Преди искаха ако може през вечер да сме в тях, но аз от началото казах НЕ, една от причините тогава беше че съм много злояда и капризна по отношение на храната. какво да направя такава съм си от дете и не искам те да се съобразяват с мен, затова предпочитам аз да си направя вечерята. Обясних им. че не ям много неща и че съм злояда и че ако откажа да им ям мусаката с патладжан, не е заради това, че искам да ги обидя, а защото не ям патладжан. А те се нацупваха, приемаха го като лична обида, почваха да ми говорят като на дете - ама защо не ям това или онова, ама да си опитам само, защото е много хубаво, набутваха ми чинията в носа да го помириша и т.н.
Вижте какво не казвам, че аз съм ангелче и че нямам трески за дялане, вероятно те разсъждавайки от тяхна страна виждат много кусури в мен, които може би искат да променят, но май и не искат да се съобразят.