Образование у дома?

Въпросите, които постави  bissitа са много, наистина хубави и конкретни. Ще се постарая да им отговоря, но ще ми отнеме време, за което моля да имате търпение.  
 

Именно. Кажете нещо конкретно за децата си - например задължавате ли ги да изповядват някаква религия, ограничават ли ги в контактите им с нормални деца (т.е. всякакви деца - а не само такива "като тях"), позволявате ли им да вземат решения, ако са на съответната възраст - да посещават местата, присъщи за всички деца (дискотеки, кафета), позволявате ли им да се обличат както те желаят, да избират хобитата си и тн. Или сте на мнение, че трябва всячески да ги отдалечите от този "порочен свят" (както такива като вас обичат да се изразяват обикновено)?

kiki77, а ако отвориш пък линка към Християнската библиотека може още по-лошо да ти стане.

Ето и една статия от лидера им. Може да стане по-ясно, какво е отношението им към държавните институции, ако не е станало до сега ясно.
http://www.churchbg.com/restored/articles.php?article=31

В моята статия : „Homeschooling в действие” / ще я намерите на сайта/  съм описала това подробно, но пак ще го кажа накратко:
Отделям много време да разглеждам и търся материали, подходящи за ученето. Определям предметите, по които ще учим , както и какво точно ще се учи. Сверявам си часовника с учебниците и помагалата, които използват в училище, но предпочитам да работим с материали, подходящи за домашно образование – това са по-често помагала за извънкласна работа и учебници на английски език. Предпочитам ги , защото са по-ясни и са пълни с подробни обеснения, така че не е трудно на сина ни да работи сам.
Освен това ползваме много енциклопедии, образователни компютърни програми, филми и интернет.
Това най- общо.

Като пример: По математика миналата година учихме по американски учебник, тази година реших да ползваме учебника за 6-ти клас. Малко съм разочарована, защото въпреки цветните страници, уроците са доста неясни – липсва достъпно предаденият урок, на който се радвахме миналата година, но за щастие – математиката е моята сила. Така че се справяме.
По история- учим „История на средните векове” – използваме американска програма, която е разработена на базата на художествена литература. В ръководството за родителя са описани подробно въпроси, проекти, задания за доклади, посредством които естествено се натрупват знания по темата. Синът ни много обича да чете и тази програма е точно като за него. Историята е в контекст, описан в книгите. Не е само голи дати и факти, които се забравят следващата година.
Много дълго ще е ако продължа и с другите предмети.

Заедно със сина ни сядаме в началото на годината и коментираме - какво и как ще го учим. Решили сме, че математика, английски език и български ще имаме по 4 - ри пъти седмично, както и периодичноста за всеки друг предмет.
Така той знае и е способен сам да определя ежедневната си програма.
Не е необходимо да му преподавам. По-скоро аз организирам нещата и после проверявам как са изпълнени задачите, защото учебниците и работните тетрадки са подбрани така, че да е възможна самостоятелната работа.
Ако има неясноти заедно търсим отговорите. Например по БГ език си правим сверка с БГ граматика или търсим в интернет определения. Има много сайтове – пълни с информация и упражнения. Ако пак е неясно – питаме наш познат- журналист и редактор на местен вестник.

Преди известно време имахме частен учител по английски език.
Сега се справяме сами, като четем и пишем на английски. Изпращаме писаните доклади по прочетена книга на английски за проверка.

Аз и съпругът ми работим на гъвкаво работно време, като моите ангажименти се свеждат до 2-3 часа работа извън дома, както и от дома – дистрибутирам складово-счетоводен софтуер и помагам на мъжа си в бизнеса ни.

Децата ни се срещат с много хора – имат си приятели на своята възраст, общуват с децата на наши познати, играят на площадката пред блока баскетбол, карат колело, често през лятото сме и навън. Големият ни син ходи на плуване. Често общуват  с наши колеги, клиенти, роднини, журналисти, доктори, полицаи и т.н. Нашата среда е и тяхна среда.

Деня ни протича така – ставане, оправяне на стаята, закуска, след 9.00часа започваме със задачите - който има да чете – чете, който има да работи –работи, който има да играе – играе. Следобяд  - до към 15.00-16.00 часа задачите са приключили и следва свободното време- игри, четене на книги,  разговори с приятели, слушане на музика, ходене на гости и много други неща.

Децата ни са много общителни и се разбират, както с връстниците си, така и с възрастните. Не са агресивни и търсят да намерят обща тема за разговор. Работата е там, че въпросите, които другите децата задават са от рода „ коя ти е любимата певица, какъв GSM имаш и разни такива скучни и безсмислени неща. Наскоро една журналистка пита сина ни: Децата питат ли те за училище? – отговорът му беше- Те не искат да говорят за училище. От друга страна пък - децата обичат да играят с нашите деца и ги търсят постоянно.

За да не кажете, че си измислям – погрижила съм се да направя голям архив от снимки и видеоклипчета. Когато имам време, може да ги сложа в някой сайт.

Относно преподаването:
В началото, когато започнахме по-системно да учим се налагаше да съм плътно до сина ни. Нужно беше само да го науча да чете, пише, смята. Нужно беше да му покажа,че ученето не е скучна и тъпа работа. От там нататък, той свикна да се занимава самостоятелно и на мен не ми се налага да стоя над главата му, за да го наблюдавам какво точно прави в момента, нито започвам да му разказвам уроците, за да ги сведа до неговото ниво. Пак казвам материалите, които ползваме са подходящо подбрани и в тях е написано всичко на разбираем език, така че е нужно само да знаеш да четеш, за да го схванеш. Не е така в БГ учебници и затова е нужно някой да сведе информацията до разбираемо ниво. Ние ползваме много странична литература и интернет, за да разберем неясните моменти.
Освен това  си имаме приоритети – силната страна на сина ни не е математиката. Така че по математика наблягам дотолкова ,че да го науча на логика и да мисли. Знае теорията, защото аз държа на това, но не го натискам като за подготовка за олимпиада.
Стремя се да го науча, че математиката е практична и ще му трябва всеки ден.
За сметка на това държа да пише доклади за прочетени книги, пишем съчинения, правим диктовки. Увеличаваме информацията по история / това е и силната страна на съпруга ми / , защото сина ми там се чувства в свои води.
Това е засега. Нещата може и да се променят с интересите му, но гледам да не изпускам момента.

Моля всички активни и пасивни участници в тази дискусия, да имат предвид, че сме доста ангажирани и със съпругата ми ще прекратим участието си в темата. Това не е край на дебата, а начало, всъщност напоследък дадохме доста интервюта за различни медии. Радвам се, че си поговорихме. Ако има хора, без значение дали са „за” или „против” домашното образование, нека ни пишат. Поемаме ангажимент, да отговоряме на всеки в рамките на седмица. Надявам, се, че други семейства, които учат децата си вкъщи, също ще се включат в темата, доколкото им е възможно.

Благодаря на всички и успех!