- Публикувана: 23 март 2008, 21:09 ч.
- Последно мнение: 14 апр. 2008, 09:04 ч.
Какво е вашето мнение? Децата с увреждания да могат да учат в масови училища.
ели-нора, ужасно е това, което разказваш.
От София ли си? За кое училище става дума, пробвала ли си в други училища?
От София ли си? За кое училище става дума, пробвала ли си в други училища?
Става въпрос за частно училище ДРУЖБА в Пловдив. Собствениците са турци.
Учителите не са подготвени да работят с деца с умствени увреждания. Има обособена специалност в университета, но учещите в другите педагогически специалности не преминават през подобно обучение.
явно е че тази тема трябва да се свърже с темата с детските градини
значи децата в детска градина са малки и много лесно приемат различните/вярно е че понякога има жестокост, но още нямат предразсъдъците на възрастните и след някоя обида спокойно си започват играта все едно нищо не е било/
ако децата/здрави/ още в ранна възраст са свикнали с различните, в училище няма да им прави впечатление че има също различни дечица
а пък тези с увреждане или заболяване също ще са свикнали , ще са интегрирани и ще им е по- лесно
проблема си е в персонала и мат база основно, както и в организацията и желанието
но никой няма да се размърда да промени нещата, ако няма натиск
не може всеки родител да се бори на парче и да разчита на мнението на някой си директор, учител и тн
трябва да си има цялостна стратегия, обхващаща всички аспекти на интегрирането и да се предвиди на практика как да сработи
и тогава няма да има значение дали аз като родител имам нещо против децата с увреждания, защото няма да има разграничаване
значи децата в детска градина са малки и много лесно приемат различните/вярно е че понякога има жестокост, но още нямат предразсъдъците на възрастните и след някоя обида спокойно си започват играта все едно нищо не е било/
ако децата/здрави/ още в ранна възраст са свикнали с различните, в училище няма да им прави впечатление че има също различни дечица
а пък тези с увреждане или заболяване също ще са свикнали , ще са интегрирани и ще им е по- лесно
проблема си е в персонала и мат база основно, както и в организацията и желанието
но никой няма да се размърда да промени нещата, ако няма натиск
не може всеки родител да се бори на парче и да разчита на мнението на някой си директор, учител и тн
трябва да си има цялостна стратегия, обхващаща всички аспекти на интегрирането и да се предвиди на практика как да сработи
и тогава няма да има значение дали аз като родител имам нещо против децата с увреждания, защото няма да има разграничаване
Детето ми не е с тежки увреждания, поне не такива, пречещи му да води нормален живот през повечето време, а също така и не се забелязват с просто око /ама как само го обясних/.
В острата фаза на заболяването си, обаче, не беше в състояние да държи химикал и да пише. Обясних това на учителите лично, защото класната му не се справи с това, а започнах да получавам забележки. Моя грешка. Та обясних поименно и се получи идеалния ефект - просто спряха да му обръщат внимание какво прави в часовете. Не го закачаха да пише, да прави контролни, да не обяснявам как го изпитваха. Е, за съжаление, моето не е от ощетените деца, стремящи се към знание, та се възползва максимално от ситуацията, успяваше да се измъкне от учене много успешно - хитър, миловиден и симпатичен. Цяла година преподавах материала след училище още веднъж, за да има ефект от посещението му там.
Тази година имам други интересни проблеми, но това не е тема за оплаквания, та.........
аааа, забавно - в началото на тази учебна година не успях навреме да го освободя от Физическо възпитание, защото лекуващия ни лекар беше на специализация в чужбина. Та детето си физкултираше наравно с другите, което не е голям проблем, но бях бясна, когато се оказа с редица тройки, понеже не тичал достатъчно бързо или понеже не скачал както трябва. Че даже го нарекли кекав.
Говорим за преподавател, на когото изрично и подробно обясних само две седмици по-рано, за какво точно иде реч.
Та така - а като казах, дори не е толкова тежък нашия случай.
отплеснах се в оплаквания, и забравих да си кажа извода.
На децата им е мястото в масово училище. Но преди това трябва някой да подготви учителите, а освен това и да се погрижи да има начин да бъдат наказани, ако не си вършат работата като хората.
Когато се оплаках на директорката от учителя по физическо, ми беше предложено детето да завърши като частен ученик, и без това отсъствал много. Благодаря.
В острата фаза на заболяването си, обаче, не беше в състояние да държи химикал и да пише. Обясних това на учителите лично, защото класната му не се справи с това, а започнах да получавам забележки. Моя грешка. Та обясних поименно и се получи идеалния ефект - просто спряха да му обръщат внимание какво прави в часовете. Не го закачаха да пише, да прави контролни, да не обяснявам как го изпитваха. Е, за съжаление, моето не е от ощетените деца, стремящи се към знание, та се възползва максимално от ситуацията, успяваше да се измъкне от учене много успешно - хитър, миловиден и симпатичен. Цяла година преподавах материала след училище още веднъж, за да има ефект от посещението му там.
Тази година имам други интересни проблеми, но това не е тема за оплаквания, та.........
аааа, забавно - в началото на тази учебна година не успях навреме да го освободя от Физическо възпитание, защото лекуващия ни лекар беше на специализация в чужбина. Та детето си физкултираше наравно с другите, което не е голям проблем, но бях бясна, когато се оказа с редица тройки, понеже не тичал достатъчно бързо или понеже не скачал както трябва. Че даже го нарекли кекав.
Говорим за преподавател, на когото изрично и подробно обясних само две седмици по-рано, за какво точно иде реч.
Та така - а като казах, дори не е толкова тежък нашия случай.
отплеснах се в оплаквания, и забравих да си кажа извода.
На децата им е мястото в масово училище. Но преди това трябва някой да подготви учителите, а освен това и да се погрижи да има начин да бъдат наказани, ако не си вършат работата като хората.
Когато се оплаках на директорката от учителя по физическо, ми беше предложено детето да завърши като частен ученик, и без това отсъствал много. Благодаря.
Erica, би ли пояснила какво имаш предвид под "умствено болни" деца. За да си толкова крайна, се предполага, че имаш добра представа какво се крие зад този непознат за мен термин.
Не знам защо някои хора остават с впечатлението, че родителите на деца с увреждания и специалистите, които отговарят за насочването на децата към интегрирано обучение, са някакви психопати, които са готови с цената на всичко да натикат децата в масово училище. Не познавам родител на дете с увреждане, което е неадекватно, напълно некоординирано в движенията си, на легло или с проблем, който е непреодолим (или поне не до такава степен, че да ходи в каквото и да е училище), който ще настоява детето му да посещава масово училище. Интеграцията е за децата, които ще имат полза от нея и за които специлиалистите настояват, че там именно е средата, от която имат нужда за по-доброто си развитие. Интеграцията не е плод на нечии болни амбиции, а е доказана практика в редица страни, които с право се наричат цивилизовани. Не виждам смисъл непрекъснато да се уточнява, че еди кои си деца били за масово училище, а еди кои си - не. Това не е нещо в нашата компетенция - има си хора, които отговарят за това. Сигурна съм, че след време всичко това ще е нещо съвсем обичайно и тогава ще ви ни се струват странни тези разговори, които водим сега. Дано да е по-скоро!
Не знам защо някои хора остават с впечатлението, че родителите на деца с увреждания и специалистите, които отговарят за насочването на децата към интегрирано обучение, са някакви психопати, които са готови с цената на всичко да натикат децата в масово училище. Не познавам родител на дете с увреждане, което е неадекватно, напълно некоординирано в движенията си, на легло или с проблем, който е непреодолим (или поне не до такава степен, че да ходи в каквото и да е училище), който ще настоява детето му да посещава масово училище. Интеграцията е за децата, които ще имат полза от нея и за които специлиалистите настояват, че там именно е средата, от която имат нужда за по-доброто си развитие. Интеграцията не е плод на нечии болни амбиции, а е доказана практика в редица страни, които с право се наричат цивилизовани. Не виждам смисъл непрекъснато да се уточнява, че еди кои си деца били за масово училище, а еди кои си - не. Това не е нещо в нашата компетенция - има си хора, които отговарят за това. Сигурна съм, че след време всичко това ще е нещо съвсем обичайно и тогава ще ви ни се струват странни тези разговори, които водим сега. Дано да е по-скоро!
Гласувах с първа опция НЕ - категорично съм против!
Работих три години в специализирано училище за физ. увредени деца и мога да ви уверя, че тези деца не могат да се впишат в масовото училище
Когато говорим за физ. увредено дете - вярвайте ми винаги е придружено до някаква степен и с психическо увреждане...
Според мен е много по-удачно да се вложат средства и да се подобрят специализираните за целта училища (вместо да се затварят...), отколкото всички масови училища да бъдат пригодени за увредени деца (имам предвид естакади, специални площадки, стълбища, кабинети и т.н)
В нашето училище децата се чувстваха спокойни и обгрижени - паралелките бяха с по 8 деца и на всяко се обръщаше нужното внимание и пак се усеща трудността при възприемане на уч. материал и т.н...а представете си в масово училище с 30 деца - от будни по-будни
Децата и като цяло ние хората сме много лоши в това отношение, и с присмех и подигравки допълнително допринасяме за дискомфорта на увредените...
Така, че нека просто създадем подходяща среда за децата - а не да ги залъгваме, че мястото им е в масовото училище
Работих три години в специализирано училище за физ. увредени деца и мога да ви уверя, че тези деца не могат да се впишат в масовото училище
Когато говорим за физ. увредено дете - вярвайте ми винаги е придружено до някаква степен и с психическо увреждане...Според мен е много по-удачно да се вложат средства и да се подобрят специализираните за целта училища (вместо да се затварят...), отколкото всички масови училища да бъдат пригодени за увредени деца (имам предвид естакади, специални площадки, стълбища, кабинети и т.н)
В нашето училище децата се чувстваха спокойни и обгрижени - паралелките бяха с по 8 деца и на всяко се обръщаше нужното внимание и пак се усеща трудността при възприемане на уч. материал и т.н...а представете си в масово училище с 30 деца - от будни по-будни
Децата и като цяло ние хората сме много лоши в това отношение, и с присмех и подигравки допълнително допринасяме за дискомфорта на увредените...
Така, че нека просто създадем подходяща среда за децата - а не да ги залъгваме, че мястото им е в масовото училище
: Когато говорим за физ. увредено дете - вярвайте ми винаги е придружено до някаква степен и с психическо увреждане...
Рядко съм крайна,обаче като прочета нещо такова не мога да се сдържа.Веднага давам пример-мускулна дистрофия.Абсолютно интелектуално съхранени деца с тежки физически увреждания.Преди да напишете нещо,моля ви-помислете дали сте запознати. Гласувах с първа опция НЕ - категорично съм против!
Работих три години в специализирано училище за физ. увредени деца и мога да ви уверя, че тези деца не могат да се впишат в масовото училище Когато говорим за физ. увредено дете - вярвайте ми винаги е придружено до някаква степен и с психическо увреждане...
Според мен е много по-удачно да се вложат средства и да се подобрят специализираните за целта училища (вместо да се затварят...), отколкото всички масови училища да бъдат пригодени за увредени деца (имам предвид естакади, специални площадки, стълбища, кабинети и т.н)
В нашето училище децата се чувстваха спокойни и обгрижени - паралелките бяха с по 8 деца и на всяко се обръщаше нужното внимание и пак се усеща трудността при възприемане на уч. материал и т.н...а представете си в масово училище с 30 деца - от будни по-будни
Децата и като цяло ние хората сме много лоши в това отношение, и с присмех и подигравки допълнително допринасяме за дискомфорта на увредените...
Така, че нека просто създадем подходяща среда за децата - а не да ги залъгваме, че мястото им е в масовото училище
Работих три години в специализирано училище за физ. увредени деца и мога да ви уверя, че тези деца не могат да се впишат в масовото училище
Когато говорим за физ. увредено дете - вярвайте ми винаги е придружено до някаква степен и с психическо увреждане...Според мен е много по-удачно да се вложат средства и да се подобрят специализираните за целта училища (вместо да се затварят...), отколкото всички масови училища да бъдат пригодени за увредени деца (имам предвид естакади, специални площадки, стълбища, кабинети и т.н)
В нашето училище децата се чувстваха спокойни и обгрижени - паралелките бяха с по 8 деца и на всяко се обръщаше нужното внимание и пак се усеща трудността при възприемане на уч. материал и т.н...а представете си в масово училище с 30 деца - от будни по-будни
Децата и като цяло ние хората сме много лоши в това отношение, и с присмех и подигравки допълнително допринасяме за дискомфорта на увредените...
Така, че нека просто създадем подходяща среда за децата - а не да ги залъгваме, че мястото им е в масовото училище
Мъкаааааа...Да кажеш, че всички деца с физ. увреда имат и психическа, е признак на изключителна некомпетентност. Втриса ме, че си бил/а учител/ка в специално училище. Да кажеш, че залъгваме децата къде е тяхното място - сред обществото на всички хора или само в обществото на хората с увреждания и специалните педагози, е твърдение, което наистина не мога да изкоментирам по друг начин, освен , че е твърдение на увреден от системата на специалните училища човек. Това са увреждания, които май не подлежат на терапия...
todorovibg всъщност мисля, че счита, че хората с явен физически недъг "са увредени умствено" /или както го каза тя/ или по- скоро този факт се е отразил на психиката им, което е по- вярно и е истина. Това не значи, че са придобили психическо заболяване, но определено хроничното физиологично заболяване повлиява на психическото състояние на индивида.
Аз поне така я разбрах.
Аз поне така я разбрах.
: Когато говорим за физ. увредено дете - вярвайте ми винаги е придружено до някаква степен и с психическо увреждане...
Рядко съм крайна,обаче като прочета нещо такова не мога да се сдържа.Веднага давам пример-мускулна дистрофия.Абсолютно интелектуално съхранени деца с тежки физически увреждания.Преди да напишете нещо,моля ви-помислете дали сте запознати. Валенце, то само това да е! Ами, ако не дай си Боже, утре с неговото (нейното) дете се случи нещастие - да кажем, блъсне го кола, и не дай си Боже, ако остане неподвижно, в кое ли училище ще го запише господинът (госпожата)? Наистина, то и коментар чак не заслужават подобни твърдения!
todorovibg всъщност мисля, че счита, че хората с явен физически недъг "са увредени умствено" /или както го каза тя/ или по- скоро този факт се е отразил на психиката им, което е по- вярно и е истина. Това не значи, че са придобили психическо заболяване, но определено хроничното физиологично заболяване повлиява на психическото състояние на индивида.
Аз поне така я разбрах.
Аз поне така я разбрах.
Добре, де, Джуди, а как точно помага изолацията от реалния свят (защото средата, създаванеа в подобни специални училища, е изкуствена среда) на децата с някакво моторно увреждане? Аз не откривам никаква логика, но може би не знам достатъчно по темата...