В СЕПТЕМВРИйската ни тема време е, за нови малки, сладки попълнения!

Честит празник, сладурки! С пожелание за още много благи вести тук!



И нас не ни подмина бурята. На сутринат с ужас установих, че много от цветята ми са прекършени. Днес е мрачно, но поне е тихо и спокойно, за сега.
Щастливка, да ти е жив и здрав племенника! Голям сладур е той!
Мариелка-Газелка, ех че красота там... Едно чисто, подреденко, създава някакво усещане за ред. Обожавам да разглеждам снимките, които ни показваш. В залата атмосферата изглежда неповторима, макар лично аз никога да не съм имала влечение към баскетбола. Затова пък тренирах за кратко футбол. Сритаха ме още на втората тренировка яко в глезена (а аз бях една кльощавела, колко ми трябва да ми счупят нещо) и всичко беше до там.
А за аватара ти и аз съм много изненадана. Обаче прегръдката ти си я взимам.
Ави, за кой ли път ти свалям шапка?! Ти си невероятно енергична жена, внимавай да не родиш някъде по пътя.
За предложението за работа още нищо незнам. Очаквам да ми определят скоро ден и час за среща. Като мине, непременно ще се изфукам (надявам се де).
irinii въпреки че Веселушка сякаш е по-превързана към баща си, и при нас историята е същата. Появя ли се аз през нощта, за да я успокоя след като се е събудила с плач, ококорва очички, протяга ръчички и се започват едни усмивки "Мамо, мамооо".
marys, ти не ми се сърди че тъй си те подминавам в постингите си, но нали си пием всеки ден кафенцето заедно, та всичко си казваме в очите.
dennis, наистина язденето на кон е много полезно за хиперактивните деца, също за аутистите и децатат с ДЦП. То си е терапия (хипотерапия). Тук наблизо в с. Войводино има конна база и мислим скоро да идем до там, та да видим ще може ли да запишем Мими.
Целувки за всички, че ме чака чистене.

Честито Благовещение!Бъдете всички здрави и сигурна съм ще имаме в нашата темичка занапред още благи вести 
От бурята край нас няма видими следи освен няколко начупени клони събрани до контейнерите за смет.Но вчера по обед излизахме с Арен в количката и едва я удържах когато духаше насреща ни...та направихме кръгом и у дома.Чудно ми е как падат тези стени от новостроящите се сгради.Ама няма да ги коментирам.Какво ли щеше да е  ако имахме и торнадо като в Америка  Днес е хладничко,но въпреки това се поразходихме наоколо.
Мари_Анка незнаех ,че така се казва лечението с конете.Знам само ,че има такова.Запишете я Мими.Във Войводиново съм ходила като малка исках много да ходя на езда.Водиха ме половин година и после дойде лятна ваканция,пътешествия и на есен родителите ми не можеха да ме водят на няколкото различни неща които исках
Щастливка ,представям си ги твоите 2 фурии с баща им.Вечер и през почивните дни и при нас е така положението с висинето при татко,но 3 кучешки зъба при Арен са просто на косъм да пробият и това го мъчи много.Иска само да се гушкаме и той мрънкоти,оплаква се....издава един непрестанен много тихичък стон...който след 12ч с него ме докарва до лудост...но 
Марис -чудна снимка от сутришната закуска със солети.Големи муцунковци.Много сладки  пък Веселушка с това опашле...е дама и половина сред младежите 
irinii -мммм супичката от карфиоли ни е любима,както и всички възможни яденета с карфиол  Добре ме подсети ти какво да сготвя.Бебешора ще го усетиш,да не се шашнеш сега  Аз си спомням преди когато всички си споделяхме кой кога усетил бебето и аз все нищо не усещах и накрая ми беше станало много нервно какво се случва,дали пък всичко е наред.Усетих го някъде към 19 г.с. Тогава лекарката ме успокояваше,че е така защото плацентата ми беше по задната стена и това за бебока е много добре и сигурно,но по-късно се усеща от мама.
Ави колко е голям вече най-малкият ти мъж?
Мариела с най-огромно удоволствие те изчитам и после проследявам и картинно  Радвай се,че Мими слуша в обществото пък в къщи прави магарийките,защото при нас положението е точно наопаки.Всичко в ежедневието върви добре,докато не се появи голяма и подобаваща публика 
Алфи ,къде ги гони Ванъо тези гадинки  Знам,че храната за рибки и костенурки се явява някакъв вид алерген за малките дечица и бебета.Това само като инфо.Аз имам костенурка от около вече 15 години.В момента я гледа едната ми братовчедка.За акането не мога да ти дам съвет.Защо толкова се притеснява Ванюшката от това?Има ли запек?

Само благи и щастливи вести!!!

Ирини - супер татко си имате. Нашия едва наскоро легна сутринта при него и спахме дълго иначе все аз ставам а корема си тежи.
Денис , имахме запек , но и с него и без  мрази това.Гадинки в градината в Горна баня при баба и дядо/ох оставям го 2-3 пъти в седмицата там/и на чифлика където често ходим-калинки, божикравички, мухи, гущери, паяци.... и т.н.

Днес взехме рибки и храна-не знаех че е алерген-ще внимавам. Голяма радост, е малко котеко предизвикателство Вчера му хванах муха в буркан еее големи емоции бяха.

Ави, така и не направих амино. При нас бурята не бе за калинки но ти си смекчила явно нещата в твоя обсег

Бъдете здрави!

Здравейте бонбончета!
Честит празник на всички вас и Честит Рожден Ден на племенника Христиан! 

Нашата леля дойде и донесе лошо време и грипни състояния - вчера тя беше с Т, а днес Йоничето има сополи, но да се надяваме, че няма да се задълбочат нещата...
Иначе да ви разправям една случка от ежедневието, която се състоя вчера. Значи преди два-три месеца, докато се чудихме още какво и е на Йоана, я заведохме на ехограф да и видят вътрешните органи, от който преглед естествено тя не остана никак очарована. Снощи, разглеждаше някакво списание за бременни и по едно време започна да сочи една страница и да вика ох, ох, ох, накрая смачка страницата. Станах да видя какво толкова се възмути и като погледнах - снимка на бременна мама на ехографски преглед.  Останах много изненадана не само, че вече трупа спомени, но и от това че, пази емоцията на преживяването. Явно наистина всичко се запечатва, като на фото-лента....
А за терапията Ави, ако питаш за крачетата, след като изкарахме един курс на кварца, решихме на семейния съвет да го спрем и да оставим естествената слънчева светлина в действие. Освен това гледаме да наблягаме на храни съдържащи повече вит.Д и калций. По наши наблюдения, въпреки че я виждаме всеки ден, крачетата като че ли започнаха да се изправят, особено лявото е доста поизправено. Ще продължаваме в същия дух и другия месец при вас в София на изследвания, пък дано нещата са добре...
Та такива ми ти работи около нас...
алфира - много е хубаво децата от малки да свикват с всякакви буболечки и животинки, за да не се страхуват от тях. И аз запознавам Йоничето с всякакви щъкащи елементи от току що пробуждащата се за живот, природа. А ти пак не каза, кога чакаме малчо...
dennis - преди време нали и аз се оплаквах, че Йоана иска да спи само при нас и то само като се прегръщаме. Явно нещо се беше уплашила, но за щастие беше период, който бързо отмина и сега пак си спи щастливо и спокойно в леглото. Дано и сладкия Арен бързо се успокои...
Мари_Анка - запишете Мими на езда и после ще разказваш какви и са впечатленията. И аз съм сигурна, че ще и се отрази много положително.
Щастливке - аз пък не съм живяла в къща, освен лятото на село, но онова което е за мен най-важната и съществена разлика е дворът. Нищо не може да замени свободното пространство на вън.
irinii - пожелавам ти скоро беб да ти се обади и веднъж, като започне да не спира до края да си общува с теб, за да си спокойна. Аз бях много щастлива, че Йони беше много шавливо бебе и непрекъснато ме успокояваше, че е ОК. 
marys - по всичко личи, че добре си живеете в Стамболийски.. 
Mariela Gazela - щом твоето момиче, така добре понася кратките раздели, отдайте се на осъществяването и на други мечти. Нали сте в страната на неограничените възможности - използвайте ги! 
Чао, чао! 

Момичета, честит празник и от мен!



Пък да се оплача в тази връзка, че ... ми закъснява вече 10 дни.  Съжалявам, няма причина да се радвам. Едно, защото не сега е времето, друго - не би трябвало бременност да е причината за закъснението. Подозирам, че пак е настанал някакъв хормонален компот като настъпи пролет.

marys, Щастливка, аз определено бях позабравила детските си мечти, че те и с годините се променят де, но сега като направя сравнение с бакстеболните мачове от нашите първенства...  Последно ходихме, заедно с Мария на 9 месеца, на мачове от Републиканското първенство за деца до 12 години в баскетболната зала на ЦСКА в Борисовата градина. Съпругът ми има племенник, който активно тренира баскет ("Ямболгаз"), та ходихме за подкрепа. Те децата станаха вице, та голяма радост настъпи. Но залата беше в отчайващо състояние. Преди години съм ходила на мач на "Балкан" - Ботевград и залата в онова малко градче беше къде-къде по-добра. Ма ... не аз трябва да го мисля, има си глави и за тая работа. Иначе аз съм тренирала в кварталния отбор на Люлин  Но играехме много активно по училищните дворове. В техникума редовно си носех баскетболната топка у дома, че оставахме след часовете да играем. Истиско щастие си беше за мен, защото учех в силно женско училище и от съседния клас все пак се намериха 2-3 момчета да се организираме с тях. Толкова за баскетбола. irinii, за билетите като споема, по снимките може да видите едни едри чернокожи мъже с развлечени дрехи около залата и по светофарите да предлагат билети на черно, ей тоя знак  означава, че предлагат два билета. Смях!
Мари_Анка, хайде да не споменавам по какви стекли се обстоятелства в 5 клас тренирах борба, че и за пример ме даваха.  А дечурлигата ви са страхотни чаровници!
dennis, и аз гледах костенурка до преди да заминем, но не сме имали проблеми с Мария и алергии. Затова и алфира да не се притеснява, макар да е хубаво да внимаваме.
fibi4ka, и аз бих искала да се възползвам от неограничените възможности, но засега няма как да оставяме Мария на някого, освен на baby-sitter, ма и за там пари трябват, пък все още не сме цъфнали и вързали, но... един прекрасен ден! Хубаво е да порасне още малко, че да я водим с нас. Сега не мога да си представя да седи 2-3 часа в стола си и да гледа мач. 

Честито Благовещение и от мен в последния момент!
Мarys, Мари анка, страхотни сладури!
Чочи, чакаме разкази. Мариела, много сладко разказваш!
stes, радвам се че сте добре, Цвети, и вие да оздравявате, стига вече, забранявам болестите!
 Ави, браво на баща ти, Сашко и бебо!
 Денис, благодаря, справям се, въпреки че на моменти ми докривява. Тази неделя сме на рожден ден, но се чудя за другата дали да не хвана автобуса с баткото.
 Съжалявам, да чуя че на запад ноща е била ужасна. Аз само чух дъжда, през едно от разбужданията на Мишо. Хич не спа добре тази нощ, нещо не му беше удобно, сменях памперс, взех го при мен и няма промяна, въртеше се из цялото легло. Накрая  заспа, но все още има лошия навик да си забива ноктенцата в ръката ми.
 Да похваля и нашия татко, прочете няколко приказки по скайпа. Ванко беше много доволен, защото аз едва прочитам една и заспивам.
 Спи ми се и ви желая лека нощ!

Здравейте дейни мамчета!
Иван по чудо заспа
Мариела
ами може пък да е нещо хубаво макар и без време но ти пожелавам да е когато решите!

Фибичка понякога и с червеи играе само с пчелите какво ще првимне знам ЕЕЕ това с ехографа ...- много сте паметливи че и разпознава машикките - супер!!

Амарето значи си имаме адаши и ние сме Иван - сега разбрах и за вас. Цунки!!!

Ноща се размислих как ли ще е нощем с двамата юнаци по времето на коликите
Ще включвам и таткото май
Хубав и тОПЪЛ ден!

Момичета, нямам на кого да споделя, а ми е много мъчно. Пак плача. Току що се прибираме от детската градина и новата учителка ми връчи някакво листче. Първоначално помислих, че мъжът ми е забравил да плати таксата и ми дават написано на лист дължимото. Но не! Беше стихче. Явно ми пролича по физиономията какви чувства напират в мен, защото учителката ми каза "Вижте, тържеството ще е другата седмица. Ние нямаме право да я делим, колкото се справи толкова". И на мен вече ми идваше да ревна с глас. До сега никога не бяха правили тържества в нашата градинка. Майките бяха разочаровани, а за мен (колкото и грубо да звуча) си беше истинско облекчение.
Незнам дали да не помоля Мими да не участва и просто да не иде на градинка в този ден. Защото на мен и без това така ми прозвучаха думите "нямаме право да я делим". Един вид като задължение. Много ми е болно, сама съм у дома, няма с кого да споделя и се надявам да ме извините, че няма да коментирам сега темичките тук.

Мари_Анка,     

Не знам дали ще мога да ти помогна, но силно искам! Затова пак 
Моето скромно мнение е да се абстрахираш от собствените си страхове и чувства. Не зная Мими как преживява такива ситуации, но ако се чувства щастлива от игрите с децата, обича да пее, танцува, рисува и не се впечатлява от жестокостта на другите деца, не я лишавай от положителните емоции на едно такова тържество. Нито учителката ще стане по-добър (по-съобразителен) човек от факта, че те е разстроила (в противен случай нямаше да го направи), нито родителите на другите деца ще станат по-добри родители, ако Мими не участва.
Мисля, че ако Мими има желание, не я моли да не участва, но ако след подобни изяви се чувства наранена... може би е по-добре да й го спестиш.
 

Марианка, много силно те прегръщам!
Сигурна съм,  че ако се довериш на интуицията си  ще вземеш най-правилното решение за Мими. И в двата случая ще има болка, но може би тя трябва да опита... А ти си наистина смела жена и  всичките грижи и любов, с които дарявате Мими ще дадат резултат - сигурна съм!

  Марианка първо една голяма прегръдка.Поплачи си,успокой се и тогава мисли какво и как да се направи.Сега си под влияние на силната емоция.Аз като страничен читател не виждам нищо лошо в думите казани от госпожата.Наистина пробвай с Мими да прочетете и научите стихчето,без насилие и без да е на всяка цена.Ако успеете ще е добре.Нали за това е цялата борба.В училище ще трябва да учи .Ако не постигнете резултат,ще знаете къде сте срещнали трудност и къде да наблегнете с логопеда и психолога по-нататък,за да е готова ученичка.И най-важното е на Мими да и е забавно и интерестно.Абстрахирай се от мислите и страховете си за това кой какво ще каже ако Мими не се представи според очакванията на хората.Важното е взетото участие и настроението което ще донесе на Мими ,а не дали си е казала думичките.Има хиляди деца и без проблеми като вашите,който имат сценична треска или не запомнят добре думичките и при тези тържества плачат,крият се,искат мама ...и т.н. Не познавам лично Мими .Ти си тази която я познава най-добре ,но единствената причина да не отиде на това тържество може да е само ако Мими приема много болезнено и е травмиращо за нея несправянето със задачките.Прегръдки.Успокой се !Няма нищо по-страшно от самият страх.

Марианка, имаш и моята виртуална подкрепа 
Че учителката нетактично е постъпила ясно, но реално е права... щом на теб ти е тежко...
Мими е страхотна млада госпожица, не я подценявай... Според мен е важно да участва и забавлява, а не дали ще си каже стихчето, сигурна съм, че и този момент ще дойде рано или късно. Ако сега не може да си каже стихчето то значи ще пее и танцува, което също е страхотно... За мен по обезпокоителното е, че имате само една седмица, ако и другите тържества са подготвяли само за седмица, сигурно с право родителите са били недоволни... Успокой се и гледай позитивно   

Марианка, с теб сме! Пробвайте се, не се отказвайте!
Дори да не се получи съвсем със стихчето, както казва Щастливка, Мими ще пее и танцува!
Ще се получи хубаво тържество, повярвай в това! Имате толкова голям напредък със сладката госпожица!
Ясно е, че ще има предизвикателства пред вас, а и пред всички нас, и трябва да се научим да се справяме!
Успех, силни прегръдки от цялото ми семейство!

Момичета, нямате си и идея каква подкрепа сте ми!
Щастливка, тържества до сега в нашата детска градина изобщо не е имало. За 3 години - нито едно! Знам че е трудно за вярване, но е самата истина. За първи път ще бъде на всички дечица.
Мими има невероятна памет, много по-добра от тази на другите дечица в групата. Първа запомня текстовете на песнички, стихчета, приказки. Но поведението... С него трудно ще се справим мисля. Тя трудно стои на едно място, приказва си разни нейни си неща, т.е. лесно си отвлича вниманието и потъва в нейния си свят. В момента съм много объркана... А дали изобщо си каже стихчето...
Много благодаря за подкрепата. Може би dennis е права, че трябва първо да се успокоя, за да погледна трезво на ситуацията и да взема правилното решение.
А може би ако никога не я поставя в тази ситуация, съответно никога няма да разбера как ще се държи тя...

Марианка,убедена съм,че Мими ще се справи!Бъди сигурна,че ще има други деца,които няма да могат.Бъди силна и уверена!