Леле, какви хора имало по света 
Човек да се чуди на някои истории да се смее ли, да плаче ли
.
Човек да се чуди на някои истории да се смее ли, да плаче ли
. - Публикувана: 18 март 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2009, 11:16 ч.
Номинации за Муньо - 2008г.
... беше облечен с къси панталони, блузка тип двулевка от някаква изкуствена материя с основен цвят бежово на много дребни кафяви ромбчета, през които прозираше потник. Обувките му бяха платнени от тези на дупки, които смърдят от далече, но неговите бяха модерни с връзки. 
Държеше плик и тъмно синьо горнище на анцуг, което сигурно му беше набор, беше надърпано на топченца и с измъкнати нишки.
... взех я и докато я носех към стаята надникнах вътре да видя какво толкова носи след като е дошъл за 1-2 часа. В торбичката имаше кърпа, гащи и вестник.
В тоя момент ме блъсна една мисъл, че Жорката е дошъл да се видим за по кафе и за вечеря, и за закуска. Подкосиха ми се краката и ми се зави свят.
Държеше плик и тъмно синьо горнище на анцуг, което сигурно му беше набор, беше надърпано на топченца и с измъкнати нишки. ... взех я и докато я носех към стаята надникнах вътре да видя какво толкова носи след като е дошъл за 1-2 часа. В торбичката имаше кърпа, гащи и вестник.
В тоя момент ме блъсна една мисъл, че Жорката е дошъл да се видим за по кафе и за вечеря, и за закуска. Подкосиха ми се краката и ми се зави свят. 
Добре бе, как може да има такива мъже 
и мен това много ме впечатли
. А господина как реагира?
Портокалово момиче-този не е Муньо.Този е долно копеле-интригант и манипулатор... 
Но,не ги мисли тези-мисля,че на тая тъща й се е паднал точният зет
"Не е вярно ,че Леонардо ди Каприо и Кейт Уйнслет са правили секс в оная кола(тъкмо беше излязъл по кината "Титаник" на Дж Камерън)Нали дадоха ,че тя по късно има дете...Ако ди Каприо я е отворил в колата,тя как е забременяла по-късно...като не е била девствена?!"
Това е реплика излязла от устата на 40 год мъж-учител по немски,ерген....Не я предлагам за класацията.Авторът й почина-самотен и нещастен,без изобщо да разбере какво е любов ,или секс...
мир на праха му
Но,не ги мисли тези-мисля,че на тая тъща й се е паднал точният зет
"Не е вярно ,че Леонардо ди Каприо и Кейт Уйнслет са правили секс в оная кола(тъкмо беше излязъл по кината "Титаник" на Дж Камерън)Нали дадоха ,че тя по късно има дете...Ако ди Каприо я е отворил в колата,тя как е забременяла по-късно...като не е била девствена?!"
Това е реплика излязла от устата на 40 год мъж-учител по немски,ерген....Не я предлагам за класацията.Авторът й почина-самотен и нещастен,без изобщо да разбере какво е любов ,или секс...
мир на праха му
Портокалово момиче-този не е Муньо.Този е долно копеле-интригант и манипулатор... Но,не ги мисли тези-мисля,че на тая тъща й се е паднал точният зет ...
...
... Не си спомням как точно с държа той, но определено много добре беше подготвил майка и - тя не вярваше, че той може да я вика спешно от село и това да няма сериозна причина. Сигурно е звучал уплашено по телефона ... А аз толкова се шашнах от изпълнението, че даже не можех да мисля адекватно. Така че не му беше нужно особено старание, за да се отбранява или друго - изобщо не му се наложи... И двете бяхме твърде шокирани, за да преценим нещата адекватно на момента... Кой знае и колко се е навивала жената докато дойде до града... Пък сигурно сме били много смешни в неговите очи, знам ли... 
И аз да се включа с едно бившо гадже. Не знам в коя категория, за наглец, струва ми се 
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси 
Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя 
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя И аз да се включа с едно бившо гадже. Не знам в коя категория, за наглец, струва ми се Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя Е, той й е останал като..."Скъп спомен моооой..."
Да номинирам и аз един Муньо, кандидат-гадже.
Зимно време, един приятел таман се скарал с гаджето си, а трябва да ходи на купон с фирмата, в която работи, не му се ходеше сам и ме покани да дойда с него. Отиваме ние двамата, хапваме, пийваме, танци. По едно време той ме запознава с някакъв свой бивш колега. Говорим си ние с бившия колега за всякакви неща и един хубав разговор се получава, той ме изпива с поглед. Накрая, решава да ми поиска номера на телефона. Зачудих се аз дали да си дам номера или не, обаче реших да рискувам. На следващия ден господинът се обажда да се видим за по кафе, но аз си имах работа, та му казах, че друг път ще се видим. Той понастоява още, защото видите ли, той не живеел сега в София, ами си бил в Пловдив, и щял да си ходи там, и нямало да го има цял месец. Измъкна ми и номера на icq-то. От Пловдив не пропускаше и ден да ми пише, как бил животът, колко много работел и колко било скучно там. Да го ожали човек направо. И така, мина време, дойде пролетта, Муньо си дошъл в София по бизнес, и ме кани да пием кафе, а на следващия ден ме кани да излезем вечерта. Та той беше отседнал в единия край на града, а аз живея в другия. Излязохме, ходихме на кръчма, в една дискотека, във втора дискотека. Той не пие, защото е с колата. Купил си нова кола (на 15 години, обаче излъскана, все едно ще я показва на изложба), много горд, защото вече не карал старата жигула. Излизаме ние от диското, и аз решавам да си взема такси, той обаче кавалер (или поне така си мислех тогава), предлага да ме закара. Не беше предвидил явно обаче, че от дискотеката до вкъщи са 15 км плюс още 20 докато си се прибере вкъщи.
На следващия ден ми звъни на обяд, ама къде си, искам да се видим. Викам му - на обяд с колегите съм, ела. Той дойде, ама ми звъни на телефона, ама излез, аз съм паркирал отвън. Излизам аз, сядам да видя какво толко иска да си говорим и той ме застрелва от упор "ами вчера, като излизахме, аз доста се поохарчих (което изобщо не беше верно), и много бензин изгорих, ти дали не може да ми дадеш някакви пари, че трябва да си платя платения паркинг на колата за другия месец, че да не му вземат мястото?" И аз - туш.
Ококорих едни огромни очи и щях да падна. Казах му, че като не е добре с парите, да не ме е канил на заведение, да си е платил паркинга, вместо това, и си тръгнах. Обърна ми се стомаха, ни ми се яде, ни нищо. Колегите ме гледаха много странно, ама как да споделиш подобно нещо?
Просто не мога да повярвам, че ми се случва подобно нещо. Звъни Муньо след час, ама ти не ми се връзвай, аз исках само да те изпитам, ала-бала. Не можах да говоря с него дълго, защото имаше клиенти при мен тогава.
Заминал си Муньо на Пловдив, и след два дена - ама липсваш ми, ама за такова - ама аз онакова, ама съжалявам, ама извинявай. Вече ми беше минал първоначалния шок и вцепенение. Казах му, че не ща нито да ми се извинява, нито да ми се обажда повече.
И за мой късмет, наистина не съм го чувала и виждала оттогава
Зимно време, един приятел таман се скарал с гаджето си, а трябва да ходи на купон с фирмата, в която работи, не му се ходеше сам и ме покани да дойда с него. Отиваме ние двамата, хапваме, пийваме, танци. По едно време той ме запознава с някакъв свой бивш колега. Говорим си ние с бившия колега за всякакви неща и един хубав разговор се получава, той ме изпива с поглед. Накрая, решава да ми поиска номера на телефона. Зачудих се аз дали да си дам номера или не, обаче реших да рискувам. На следващия ден господинът се обажда да се видим за по кафе, но аз си имах работа, та му казах, че друг път ще се видим. Той понастоява още, защото видите ли, той не живеел сега в София, ами си бил в Пловдив, и щял да си ходи там, и нямало да го има цял месец. Измъкна ми и номера на icq-то. От Пловдив не пропускаше и ден да ми пише, как бил животът, колко много работел и колко било скучно там. Да го ожали човек направо. И така, мина време, дойде пролетта, Муньо си дошъл в София по бизнес, и ме кани да пием кафе, а на следващия ден ме кани да излезем вечерта. Та той беше отседнал в единия край на града, а аз живея в другия. Излязохме, ходихме на кръчма, в една дискотека, във втора дискотека. Той не пие, защото е с колата. Купил си нова кола (на 15 години, обаче излъскана, все едно ще я показва на изложба), много горд, защото вече не карал старата жигула. Излизаме ние от диското, и аз решавам да си взема такси, той обаче кавалер (или поне така си мислех тогава), предлага да ме закара. Не беше предвидил явно обаче, че от дискотеката до вкъщи са 15 км плюс още 20 докато си се прибере вкъщи.
На следващия ден ми звъни на обяд, ама къде си, искам да се видим. Викам му - на обяд с колегите съм, ела. Той дойде, ама ми звъни на телефона, ама излез, аз съм паркирал отвън. Излизам аз, сядам да видя какво толко иска да си говорим и той ме застрелва от упор "ами вчера, като излизахме, аз доста се поохарчих (което изобщо не беше верно), и много бензин изгорих, ти дали не може да ми дадеш някакви пари, че трябва да си платя платения паркинг на колата за другия месец, че да не му вземат мястото?" И аз - туш.
Ококорих едни огромни очи и щях да падна. Казах му, че като не е добре с парите, да не ме е канил на заведение, да си е платил паркинга, вместо това, и си тръгнах. Обърна ми се стомаха, ни ми се яде, ни нищо. Колегите ме гледаха много странно, ама как да споделиш подобно нещо?
Просто не мога да повярвам, че ми се случва подобно нещо. Звъни Муньо след час, ама ти не ми се връзвай, аз исках само да те изпитам, ала-бала. Не можах да говоря с него дълго, защото имаше клиенти при мен тогава.
Заминал си Муньо на Пловдив, и след два дена - ама липсваш ми, ама за такова - ама аз онакова, ама съжалявам, ама извинявай. Вече ми беше минал първоначалния шок и вцепенение. Казах му, че не ща нито да ми се извинява, нито да ми се обажда повече.
И за мой късмет, наистина не съм го чувала и виждала оттогава
събота бяхме аз сестра ми и 2 мом4ета в апартамента на 1то мом4е, сестра ми се усамоти в другата стая с 1то мом4е...аз останах сама с другото ,да спомена само ,4е тогава се запознах с него и ,за да те4е разговора просто го попитах на колко години е,тои каза '19' при което аз му казах,4е му давам 25 и не може да ме убеди ,4е е по-малък,призна 4овека ,4е е на 25...при което по4на около 2 4аса обеснение как тои за 25те си години бил видиял толкова много от живота,колкото не ми пожелавал аз да видия през целия си живот...беше малко пиинал ,но все пак...като му се отвърза езика...разказа ми целият си живот,от това ,4е бил женен,за жена си ,4е са се развели,за следващото си гадже,за родителоте,за брат си....наду ми главата.......но върха на вси4ко беше когато тръгна да ме целува,аз се дръпнах и му казах,4е не ми е приятно,4е тои не ми е приятен така ,4е да си продължим разговора б хубаво...продължи си 4овека,върнаха се сестра ми и другото мом4е,по едно време този пак тръгна да ме целува,този път бях по-груба ./.....когато 4овека изведнъж по4на да ми говори как съм била много замислена,как не ми отивало на годините,как не съм могла да се възползвам от мига,и колко ще съжалявам 1 ден(нещо като онзи от миналата ми история) но направо ме изуми ,4е след като реши ,4е много му мислия си извади израза,4е то от тези нерви...съм се сбръ4кала и затова съм слагала грим.. 
хубаво...продължи си 4овека,върнаха се сестра ми и другото мом4е,по едно време този пак тръгна да ме целува,този път бях по-груба ./.....когато 4овека изведнъж по4на да ми говори как съм била много замислена,как не ми отивало на годините,как не съм могла да се възползвам от мига,и колко ще съжалявам 1 ден(нещо като онзи от миналата ми история) но направо ме изуми ,4е след като реши ,4е много му мислия си извади израза,4е то от тези нерви...съм се сбръ4кала и затова съм слагала грим.. DarkGlow ,невероятен"късмет"си извадила с тоя "мъж" тоя е направо за убиване!и нагъл беее!аз как ги обичам такива......Падам си малко скандалджийка,та на мен никой не се е пробвал да ми върти такива номера!иначе ще има 
тоя е направо за убиване!и нагъл беее!аз как ги обичам такива......Падам си малко скандалджийка,та на мен никой не се е пробвал да ми върти такива номера!иначе ще има Права си, наистина си е за убиване. Той явно затова така си гледаше колата, защото е била единственото нещо в женски род, което е можело да го изтърпи
Още един се сетих аз... Живеех на квартира, имах си гадже, хазяите знаеха и т.н.т... Обаче. Една година ходех вече с ***, когато моите мили хазяи решили, че трябва да се запозная с някакъв младеж, техен познат... Както и да е... Свършвам работа един ден, идва моето гадже да ме вземе и ме кара вкъщи да се освежа, и след половин час ще ме взима пак, да излизаме... Та стигаме до вкъщи, оставя ме на паркинга, и аз се качвам по някакви стълби към блока. Точно пред входа на пейката висят хазитата, и някакъв младеж към 30-те (аз на 20)... Дърпа ме встрани хазяйката и ми обяснява, да ме запознаели с въпросния, бла-бла.. Пък аз .. Викам 'Добре де, ама аз си имам приятел?!', 'Чакам го да дойде да ме вземе след малко' и т.н.т... Както и да е, убеди ме тя, че нищо няма да ми стане, ако за 5 минутки изпия едно кафе с въпросния... От мен да мине, сядаме в кафето под блока. Взимаме си кафе, още беше по 0.20 ст, нещо такова. Той мълчи, аз се опитвам да поведа някакъв общ разговор, безуспешно разбира се... Гаджето ми пристига и почва да клаксонира да излизам. Казвам му на въпросния, че ме чакат и трябва да тръгвам, без да се обяснявам особено ... И той като скочи... 'Стой още', 'Къде тръгна', 'Сега ако си тръгнеш, повече няма да те потърся' ... Фръцнах се и си излязох... За съжаление това явно не е било обещание, тъй като същата вечер пиян до козирката събуди целия блок с тропане и звънене по вратата ни 
(4ти етаж), но аз оставих хазитата да се оправят . Нали е техен човек ...
.. Викам 'Добре де, ама аз си имам приятел?!', 'Чакам го да дойде да ме вземе след малко' и т.н.т... Както и да е, убеди ме тя, че нищо няма да ми стане, ако за 5 минутки изпия едно кафе с въпросния... От мен да мине, сядаме в кафето под блока. Взимаме си кафе, още беше по 0.20 ст, нещо такова. Той мълчи, аз се опитвам да поведа някакъв общ разговор, безуспешно разбира се... Гаджето ми пристига и почва да клаксонира да излизам. Казвам му на въпросния, че ме чакат и трябва да тръгвам, без да се обяснявам особено ... И той като скочи... 'Стой още', 'Къде тръгна', 'Сега ако си тръгнеш, повече няма да те потърся' ... Фръцнах се и си излязох... За съжаление това явно не е било обещание, тъй като същата вечер пиян до козирката събуди целия блок с тропане и звънене по вратата ни (4ти етаж), но аз оставих хазитата да се оправят . Нали е техен човек ... 
Хохохо Муньовци под път и над път...
Миналия уикенд бях на рожден ден - пикник извън града. Моят приятел не беше в БГ и не можа да дойде, та бях сам-саминка. Вечерта (след обилно количество бири, водки, мастики и менти) към мен се насочва рожденикът (тук трябва да поясня, че го бях виждала един път, но бях поканена заради моята най-добра приятелка, която го познава отдавна). Стандартни въпроси - как си, защо си сама, защо не дойдеш на нашата маса и т.н. Поддържахме някакъв разговор, после той реши, че трябва да седне до мен. Как да е, понесох някак си миризмата на алкохол, но когато ми взе ръката и каза, че иска да се ожени за мен, вече нямаше как да не избухна в смях. Цяла вечер ме преследваше, пред всички крещеше, че аз съм неговата Дулсинея, че не може да понася приятеля ми, защото ме е откраднал от него... (той дори не го познава...) и развали празника. Когато решихме да си тръгваме, дойде и легна под колата. Слязох, скарах му се, а той мига с очи и ме гледа влюбено... Пак започнаха обяснения, а аз бързах да се прибера и му обещах да му се обадя. Леле, като се развесели този човек, като рипна... 
На другия ден бях забравила за случката - отдадох го не пиянството му. Да, ама не - нашия ми намерил телефона и следобед ми звъни (отбележете) да ми се кара защо не съм му се обадила, че не съм сериозна, че такива жени като мен с лопата да ги ринеш - обещават ти, а после ги няма никакви... Аз дума не можах да обеля от монолога Хамлетов 
, който беше финализиран с тежките думи "И не ми се обаждай, не желая да поддържаме връзка за в бъдеще - за мен ти си персона нон грата" 
Муньовци под път и над път...Миналия уикенд бях на рожден ден - пикник извън града. Моят приятел не беше в БГ и не можа да дойде, та бях сам-саминка. Вечерта (след обилно количество бири, водки, мастики и менти) към мен се насочва рожденикът (тук трябва да поясня, че го бях виждала един път, но бях поканена заради моята най-добра приятелка, която го познава отдавна). Стандартни въпроси - как си, защо си сама, защо не дойдеш на нашата маса и т.н. Поддържахме някакъв разговор, после той реши, че трябва да седне до мен. Как да е, понесох някак си миризмата на алкохол, но когато ми взе ръката и каза, че иска да се ожени за мен, вече нямаше как да не избухна в смях. Цяла вечер ме преследваше, пред всички крещеше, че аз съм неговата Дулсинея, че не може да понася приятеля ми, защото ме е откраднал от него... (той дори не го познава...
) и развали празника. Когато решихме да си тръгваме, дойде и легна под колата. Слязох, скарах му се, а той мига с очи и ме гледа влюбено... Пак започнаха обяснения, а аз бързах да се прибера и му обещах да му се обадя. Леле, като се развесели този човек, като рипна... На другия ден бях забравила за случката - отдадох го не пиянството му. Да, ама не - нашия ми намерил телефона и следобед ми звъни (отбележете) да ми се кара защо не съм му се обадила, че не съм сериозна, че такива жени като мен с лопата да ги ринеш - обещават ти, а после ги няма никакви... Аз дума не можах да обеля от монолога Хамлетов , който беше финализиран с тежките думи "И не ми се обаждай, не желая да поддържаме връзка за в бъдеще - за мен ти си персона нон грата" 
