Работещи майки - тема 1

Хайде и аз да се разпиша . Аз  работя за себе си и това доста ме улеснява .Сама си правя работното време , ако имам много работа гледам да я върша вечер докато детето спи за да може през деня максимално да сме заедно .Иначе програмата ми е следната :
-ставам в 8 , оправям малкия , правя закуска , пия кафе , пускам прахосмукачка , душ, обличане и в 10 идва гледачката , а аз тръгвам на работа .
-към 17 прекратявам работния ден ,  пазаря , прибирам се , слагам нещо набързо да се готви и започваме луда игра с детето .
Ако времето е хубаво след работа не готвя , а хапваме някъде навън .
Има дни в седмицата когато нямам работа  се отдавам на дето .
Съпруга ми страшно много ми помага , той има своя фирма и вечер гледа до към 17 часа да прекрати работния ден за да може  да сме всички заедно .
Събота и неделя се отдаваме на чистене и много разходки .
Имам и съдружничка с която много си помагаме и в момента сме се разбра ли ,че по-голямата част от работата ще поема тя , което страшно много ме улеснява .Но скоро се надявам и тя да има детенце и тогава не ми се мисли .

Здравейте момичета, ето ме и мен! Работя много, понякога си взимам работа за в къщи на компа. Заплатата е добра, което пък ми пречи да го давам по-спокойно. В моята професия трябва да се чете непрекъснато, подя на тежки командировки в чужбина, на други ден рано на работа ... с други думи - тежко е. В добавка имам голяма къща и двор - няма кой да ми помага, мъжа ми и сина ми и те си гледат своите ангажименти - работа, учене и т.н. Понякога искам да имам време за мотаене по магазините, фризьор,дълго бъбрене с приятелки, но уви. Някак си форума отчасти запълва тая липса. Да добавя че 10 год. съм си стояла в къщи и съм отглеждала детето си, през това време и завърших висшето си образование. Само да не си помислите че се оплаквам. Е, иска ми се и на мен да можех да работя с час, два по-малко през деня или пък някоя "добра фея" всичко в къщи да ми е подредила, но се примирявам. Използвам случая да попитам - за работещите момичета от София - споделете от къде след работа човек може да си вземе вкусно хапване за в къщи, че освен китайските ресторанти и една кебапчийница в центъра за друго не се сещам. Готвенето през седмицата вечер направо ме убива!

И на мен вечерята ми е проблем- вечер няма кога да готвя. Понякога на връщане се отбиваме до едно заведение до нас- предлагат готвена храна за в къщи. Друг път поръчвам пица или пък купувам замразена от някой магазин (или пък замразена баница).
По големите вериги магазини също има щандове с храна за в къщи (в Хит специално има голям избор).
Понякога като ми дойде муза да готвя, правя 3-4 яденета и вакумирам в буркани. Така има за цялата седмица и е като прясно приготвено. Обаче рядко ми се занимава половин ден до печката.

..откакто се родиха децата загърбих редица неща (не гладя,не гледам тв освен много подбрани филми,не се мотам в библиотека с часове,а поръчвам онайн и само взимам и пр),но готвенето ми е приоритет (това и работя,мога да напиша роман защо е добре да ядем готвено и то вкъщи)
хитрини-готвене по 4 вечери и замръзяване на 3, приготвяне на 2/3 готово ядене в неделя което само се пече/доварява е петък, правене на меню и пазаруване и готвене по него..ние ядем навън 1.седмица в събота на обед,всичко друго е готвено/сандвичи (аз осигурявам храната в у-щето им)..взимането на храна отвън,поне тук е скъпо и не здравословно за моите изисквания..не е добър навик който децата учат,лесно е,но не ми е по душа..
*
забравих-спя по минимум 9 часа..иначе не мога.. децата имат чудесно изграден режим също,та нещата са малко като пъзел..

Много ми е чудно все още това приготвяне на храна в събота и неделя за цяла седмица напред. Понеже ние вкъщи вчерашна манджа почти не ядем. Оправям се с бързо приготвяне на някаква вечеря или хапваме навън.

Lilqna,понеже както споменах това работя-вчерашна манджа е далеч по-добре от замръзено-опържен днешен хамбургер..ние ядем и оня деншна с или без модификация,като знам какво има вътре,как е приготвено и пр..пример- неделя следобед докато децата спят правя 2 супи,1 ядене,1 салата ,изваждам кайма  да се размъзи и режа каквото и трябва(в плик) ..до сряда ядем каквото има готовено,сряда вечер само забърквам каймата,в четв. ядем кюфтета на скара,в петък-същите кюфета със сос..имам винаги поне 3 яденета  във фризера,ако много сме го закъсали-спагети с зеленчуци..? на приоритет-за мен готвената храна е условие номер 1 да сме здрави,затова и се опитвам да го натъманя без да страда парка,балета,срещите с приятели и пр които са на ред след градина/работа..

НИКОГА не съм готвила през седмицата. Винаги в събота и неделя и винаги по няколко неща. Непонятно ми е това "ние вчерашна манджа не ядем". Е добре де, ако готвиш мусака или пилешка супа, точната бройка на порциите за една вечеря ли нацелваш, или каквото остане го изхвърляте?
Аз от една година съм сама с дечко, та съвсем по малко готвя, но и сега и преди - винаги през уикенда. Например - споменатите горе пилешка супа, мусака и картофена яхния (само за пример ги давам). Какво й е на супата от вчера? Или като вземеш от ресторант си 100% сигурна, че е готвено днес? Или както е казала anette1104 китайското или хамбургера са по-полезни от вчерашната мусака??
Защо си усложнявате живота бе хора?
Аз се прибирам от работа и взимам Иво и сме си у нас към 7. Аз държа той да легне най-късно в 9. Е в тия 2 часа, за които успяваме да се видим, дали пък няма да седна да готвя, или ще му обърна внимание на домашните, на подготовката на чантата и дрехите за утре, на къпането и най-вече - на говоренето? И не ми казвайте, че това може да се случи, докато готвя. А и в колко часа трябва да вечеряме? Ние с прибирането си сме толкова гладни, че едвам нарязваме салатата, докато топлим манджите в микровълновата.
А аз обичам да готвя де, има го и тоя момент. За мен неделята следобяд например, да си я прекарам в готвене, си е забава. Ей и сега съм напазарувала и след малко ще ставам да правя пилешка супа и мусака (затова само тях давам за пример от одеве, понеже за това съм се приготвила  )

Birdy,това е и нашия случай,от колата започват да питат какво ще ядат и от банята са на масата,едва сварвам да стопля вчерашната манджа:)и да,и аз съм се чудила как се изяжда една тава мусака примерно,аз правя по толкоз и има за поне 2 вечери на всички..но имам близки чиито мъже ядене не повтарят,това не знам как става,нашият татко безкрайно уважава готвено ядене и не възразява и да по3ва ако се наложи..

Върнах се на работа, когато децата станаха на 1 г .и 1 ден. раб време от 9.00 до 17.30 ч.Първо имахме бавачка, после на ясла от 1.г 7 м. сега са на градина. Обичат да ходят там, много се отракаха и поради таз причина ме привикмат често в градината. Кипят от енергия, умнъжена по 2. Ходят на всички извънкласни дейности, без футбола , но не виждам да се особено уморени  .
В къщи съм пердутна кауза без мама. Тя живее на 500м. и само разнася тенджери из квартала - към нас пълни към тях празни.  Обожава да глади и аз ютия не съм пипала, отакто бях 7м. бременна и си изгорих корема с ютията. Помага ми в чистенето, но 1-2 пъти в месеца идва жена за основното. В последно време гледам да я разтоварвам с разни поръчани манджи, пък тя прави само супите за децата. Вечер, освен на компа, гледаме да сме макс време с децата - играем си, упражняваме думи (в къщи идва логопед заради едната), пеят ми песни и стихчета, говорят ми на английски , та гледам тогава да наваксвам липсата ми денем в къщи. Ако не бях тръгнала на работа, щях да полудея с моите двете. Пък и работя от 20-годишна (в началото съчетано с редовно студентство и не мога да избягам от този ритъм). Аз лично мисля, че между 1-3 г. е най-трудно. От няколко месеца мога да кажа, че се занимават много и  сами. да не пропусна и мъжа ми - да ми е жив и здрав много ми помага. Сутрин за градина примерно ги оправя основно той, с къпането тоже.

Моят е от тези случаи...Всеки ден различно и то приготвено непосредствено преди консумация  .

Дъщеря ми също не повтаря ядене... покрай нея и аз свикнах така. Все ме е страх да не се е развалило нещо яденето. Голямо хвърляне пада у нас 
Жената идва у дома в понеделник и петък и готви по 2 гозби/едното задължително е супа/. Поне веднъж седмично се храним на вън.

Вие сте късметлийки. Моите мъже в къщи и дума не дават да стане друг да им готви, освен мен ... 

И аз да се разпиша. Обожавам работата си и не съм прекъсвала да работя дори през бременността и майчинството /само за около месец в болницата след раждането/, но от вкъщи.
А, когато децата станаха на 2 г. и 1 мес., се върнах и на пълен работен ден + няколко допълнителни работи /но те са в удобно за мен време и аз си задавам темпото на работа/.
Денят ми е много строго подреден: ставам около 6; приготвям се - душ, грим и събуждам децата. После се занимавам с тях - между 7 и 8 ч. От повече от месец сутрин ги водят моите родители на градина - живеят на 2 пресечки от нас и уж идваха да ги карат, докато мъжът ми беше 2 седмици в командировка и така си остана /и на децата, и на нашите им е приятно/. В 8 ч. тръгвам за работа /често пътувам заедно с половинката/ и съм там от 8:30 до 17 ч. Когато не се налага да ходя на някакви работни вечери или други мероприятия, се срещаме с мъжа ми /той работи близо до мен/, пазаруваме, разхождаме се и се прибираме вкъщи. Междувременно, баща ми /той приключва работа около 16:30/ е взел децата и ни чакат. Прибираме се около 18:30 ч. и следват няколко часа само с децата - гледаме филмчета, рисуваме, играем и т.н. Вечеряме. Къпем децата /заедно или таткото се справя със задачата/ и те си лягат. Понякога и двамата работим до късно през нощта; друг път гледаме телевизия, говорим си и пийваме по нещо. Лягаме чак по малките часове. Когато времето позволява, часовете с децата ги изкарваме в разходки, срещи с приятели, излизания и т.н.
През седмицата не се занимавам с никаква домакинска работа, освен оправянето на леглата и някои бързи почиствания /като лисицата с опашката, примерно - замитам коридора и подобни и пускам някоя и друга пералня/. Често поръчваме готова храна, но не пици и хамбургери, а супи, готвени ястия и т.н., а половинката прави салата.
Събота и неделя прекарваме в зависимост от времето навън и от сезона: често в събота сутрин /много рано/ ми идва музата за готвене и "извъртам" няколко манджи, ама определено не стигат за повече от 2 дни. После, децата излизат с нашите, а ние работим нещо вкъщи или излизаме на кафе, а в това време пък идва жена, която ни чисти. Следобед децата се наспиват, а ние също гледаме да си починем или работим. Вечерта излизаме някъде 4-мата и се забавляваме - ходим на гости у приятели с деца на същата възраст, отиваме на сладкарница, разхождаме се в МОЛ-а, отиваме в някой детски клуб и т.н. В неделя сутрин често ходим на кино или куклен театър или водим Еса на плуване, а Кика идва с нас "на кафе" /страх я е от водата и засега не си е избрала какво точно я влече за свободното време/;следобед е времето на мързелуването вкъщи - това е вариантът за лошо време. Когато времето е хубаво, още от събота отиваме на вилата и там обикаляме по поляните, правим си пикници, децата играят на воля и се прибираме чак в неделя късно вечерта.
Отделно, често се получава така, че поне 1 ден от седмицата сме някъде на гости или на заведение /в 80% от случаите децата са с нас/, а и гледаме поне веднъж в месеца някой уикенд да го изкараме на друго място, различно от дома ни и от вилата - организираме си уикенди в Копривщица, Хисар, Боровец и т.н.
Горе-долу, това е схемата. Радвам се, че с мъжа ми сме на "един акъл" и с всяко нещо винаги се справяме заедно /и децата, и домакинството, и т.н./. Само да оздравява по-бързо, че от няколко дни се е тръшнал с дискова херния и ми е мъка да го гледам как не може да помръдне - здрав и прав 2-уметров мъж... И да са ми живи и здрави родителите, че са близо до нас и обожават внучките си.
А, за да си улесня живота и да мога да се оттам на работата си, просто си съкращавам някои домашни задължения - вече ги споменах: не готвя /освен, когато ми дойде музата/, не чистя, не мия чинии, не гладя и т.н., пък дори и с риск някой път да не ми е всичко "на 6".
Доволна съм от живота ми.
Е, понякога ми се иска да си дам няколко месеца почивка и да подундуркам още 1 бебе, ама няма да издържа повече от няколко седмици без работата си, а за ново бебе ще намеря време със сигурност  .

Аз имам три основни коза, дано не ми мине котка път: 

Майка ми и баща ми се навиха на 60+ години да се преселят отвъд океана, за да ни помагат с внуците, а това означава и помощ с готвене и с гледане на децата, когато искаме да излезем по - до късно, на купон или някакви други мероприятия. 

На мен не ми пука да преговарям с шефовете си за регулиране на работното ми време в рамките на 40-45 часовата работна седмица. 

Мъжът ми е много свестен човек, много си обича децата и всички отговорности по тях бутаме взаимно. 
Пу-пу!

anette1104, Birdy, не ме разбирайте погрешно. Аз казах, че все още ми е чудно, защото съвсем отскоро съм на пълен работен ден и не съм се нагласила още с готвенето. За мусака и някакви други повече време отнемащи ястия нямам време, въпреки, че се прибирам към 17,30-18ч.
И казах за вчерашното ядене, че почти не го ядем, много рядко хвърлям, но и рядко остава за другия ден, най-много на обяд да са го свършили вече, ако е останало от вечерта. А и на мен готвенето не ми е сред любимите занимания, затова не бих прекарала половин ден в неделя на печката. Засега се оправям след работа, но не казвам голяма приказка, че може и аз да започна като вас.