Образование в чужбина

  • 5 407
  • 44
  •   1
Отговори
  • 1
  • 2
  • 3
  • Всички
  • Мнения: 1 044
Бихте ли изпратили детето си да учи в чужбина и от каква възраст? Моя позната изпраща 12 годишната си дъщеря в Швейцария в пансион. Майката е обезверена от българското образование - и държавно, и частно. Дисциплината в това училище била желязна, децата учели много, образованието било на ниво.
Но пък е доста скъпо и освен това детето ще е съвсем само в чужда страна, без никой до себе си- други българи там няма. Моята майка не ме пусна да уча в друг, съседен на моя град, а камо ли да ме изпрати в чужбина. Затова се замислих, аз как бих постъпила, като се има впредвид упадъка в нашата образователна система, несършената й частна алтернатива, а в същото време и крехката възраст и незрялост на децата.

# 1
  • Мнения: 106
аз бих испратила детето си да учи в чужбина, но наистина не на тази възраст. според мен трябва да е поне пълнолетно и да е излизало от българия поне веднъж с добра компания Simple Smile а иначе за "уапдъка на българското образование" аз (и няколко други хора) сме избрали като решение да си учим децата вкъщи.
ето ти темата, в която се водят споровете за и против домашното образование: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=275054.0 (ако имаш нерви да я четеш цялата...)
иначе ако си мислиш да пращаш твоето дете в чужбина (това дете, което линийката показва, че е на 4 години) май наистина е много рано...

# 2
  • Мнения: 2 211
По принцип, бих, но не и в тази особена възраст - пубертета. Струва ми се, че рискът от некачественото образование у нас е по - малкото зло.

# 3
  • Мнения: 9 814
Като говорим за упадък в образователната система у нас , знаеш ли какво е нивото на западната?! И там не учат много по-различни неща от колкото в България, но... щом е чужбинско значи е по-добро. А и явно познатата ти има доста пари, за да си позволи да прати детето си.

# 4
  • Мнения: 2 556
Бих изпратила мое дете да учи в чужбина, ако то самото е изявило желание за това и е навършило 16, още по-добре 17-18 години. Преди това няма да ми е спокойно, дори и да е свръх прекрасен пансиона.

# 5
  • София
  • Мнения: 62 595
Не, не бих ги изпратила на такава крехка възраст сами в чужбина. По-скоро цялото семейство бихме емигрирали, ако въпросното чужбинско училище е толкова специално и уникално. И в БГ има възможности за добро образование в чужди колежи. Като завършат гимназия са свободни да отидат на който край на Земята искат да учат и да работят.

# 6
  • Мнения: 639
Дъщеря ми е първа година студентка в Италия.Ако става въпрос за университетско образование, съм напълно убедена ,че в България в момента системата е опорочена .Много сме мислили по въпроса във всичките му аспекти и накрая взехме категоричното решение ,за по-добър,по-престижен,и забележете по-евтин университет в Италия.Дъщеря ми е очарована от професорите,от системата в университета,от стимулите за отлично представящите се студенти,от възможностите, а ние от перфектната организация на най-малката подробност и от ниските такси.
Най-вероятно и другите ми две деца ще бъдат насочени да завършат образованието си в чужбина,ако у нас не се променят нещата.
За по-малки деца  на възраст за колеж,също мисля че е много добра възможност/стига родителите да могат да си го позволят/.Предимствата са много повече от минуса ,че няма да са при мама и тати в семейството.Мисля ,че си заслужава ,поне в тези времена в които живеем в момента.

# 7
  • Мнения: 600
моето дете е още малко, но смятам да я изпратя в чужбина още в средното училище - и то не заради образованието, а просто, за да не е в българия. смятам, че трябва да й дам шанс, пък ако реши да се върне, нейна работа.

аз исках да замина в 8 клас в щатите, бях приетас половин стипендия, но нямахме пари за останалото. на 13г. не можех да работя. мисля на моето дете да осигуря шанс, пък после каквото реши, такова.

# 8
  • Мнения: 1 044
Като говорим за упадък в образователната система у нас , знаеш ли какво е нивото на западната?! И там не учат много по-различни неща от колкото в България, но... щом е чужбинско значи е по-добро. А и явно познатата ти има доста пари, за да си позволи да прати детето си.
Да, вярно е, че не съм запозната с конкретните учебни системи и програми в различните страни. Но едно е сигурно - такава разюзданост като в нашите училища едва ли има. Дисциплината като е под всякаква критика, как да е стойностно образованието. Моята позната има офис зад Френската гимназия и казва, че една от причините, които са й помогнали да реши окончателно е гледката в двора на елитното училище.

# 9
  • Мнения: 9 814
За образованието в Швейцария и други страни от Западна Европа погледни тук Peace:

http://www.world-education.eu/education_salon.php
http://www.edlanta.com/index.php?page=31

# 10
  • Мнения: 4 965
По принцип, бих, но не и в тази особена възраст - пубертета. Струва ми се, че рискът от некачественото образование у нас е по - малкото зло.

Това е и моето мнение.
Имам голямо желание да имам възможност да ги изпратя да учат навън, но на по-голяма възраст (примерно, колеж или висше образование, или някаква специализация).
Още повече, че през моя пубертет баща ми замина да работи в чужбина (т.е. хем съм била вкъщи и с мама) и ми беше много тежко, та знам какво е далеч от родител/ите точно през тези години.

# 11
  • Мнения: 1 312
тези дни точно такива сайтове търсех,за чужбина.Отговора ми е ДА бих го пратила и се интересувам много по тази тема.Ще я следя с интерес
 Hug

# 12
  • Мнения: 3 479
Някъде около 16 годишна възраст или след това ми се вижда вече нормално да се изпрати детето в чужбина, за да учи. Аз поне обмислям този вариант, но разбира се е строго индивидуално и зависи и от самото дете. Преди това смятам да го тествам с един летен курс по език в чужбина.
Да ни е жив и здрав таткото и да му големи сметките, че да можем да осигурим тази инвестиция в децата. Туй ще им е зестрата, другото от тях. Laughing

# 13
  • Мнения: 1 630
За кратко - летен курс или максимум една учебна година, да
За дълъг период, не
По същата причина, поради която не бих го оставила на баба.
Освен училището има и други важни неща, които едно дете трябва да научи от семейството си

# 14
  • София
  • Мнения: 62 595
Може би като станат на по 16 години бих била склонна да отидат да учат в чужбина, но за един срок или година по програми за обмен на ученици и студенти. Всичко си зависи от зрелостта на детето на тази възраст. Ако преценим, че детето е достатъчно съобразително и самостоятелно бихме му дали тази възможност. Но за обучение от вида пансион още от 7-8-ми клас едва ли бих се съгласила.

# 15
  • Sofia
  • Мнения: 2 869
Да, бих го изпратила ,още повече ,че той самият има желание/засего поне/. Но определено след навършване на 17-18 год. възраст. Споделям мнението на Рали, че детето се нуждае и от други неща, не само от образование.
 Колкото до Швейцария детето на мои познати учи там от около 15 год. възраст, и преди 2 години имаше прблеми с наркотици. Сега не знам как е , не съм ги чувала скоро, но това че се е случило ми стига.
/Не че тук сме застраховани, но си е друго да си до детето си в такъв момент/.

# 16
  • Мнения: 19 505
Склонна съм да го направя, но за университетско образование. До завършване на гимназия смятам, че е по-добре да е със семейството си.

# 17
  • София
  • Мнения: 39 788
Мислех по този въпрос. Мама живее в чужбина и мислех да пратя Дияна при нея.
Бих я пратила да учи в чужбина, но по-голяма, след завършване на гимназия. Тогава пък ще е достатъчно голяма, за да може да прецени сама къде и какво иска да учи.

# 18
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
За съжаление има майки, които не желаят и не могат да си гледат децата, та по-добре по отрано да ги изпратят, може, ако искат вече и на съпруг да ги дадат, той да ги гледа.

Според мен, за да се пратят децата където и да е отделно от родители или баби, децата трябва да са пърнолетни.

# 19
  • София
  • Мнения: 62 595
Дороти,
Нещо не ми станя ясно какво имаш предвид с първата част на поста си.
За неискането е ясно - нямат време, отдадени на са кариерата. Обаче за нямане на възможност да ги гледат, пращането в чужбина означава сериозно финансово обезпечаване на цялата операция - и учебните такси и разходите по издръжката на детето. Хората с финансови проблеми и да искат, не могат да си позволят.

# 20
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
RadostinaHZ живота е толкова кратък, че ако не си до детето си когато е малко, няма кога друг път да си до него. То порасва и предпочита рядките празнични срещи и отвиква контакт с родителите си.
Та това имам предвид, че и аз имам познати и пари и всичко си имат, но се отделиха или отделиха децата си, а сега се чудят, защо децата свикнали с техния си живот седат далеч от тях. С деца се контактува, когато те имат нужда от тях, а имайки нужда и родителите си и тях ги няма - това децата трудно изживяват, но изживеят ли го - няма връщане назад.
Едно 12 год дете има много нужда от близки хора до него.

# 21
  • София
  • Мнения: 62 595
Ясно, сега разбрах.  Peace

# 22
  • У нас
  • Мнения: 304
И аз като една мама на дъщеря в 10 клас съм се замислила за след завършване на училище.Всички знаем ,че подготовката за кандидатстване започва една година по-рано или повече.Децата сега са доста по- ориентирани от нас , но на всички ни е ясно ,че без пари нищо не става.А как да обясня на детето  си , което смело мога да кажа ,че заслужава да учи онова ,което иска/в чужбина/ , а не това за което ни стигат средствата? ooooh!Има и богопомазани, но не по-кадърни!Дано и на нашата улица изтрее слънце!  grinning039

# 23
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
И аз като една мама на дъщеря в 10 клас съм се замислила за след завършване на училище.Всички знаем ,че подготовката за кандидатстване започва една година по-рано или повече.Децата сега са доста по- ориентирани от нас , но на всички ни е ясно ,че без пари нищо не става.А как да обясня на детето  си , което смело мога да кажа ,че заслужава да учи онова ,което иска/в чужбина/ , а не това за което ни стигат средствата? ooooh!Има и богопомазани, но не по-кадърни!Дано и на нашата улица изтрее слънце!  grinning039

Богопомазани са тези, които успеят да се оправят в собствената си родина.

# 24
  • У нас
  • Мнения: 304
Естествено ,че са успели онези ,които могат да се реализират в родината си, но сигурно не като нашата ,в която не си ценят хората и тяхното образование.Господата управляващи би трябвало да се позамислят малко ,защото след години в нашата страна ще останат само пенсионери .Децата ни напускат ,защото там явно се реализират по-добре и се оценяват по други критерии, а не по шуробаджанащина. Banghead

# 25
Висшето образование в чужвина според мен е наложително. Нашите родни университети бълват неконкурентноспособни специалисти, да не кажа, че на нищо не са ги научили.
На по-малка възраст не бих си пуснала детето, точно тогава младежите имат нужда от родителска подкрепа, а не от пансион. Това е идеално решение, ако имаш желание да го разкараш. Не искам да обидя никого, но мисля, че до такива мерки стигат родители, които имат свой живот, който не включва родителски задължения.

# 26
  • София
  • Мнения: 62 595
Мисля, че има много сериозен проблем във възприемането на отношенията студент-ВУЗ-образование. Висшето или което и да е образование не се дава, а се взема от студента. Университетът не е училище, че "детето" да бъде научено, а става въпрос за възрастен човек на поне 18 години, който може да си наложи на волята да учи, а не да чака наготово. Където, колкото и да са добри или лоши преподаването и нивото на ВУЗ-овете не може всички студенти да се слагат в кюпа "неконкурентоспособни". Опира си до човека в първа степен. Който иска да стане добър специалист не разчита само на задължителния материал в учебното заведение. Това важи и за ученето на професия и за всичко в живота.
Срещам се със студенти от чужбина и сред тях има както посредствени, така и ярки личности и специалисти. Също като при нас. Чуждият университет не е гаранция за добро качество.

# 27
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
RadostinaHZ абсолютно съм съгласна с теб.

Да не кажа, че същото важи и за по-малките - дали елитно училище или не зависи си от детето, а както излизат чудесни специалисти от елитните, така има и посредственост.

Имам примери с деца, не учили никога в елитни училища и завършили в България - сега са търсени специалисти (с голями заплати). - в България.

# 28
  • Мнения: 19 505
Аз съм съласна с родителите които казват, че и завършилите в България може да направят добра кариера, но това с шуробаджанащината винаги го има за съжаление! А и сега товас матурите - то не бяха промени, не бе чудо. И горките деца, като опитни зачета, лашкани между интересите на учители, политици и кой знае кой още, се лутат, чудят се по какво и как да учат (матурите по литература последно не е ясно дали ще включват само българсак или и европейска литература). Вчера четох, че отново ще бъдат обжалвани пред ВАС. Това е страшно разконцентриращо. Прощавайте че не съм съвсем по темата, но като майка ми е болно, че никога в образованието ни не е имало неща като ред и  приемственост, както и ясни правила. Ето това кара повечето младежи да търсят начин за образование в чужбина.

# 29
  • София
  • Мнения: 62 595
Така е. И мен ме вбесяват с тези неразбории в средното образование.

# 30
  • Мнения: 53
Според мен, образованието в различна държава от България, говоря за университетско е една чудесна възможност да научи много неща. Ще учи на друг език, ще комуникира на друг език без да има избор, а и най-вероятно ще трябва да работи - така че ще се научи на точност, на самодисциплина и планиране.

По принцип е чудесно да види по-широк кръг от хора, интереси и умения. Но някои деца не успяват, депресират се и се провалят...сами..

Така че не трябва да са изпратени 'насила". Нека сами да изберат.. пари винаги ще намерят ако имат желание...няма нищо лошо в работата по време на студентските години.

Единствено относно спрециалност право, смятам че трябва да се учи в бг, защото в чужбина се учи различно от българското право! Измислици като международно право, и европейско право..не дават възмойност на завършилите да практикуват професията адвокат в бг. ..

Но защо пък трябва да работи в бг. Лесно с образование в чужбина, човек може да си намери подходяща работа в съответната държава.. но вече зависи от много други неща.

# 31
  • Мнения: 2 992
Аз също съм против детето ми да е далеч от мен и още повече в ранна възраст до 18 год.

Но за майките, които се интересуват от обучение в чужбина:
Кембридж приема безплатно български деца. Нямат специални изисквания. От 14 до 16 г. обучението е безплатно. Заплаща се пансиона, който е около 400 паунда месечно / с храна/. Имаха представител на едно изложение през пролетта в НДК и дъщеря ми разговаря с тях. Не запазих координати, тъй като бях сигурна, че няма да я пусна. Бяха на един щанд с българска фирма , но и нейното име не помня. Ако някой сериозно се интересува ще разровя в бюрото на дъщеря ми, защото тя си взе брошура.
След 16 г. се заплаща 900 паунда годишно, но май има и някакви стипендии. На 16 г. държат някакви изпити, според които ги разпределят. Обясниха ми, че при завършване повечето университети им признават първите две години и децата записват от 3-та година студенти, което беше нещото което ме заинтересова

# 32
  • Мнения: 53
rosss, това което казваш е малко вероятно. Първо Кеймбридж е град и в него има много училища и колежи. Има и частни и държавни, но те са индивидуални - нямат връзка с Кеймбридж университета (освен по район).

1. За безплатното обучение за бг деца - чудесно,  но това е до 16 г. т.е. до края на GCSEs. Разбира се, че за възрастта 16 - 18 ще се плаща, тъй като и IB и A levels се заплащат. Цената обикновено варира, в зависимост от училището и програмата - не зная по коя система работи училището, за което говориш.

2. В училищата във Великобритания има много скрити разходи..например униформа, учебни пособия, екскурзии (които са задължителни), балове (които са задължителни) и тн. Затова реално, към парите за общежитие грубо един родител трябва да си приготви поне още 1000 паунда на месец.

3. Относно стипендиите - може да дават, по принцип се дават на семейства в затруднено положение с много гениални деца. Познавам и такива.

4. За започването на университет в 3тата година обаче е абсолютно невъзможно. Завършилите ученици с резултатите от изпитите си по A levels или IB кандидатстват за прием в 1 година в университет. В британските университети е невъзможно да прескочиш година, защото самото обучение е 3 години. В американските университети е възможно да започнеш направо от 2 година, тай като първата се води ген. ед., а това в добрите училища се покрива.

Ако някой има въпроси за образованието в UK ще се радвам да ви отговоря.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 298
Като говорим за упадък в образователната система у нас , знаеш ли какво е нивото на западната?! И там не учат много по-различни неща от колкото в България, но... щом е чужбинско значи е по-добро. А и явно познатата ти има доста пари, за да си позволи да прати детето си.

Западната образователна система може и да упада, но този упадак е тръгнал от едно доста по-виско ниво от това, от което е тръгнал упадака в нашата система.
Не мога да кажа нищо за средното образование, но мога да сравнявам университетското - завършила съм първо тука УНСС, спец. Финанси и после Университет във Франция - Бизнес администрация. Ами образователните системи нямаха нищо общо, тука излязох с една гола теория, изцяло неориентирна в практиката, почти всичките ни изпити бяха с въпроси от теорията и се развиваха какви ли не системи за преписване от учебниците по време на изпит. Във втория университет основното бе да ни учат как се прилага теорията на практика, изпитите бяха само тежки практически казуси с продължителност 5-6 часа и след завършването наистина нямах проблем да се справям много добре в практиката.

На въпроса - не бих я изпратила толкова малка в чужбина, за университет се надявам докато стане време и тук  в БГ да има смислено образование (имам предвид чуждестранен университет) за да не я отделям от нас, но ако няма алтернатива  - ще търся начин да учи в чужбина.   

# 34
  • Мнения: 331
Естествено ,че са успели онези ,които могат да се реализират в родината си, но сигурно не като нашата ,в която не си ценят хората и тяхното образование.
не съм съвсем съгласна, защото темата е образование в чужбина, а не кой къде е успял да се реализира. Поне моето впечатление е, че много доброто образование ( и опита, де - ах този опит) се цени във финансовата свера, даже взаимно си отмъкват кадри. А имам роднини в Америка и Германия - завършили едните немската, другите НПМГ, които с всяка година като си дойдат ги усещам, след като се срещнат с бивши съученици и познати да се удивляват колко са напреднали българите в реализацията, явно и финансова, така че .... И я малко се замислете, за да изпращате децата си да учат в чужбина - дори да е безплатно като в Германия, другаде не е, но дори да е безплатно - то храна, жилище (дори да е в общежитие) не са и кой ги плаща - вие като родители. Да не говорим за частните училища дето стават все повече май - нали в тях учат деца на българи, а таксите никак не са ниски. Ерго,  вие като техни родители все пак сте успели и то тук. А иначе е нормално всеки да иска нещо повече от това, което получава - и като доходи и като образование.

Последна редакция: нд, 15 юни 2008, 01:13 от Mamma

# 35
  • Мнения: 3 804
аз ли4но не бих пуснала големите,но мои познати са си изпращали децата в швейцария в у4илища от затворен тип с пансиони

# 36
След гимназия, считам,че трябва м;адежите да следват висше в чужбина. У нас няма мотивация, условия и среда.

# 37
  • Мнения: 639
С прясна информация съм,майка на студентка в Италия,съвсем отговорно мога да заявя ,че не само е по-евтино обучението на дъщеря ми там ,а ми е и в пъти по-смислено ,като система и като възможности.

# 38
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
С прясна информация съм,майка на студентка в Италия,съвсем отговорно мога да заявя ,че не само е по-евтино обучението на дъщеря ми там ,а ми е и в пъти по-смислено ,като система и като възможности.

Иииии въпроса на темата е - от каква възраст бихте пуснали детето си (напр от 12 год възраст) или по-рано или по-късно?

# 39
  • Мнения: 639
dorothy ,знам въпроса и по напред в темата съм отговорила ,но понеже се обсъжда и университетското образование също в тази тема,за това написах и това за което ти се възмущаваш.Мисля ,че не е излишно.

# 40
  • София и там където не се пуши
  • Мнения: 12 141
magic power извинявам се.

А иначе за по-евтино, зависи, кой откъде е и ако детето реши в същия град в който живее да учи си е най-евтино.
Напоследък имам две деца на близки хора, които завършиха с отличие в чужбина и те искат да се върнат да работят в България - децата ми споделиха че срещат отпор от родителите си (в различни семейства). Те искат децата им да останат там, а тук са в процес на започване на хубава работа и накрая сигурно, аз която съм на мнение моите деца да си учат тук, може да стане така, че децата ми да са на противоположното на моето мнение  Joy Joy

# 41
  • Мнения: 639
dorothy,да, медала винаги има две страни и според мен най-важно е ,не какво искаме ние , а какво е желанието на децата.Така стана и в нашият случай,ние само спомогнах ме нещата да се случат,всичко останало е изцяло съобразено с желанието на дъщеря ми.Разбира се университети много и различни във всяка държава ,това кой университет ще бъде избран също има значение. Не всички университети са по-добри от българските,но аз по-скоро съм впечатлена от системата на самото образование и от грижите които се полагат за самият студент ,като цяло /в конкретният университет/.Имам впечатления и от деца ,които учат тук в София .Е ми то не са рекети от преподаватели,то е чудо направо..... ooooh!Задължителни частни уроци ,за да имат заверка,иначе не и куп други простотии.Такова нещо при дъщеря ми няма.За никой изпит не се плаща и такса дори.Да не говорим за купищата други предимства ,за които тук студентите не смеят и да си мечтаят.И на мен ми се иска детето ми да си е тук и да си го виждам често,но немога да си представя да я накарам да се примирява с тази посредственост на преподавателите /не всички разбира се/,за която знам.

# 42
  • София
  • Мнения: 1 724
Да, на около 15,16 години. Не съм проучвала още, но ако сме живи и здрави, бих го пратила в Англия или в Швейцария.

# 43
  • Мнения: 44
Ние  взехме  решение, което е споделено и от сина ни  да отиде да учи  тази година  във Великобритания след като вече завърши училище. Лично за мен висшето образование - в България или в чужбина - това са  напълно несравними неща. Но според мен по-рано от 18 год. не бих изпратила другото си дете освен на езикова ваканция и то когато стане поне на 12 год. Дано се покрият очакванията ни за образованието във Великобритания. Времето ще покаже Simple Smile

# 44
  • Мнения: 25
Аз това лято бях на езиков курс в чужбина(един месец) icanfly.Не ми беше много трудно сама,оправях се но не искам все още да се отделям от родителите си.И аз съм мислила за пансион или подобна програма но може би 11,12 клас или направо университет. txtloves

Общи условия

Активация на акаунт