Номинации за Муньо - 2008г.

Дойде ред и на новите номинации за Муньо - 2008г. Отчитайки изобилието на Муньовци, описано прилежно в предишните 3 теми, този път разширявам характеристиките на Муньо-то, като темата сега ще бъде - Муньо - мързел, мърляч, наглец и смотаняк  И тъй като се знае, че мързелът е двигател на прогреса, ще акцентираме върху мързела като основно качество на съвременния Муньо. Разбира се, всякакви други истории за Муньовци, също са добре дошли. Надявам се да се посмеем на Муньовските истории така добре, както и в миналите теми.
Линк към третата тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=248912.0
За голямо съжаление, линковете към първата и втората тема не се отварят.

И понеже съм първа, ще номинирам един съсед за Муньо - мързел и мърляч. Отбелязвам, че е на 32г. Той е живият паметник на мързела, защото:
- 3 месеца живя без вода в апартамента си, сменяха се щранговете и той не си беше у тях да отвори на майсторите. Спуснаха тръби през съседите и остана само да му направят отбивката за апартамента. И тъй като го нямаше, хората си заминаха. После пък него го мързеше да извика майсторите да му я пуснат и така 3 месеца;
- Телевизора е сложен плътно до леглото. Дистанционното е развалено и не работи, него го мързи да го занесе на поправка и включва ТВ и превключва каналите с палеца на крака. Хем си лежи, гледа си и не мърда, хем с крак си превключва;
- Мръсни чинии и чаши не мие всеки ден, че го мързи, а ги слага във ваната. Веднъж седмично я пълни с вода и така киснат. Ако до края на деня му мине мързела, ще ги изплакне, ако ли не - когато му мине тогава. Ако майка му или някоя негова приятелка дойдат, тогава той им предлага те да измият съдържанието на ваната. През 3-те месеца, в които нямаше вода, периодично се обаждаше на баба си да дойде и да му донесе ядене и чисти съдове.Така че номинацията е и за Муньо-наглец.
- Бръсне се и се къпе само в понеделник. През седмицата го мързи. Ако пропусне единият понеделник, ще го направи в следващият. Ако и следващият пропусне - здраве да е.
- Майка му беше предплатила на една зъболекарка да му оправи зъбите и той трябваше само да отиде. Да, ама кабинета и е на цели 2 спирки от него, кой ще се разкарва чак до там, мързи го да ходи и не отиде, нищо че е платено вече. Лежи си в къщи пред ТВ със зъбобол и жабури с ракия.
- Когато не го мързи чак толкова, ходи на работа. Домързи ли го повече - не ходи. Когато го изгонят от поредната работа - значи не могат да го оценят и го експлоатират.

За сега само това. После ще се включа пак.
Вие сте на ред.

Започна се Благодаря, че сте се погрижили за структурирането на темата 
Като прочетох характеристиките се сетих за един мой Муньо, с когото живеехме заедно (слава Богу, за кратко). В началото не ме дразнеше, може би защото идваше само да спи вкъщи, а през деня си беше на работа. След като реши, че му е по-удобно да живурка с мен в центъра и да ходи пеша на работа, понеже е на съседната улица, се започнаха претенциите. Първо ми намекна, че леглото не му е удобно (как така му беше удобно преди, не знам ). Да сме си купили ново. Да де, ама аз нямам време да се занимавам и с това и го помолих да отиде до Практикер, да речем, и да избере нещо. Скочи нашия като ужилен и започна с аргумента - ама как, аз съм зает, толкова работа, нищо му няма на леглото. Просто си го мързеше като за световно даже да отиде - и не съм го карала да го купува той, щяхме да се разберем за парите... Банята също започна да му става тясна след месец, кухнята не била достатъчно просторна за неговия кулинарен талант и т.н. Намерих си друга квартира, която що-годе да задоволи изискванията му и О, чудо - взе, че я хареса. Сама си пренасях багажа, защото господинът беше на семинар и нямаше как да отдели време за мен. Вечерта се прибра, завари ме седнала и вторачена в една точка, защото се скапах от пренасяне и подреждане, хвърли си с артистичен жест сакото, друсна се до мен и каза "Ау, ужасно съм изморен - тоя семинар продължи цели 3 часа и имаше само една пауза от половин час за кафе и цигара... А ти какво прави цял ден?" Как не го убих, не знам - може би трябваше Седмица след като се нанесохме, той си поканил приятели, обаче аз това не го знам. И ми се обажда да ми поръча след работа да взема цигари и кола (при положение, че денонощния магазин е на ъгъла). За сестра си също го мързеше да търси подарък за рождения й ден и ме прати мен да й купувам. Понеже му се бях ядосала много, купих от мое име много красива дамска чанта и колан, а от негово - портмоне. Опаковах подаръците, той не ме пита какво съм взела и на рождения ден й подарява - тя го пита какво е, а той "А, не знам - не ми се ходеше по магазините и тя (тоест аз) избра вместо мен." Изгоних го от къщи, след като два дни не мръдна от дивана, вторачен в HBO, почесващ се и мрънкащ за храна...

Искам да номинирам Селинджър.
т.е. на Селинджър приятеля




Копирах тази история от тук: Неудобни и смешни моменти по време на среща.

Номинирам брат ми ! Той е абсолютен муньо ! На 28 години е, живее при майка ми.. До тук нищо чак толкова смущаващо.. Всичко , което яде се купува от майка ми , дори Кока Кола не си купува сам.. не за друго - просто "забравя" . Пък и на всичкото от горе е ужасен темерут с който не може да се говори , когато той е нервен , всички трябва да мълчат. Има си пари човека, просто.. не иска да ги харчи. Не си мие колата по една година - преди няколко месеца му се наложи да влезне в болница. През това време , майка ми решила да закара колата на автомивка, че да се види , че е бяла и , че е кола , а не каруца. Закарала я жената, измила я.. Кола е ! Чуват се по телефона, тя щастлива му казва , че е измила колата , той БЕСЕН! Защо по дяволите му е измила колата ?! Какво са й чули ушите, само тя си знае..
Бензин в колата също не се слага, само ако е пред изгасване и то в много крайни случаи !
Когато взима някоя от нашите коли , разбира се , че я връща без бензин и със светеща лампичка .. 
Има и камиони  - 2 на брой. Работим в един и същи бранш . Не си ги движи той, бъдете спокойни. И това майка ми прави 
Преди няколко дни пък беше депресиран.. Логично е човек да си помисли,че е депресиран , защото още не знае какво да прави с живота си , не допринася по никакъв начин за развитието си и лежи на гърба на майка ми.. че дори и приятелката му, която като отиде при него, дори не влиза в другите стаи да каже поне " Здравейте". Но не.. той е депресиран, че блока в който живеят се намира в кв. Крастова Вада , където нямало никой , нямало дори кой да ти тропне, та това го изнервяло.. И реши , че няма да се прибира два дни - ега някой му обърне внимание.. Уви - опита неуспешен 
Та така.. това е на кратко , защо го пльоснах тук като муньо 

Да допълня още нещо, за което сега се сетих за гореописания Муньо.
Сестра му отиде на море и му остави да и пази котката докато се върне.  Значи, лежи си той на дивана, на гърдите му е сложена чиния с нарязан салам. Върху него лежи и котката. Той си взема с пръсти от чинията резенчета салам, котката също си хапва от чинията. Мързи го да стане и да сложи храна на животното долу в паничката. Така е по-лесно и затова си ядат заедно в леглото от една чинийка

Спомних си за един "познат". 
Преди няколко години, бях в пловдив студентка, живях с една моя приятелка, сами в квартира бяхме, голям кеф. Та, въпросният го познавам от дете още, винаги ме е харесвал, а аз него не. 
Нямаше къде да остане, търсеше си квартира  и аз будалата го поканих в нас, докато си намери.
Не работеше, не ходеше на лекции, нищо. Случвало се е като излизаме някъде и ако видим някой съсед, винаги се поздравяваме, той мълчеше, на въпроса ми защо се държи като ръб с хората, поне бива да е малко от малко учтив, той ми отговаряше, че с непознати нямал какво да си каже. 
Включваше бойлера в 22 часа и нито минутка по-рано. Смяташе кой уред колко на месец харчи, подозирам, че по едно време искаше да ни убеди и против ползването на хладилник, но това е друга тема.  Не искаше да идва никой, понеже не можел да гледа телевизия.
Поживяхме така, някакво време, мина зимата, при поредното скарване, в което за малко да счупи външната врата, понеже не го пуснах, бях ядосана и отчаяна-хвърлих му дрехите през терасата, долу на беседката, където беше пълно с майки и деца. След много каране, нерви и прочие той вече си тръгва и преди да му хлопна вратата ми казва: Сутринта купих кроасани за закуска, върни ми ги. 

Този горния екземпляр ми напомня много за мой съсед - идва в къщи и от вратата започва да прави забележка защо свети в кухнята, а там няма никой - двата блока на АЕЦ Козлодуй изнемогвали заради нас Но не се шегува, прави го съвсем сериозно. А преди да замине командировка засича показанията на електромера и водомера, за да контролира положението, докато го няма (т.е.жена му и дъщеря му да не злоупотребяват)
А Муньо Николай на моя приятелка й събрал всичките парфюми и ги изхвърлил, след като се скарали и се разделили - докато тя е била на работа. После се чудехме да плачем или да се смеем - гледах в предната тема Муньовците дрехи рязали, нашия на парфюмотрошене го избило

Имала съм случай, в който идва един убавец на гости и носи кола, сладки т.н.
На тръгване си ги взе! 
Друг случай - момиче и момче, които са ми бивши съученици отиват да учат в чужбина.
Вървят по главната и решават да хапнат сладолед. На момичето не и достигнали 3 цента и взела от момъка.
Прибрали се вкъщи и той още на вратата си ги поискал. 

малко офф: на баба ми купих прахосмукачка, но не ми дава да я пускам, когато чистя у тях ... защото харчи ток - да съм метяла килима с метлата 

   За щастие муньовци в моя личен живот не съм срещала, но сред приятелките ми - с лопата да ги ринеш.
   В личната ми класация фаворит ми е един  Муньо, кандидатствал да стане собственост на моя приятелка с любезното съдействие на баба си.
   Приятелката ми е разказвала тази случка тук във връзка с друга тема, но аз я помолих да ми преотстъпи авторските си права върху случката, за да я разкажа тук.
    Един ден в тях пристига бабата на въпросния Муньо. Живеят тераса срещу тераса, познават се като съседи. Бабката настоява да говори насаме с баща й. Затварят се в отделна стая. Когато излизат бабката започва да нарежда: "аз питах баща ти, но той казва да питам теб - дошла съм да искам разрешение моя внук да се запознае с теб  Всичко съм наредила, ша му препиша апартамента, ама му казах първо да го вида, че са е оженил. При мен ша живейте, ти ша правиш това и това /изрежда внимателно задълженията на снахата мечта/, в една неделя от месеца ша ходите у вашите, другите недели на ранчото в еди кое си село. Сичко съм обзавела, няма нужда купувате нов багаж, само чеиза може да си вземеш.  И така нататък в този дух се лее образно описание на семейната идилия...
   Накрая бабката пояснява, че е оказала на момата голяма чест, щото имала списък с момичета и ако  откажат отива при следващата, ама дошла първо тук щото внука й гледал през терасата моята приятелка и много я харесал, та й казал първо тука да дойде.
   Моята приятелка направо била в пълен шаш от офертата  ,
на въпоса иска ли да ги запознаят, отговорила, че в днешно време момчетата сами идва да се запознаят. Бабката трепнала за секунда, но бързо се съвзела: "Щом си толкоз модерна, ша му кажа да ти се обади в неделя, имам телефона, ама аз исках да питам баща ти както си му е реда".
    По това време /2003 година/ приятелката ми е студентка, напълно съвременна млада жена,  вече сама взима решенията в живота си, семейството е достатъчно заможно, никога не й се е налагало да ходи да копа на ранчото.
    В неделята, когато са се заканили да й позвънят, тя изключва телефона, въобще не може да си представи, че ще се запознава с някакъв тип, дето баба му урежда бъдещата булка.
    В понеделник бабката среща  роднина на приятелката ми, на която казва: "Що са крие, не знай какво изпуска, аз апартамент ша му дам, ама... ми то има и други моми, не ни трябва такава модерна".
    И наистина повече не е обадила, след месец успяла да ожени младежа за някакво момиче, много скоро им се родило дете и ... след година булката избягала и сега бабката пустосва младото поколение - разпуснатите жени, дето ходят голи, не слушат какво им нареждат старите хора и не щат да ходят на ранчото.
   Между другото муньовската история е второ издание в това семейство, по същия начин се е развил и брака на бащата на момчето, но явно поука няма и муньовщината е наследствена.

    По нататък, като ми дойде музата, ще пиша и за други муньовци, собственост на мои приятелки.
     

   следващи я път му кажи, че са ги спрели. заради неговите икономии вече няма нужда от тях 

Има, има!  Имам колега, който живее сам от няколко години, откакто почина баба му, която се грижеше за него колкото можеше. Но пък си се напиваха заедно и си се псуваха взаимно. От тогава обикновения муньо се превърна в голям муньо. Работните си дрехи "пере" като ги накисне в кофа с вода и така стоят през двата почивни дни. След като дойде на работа просто ги изважда от кофата и ги оставя да съхнат. Миризмата на разкисната и не изпрана мръсотия след това е просто убийствена. В стаята, в която седи, не проветрява. След два часа от цигари и непрани дрехи вътре не се диша. Дрехите, с които идва на работа също не са прани с месеци и от тях се носи аромат на нечистотия примесена от време на време с дезодорант. Не се подстригва на време и не си мие остатъка от коса, но грижливо затъква кичурите зад ушите и по 3 минути старателно разделя на път, по средата рехавата си, на темето коса пред огледалото. Има 14 зъба в устата (сам го каза) и нищо не може да го накара да направи каквото и да било по въпроса. Дъха му може да убие и скункс! Непрекъснато ни информира как и днес е с разстройство защото си купил развалена кайма (примерно), а тя просто е развалена защото е стояла седмици в хладилника му, но храна не се изхвърля, защото това са си излишни разходи...  Колата му напълно отговаря на неговото описание и в нея е абсолютно нездравословно да се влиза. Тежи 70 кг на 180 см и се смята за великан с огромни мускули и перфектно телосложение. Постоянно обяснява как по рейсовете се бил с този, онзи, а като шефа му скръцне със зъби става като мекотело, което се лигави и увива само и само да не му се карат. Има кошмарни жестове, които нищичко не говорят на никого, когато си служи с тях, но много се ядосва, когато не го разбират какво обяснява. Като пие кафе си мие чашата с два пръста и на тънка струйка хладка вода. За гъба и веро нямало нужда, защото не било мазно  ... След него някой постоянно премива съдовете. Смята се за красив, як, умен и готин пич, и постоянно предлага, придружени с риба (той е умопобъркан рибар), сексуалните си услуги... Работата с него е истинско наказание, добре, че не се застоява в лабораторията!

пфууу, как го е изпуснала този!

Балу, твоят колега е достойна конкуренция на моят съсед.
Заслужена номинация за Муньо и мърляч