Ами ето тогава по едно кафенце за всички ви 

И да ви похваля Мони-бонбони-научи "шифъра" на обезопасителя за шкафове на Чико
Ето този модел:http://shop.danet.bg/product_info.php?cPath=77&products_id=580 Завърта маргаритката и отваря шкафа
Ами ето тогава по едно кафенце за всички ви 

, нищо че е от по-големичките.
. А за твоята физика мога само суперлативи да дам. Прекрасна МАМА!
не е истина.
)
Те фотоапаратите не са водо- и слюнкоустойчиви. Преди доста време Борис беше достигнал, незнайно как фотото и го олигавил едно хубаво. От тогава ни звук, ни стон.
Ние сме в Дания.
И другите клипчета с бебоци са много готини 

Незнам коя мама пита, как садим по 2 на ден. Ами само по един начин-от 2 компютъра
А и се сещам миналата година по тожа време какво чакане и нетърпение беше да се запознаем с бебчо 


. И аз се пробвам да се отпусна и да го катеря Пепо по катерушките, но не мога да се преборя с "невъзпитаните" деца. Ох, не ми се зачеква тази тема сега, че много ще пиша, но на кратко какво ни се случи само в рамките на 1 час: Петър беше блъснат от едно друго момченце което според мен беше към 6 годишно. Добре, че го държах. Както си играехме на едно огромно детско сметало онова кретенче ни връхлетя и двамата и тръгна да се катери върху въпросното стъпало. Ако не бях дръпнала малчо щеше да стъпи върху него. Направо ми идваше да му отцепя един цигански шамар. А в това време баща му си поркаше на масата с приятели и не взе никакво отношение. Аз си помислих, че може и нещо да не е наред с детенцето и си премълчах, но през цялото време пазих бебо от него, защото онова още няколко пъти почти ни налетя. После се загледах в децата - ми те си бяха групичка груби деца от няколко семейства, чиито родители седяха и си лафеха на една маса. Рушаха, блъскаха, чупеха, крещяха, а родителите им хич не се впечатлиха. И това става в детската част на една сладкарница
. Едно друго дете пък караше колело на същото място - в детския кът
.
. Промени си коренно походката. Явно другите обущета са му били много неудобни защото сега само като види, че вадя буйките и започва радостта
. И ме притеснява това, че може да е някоя по-сериозна киста или нещо друго. Много се надявам да е бебе и все за това мисля