Не мога да казвам р. Казвам го горе-долу като на френски, а не като л. Като бях 6ти клас, в училище имаше конкурс по рецитация. Наградата беше участие в Националната Пионерска Среща, ли беше, Сбор ли. Явих се аз, но по средата на супер вдъхновеното ми рецитиране на някакво партизанско стихче, едно говедо на име Ники Априлов /някои от вас сигурно знаят кой е, не ми се обяснява/ ме прекъсна с думите: "Айде, достатъчно. Като се научиш да говориш, ела пак"
Леле, изревах си очите тогава, ама сега хич не ми пука от дефекта...
Леле, изревах си очите тогава, ама сега хич не ми пука от дефекта...
.
...имам детски гласец...Или поне така са ми казвали. Редовно искат да чуят мама, когато вдигам телефона 
И освен това - аз съм от далйеко и говорйя мйеко 
с малки говорни дефекти 
Винаги като се чуя и .... 
. Понякога заеквам ( но не когато се притеснявам). И аз не си харесвам гласът на запис, но в впрочем почти не познавам човек който да си го харесва на запис. Сигурно имам и др. дефекти но аз не ги улавям, а близките ми сигурно да такава степен са свикнали с тях, че не им прави впечатление за да ми отправят градивна критика. 
