Нещо май не разбрах.... искаш да кажеш, че е оставено на издателствата да се самоконтролират? Ако искат ще има контрол, ако не искат няма?!!?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
- Публикувана: 23 март 2008, 18:40 ч.
- Последно мнение: 25 март 2008, 09:14 ч.
Правописна полиция ли? Друг път
Нещо май не разбрах.... искаш да кажеш, че е оставено на издателствата да се самоконтролират? Ако искат ще има контрол, ако не искат няма?!!?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Не съм информирана дали има или няма закон, който да ги задължава да контролират качеството на продукцията. Проблема е много объркан. Ще се опитам да го разясня.
Те имат редактори, това им е работата - да четат и коригират. Разликата идва от там, че едно време имаше Редакторски колектив т.е. поне няколко чифта очи четяха.
Сега такова нещо съм виждала само в няколко издателства. Наистина те правят нещата качествено.
Но не е само книгоиздаването, така е и със списанията, вестниците, помощната и научната литература и всяко нещо излязло от печатницата.
Как аз да задължа клиента си да плати за коректор, на какво основание? Парадокс.
Голяма част от грешките идват и от самите преводачи, които дават готов текст, който после само се налива и се изпраща PS-а на печатницата. никой не чете или се чете, както аз някои мнения в Дом и Семейство
В България в момента има над 800 издателства (само в София). Среден тираж на издаване 1000. Пазара е свит максимално. Борят се за стотинки (основно малките издателства) и от там идва нуждата тези книги да се напечатат на възможно най-ниската цена - вие ще платите ли за коректор ако сте на тяхно място?
Пак казва, че не ги защитавам. Просто разсъждавам...
Нещо май не разбрах.... искаш да кажеш, че е оставено на издателствата да се самоконтролират? Ако искат ще има контрол, ако не искат няма?!!?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Нещо май не разбрах.... искаш да кажеш, че е оставено на издателствата да се самоконтролират? Ако искат ще има контрол, ако не искат няма?!!?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Законче нещо, едно, друго, няма ли?
Зависи какво разбираш под некачествена стока - напр. задължително ли е в поезията за се спазват правилата на пунктуацията?
Зависи какво разбираш под некачествена стока - напр. задължително ли е в поезията за се спазват правилата на пунктуацията?
Правила за оценка могат да се създадат, не е кой знае какво. А може би дори вече са създадени, но никой не ги прилага!?
...
Правила за оценка могат да се създадат, не е кой знае какво. ...
Правила за оценка могат да се създадат, не е кой знае какво. ...
Не е точно така. Пускам един материал от "Стандарт" -
В БАН се водят от вестниците, ученици в шах при матурите
Правописът стана тото
Даскали преподават по стари речници, нямат пари за нови
"Подчертайте думите, които са написани неправилно." Tова изречение е не само част от кошмарите на всеки седмокласник, на когото предстои изпит за гимназия.
На практика половината българи биха се изпотили да решат дали трябва да напишат ски писта или скиписта. А може би да сложат тире? Защо "бизнесцентър", но "кафе-аперитив"? Ако за простосмъртните пишещи такива грешки може да бъдат простени, на хлапетата те костват цели единици от оценките на изпитите. Не защото не са си учили уроците или даскалът е преподавал калпаво. А защото те срещат десетки пъти на ден тези думи, изписани по десет различни начина. При това в книги, вестници и брошури, а не по стените. Което означава, че правописът у нас, колкото и да е морфологичен и близък до говоримия език, вече е започнал да се отдалечава от живия език.
Промените в правописните норми се правят от Института по български език към БАН и обикновено се добавят като приложения към правописния речник, като най-новият е излязъл през 2002 г. Проблемът обаче е, че хаосът в писането започва още със самите речници, в които са дадени прекалено често дублетни възможности за изписване на една дума. Обикновено след като се уточни, че тя се пише по определен начин, се добавя, "допустимо е обаче и изписването и еди-как си, което често се употребява във вестниците". Ситуацията
много напомня на стария виц
в който питали синоптика студено ли ще е времето и той отговорил "Ами да, като гледам индианците как секат дърва". Вестниците и въобще пишещите хора търсят норма в речника, който обаче се позовава на тяхната практика.
В такъв случай излиза, че правописни норми за сложните случаи на практика няма или те са сведени дотам, че ги знаят само двадесетина мастити езиковеди на академично ниво. Става дума предимно за слятото и разделното писане на думи, както и за поставянето на запетаи в сложните изречения. Езиковите специалисти знаят кога имаме сложно съставно с подчинено подложно или сложно съставно с подчинено въпросително, но практиката изобщо не изисква всеки път, когато се чудим дали да поставим запетая, да определяме вида на изречението, което пишем. Излиза, че нормите са разбираеми само за корифеите, докато за хората, които искат просто да умеят да пишат бързо и правилно, няма ясно правило, от което да извеждат начина на изписване.
Нормите при разделното и слятото писане на думи объркват децата, защото те не виждат логика едни думи да се свързват с тире, а други, като бизнес център, просто да се пишат разделено. Дори и преподавателите се затрудняват да пояснят на учениците причините, поради които при сходни на пръв поглед думи имаме различни принципи на изписване.
"В речника има много дублети, защото се стремим да следваме живия език. Ако нещо масово се е наложило и не е в ущърб на правописните норми, позволяваме думата да се изписва по два начина, но винаги препоръчваме книжовния", казаха от Института по български език. Проблемът се появил, след като в България нахлуха прекалено много думи от чужди езици, главно английски, които навлизат у нас заедно с начините си на изписване в чужбина (например ако една дума на на английски е без тире, това и у нас става норма, въпреки че в стария речник всички подобни думи са с тирета). Заради тяхното навлизане езикът ни започва
да копира чужди правописни модели
а в същото време пази и по-стария модел за думите, които са присъствали в старите речници. "В момента няма ясна кодификация на правописните норми. Когато децата попитат защо тук има запетая, а в другото на пръв поглед сходно за тях изречение - не, е много трудно да вникнат в системата на сложните изречения", твърдят преподаватели. Според много от учителите по литература е нужно да се обмисли по-улеснена система на пунктуацията, която да не изисква да си граматически гений, за да напишеш правилно сложно изречение.
Драмата става още по-сериозна, защото дори и в някои помагала с тестове думи, които се изписват по два начина, са включени като единствено верни само с единия вид правопис. Случва се учителите сами да отбелязват вярно изписани думи като грешни заради речниковия хаос с дублетите. Още повече че в много от училищата речниците са стари, а директорите нямат пари да купят новите, които струват над 50 лв. При инспекторските проверки никой не следи дали школото е в час с последните правописни норми, но малцина от учителите притежават собствени речници последно издание. Още по-малко са учениците, които имат такива. Последните изменения в кодификациите, направени от БАН, са известни на сравнително тесен кръг посветени, тъй като достигат само до университетите, но не и до всички училища. Затова и все още има учители, които преподават норми от старите речници и задраскват грешки във вярно написани думи. А тестовете при това положение наистина заприличват на тото - освен дали ще уцелиш верния отговор, дали ще намериш и правилния проверител.
Стела Стоянова
Подкрепям думите на Anneese и смятам, че това е в основата на проблема. Като студентка правех преводи и бях ангажирана към едно издателство, което тогава започваше работа.
Станах свидетел как редакторите се опитват да убедят собствениците, че не са коректори и че такива хора са необходими, за да излезе качествен продукт. Познайте какво се случи...
Като добавим преводачи, които много често не са професионалисти (т.е. незавършили филология или неспециалисти в съответната област, когато става въпрос за специализирана литература) и получаваме напълно логичен резултат.
А върху грамотността на най- младите освен всичко това, влияят и намалените изискванията в училище- и като присъствие, и като знания.
Станах свидетел как редакторите се опитват да убедят собствениците, че не са коректори и че такива хора са необходими, за да излезе качествен продукт. Познайте какво се случи...
Като добавим преводачи, които много често не са професионалисти (т.е. незавършили филология или неспециалисти в съответната област, когато става въпрос за специализирана литература) и получаваме напълно логичен резултат.
А върху грамотността на най- младите освен всичко това, влияят и намалените изискванията в училище- и като присъствие, и като знания.
Има една приказка....присмял се хърбел на щърбел!
Ако авторката помисли пет минути над това,може и да разбере за какво става дума!
Тюх,как пък всички безгрешни се нафрашкаха тука да пишат бе!
А аз си мислех,че боговете са на небето!
Ако авторката помисли пет минути над това,може и да разбере за какво става дума!
Тюх,как пък всички безгрешни се нафрашкаха тука да пишат бе!
А аз си мислех,че боговете са на небето!
Какви богове пак те споходиха, какви 5 лева?
Въобще....от скука ли пописваш тук-там? За да не изгубиш трейнинг, може би?
Ако не си забелязала-говорим за КНИГИТЕ като за СТОКА и за респективното КАЧЕСТВО, което следва да имат , щом струват 10, 15 или 20 лева, да речем.
Още неясно да има? Ако не си си пила кафето-да предложа? С картинка, при това?
И аз съм от дразнещите се. И не, не съм Бог в правописа, но като не зная- проверявам.
По темата. Жозефина, преди четях книгите с молив в ръка, а сега с червен химикал. Понякога е забавно.
По темата. Жозефина, преди четях книгите с молив в ръка, а сега с червен химикал. Понякога е забавно.
Прочетох много внимателно написаното от Аннесе и.....май си давам вече отговор. Макар и частичен.
...Прочетох много внимателно написаното от Аннесе и.....май си давам вече отговор. Макар и частичен...
. Но за мен отговорът не е достатъчен - не искам отговор, искам просто да се вземат мерки 
. Това, което се случва НЕ ми е забавно, макар да се опитвам да погледна на въпроса и от други страни...
Аз не съм професионален преводач, дори филолог не съм, но се бях уговорила преди няколко години да превеждам статии от френски за едно списание /не ме питайте кое, няма да ви кажа, напуснах 
/. Та какво ми казаха при предварителния разговор: "Гледайте да го преведете така, че да няма нужда после от редактор. Защото редактора струва още толкова, а ние нямаме сметка да даваме допълнително пари." Та обещах аз, доста лекомислено, не само да преведа статиите, но и да ги редактирам след това.
Което хич не е лесна работа...
Предполагам, че и на други места процедират по същия начин. Наемат преводач, донякъде квалифициран и грамотен, и после спестяват от редактор.
/. Та какво ми казаха при предварителния разговор: "Гледайте да го преведете така, че да няма нужда после от редактор. Защото редактора струва още толкова, а ние нямаме сметка да даваме допълнително пари." Та обещах аз, доста лекомислено, не само да преведа статиите, но и да ги редактирам след това.Което хич не е лесна работа...
Предполагам, че и на други места процедират по същия начин. Наемат преводач, донякъде квалифициран и грамотен, и после спестяват от редактор.
Но за мен отговорът не е достатъчен - не искам отговор, искам просто да се вземат мерки . Това, което се случва НЕ ми е забавно, макар да се опитвам да погледна на въпроса и от други страни...
. Това, което се случва НЕ ми е забавно, макар да се опитвам да погледна на въпроса и от други страни...Права си, наистина си права.
Веднъж видяхме невероятна грешка в заглавието на първа страница на един от вестниците, които печатаме. Обадихме се да я коригират и да ни върнат поправени файлове.
Направиха го, но когато следващия път не видяхме грешката ни обвиниха, че не сме гледали. Казахме ок - вдигнахме цената за производство и започнахме дружно да четем в офиса. Изчетохме го от 1-ва до последна страница.
Клиента не пожела да плати тиража, защото цената е висока. Тогава си дойдохме на думата.
Отново парадокс - хем иска, хем не иска да плаща. А този труд (прочитането на вестника) ни отне време, което можехме да запълним с работа, за която ще ни бъде заплатено.
Според вас, моят работодател, кое от двете действия ще предпочете ние да извършваме?
Цялата ни история е такава - от киселото мляко до бетона, който изляха наскоро в моята къща. Нищо не се контролира, защото на никой в тази държава не му се плаща. А и ние сме всезнаещи и можещи. Как така някой ще ни казва как трябва да работим?!
и после искаме качество...
Извинявайте, че се разпалих - преди секунда отново получих ръкопис с грешка на 1-ва страница
... Извинявайте, че се разпалих - преди секунда отново получих ръкопис с грешка на 1-ва страница
Сега си помисли пак преди да им се обадиш.
Аз не съм професионален преводач, дори филолог не съм, но се бях уговорила преди няколко години да превеждам статии от френски за едно списание /не ме питайте кое, няма да ви кажа, напуснах /. Та какво ми казаха при предварителния разговор: "Гледайте да го преведете така, че да няма нужда после от редактор. Защото редактора струва още толкова, а ние нямаме сметка да даваме допълнително пари." Та обещах аз, доста лекомислено, не само да преведа статиите, но и да ги редактирам след това.
Което хич не е лесна работа...
Предполагам, че и на други места процедират по същия начин. Наемат преводач, донякъде квалифициран и грамотен, и после спестяват от редактор.
/. Та какво ми казаха при предварителния разговор: "Гледайте да го преведете така, че да няма нужда после от редактор. Защото редактора струва още толкова, а ние нямаме сметка да даваме допълнително пари." Та обещах аз, доста лекомислено, не само да преведа статиите, но и да ги редактирам след това.Което хич не е лесна работа...
Предполагам, че и на други места процедират по същия начин. Наемат преводач, донякъде квалифициран и грамотен, и после спестяват от редактор.
Преди време се отказаха от моите услуги-и аз няма да кажа кой и къде-за превод на една книга, художествена литература. Сега ми става ясна причината-държах да има после редактор и корекции.....което също струва ПАРИ.
Ами права съм била-лошото качество е свързано с лошото заплащане и търсенето на най-евтиния вариант.
