Най-хубавите стихове за мама

Майките си отиват


Как си отиват майките от нас,
как тихо,
как на пръсти си отиват,
а синовете сито си доспиват,
без да усетят този страшен час.
Не си отиват изведнъж - с вестта,
че няма ги, отминали внезапно.
Те си отиват постепенно, бавно,
по стълбата на късните лета.
И падаме пред белите коси,
и честваме рождените им дати,
но взривът закъснели дитирамби
ни тях,
ни нас не може да спаси.
Все по-далечни стават,
все по-малки
Простираме ръка като крило,
а въздухът от нас до наште майки
лъщи като преграда от стъкло!
Да, късно е! Удари този час.
И гледаме през сълзи неотклонни
в сурови и безпомощни колони
как си отиват майките от нас…

Евгений Евтушенко

 Много мъчно ми стана...

Да Вела !

А това е първото стихотворение на моята щерка-помня го  от преди .....20 години
Най-съм мъничка на мама
и послушница голяма,
и съм бяла ,и съм чиста
 имам зъбки кат мъниста.
Винаги съм пременена-
като слънцето засмяна!
Ето вижте,погледнете-
правичката ми кажете
-Друга като мен такава
 има ли
 и кой познава?

Обичам те маминото!!!!

Твоите очи прекрасни слънце са ми мамо,
с твойте грижи ще порасна стройна и голяма.
За твоя празник да те поздравя
и от сърце да ти благодаря -
за обичта ти вечна и безкрайна,
за грижата и мъката потайна,
за твоето сърце добро, голямо!
Честит празник, мила мамо!

Любима мамо, майчице добричка,
когато сбъркам, ти не се сърди,
аз още съм немирна малка птичка,
но обич има в моите очи!

Повярвай ми, ще бъда най-добрата
и благодарна твоя дъщеря,
че твоята голяма обич свята,
завинаги сърцето ми събра!

/стихчето е от детската градина на дъщеря ми за 8ми март/

Здравейте!
Много ще се радвам ако ми пуснете събраните стихове за майката. Всяка година и аз си ги препрочитам от темичката, но тази година по късно се сетих и съм ви изпуснала докато линка е бил активен.  
mail: lony_77@abv.bg

Заповядай!

Стихове за майката

Линкът за достъп до файла ще бъде активен до : Вторник 13.03.12.

Вела, ще съм радостна и благодарна ако сложиш името ми на следните стихотворения:

Може би не си знаела, но те са мои...



 Мама

   Коленича пред тебе майчице свята
   протягам в тъмното мойте ръце,
   ще обърна наопаки даже земята,
   защото човешкото в теб ме зове.

   Очите ти сини и днес са красиви -
   те търсят утеха, но срещат тъга...
   Не си го заслужила, обич си дала
   с любов безгранична родила деца.

   Отгледа ни с мъка, живот със лишения,
   отказа за себе си много неща...
   Да имаме ние да станем човеци,
   да имаме бъдеще без нищета.

   Не чух през живота ти думата"няма",
   не чух в тежки дни да кажеш "боли".
   Редеше със татко дни без измама,
   създадохте светли широки души.

   "Обичам те мамо" - веднъж не го казах...
   И днес съжалявам, изминаха дни
   А ти го заслужи, каква по голяма
   и истинска обич да даваш - "Прости..."

   Но аз имам време и днес ще поправя
   голямата грешка във моят живот.
   "Обичам те мамо"! "Обичам те много!"
   Навеждам глава, търся думи и брод.

   А ти ме поглеждаш с очите красиви
   от времето непотъмнели дори...
   Поклащаш глава, усмихваш се мило.
   Това е голямата прошка нали?

М.Г./Марѝ/:bowuu:




***  
Утре първи март е Мамо!
Делят ни километри много,
а в джоба мартеничката лежи...
Ще те закича тук с моето слово,
така по-малко ще тежи.
И после след няколко дни,
когато животът ме пусне.
Ще отида при добрите очи
и ще целуна майчини устни.

***  

Думи топли като слънцето,
написани за майката добра.
Дребни, но силни като зрънцето,
поемащо през пръст към топлина...

***  

Преди два дена дадох ти обет
на тебе мамичко добра.
Ти даваш ми любов, съвет
и много много светлина.
Днес празниците са ни два
за мен и теб единствена...
Родила си се днес с късмет
за да ме има мен сега.
Желая много здраве мамо!
Успях да те целуна днес

 




  Мамина милувка

Чука  дъжда по стъклото,
ронят се тежки сълзи.
Пак идва време в което
слънцето беше преди...

Тъжно е. Мрачно и тихо.
Само милувка една
леко прокрадва се... Мигом
в мене струи светлина.


Твоята, мамо милувка,
тя е единствена длан.
Дадена в тежка минута.
Гонеща вятър в харман...

Става ми топло и леко.
Ти си отново до мен.
В мислите нейде далеко
ражда се новият ден.

Пак сме си двечките мамо.
Както тогава нали?
Вече светът е различен.
И болката с теб не боли...

М.Г./Марѝ/

И тази вечер...

И тази вечер ще легнеш сама.
Със спомена топъл за вчера.
А аз ще изпитвам вина.
И в топло от студ ще треперя.

И пак ще се молиш за нас.
Пред тази, добрата икона..
Пердето ще дръпнеш. Без глас.
В устата с вкуса на лимона.

И малката стая сега. Във миг
в тъмнина ще потъне.
Студено е. А малкият плик
на шкафа лежи. Там прегънат.

Това там е мое писмо.
Написано в дните далечни.
Ти пазиш го. То е едно.
А думите в него са вечни.

"Обичам те мамо!Ти си
единствена, моя и свята.
С най-топлите сини очи.
Ти , мамо... Една на земята!!!"

М.Г./Марѝ/

  Майчица

От тебе си тръгнах. И вчера. Отново.
На нашата порта стоеше сама.
Свистеше в косите ти вятър сурово...
Но ти не го чувстваше майко една.

За малко се връщам. За ден да те видя.
А после отново си тръгвам от там.
След мен дълго гледаш и махаш дордето
завоя подминем. По пътя насам.

А после ти сигурно много сама си...
И после очакваш със трепет денят
във който на портата някой ще тропне.
А знаеш добре, че това ще съм аз.

И всяко сбогуване е сякаш последно.
Мъчително. Тежко. Далечно. Само.
А после пак чакаме този ден слънчев.
В прегръдка едничка да бъдем. В едно.

Нали ако нямаше, мамо раздели...
Красивите срещи не ще ний ценим.

И ето затуй двете с теб ще сме смели.
Потока на времето да не виним.

Защото и сто свята нови да има.
За мене ти си оставаш една!
Със топлата длан във студената зима.
Облечена с честност и доброта...

М.Г./Марѝ/

Марѝ , коригирах целия документ. Мисля, че надписах всичките. Не е било умишлено.

Ето:

 

И за миг не съм си помислила, че е нарочно. Благодаря ти за положеният труд. 

Вела благодаря изтеглих си го   

Мила моя мамо,
как да ти благодаря?!
Със цветя ли само
или с обичта...
С всичко аз каквото мога
ще те наградя!
Благодаря ти мила мамо
за твойта обич, за твойта доброта!


Благодаря на всички за чудесните стихове!

           Есента на мама .                                                                                                                      
Всяка есен се заричам  да се върна тук.
Мама чака под асмите,
гасне всеки звук.

Дълго, дълго тя се взира
в пътната врата,
чака стъпките ми леки
в есента...

Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...

Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...

Някой ден ще я целуна,
но кога - не знам.
Свети кротко жълта дюля
в майчината длан...

Пада слънце като пръстен
в бавната река.
Мама тихо се прибира
В есента...
Гриша Трифонов      

                                                               Не завиждам  
 

Не завиждам, мале, не завиждам,
ти си ме родила със сърце широко.
Не завиждам, мале, не завиждам,
ала нося рана много на дълбоко.

Само гладен знае вкусен ли е хлябът.
Само болен знае що е лек да няма.
Само мама знае вечно да ме чака,
да целува хляба, да оплаква мрака.

Не завиждам, мале, не завиждам
на широки двори, на големи къщи.
Не завиждам, мале, не завиждам,
големството, мале, без сърце е нищо.

Само пролет има цъфнало кокиче.
Най се много жали за добро момиче.
Само мама знае вечно да ме чака,
да целува хляба, да оплаква мрака.
Нона Йотова

Не помня някога да съм чела толкова истински стихове.Благодаря ви за това, че сте ги събрали тук