Публикувана: 2 март 2008, 18:27 ч.
Последно мнение: 4 март 2008, 12:12 ч.

Всичко се връща........

6 329
81
1

1
2
3
4
...
6
Всички

2 март 2008, 18:27 ч.

Мнения: 5 370

От известно време непрекъснато си пея "Всичко се връща". Не знам защо, ей така, мислех си, че е случайно.
Ами....оказа се, че ....е било предчувствие. Говоря сериозно.
ТОку-що говорих , след 7 години прекъсване, с една моя много добра приятелка от Франция.
Тук някои знаят, но ще дам малко предистория, за да разберете по-добре-преди 7-8 години заминах за Франция като детегледачка, с тайната надежда да успея след това да остана и да запиша магистърска степен. Оказа се най-кошмарната година в живота ми досега. Бях третирана като "боклук от скапаната Източна Европа". Унижаваха ме по всякакъв начин, най-редовно си позволяваха да ми крещят ......гонеха ме от къщата си събота'неделя, да съм ходела из Франция, да съм ги оставела да си живеят "семейния живот", те имали нужда от усамотение, което аз не съм знаела какво значи.
И...... всяка събота и неделя с едно старо, семейно колело, карах по 15 км. до едно френско село, където имах приятелка -румънка, която също гледаше деца. В дъжд, вятър, студ.....само и само да ме няма. Два дена се откъсвах от истерията , а в неделя плачех на връщане. Толкова бях вцепенена и изпаднала в ступор и стрес, че отказвах да сменя семейството и да отида в друго!!! На нервна почва получих здравословен проблем ...... който можеше да ме остави БЕЗ ДЕЦА.
С Анна се запознах почти в края на престоя си. Изключтелно позитивна, лъчезарна, усмихната, тя беше единственият човек, на когото можех да се доверя, да се оплача и да ме разбере. За съжаление, няколко седмици след познанството ни си хванах автобуса и се прибрах в София. Контактувахме в началото, но после при пренасянето ми изгубих координатите им. Намерих съвсем наското тефтерчето.....и и се обадих!!!! Естествено, тя ме осведоми какво се е случило оттук нататък с "примерното" семейство - след множество скандали са се развели, майката живее сама с двете деца в къщата, а бащата.....вече не играе ролята на "образцов съпруг и татко", ами се е отдал на пиянство и сменяне на "приятелките" всяка седмица.......
На семейството официално е забранено да взема други момичета за детегледачки, след като моята съдба е постигнала и други 2 момичета-мексиканка и грузинка.

Мислех си, че 7 години по-късно ще се разхиля истерично в нещо като "нека им, тяхната...."
Мислех си, че ще вдигна телефона и ще се обадя на Кристин, за да и "натрия носа".
Не го направих.
Само си казах "ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА".

П.С. Господ да дава здраве на Анна и цялата и фамилия. Благодарение на нея другите 2 момичета са се оттървали и сега успешно се реализират всяка в свое си поприще.

Извинете за дългата и емоционална тема.....

# 1 2 март 2008, 18:32 ч.

DE
Мнения: 967

На мен ми се случи нещо подобно преди 6 години, но в Германия!
Беше най-големия ужас, който съм преживявала!

# 2 2 март 2008, 18:39 ч.

Мнения: 804

Преди 5 години дъщерята на моя близка се върна от Франция със страхова невроза и депресия, причинена от такива перфектни европейци.
Колкото и лошо да звучи, искрено се надявам и на тях да им е забранено да вземат други детегледачки. Започвам да си пея "всичко се връща"

# 3 2 март 2008, 18:52 ч.

Пловдив
Мнения: 2 388

Винаги съм знаела,че рано или късно има възмездие за всеки.

# 4 2 март 2008, 18:59 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Аз не съм убедена, че всичко се връща. Мисля, че е въпрос на стечение на обстоятелствата и гледна точка, а не на възмездие.
Има ситуации, в които и аз си го казвам, но е повече от безсилие, отколкото вяра в тези думи.

# 5 2 март 2008, 19:03 ч.

Мнения: 13 512

Моите наблюдения също са, че всичко един ден се връща, че и с лихвата. Изпитала съм го и на собствен гръб- връщало ми се е!

# 6 2 март 2008, 19:03 ч.

Мнения: 212

За съжаление има много такива хора. #2gunfire

Представете си какви ще станат децата им?

# 7 2 март 2008, 19:04 ч.

Мнения: 2 407

И аз мисля ,че всичко се връща.

# 8 2 март 2008, 19:15 ч.

Мнения: 2 978

Преди сте били озлобени и сте го казвали, добре.
А сега? Жози, олекна ли ти, като разбра какво им се е случило или не?

Горките деца си мисля аз Confused

# 9 2 март 2008, 19:20 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Вини в нд, 02 мар 2008, 19:15

Ако си прочела в края на постинга ми по-внимателно-там се разбира.
Оказа се, че вече ми е все тая.

# 10 2 март 2008, 19:26 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в нд, 02 мар 2008, 19:20

Ако си прочела в края на постинга ми по-внимателно-там се разбира.
Оказа се, че вече ми е все тая.

Да, видях!
Просто сега е минало много време...ами ако беше една година след това?
Питам от чисто любопитство, стана ми интересно Wink

# 11 2 март 2008, 19:28 ч.

Мнения: 2 716

Жози, а какво им се е върнало? Нещо, което са направили на теб ли?
Според мен е по-скоро очакван финал.
И аз се замислих за децата, въпреки че след 7-8 години сигурно са достатъчно големи, че да нямат нужда от детегледачка.
Макар че ooooh!

и ние отиваме да ставаме като тях ли? В Европата...

# 12 2 март 2008, 19:30 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Вини в нд, 02 мар 2008, 19:26

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в нд, 02 мар 2008, 19:20

Ако си прочела в края на постинга ми по-внимателно-там се разбира.
Оказа се, че вече ми е все тая.

Отговарям честно и откровено-щеше да е много по-различно. Щях да иззлобея, признавам честно.
Защото щеше да ми е още пресен фактът, че заради тях ЩЯХА ДА МЕ ИЗНАСИЛЯТ.
Защото щях да помня как на магистралата тъпото колело се счупи и аз седнах в канавката да рева безпомощна.....а нямах джиесем. И всеки си фучеше покрай мене и ме гледаше любопитно.
А те в същия момент са си били с децата на барбекю по неделному на полянката. А аз, за да не ги моля да идват да ме вземат с колата, а после да ми мрънкат, трамбовах в дъжд, студ и пек.

Оказа се, че не съм съвсем забравила.....но вече съм равнодушна просто. Tired

# 13 2 март 2008, 19:33 ч.

Мнения: 73

Не само ,че се връща ами удря най-милото за най-голямо съжаление

# 14 2 март 2008, 19:52 ч.

Мнения: 7 122

E точно това ми е любима реплика.
Кое точно се връща? Всеки ден гинат деца и млади хора. Къде е тук възмездието? Кое точно им се връща и защо?

# 15 2 март 2008, 19:52 ч.

на село
Мнения: 1 028

Възмездие винаги има! И за доброто и за лошото което е направил човек. Винаги съм го твърдяла!

# 16 2 март 2008, 19:59 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в нд, 02 мар 2008, 19:30

....
Оказа се, че не съм съвсем забравила.....но вече съм равнодушна просто. Tired

Значи стигаме до друг извод Wink

Времето лекува!

Имаше и още нещо от Библията, ма кат не чета всичко как да помня. Blush

Там фразата, че е богат, този който може да прощава или нещо подобно newsm78

# 17 2 март 2008, 20:01 ч.

Мнения: X

Така е,всичко се връща, и то винаги,когато най-малко го очакват и този,на когото се връща, и този,който търси възмездие.
Аз също съм живяла в чужбина и също съм имала нелеки моменти.Много често чувам за хора, върнали се психически и физически изцедени от чужбина....много ми е мъчно,че се получава така...Аз като се върнах и се отърсих от стреса започнаха здравословните проблеми.Една приятелка се върна от Франция изпосталяла и депресирана,отчаяна. Два месеца не я пуснахме да се върне,докато не се стабилизира.Друга моя позната също имаше здравословни проблеми в чужбина,които някаква екстрасенска й обяснила със скъсването със корените...не знам дали е вярно,но ми се струва,че има доза истина.А когато се намират и "мили" хора да ти вгорчават живота..тогава не знам..Аз също съм срещала презрение от страна на хората,в страната,в която бях и за мен беше необяснимо. Дори и хора,с които бяхме в добри приятелски отношения-германиц, си мислеха,че аз съм там за да им отнемам работата и да живея на техен гръб Confused

Само самонадеяни и неусведомени хора могат да се държат по подобен начин.

# 18 2 март 2008, 20:03 ч.

Мнения: 5 370

Вини..,...лесно е да се говори за Библията, когато не си бил ТИ на топа на устата.
О, да, знам ги всички тия добри приказки, чела съм ги. И съм ги цитирала нееднократно.
И за това да подложиш другата страна, и за прошката......но не винаги си в състояние да го приложиш.
Особено ако горчилката ти е била МНОГО.

# 19 2 март 2008, 20:04 ч.

Мнения: 1 077

Да, смятам, че всичко се връща - не в буквалиният смисъл, и не че има статистика... Mr. Green

Всичко, което правим, мислим, чувстваме се отразява в останалите хора около нас. Ако имаме около себе си повече хора, които обичаме, уважаваме и ценим, всички хубави неща, които им мислим, се връщат.
Смятам и че човек е способен, съвсем съзнателно да "обработва" лошите си пориви, недоброто отношение и да се старае да предава доброто си настроение, доброто си отношение, хубавите си мисли. Както и да си довлече куп неприятности... Най-лесният начин е като влачи неприятности на хората около себе си. Rolling Eyes

# 20 2 март 2008, 20:11 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в нд, 02 мар 2008, 20:03

Дааа така е, но ето виж...ти си простила или поне позабравила! Това исках да ти кажа!
Тогава ти е било тежко, мислела си им най- лошото, а сега...просто го отбелязваш.

# 21 2 март 2008, 20:13 ч.

Мнения: 25 759

И аз живея с вътрешната убеденост, че всичко се връща. По един или по друг начин, но се връща. Затова се опитвам да не мразя хората, които са ми причинили зло - не кълна, не правя мръсно, даже и не се стремя да "си го върна". Досегашният ми живот ми е доказал много пъти, че възмездието рано или късно ги постига. Как ще го наречем - Господ, Съдба, Провидение, Справедливост, Равновесие... - няма значение. То идва.
Единственото, което все още ме затруднява, това е прошката. Ето, другата седмица е християнският празник, когато всеки трябва да поиска и даде прошка, но... Не ми е трудно да я поискам, трудно ми е да я дам. Явно още имам да раста...

# 22 2 март 2008, 20:20 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Как' Сийка в нд, 02 мар 2008, 20:13

Не ми е трудно да я поискам, трудно ми е да я дам. Явно още имам да раста...

Вини, ето този цитат за прошката важи и за мене,конкретно за този случай, а не по принцип. Peace

# 23 2 март 2008, 20:22 ч.

Мнения: X

Е то винаги е по-трудно да простиш,отколкото да поискаш прошка...като изключим хората,които се смятат за безгрешни

# 24 2 март 2008, 20:26 ч.

Мнения: 2 978

Цитат на: Не тази вечер, Жозефина!! в нд, 02 мар 2008, 20:20

Цитат на: Как' Сийка в нд, 02 мар 2008, 20:13

Не ми е трудно да я поискам, трудно ми е да я дам. Явно още имам да раста...

Вини, ето този цитат за прошката важи и за мене,конкретно за този случай, а не по принцип. Peace

Мисля, че е съвсем нормално. Все пак сме хора.
Имаме чуства и когато ни наранят, ни боли, а когато боли, не се прощава лесно. Простичко е! Wink

# 25 2 март 2008, 20:32 ч.

London, baby
Мнения: 800

Аз съм убедена, че всичко се връща, рано или късно. Старая се да не мразя никой, а не прощавам, просто забравям, че съществува.
Претърпявала съм унижения, не съм простила и до днес, вътрешно не знам дали и ще простя.

Радвам се, че Жози сега е добре и се е отървала от злото. А на тези хора, наистина им се е върнало.

# 26 2 март 2008, 20:46 ч.

Мнения: 17 409

Връща се, под формата на "стечение на обстоятелствата". Невинаги обаче. Рони е подхванала другия аспект, там и аз не знам защо и какво се връща.... Confused

# 27 2 март 2008, 20:48 ч.

Мнения: 984

Жоз, искрено съчувствам на всеки, който е преживял подобно нещо. Аз, в известен смисъл, имам подобен опит. Само дето мен ме изхвърлиха от квартирата към 18,30ч. вечерта, а дори не можах да си събера всичкия багаж. В София. Имах колеги, които ме прибраха, но това стана към 23,00ч. вечерта. Не ме питайте какво ми е било в тези часове безпомощност.

С багажа си отидох в кантората недвижими имоти, която се намираше в големия подлез под Орлов мост. Там ми посочиха няколко квартири, които можех да наема, но от другия ден нататък. Бях се приготвила да спя на улицата. Добре, че правя услуги от добро сърце на хората, и че тези същите хора ми "върнаха" услугата като ме прибраха. Бях първи курс, беше точно преди 8-ми декември.

Всичко се връща. На госпожицата /хазайка/ й се върна. С лихвите.
На такива хора им се връща, защото живеят така, че да завихрят всички отрицателни сили около себе си. Калкото повече мръсотии правят, толкова по-силно им отвръща бъдещето.

# 28 2 март 2008, 20:52 ч.

Linz
Мнения: 11 619

"Стечението на обстоятелствата" всеки според гледната си точка го тълкува по различен начин.
Страданието не винаги може да се обясни с възмездие.

# 29 2 март 2008, 22:16 ч.

София
Мнения: 11 783

И аз си мисля,че всичко се връща!На мен ми се е връщало,май се е връщало и на хора,които са постъпвали некоректно към мен!

# 30 2 март 2008, 22:24 ч.

Мнения: 804

Как'Сийка ме накара да се замисля. Май наистина е по-лесно да поискаш прошка отколкото да простиш. Може би точно прошката е израз на извисяването.
Убедена съм, че всичко се връща.
Връща се и доброто което си направил...

# 31 2 март 2008, 22:49 ч.

Мнения: 2 013

Дааа... връща се.
Най-важното обаче е да не се оставяме да бъдем жертви и да учим децата си да отстояват себе си и да не бъдат жертви.
На чужд гръб и 100 тояги са малко, но, Жози, защо търпя това цяла година?

# 32 2 март 2008, 22:55 ч.

Мнения: 804

Цитат на: Divana в нд, 02 мар 2008, 22:49

.... но, Жози, защо търпя това цяла година?

Не мога да отговоря вместо нея, но мисля че нормалните хора се стъписват от грубостта и агресията и им трябва време за да се освободят. Само човек изпаднал в подобна ситуация може да разбере вцепенението, бездействието и нуждата от някой който да те разбира.

# 33 2 март 2008, 22:57 ч.

Мнения: 14 502

Цитат на: Рени в нд, 02 мар 2008, 20:52

Страданието не винаги може да се обясни с възмездие.

така е
само Господ знае защо на даден човек му се случват лоши неща.
иначе и аз вярвам, че има справедливост. всеки си получава в живота заслуженото.

# 34 2 март 2008, 23:19 ч.

СЪС СИГУРНОСТ ВСИЧКО СЕ ВРЪЩА.ЛОШОТО Е, ЧЕ ЛОШИТЕ ГАДНИЧКИ ХОРА НЕ СИ ПРАВЯТ СМЕТКА ,ЗАЧЕ ВСИЧКО МОЖЕДА СЕ ВЪРНЕ НА ДЕЦАТА.ЗА СЪЖАЛЕНИЕ ОБАЧЕ ЗЛОБНИ ХОРА ПРОДЪЛЖАВА ДА ИМА И ТО МНОГО.

# 35 2 март 2008, 23:52 ч.

Мнения: 3 098

Aз се убедих,4е справедливост няма.
Дъщеря ми пострада ужасно от 4овек,на когото бяхме направили много компромиси,много облаги имаше от нас.И на първо място беше уважаван и добре приет в нашият дом."Върна" ни вси4ките добрини,като едва не умори детето ни.

# 36 3 март 2008, 01:10 ч.

Мнения: 2 359

В дългосрочен план се връща и винаги има логика, когато проследиш мозайката. Важното е, че всичко е зад гърба ти!

# 37 3 март 2008, 01:27 ч.

Somewhere...over the rainbow - where troubles melt like lemon drops
Мнения: 2 696

Цитат на: д-р Mишон в нд, 02 мар 2008, 20:48

На такива хора им се връща, защото живеят така, че да завихрят всички отрицателни сили около себе си. Калкото повече мръсотии правят, толкова по-силно им отвръща бъдещето.

Цитат на: Хапка в пн, 03 мар 2008, 01:10

Прагматично казано, и отделно от кармичните предопределености, които може би съществуват, това е, което мисля и аз.

# 38 3 март 2008, 01:41 ч.

E-CLM & CH-VD
Мнения: 3 045

Връща се. Затова гледам да не правя на друг това, което не бих искала да ми се случи на мен.

# 39 3 март 2008, 01:42 ч.

Мнения: 335

Това някакъв вид терапия ли е?

То бумерангът най се връща.
Ама, ако този, който го хвърля е добър, успява да го хване хубаво и да го хвърли пак.
А всеки знае защо се хвърля бумеранг - за да уцели нещо по пътя, оръжие е, използва се за лов.

Ако за бумеранга не се приема, да питам друго: Какво точно авторката е съгрешила, че така лошо й се е върнало с тези фини европейци, които са я тормозили?
Ако не е прекалено личен въпрос.

# 40 3 март 2008, 01:50 ч.

Мнения: 2 359

Холограма, на всеки има какво да му се върне, дори когато мислим, че правим добро може да се окаже голяма тъпотия след години. Но не можем и да седим и да нищонеправим вечно...Това го казвам по принцип, а не за конкретната случка с Жозефиния.

# 41 3 март 2008, 02:14 ч.

по пътя на светлината
Мнения: 2 290

Не вярвам.....,дори за хората които правят лошо.....,а пък тези които правят наистина добро никога не го правят с тази умисъл,че всичко се връща.....

# 42 3 март 2008, 02:31 ч.

София /Абсурдистан
Мнения: 11 722

И аз смятам, че всичко се връща - и доброто, и лошото.

# 43 3 март 2008, 07:39 ч.

Мнения: 1 052

Прошка да се поиска е много по-лесно, отколкото да се даде, защото често в първия случай това е само вербален акт. Дали има осмисляне и приемане на грешката е друг въпрос.
Аз съм човек, който много помни и не прощава. От това страдам предимно аз. Истинската прошка идва тогава, когато вече не се осланяш на идеята, че всичко се връща.

# 44 3 март 2008, 08:03 ч.

Мнения: 5 940

Съгласна съм с Фрида. Мисленето за "връщане" не показва освобождаване.

# 45 3 март 2008, 08:26 ч.

Мнения: 1 418

Когато силно желаеш на някой да му се върне,то
непременно става.Просто това е силата на мисълта.
Ако по някакъв начин го е заслужил,за теб няма да е
проблем,но,ако мислиш някому лошо и то му се случи,
след това същото се връща и при теб,с двойно по-
голяма сила.Затова не трябва да бъдем злопаметни.
Затова умират и малки деца...Всичко е в главите ни
и в силата на желанието,независимо дали е положително,
или отрицателно.

# 46 3 март 2008, 08:36 ч.

Мнения: 5 877

Не, не мисля, че всичко се връща.
Мисля, че човек трябва да е добър, за да се чувства достоен, а не за да бъде възнаграден някой ден (или да не бъде наказан от нещо си).

# 47 3 март 2008, 08:52 ч.

Мнения: 1 080

Мисля че всичко е в нас .И рай ,и ад .Ако аз вярвам ,че съм направила зло на някого несъмнено ще ми се върне .Обаче ако не вярвам че правя зло ,тогава дали ще ми се върне .В моята реалност не ,но в реалността на друг вероятно да .
Дали всъщност не са ти помогнали тези хора де се калиш ,да израснеш - само като идея го казвам .

# 48 3 март 2008, 09:02 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: Divana в нд, 02 мар 2008, 22:49

Защото бях изпаднала в ступор. В своего рода шок. Ако щеш даже, наречи го "стокхолмски синдром". НЯмам логично обяснение, това ме питаха и след като се прибрах.
Холограма - в интерес на истината, това е най-голямото изпитание в живота ми досега. Почти винаги Нещо се е намесвало и големи житейски катаклизми до момента са ми спестени.
Не знам с какво съм била съгрешила, сигурно е имало нещо.

Кеч - да, помогнаха ми.....знаеш ли как?
Загрубях, позагубих част от чувствителността си. И.......след една година и половина срещнах мъжа си. Heart Eyes

П.С. Само да не си помисли някой, че това е латиносапунка. Няма и грам преувеличение, дори съм спестила детайли.

# 49 3 март 2008, 10:05 ч.

Мнения: 2 013

Цитат на: Aнда в пн, 03 мар 2008, 08:36

Да, така е. Ако по принцип си добър човек, но в момент на слабост направиш нещо лошо или пък не сториш добро, което си могъл да сториш, собственото ти съзнание ще те накаже после. Уф, не знам дали става ясно, но не ми се обяснява...

# 50 3 март 2008, 10:17 ч.

Мнения: 502

Всичко се връща.Така е,за съжаление или пък за щастие в случая на Жози.Те са си го заслужили!Най-опасното и най-несправедливото нещо н този живот е кармата!Или пък най-справедливото..

# 51 3 март 2008, 10:34 ч.

Мнения: 2 448

Като по-млада и аз вярвах в това, че всичко се връща. За съжаление живота ме научи точно на обратното , че справедливост няма.Бях си такава идеалистка, вярвах в доброто у хората, но за доста добрини ми се върна лошо.
Сега мисля, че най-щастливи са тези, които живеят за себе си и не се съобразяват много много със справедливостта.
А по отношение на прошката и досега прощавам лесно, стига човека, който ме е наранил да я поиска все пак.

# 52 3 март 2008, 10:52 ч.

Мнения: 4 138

да мисли човек, че всичко се връща е начина да оцелеем, май. иначе предполагам, че щяхме да живеем в непрекъснато огорчение.

с риск да предизвикам негодувание, считам, че за това, което ни се случва сме виновни в крайна сметка най-вече ние самите. по един или друг начин, с поведението си, с взетите решения, със смелост или страх сме допуснали да ни се случи нещо. затова и живота на повечето хора обикновено се развива в една посока, тази, която са избрали сами. да търсим причината извън себе си и винаги в околните за мен отдавна не е най-мъдрото решение.

основно търся причините в себе си за едно или друго фиаско в живота си и се мъча да избягам от вечно повтарящи се проблеми.
понякога успявам, понякога не. и виждам, че там където не съм успяла, проблемите се повтарят до безкрайност, под една или друга форма. приемам го като даденост на характера и не обвинявам никого, нито себе си, нито околните. именно заради това съм успяла да постигна сравнителна хармония в ежедневието си.

колкото до връщането, логигично е, когато един човек е способен да причинява болка посредством арогатност и пренебрежение спрямо околните, рано или късно да приложи това и спрямо близките си.
озлоблението не е добър съветник. никога не искам болка, причинена ми от друг човек да му се върне, по простата причина, че засяга и близките му, а те в повечето случаи нямат нищо общо. да речем децата.
нямам нужда да прощавам никому, защото няма какво. просто така е трябвало да се случи.

# 53 3 март 2008, 11:59 ч.

Sf
Мнения: 808

Аз също имам една година във Франция и е наистина много различно да идеш за 3-5 дни на ексурзия и да се щракаш тук и там, и съвсем друго е да идеш, за да работиш...

Аз работих в една детска градина към Американската болница. Но всичко друго разказано за детегледачките е абсолютно вярно! Бях се запознала с няколко момичета, с които пътувахме заедно към Париж и с които после поддържахме връзка. От предишните усмихнати и изпълнени с надежда млади жени след няколко седмици бяха се превърнали в уплашени, изнервени и треперещи от всеки шум момичета...

Мисля си, че семейства, които си позволяват детегледачки от Източна Европа, Африка или островите, си търсят евтина работна ръка, знаят, че такива момичета търпят много и не създават проблеми, защото се страхуват да не загубят работата си ...

По въпроса дали се връща и дали има възмездие, не зная... Но съм чела и чувала също, че се връща и то много, но не точно на хората, които заслужават, а на най-милото им и на най-близките им. Защото така най-боли...

П.П. Да, бих искала да допълня, че и доброто се връща също. От "Зимата на нашето недоволство" научих, че в Библията пише: "Пусни хляба си по водите и той все някой ден, ще се върне при теб..." Направи добрина и не чакай отплата веднага Simple Smile

Последна редакция: пн, 03 мар 2008, 12:38 от Кроасания

# 54 3 март 2008, 12:38 ч.

Мнения: 101

Връща се и още как, то си е прост физичен закон - всяко действие си има противодействие. Има и много по-точни обяснения, но ще е сложно за обяснение в два-три реда. Но е факт, че всичко се връща, аз самата съм имала такива случаи - да се връща на мен или на други хора, и добро, и лошо, и като се позамислиш и проследиш нещата - далеч не са случайни.... случайност няма, всичко се случво по една или друга причина, предизвикано от наши действия или от такива на околните, но нищо не е случайно... И да, за най-големите причинени злини се връща не на този, който го е причинил, а на най-близките и скъпите, защото това е много по-тежко наказание, да гледаш как близките ти страдат и да не можеш да направиш нищо, особено пък ако осъзнаваш, че ти си виновен за нещастието им...
Важно е да сме добри, и със себе си и с околните, не само с близките, а и с непознатите, така израстваме като хора... Лошото е, че в болшинството имаме още много много да растем и да се учим, и, да, включвам и себе си в това число!

# 55 3 март 2008, 13:19 ч.

Мнения: 656

И аз мисля като Рени. На catch също ми допада мнението - има събития с последици, и всичко зависи от това какво виждаш и какво не искаш да видиш.
Погледнато от теорията "всичко се връща" би трябвало и Жозефина да си помисли какво и е връщала съдбата с тези нейни премеждия тогава. Но за нея същественото е, че после на другите им се е върнало. Те на свой ред е логично да търсят после на друг да му се върне. Това е житейската философия на другите, това е техния начин да преживеят събитията. Защото човек трудно признава пред себе си "аз съм грешен".
За мен това са събития, стечение на обстоятелствата, важното е човек да си извлече поуката от тях, не да търси възместие от небето.

# 56 3 март 2008, 13:28 ч.

Мнения: 122

Ами да внимаваме как живеем, защото човек може да се отнася лошо към останалите и да се крие зад лъжите си, но................. дори да не му се върне докато е жив, да се измъкне по бели гащи дет се вика от възмездие, нещата не спират до тук..... идва по-страшното след звъна на камбаната. Безконечно лошо няма ....... и наистина който прави лошо в един момент Лошо го застига.

# 57 3 март 2008, 13:46 ч.

Мнения: 1 418

Спомням си случка,когато една близка тогава моя приятелка
ми открадна златни обици.Знаех,че е тя,и тя знаеше,но не ми
ги върна.А бяха спомен от баба ми.Тогава и аз си помислих,че
всичко се връща...Мина време,заживя с едно момче,направиха
страхотен магазин на "Кърниградска"по времето,когато всичко
беше много скъпо.В един момент тя забременя,не можеше да
работи повече,а приятелят и ме можеше да се справя сам с
магазина.Решиха да го продадат.Намериха купувач,цената
беше повече от изгодна.И тук става интересно-прехвърлят
магазина и купувачът казва:"Айде сега изчезваш оттук поживо-
поздраво,защото имаш жена,чакаш дете и не се знае какво може
да стане".Не взеха и една стотинка.Сега тя е разделена с него,
от доста време и живее меко казано на ръба на мизерията.
И това,ако не е предизвикано от самата нея...

# 58 3 март 2008, 14:29 ч.

Мнения: 764

Веднъж бях много наранена,ама много, и плачех неудържимо.Стояхме с приятелката ми и аз в отчаянието си пожелах на човека,който ми причини нещо много лошо да му се върне.Тогава приятелката ми каза: "Знаеш ли,днес е Еньовден и всички клетви ,произнесени в този ден се случват".В този момент аз съжалих за думите си,въпреки болката си,уплаших се ,въпреки че не беше много страшно пожеланието.Все се сещам за този случай...не желая злото никому,но още ме боли.Понякога болката е толкова силна,че те прави лош.

# 59 3 март 2008, 14:45 ч.

Разбира се че всичко се връща,но не винаги скоро и не винаги в този живот.Добрата карма се изгражда,не е просто късмет.
А Жозефина просто е имала тежък период,защо мислите че на нея й се връща нещо.Ако е направила нещо лошо съзнателно,това е вече друг въпрос.

# 60 3 март 2008, 15:38 ч.

Мнения: 483

Не мисля, че всичко се връща. Цитираните като възмездие случаи са по-скоро някакво стечение на обстоятелствата. Не мисля, че примерно момичето, откраднало обиците, сега мизерства заради това си прегрешение. Хората по принцип имат навика да си обясняват нещата според това какво им изнася. Вярват само на това,в което искат да вярват. Свързват две случки, които обективно взети нямат никаква връзка, но субективно погледнато - имат.
Все още не мога да кажа, че имам кой знае какъв житейски опит, но от наблюдението ми върху други хора(и мой личен опит) няма възмездие, нито за лошото, нито за доброто.
И в тоя ред на мисли - на много хора им се случват незаслужени неща - и добри, и лоши. Примери ,колкото щете.

# 61 3 март 2008, 17:02 ч.

Here, There and Everywhere
Мнения: 373

И аз вярвам, че всичко се връща- рано или късно, на тоя или на оня свят ...
Дори не само това, което правим, но и думите, и мислите ни имат значение.

Жози, твоят разказ ме изненада невероятно! Познавам 2-3 момичета, които са идвали детегледачки по програмата aur-pair в САЩ, но преживяванията им са доста положителни. Не съм и предполагала, че в цивилизована Европа може да има такова отношение. Дали е само във Франция?

# 62 3 март 2008, 17:06 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: pirinka в пн, 03 мар 2008, 17:02

Твърдо не е само там. Чувала съм за подобни изпълнения и в Германия, и другаде.
Всичко е въпрос на БОН/МАЛшанс.
Обикновено те търсят почти безплатна работна ръка, а това, че Опер работи само по 30 часа седмично, много често е.....само на хартия.
Пример-моята приятелка румънка, която ги и гладеше, и переше, и с децата се занимаваше.
Понякога по 12 часа на ден.......

# 63 3 март 2008, 18:10 ч.

Here, There and Everywhere
Мнения: 373

Не съм много запозната с програмата Опер- освен каквото съм чула от тези момичета, съм виждала и обявите тука, с които предлагат детегледачки. Обявите са по- скоро за 50 часа седмично (5 дни по 9-10 часа), лека домашна работа, свързана с децата и е много евтино! Според мен се наемат от хора средна класа с 2-3 деца (плащат колкото за едно в детска градина). Мисля, че има някакъв контрол, след като имат централа тука и тези момичета могат да сигнализират, ако има нередности. Обаче невъзпитани и арогантни хора има навсякъде, явно наистина е до късмет. Лошото е, че обикновено човек като е млад не знае как да реагира в такива ситуации.
Забрави ги, гледай напред и знай, че във вселената има хармония и всеки получава, каквото трябва в крайна сметка. bouquet

# 64 3 март 2008, 18:31 ч.

Мнения: 1 418

Цитат на: natashaa в пн, 03 мар 2008, 15:38

...

Не са незаслужени.Това имах предвид като казах за
силата на мисълта.

# 65 3 март 2008, 18:53 ч.

Мнения: 576

Дано да се връща!
Понякога злобата е нещо невероятно, безгранично и ужасяващо зло. Факт, който по един или друг начин се излива и върху мен.
Не мога да простя (може би това ми е най-голямото желание, някой ден, някак си вътрешно да простя) поне за сега...не отвръщам със зло , просто преглъщам и се моля някой там , без значение Господ ли е или някой друг, но да върне по някакъв начин помията в двоен размер на хора като тези.
Може да е гадно, но искам да им се върне, защото само ако човек се сблъска лично с нещастието може да разбере колко лошо е да се стремиш да нараняваш и сринеш някого.
Знам, че някога ще се случи, не знам дали ще ме направи щастлива , но поне ще се успокоя, че има наказание за безграничната и разяждаща злоба у хората....

# 66 3 март 2008, 18:54 ч.

Мнения: 1 505

Незнам дали всичко се връща,но в момента и на мен ми се иска да е точно така.Аз дойдох тук в Испания по покана на моя братовчедка,която живееше тук 4 години.Не мога да ви опиша през какви скандали и мизерства сам преминала и че всичките си пари и давах за квартири,тоци,води,телефони и какво ли още не,и никога не и стигаха.А колко пъти ме е гонила от къщата си,но последния път вече се запознах с приятеля ми с когото сам в момента и му се обадих да дойде от 300 км. да ме вземе,че съм на улицата с багажа и той без спирачки милия тръгна в 18:00 часа вечерта.Незнам дали всичко се връща,но сега след 1 година аз си говоря с тази ми братовчедка(това означава,че съм и простила),защото тя ми се обади без да иска прошка от мен за деянията си,всякаш нищо не се е случило,но вътрешно в себе си никога няма да и простя,както и няма да забравя какво ми причини.

# 67 3 март 2008, 19:06 ч.

Мнения: 660

Цитат на: Как' Сийка в нд, 02 мар 2008, 20:13

И аз мисля по този начин ....

# 68 3 март 2008, 20:00 ч.

Мнения: 17 546

Когато с теб постъпят все едно си никой, когато застрашат здравето ти и бъдещето на децата ти, без да имаш никаква вина за това, а просто защото човека, който ти причинява зло има власт над теб, а ти нямаш избор в момента, аз поне не мога да се обърна и да кажа "Прости му Господи, той не знае какво прави!". В този момент, ако го стигнеше поне една от мислите ми по адрес на този човек, който причини всичко това на съпруга ми, щеше мигом да се превърне в прах! Толкова болка ми причини от тази жестока несправедливост, че и моето здраве беше разклатено. С проблеми със сърцето, безсъние и какво ли още не... Е не мога да съм добра в такъв момент! Но наистина времето променя негативизма към този, който ти е причинил зло. Като мине време и ти става безразлично, просто си казваш: - ще си го получи все някога. А дали? Не съм сигурна. Иначе прощавам, но не забравям. Простила съм неща, които, ако споделя тук, повечето от вас ще заявят, че те никога не биха простили.

# 69 3 март 2008, 20:24 ч.

Мнения: 804

Балу, силата е в прошката. Малко са силните хора...

# 70 3 март 2008, 20:42 ч.

Мнения: 1 479

Много жалка история и дано им се вьрне тьпкано!И все пак си мисля,че е трябвало да си проучиш работодателите!Брат ми вече 1 година живее и работи в Марсилия и е доволен.Преди да замине си говореше с тях за всички подробности по Скайп.В момента всичко вьрви ОК!И не всички хора от Западна Европа са лоши,ама е важно и как се поставиш пред тях.

# 71 3 март 2008, 21:25 ч.

Мнения: 463

И аз мисля, че всичко е от значение - и доброто, и лошото... НО не ние сме тези които определят времето и мястото.
Както смятам, че трудностите и перипетите са тези, които ни изграждат като силна личност и не случайно се сблъскваме с тях. Ако не сме усвоили някой от уроците на живота по лесния начин, определено се случва така, че да го научим по трудния. Както и ако не оценяваме това, което имам става така, че да го загубим.
Няма лек живот... а и вярвам, че се изправяме само пред трудности, с които можем да се справим, макар че може поради голямата ни адаптивност да се справяме с невероятни неща, знам ли newsm78

.
Ще ми се да кажа за себе си, че имам силата да прощавам и забравям, но не мога....

# 72 3 март 2008, 21:59 ч.

Мнения: 3 835

Не знам защо, но на мен ми е много по-лесно да дам прошка, отколкото да я поискам. Прошката обикновено съм я дала много преди да са ми я поискали, ако въобще ми я поискат, и по същата логика очаквам и аз да съм я получила така лесно, трудно ми е да изрека, "прости ми". newsm78

Жози, ти вътрешно, в себе си, прости ли им на тези хора и кога, след колко време?

Предполагам, че всичко се връща, рано или късно, и добро и лошо, сторено от нас. Логично е да има равновесие, но не е задължително, а още по-малко задължително е да го разбираме и проумяваме това равновесие. Наблюдавала съм го това "всичко се връща", но то не е нещото, което ще ми донесе удовлетворение, нито пък съм го чакала някога......странното е обаче, че в повечето случаи, наистина се случва това връщане, възмездие или каквото е там. Рони и тя зададе въпроса по друг начин и от друг ъгъл, много е обширна и сложна темата.

# 73 4 март 2008, 08:25 ч.

Няма такава държава!
Мнения: 1 308

Цитат на: Mambina в пн, 03 мар 2008, 18:53

В момента го изживявам това и трябва да кажа, че се чувствам като в мъгла - не виждам, не усещам и не знам накъде да тръгна. В шок съм колко злоба може да таи един човек към друг и колко дълго и болезнено може да я излива. Никога през живота си не съм кълняла, дори когато ни обраха апартамента месец преди сватбата и нямаше кьораво бижу да си сложа не кълнях по крадците, но сега /да ме прости Господ и хората/ какви неща пожелах наум - чак мен ме е страх, че ще сбъднат. Никога няма да мога да простя или забравя какво ми причиняват определни хора в момента, как мисълта ми е в ступор и не чувам какво ми говори детето, как треперя само от мисълта, че трябва да се изправя пред тях, как не спя по цяла нощ цяла седмица, как ми прескача сърцето и как мъжа ми вдига захарта само като чуе за поредната простотия? Прощава ли се нещо такова? Защо го правят хората? Какво печелят от унижението и страданието на друго човешко същество?

# 74 4 март 2008, 09:16 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: teo7777 в пн, 03 мар 2008, 21:59

Жози, ти вътрешно, в себе си, прости ли им на тези хора и кога, след колко време?

Нито им пожелах зло тогава, нито ги прокълнах.....просто бях щастлива, че се прибирам в България.
Позабравих....но не съм прощавала.
Това е честният ми отговор.

# 75 4 март 2008, 09:53 ч.

Мнения: 576

Цитат на: Цвете от Луната в вт, 04 мар 2008, 08:25

Мила , само мога да си представям какво ти е ..за това и аз, като минала през един такъв ад ще ти кажа какво направих и защо сега ми е по-леко...

Първо изпадах в някакви нервни кризи, изблици на тотално отачаяние и безпомощност да се справя със ситуацията, плаках много, сама, пред приятелка, пред съпруга ми, както и ти и аз побеснявах само при мисълта, че трябва да се видя с "тези хора".
И в един момент отказах, казах, че повече нищо не искам да чувам за тях, не искам да ги виждам, не искам те да знаят какво се случва с мен и моето семейство....просто всеедно не съществуват. И действително е така - аз с цялото си същество не се интересувам от тях и никога няма да го направя. Категорично отказвам да се виждам с тях и така си спестявам срещи изпълнени с поредната игра на пинг-понк, поредните нерви и безсънни нощи.
Смятам, че и ти би могла да го направиш - без значение дали и колко са ти близки въпросните изроди (аз ги наричам така , защото това нормален човек не би го причинил) просто ограничи до максимум срещите си с тях, ограничи до максимум информацията, която получаваш за тях и по сякакъв начин спри да говориш за себе си пред тях, както и съпруга ти.
Аз на моя по същия начин му забраних - ако има среща с тях да си говори общи приказки или каквото си поиска, но това, как е нашето семейство, какво правим, как сме в абсолютно никакъв случай ....после ни се връща 3но...от какви ли не чудеса... Hug

# 76 4 март 2008, 10:48 ч.

Мнения: 2 070

Жози, аз изчетох само твоя пост, не цялата тема. Честно казано не намирам къде е връзката между това, което се е случило на теб и на тях. Хората явно са си били гаднички, но и негаднички хора се развеждат, мъже стават алкохолици, деца остават без бащи или майки и т.н. Не виждам логика. Ти си търсиш формулировка на ситуацията и нещо като оправдание или възмездие.
Минала си през нещо, което е стресиращо за млад човек, но си се калила нали - колкото и клиширано да звучи - било ти е за урок... А това, което е станало със семейството е щяло да стане и без твоето присъствие или това на другите детегледачки...

# 77 4 март 2008, 11:02 ч.

Мнения: 293

Прощавам. Не мисля за "връщане". Желая най-доброто на всички, с които съм била близка по един или друг повод. Защо да мисля дали и кога са ме наранили? Какво ще ми помогне да помня огорчението?

За "доброто", което съм дала, за "лошото", което са ми върнали - това са само гледни точки. Моето "добро" може да е било зло за тях. "Лошото", което са ми дали, само ми е помогнало да израстна, да използвам клишето.

От задържане на лоши спомени и мисли се получава я запек, я целулит, тъй че забрави ги, Жоза Simple Smile

# 78 4 март 2008, 11:39 ч.

Мнения: 1 217

Според мен огорченията трябва да се помнят дотолкова,доколкото да внимаваме за в бъдеще да не се повторят,но не бива да им позволяваме да ни тровят! Naughty

Мисля,че от филмът Флашданс беше репликата:"Да живеем с миналото,значи всеки ден да умираме по малко." Вярвам,че си се чувствала ужасно,защото и други хора,работили в чужбина много пъти са преживявали същото.Една мама от Русе,работила като бабогледачка(извинете за словосъчетанието,но ме е яд на бабата) ми разказа какви претенции,заповеди и ужасяващи капризи е търпяла заради шанса да си спести някой лев Twisted Evil

Примерно:"Месото да се "пържи" само 30сек.от едната и 30сек. от другата страна" Crazy

.Добре,че не я е карала и устата да и бърше след хранене Laughing

Явно на домакините действително не си им пречела само ти ,щом накрая "спокойствието" им,заради,което си била принудена да се разхождаш в студ и вятър е довело в крайна сметка до развод. Hug

Последна редакция: вт, 04 мар 2008, 13:18 от тинтириминтири

# 79 4 март 2008, 11:54 ч.

Мнения: 2 070

За прошката мисля точно като Чесън, не мога да се товаря с такива неща. Освен това не живея с очаквания, че ще искам някой да ми прости за нещо или аз да давам прошка. И също като Тео е казала някъде по-напред - оправдала съм човека много преди да ми е поискал извинение, за каквото и да било.
Също така и рядко приемам нечие отношение като лично..хората са си такива каквито са си и си имат даден тип поведение, като ги опознае човек и ги приема без да се засяга и да преживява нещата кой знае колко.

# 80 4 март 2008, 12:02 ч.

Мнения: 109

Има справедливост, да! Лошотията винаги се наказва!

Конкретно за случая - гадняри са били хората ти! Забрави ги, загърби огорчението!

Но (не се обиждай!) ти защо си седяла непоклатимо и непрекъснато в къщата им, та се е стигнало до там, да те ругаят и гонят? Какво по-хубаво от това, щом не си им била нужна в събота и неделя, да метнеш раничката на гърба и с младежкото намаление по жп и хостелите да изръшкаш Франция!?

И нещо друго! Повечето французи са гадняри, нищо, че в друга тема се прехласваш пред тях!
С извинения към франкофилите!

# 81 4 март 2008, 12:12 ч.

Мнения: 5 370

Цитат на: valal в вт, 04 мар 2008, 12:02

Има справедливост, да! Лошотията винаги се наказва!

Конкретно за случая - гадняри са били хората ти! Забрави ги, загърби огорчението!

Но (не се обиждай!) ти защо си седяла непоклатимо и непрекъснато в къщата им, та се е стигнало до там, да те ругаят и гонят? Какво по-хубаво от това, щом не си им била нужна в събота и неделя, да метнеш раничката на гърба и с младежкото намаление по жп и хостелите да изръшкаш Франция!?
И нещо друго! Повечето французи са гадняри, нищо, че в друга тема се прехласваш пред тях!
С извинения към франкофилите!

Причината беше най-вече финансова, но за това не ми се говори.
А аз се прехласвам пред други неща там, иначе си ги знам идеално, че са гадове. И в момента работя с тях и......ми е не само ясно, ами ПРЕДЕЛНО ясно. Mr. Green

Препоръчани теми

ХАМАС нападна Израел

Времето е пари – колко ви „струва“ да намерите точните професионалисти?

Криминални досиета

Моля, помогнете да спася детето си!

Причина:

Причина: