити празници на вси4ки празнували
сега да си разкажа и моята история-с моя се видяхме един хубав есенен ден и само толкова,после още няколко дена се заси4ахме без той да се престраши да ме заговори,най накрая ме покани на кафе-бяхме аз и моя приятелка а и той беше с приятел,най интересното беше 4е тя си го беше харесала аз също но тогава нищо не и казах,защото не предполагах 4е ще стане нещо,та те бяха седнали разделени един от друг и мен ме покани да седна до него и за нея остана място до приятеля му -понеже беше много зле с бг 1 негово изре4ение беше на 3 езика-бг,английски и арабски-за първите 2 4асти нямаш проблем за 3тата-нагласях по смисъл,после тази приятелка на няколко пъти се опита да ни раздели,но не мина номера
4ЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН НА МАЛКИЯ АДАМ- ЕВА -нека да е най щастливото и послушно детенце на земята

ДУА цветята са за теб по повод р.ден на мъжа ти
ПРИНЦЕСА_БГ И МОМИ4Е аз също завърших там-право,Марияна Паскалева още ли е секретарка на ректорката ако е там поздравете я от мен-Десислава от Сирия-тя ще се сети
ЕВА както е писала Принцеса от всеки сайт става само копираш адреса-ако питаш за снимки,за всякакви други картинки като ги намериш на сайта пак копираш адреса,но преди него слагаш[имг]адреса[/имг]-като имг е изписано на латиница и снимките да са максимум 400/600 пиксела ина4е модераторите ще се карат 

dtti-незнам за тази секретарка,аз съм задочно и ходя мн рядко.не ги познавам даже нз как се казва ректорката:) знам че е с червена коса

Мерси Иска,че ме светна по въпроса
как се запознахме ах,ами учехме и двамата Медицинския университет -Пловдив(специалност стоматология)..по традиция всяка година петокурсниците организират бал,канят се всички преподаватели,колеги,приятели,въобще голяма работа беше по онова време 1998..моята най-добра приятелка имаше гадже петокурсник(ние с нея бяхме 2ри курс) и те двамата ме поканиха...хабибито пък,беше на бала на негов приятел...наистина си прекарвахме чудесно ,музика,танци...и когато пуснаха танци за двама,изневиделица той ме покани за дама(не го бях забелязала дотогава),говорихме си повече отколкото да танцуваме и на мен ми хареса това,че беше много мил и някак душевно чист..и тези красиви черни очи ме плениха ..след това почти не се видяхме,дойдоха изпити,я лятото той си замина за Америка,но аз често си мислех за него и исках да го опозная повече.Дойде септември,отново на училище и се видяхме още първия ден (като че ли се търсехме в тълпата) заговорихме се  и от дума на дума ме покани на среща,излязохме на кафе,и започна се среща след среща,и така 2001 се взехме.За мен всичко е съдба,ако не бях отишла на бала,може би никога нямаше да се запознаем.

ти ме шашна,аз запо4нах редовно,но се прехвърлих задо4но и доста народ от преподавателите и администрацията познавах

Благодаря Деси и Принцеса,и на вас за обяснението 
Мерси Деска,че първа се сети 
http://www.snimka.bg/photo.php?photo_id=2540135
Почерпете се за здраве,ставаме на цели 2 годинки,мале още не мога да повярвам ,за мен той си е още бебе

Честит Рожден ден на Адам!

Да ти е жив и здрав, най-вече и да расте в мир заобиколен от много любов:)

ЕВА тортата е супер-ако не те затруднява после пусни рецептата 
ЛИЛИ нали не ти харесваше аватара ми-смених го -а сега познайте кой е
ПРИНЦЕСАТА не надни4ай пусни някой ред
лека нощ на вси4ки останали

Честит рожден ден на малкия Адам и мъжа на Дуа! Да са живи и здрави рожденниците!

Много хубави истории имате всички....хубаво нещо е наистина любовта и особено първите мигове.

Рали с теб май се водим колежки..и аз следвам екология.  

Иска за това с манията ти към арабското ми е много добре познато. И аз започнах с музиката след това с култура, религия, танците ... и толкова много се задълбочих в тях. Чудя се до къде ще стигна с тази мания. Понякога даже си мисля, че манията ми към ориента  е психическо заболяване.  

Искам и аз да разкажа за единствената любов, която съм изживявала до сега през живота си...въпреки, че тя приключи много скоро и по-много болезнен начин.
С моето хабиби се запознахме по чата. Исках да си намеря приятели/ки от арабски произход...до такава степен се бях вманиачила като Иска.   Но не си мислех в никакъв случай да тръгна с някой от нета. Така безнадеждно докато си търсих арабиан френдс из чата (на 2юни 2004г.) ...видях ника на моето хабиби. И започнахме да си пишем....разменихме си снимките и телефонните номера. Но аз като го видях на снимките се притесних дали пък този не ме лъже, че е арабин..може пък и циганин да е... нали беше леко мургавичък, а и на снимката беше с руси кичури     ... първият момент се отвратих от външния му вид и се колебаех дали да се видя с него. След няколко дена отново уговорихме по тел. час за чат и тогава при мен беше една приятелка и ме накара да ме убеди да се срещна с него с думите: "Какво толкова ще стане ...нали искаш да си имаш познати араби приятели, защо се влияеш толкова много от външния му вид.....може би не е фотогеничен...излезте поне за по едно кафе, и къде пък ти заприлича на циганин момчето..виж с големи типични черни арабски очи е..личи му че е арабин" и тя успя да ме обеди да срещна с него. И аз през това време по чата го изпитвах дали знае арабски и дали наистина е арабин. Първо го попитах знае ли какво означава хабиби и си виках сега ако тоз ми отговори "озн. обичам те" както повечето не араби си мислят, че това означава думата хабиби. Той ми отговори любима/ми. И аз реших да му задам нещо по-сложно и го помолих да ми преведе една песен на Амр Диаб, която много ми харесваше: Мин ауел мар , и пак ми преведе точно. Уговорихме среща за другия ден. И се срещнахме на 9 юни 2004г. , местоположение: гр. Варна, на спирката до ХЕИ'то, откъм страната на Цветния квартал (понеже бях на училище тогава втора смяна) . Срещата беше уговорена за 17:40, а аз му се обадих и му казах, че ще закъснея малко и реално се срещнахме в 17:50ч. ... Той беше облечен в бяла риза с червени цветя и бял панталон и беше със слънчеви очила. Доближихме се един към друг и аз му подадох ръка и го поптах "Ахмед?" да аз съм и си махна сл. очила (ааааааахххххх...   ) и беше усмихнат и приветлив...ръкувах ме се и решихме да седнем в едно барче до второ районно ....варненките ще го знаят "Силвър грийн". През цялото време си говорихме и се опознавахме задавайки си въпроси, а той ме обсипваше с комплименти и мили думи...беше много романтичен. През цялото време ме гледаше като омагиосан и когато му говорех нещо виждах как ме гледаше дълбоко в очите и се унасяше   и аз си забравях мисълта, докато той ме гледаше влюбено с красивите си големи черни очи.   И още първия ден ми каза, че много ме е харесал и би искал да му бъда приятелка! Беше чисто предложение. И ми каза, че мога да не му отговарям веднага, защото едва от 30мин. се познаваме. И аз му казах, че искам със сигурност да поддържам връзка с него, но в момента не мога да му кажа да на предложението, защото не го познавам. Минаха 2 часа така със сладки приказки....той ми разказваше за работата си...за семейството си. След това беше време да се прибера и когато излязохме от барчето заваля много силен проливен дъжд ...като из ведро. И той ме дръпна настрани грижливо за да не се намокря и ми каза "виж небето се разплака от радост, защото се срещнахме ние" - бях много щастлива в този момент, въпреки, че незнаех какво изпитвам към него...след това той  притича да хване такси и така се прибрахме и на другия ден искаше пак да се видим и уговорихме среща и за другия ден. Аз като се прибрах вкъщи се чувствах много странно и си задавах въпроса какво изпитвам към него...вечерта като си легнах само усещах как си мислех за него и за това, което се е случило през деня с усмивка на лицето си. Много се вълнувах и си казвах май го харесвам. Видяхме се на следващия ден пак около цветния квартал в друго барче. Пак си говорихме за много неща, а той беше още по-романтичен и още по-мили и романтични неща ми говореше...и ме обливаше с комплименти. Чувствах се точно като принцеса до него ....беше като сън..толкова хубаво.   Той докато ми говорише нежно и аз в този момент вече бях сигурна в себе си, че го харесвам и че се влюбвам като го погледна в очите. И докато ми говореше хубави неща и се обясняваше какво чувства към мен, гледайки го в очите срамежливо му казах "Май се влюбвам в теб" и много ме хвана срам... той ме погали косата....никога няма да забравя тръпката в този момент....прегърна ме и ме целуна по челото. След като излязохме от барчето хванахме се за ръце и тръгнахме към моето училище ...уж аз щях да влизам в час....той ми се молеше половин час пред училището да не бягам заради него от часовете си и каза, че ще ме чака да ми свършат часовете, но аз не се съгласих и решихме да прекараме целия ден заедно. И през цялото време докато вървяхме по пътя спирахме и се прегръщахме и ми казваше: "хабибти", "ти си моето барби" , а аз само повтарях "Много съм щастлива". Наистина бяха най-щастливите моменти от живота ми. Но за съжаление не всяка любов с хубаво начало има хубав край.   Та това е моята история. Сега само спомените ме правят щастлива.

деси не надничах само...писах този роман за моята приключила приказка...

Честит Рожден Ден на сладкия Адам! Да расте здраво и усмихнато момче и винаги да носи радости на мама и тати!



Честито и на съпруга ти, Дуа!

Принцеске, историята ти е много красива и много добре си я описала - направо почувствах, че седя до вас в кафенето и ви слушам  Дано да срещнеш принца на своите мечти, който ще те направи още по-щастлива и желана.

Веси, къде се изгуби? Как е нашето адашче?

Принцеса 2  - Надя е майка ти ли? Или аз пак не съм разбрала нещо?

Добро утро

ЧРД АДАМ и на неговата мама Ева

ЧРД на любимия, Дуа!




ЧРД и на малкия Адам на мама Ева.



Момичета, много прочувствени разкази. ) Да са ни живи и здрави любимите.   

добро утро,
desert princes-мн ми хареса историята ти.аз го знам барчето,живея в цветния.

ЧЕСТИТ РОЖДЕН ДЕН ,НА РОЖДЕНННИЦИТЕ ДА СА ЖИВИ И ЗДРАВИ,МНОГО ЩАСТИЕ...

Аз се почувствах длъжна да ви поканя на скромен обяд по случай

Рождения ден на моя човек,но ще ги помоля да отсервират бутилките

заповядайте на ливанска храна