Трябва ли да питаме: колко ме обичаш?

  • 9 752
  • 125
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 5 622
Французите,моята най-любима час от човечеството ,след всяка дума казват merci.Аз харесвам нашата българска дума "благодаря" и я вкарвам постоянно в употреба.Мисля,че да казваш "благодаря" е каго да си измиваш зъбите сутрин и вечер.

И Американците много благодарят. За щяло и нещяло. Харесва ми, има възпитателен ефект това, освен това прави хората по-добри. Мое мнение. Лични впечатления  Peace

Е, да. Благодаря е лицемерна дума, сигурно. МОже би затова се срещат хора, които избягват употребата й. Изобщо не става въпрос за просене, а за елементарно възпитание, за което всички драпаме и се възмущаваме при липсата му. Аман от отворковци, бе! Twisted Evil

 Wink

# 46
  • Мнения: 227
Не,не трябва да питаме,а да почувстваме...евентуално. Wink

# 47
  • Мнения: 516
ДеЩо, най- малко от всичко мисля за благодарност, когато възпитава детето си. И дори не съм се замисляла за старините си. Искам синът ми да знае, че може да разчита на мен винаги и въпреки всичко. И това, че съм го наказала, не значи, че го обичам по- малко.
И със сигурност много повече жени са пострадали от липса на възпитание и модел за подражание. Доброто възпитание за мен не е минус. Еднин хубав поздрав и усмивка отварят много повече врати, отколкото псевдобунтарски изпълнения.
Приемам бунта, само, ако е защитен с теза. Пък била тя и не според разбиранията ми. Другото е егоцентризъм, който за мен е неприемлив.
Апропо няма майка, която да не желае щастие за детето си.

# 48
  • София
  • Мнения: 6 999
Искате да кажете, че когато правите нещо за децата си и когато давате от себе си - емоции, усилия и т.н., винаги го правите с цел да ви се благодарят или да ви гледат на старини?

Абсолютно не.  Naughty
Обаче държа винаги, когато иска нещо, да казва "Моля, може ли...." и когато го получи да казва: "Благодаря"

Това да си 'благодарен' и да си учтив и възпитан са две различни неща.

# 49
  • Мнения: 2 161
Аз пък искам децата да ми благодарят.И изобщо очаквам благодарност за всеки мил жест,който съм направила.Въпреки ,че,като се замисля,за едно "мерси" не си мърдам пръста.

# 50
  • Мнения: 2 386
Любовта е емоция, тя не може да се измери и претегли..
Или я има, или не. Rolling Eyes

Оп, намесили сте и благодарността, хм.. не разбирам защо.

# 51
  • Мнения: 3 423
Французите,моята най-любима част от човечеството ,след всяка дума казват merci.
Понеже съм фен на френското кино,
направило ми е впечатление, че след
всеки секс казват "Мерси, мадам". Ето,
как да не ги обича човек. Филмите.

# 52
  • Мнения: 2 018
Любовта е емоция, тя не може да се измери и претегли..
Или я има, или не. Rolling Eyes

Оп, намесили сте и благодарността, хм.. не разбирам защо.



За това, че ги обичат, трябва да им се благодари! Аз поне така ги разбрах  newsm78

# 53
  • Мнения: 14 654
Всички знаят, че любовта не е количествена величина, но пък хората непрестанно казват "много те обичам". Явно е клише, както и въпросът "колко ме обичаш?".
В едно математическо любовно писмо се казваше "обичам те от - до + безкрайност". Иначе моето дете ме обича хиляди, понякога безкрайност.

# 54
  • Мнения: 17 414
Аз каквото исках, го казах. Да, държа на доброто възпитание, и то много. Ако а знаправя нещо за някого, някак си е прието да ми благодари. Нищо, че не го правя заради Благодаря-то Wink
Наистина е елементарно и се почва точно от ябълката.

# 55
  • Мнения: 503
Възпитанието. Добре, че е то. Защото колко от нас не биха се подразнили, когато някой нахлуе в личното ни пространство (Под един кестен ни спря някаква възрастна дебела жена, усмихна се мазно като неомъжена учителка по физика пред похотлив директор и подаде на сина ми една ябълка.); не се съобрази с емоционалното ни състояние (Синът ми я погледна уплашено.); и има наглостта да изисква (- Какво ще кажеш сега? – попита дебелата.). Разни такива мисли ми се въртят. За мен разказът би приключил някъде тук, с възпитано, но хладно "Благодаря".
Само аз ли не разрешавам на децата си да вземат каквото и да било от непознати?

# 56
  • Мнения: 17 414
Гал, аз писах, че и мен ме дразнят понякога. Ставашве въпрос за Благодаря-то, независмо дали ще приеме или няма да приеме ябълката. Да, редно е да се благодари. Лелката си е позволила да изисква, щото таткото с еправи на отворен в случая. Дали нямаше да е друго, ако беше някоя яка кака, си мисля аз Mr. Green

# 57
  • Мнения: 503
Хе-хе! Ако е тежък интроверт, може и на каката така да реагира. Дренко, не съм искала да засягам никой от по- горе писалите, просто изразявам другата позиция. И не е задължително винаги да реагирам така.

# 58
  • Мнения: 2 070
Възпитанието. Добре, че е то. Защото колко от нас не биха се подразнили, когато някой нахлуе в личното ни пространство (Под един кестен ни спря някаква възрастна дебела жена, усмихна се мазно като неомъжена учителка по физика пред похотлив директор и подаде на сина ми една ябълка.); не се съобрази с емоционалното ни състояние (Синът ми я погледна уплашено.); и има наглостта да изисква (- Какво ще кажеш сега? – попита дебелата.). Разни такива мисли ми се въртят. За мен разказът би приключил някъде тук, с възпитано, но хладно "Благодаря".
Само аз ли не разрешавам на децата си да вземат каквото и да било от непознати?

Именно. Защото е досадно да ти навлизат в личното пространство и да те питат, съветват или искат нещо от теб, когато ти не желаеш да участваш в диалога, ситуацията и т.н. А когато децата порастнат доста родители правят това, не само околните. И изискват, помагат, правят дори нещо вместо теб, навлизат ти в пространството и се сърдят, ако не реагираш адекватно на очакванията им, доказвайки им така колко много ги обичаш от небето до земята и обратно.

И според мен за това разказва таткото, това няма нищо общо с елементарното благодарене и усмивките по улиците и нормалната доброжелателност. Това го довкараха тука постингите от майките. Естествено, че таковото можеше да каже едно учтиво благодаря, да вземе ябълката и така да даде личен пример. А детето на година и нещо едва ли би тръгнало да отговаря на бабата така или иначе. Ама така нямаше да има разказ просто. 

# 59
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
...Хубаво би било лиричния герой да възпитава отрочето си в почит и уважение към по възрастните и то по метода на личния пример...
                   Peace. И Никол много хубаво го е написала   bouquet.
Категорично съм против. И аз като лиричния герой не свалям шапка пред  подобни прояви на ъ-ъ-ъ... възрастта. Това, че един човек се е родил по-рано от друг, не го прави достоен за уважение. Най-невъзпитаните, прости хора, които съм срещала са именно възрастни хора. Не им дължа уважение. Децата - още по-малко.
П.П. Не питам колко ме обичат. Няма нужда да питам, показват ми го ежедневно. Всичките.

Общи условия

Активация на акаунт