Лелеееее,какви смотльовци.Аз пък се запознах с един Муньо преди години в нета.Доста време си чатихме и накрая се разбра ,че живее до нас.решихме да се видим и речено-сторено.Той е много хубавичък-сини очи,тъмна коса,висок,мускули...абе мечта.Та излизахме ние няколко пъти и накрая решихме да проверим дали и в леглото се харесваме.Голяма игра падна,както и да е,но в заветния момент ми се искаше да умра,да се разтвори земята.Пишката му беше,като на мишка-УЖАС.Не ми се вярва чак,че такъв голям и красив мъж е така ощетен.Това добре,ама после се почна с едни обяснения в любов,висене пред блока,викане под терасата-съседите ми искаха да ме убият май.Хубавото е че вече не живея там и не го виждам и чувам.Имам и още историйки,но няма да е днес.
- Публикувана: 18 март 2008, 16:59 ч.
- Последно мнение: 8 авг. 2009, 11:16 ч.
Номинации за Муньо - 2008г.
...просто станах, платих цялата сметка и тръгнах...
. Не е трябвало да плащаш нищо 
.Докато четох Ню се присетих за една моя муньовщина, та по-късно може да се срещнем в темата за муните
.
И аз да се включа с едно бившо гадже. Не знам в коя категория, за наглец, струва ми се 
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси 
Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя 
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя 
И аз да се включа с едно бившо гадже. Не знам в коя категория, за наглец, струва ми се Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя то оставше и след тази изцепка да искаш да се видите!
Лелеееее,какви смотльовци.Аз пък се запознах с един Муньо преди години в нета.Доста време си чатихме и накрая се разбра ,че живее до нас.решихме да се видим и речено-сторено.Той е много хубавичък-сини очи,тъмна коса,висок,мускули...абе мечта.Та излизахме ние няколко пъти и накрая решихме да проверим дали и в леглото се харесваме.Голяма игра падна,както и да е,но в заветния момент ми се искаше да умра,да се разтвори земята.Пишката му беше,като на мишка-УЖАС.Не ми се вярва чак,че такъв голям и красив мъж е така ощетен.Това добре,ама после се почна с едни обяснения в любов,висене пред блока,викане под терасата-съседите ми искаха да ме убият май.Хубавото е че вече не живея там и не го виждам и чувам.Имам и още историйки,но няма да е днес.
този е за оплакване, не за подигравка
пък и влюбен е бил горкият
Лелеееее,какви смотльовци.Аз пък се запознах с един Муньо преди години в нета.Доста време си чатихме и накрая се разбра ,че живее до нас.решихме да се видим и речено-сторено.Той е много хубавичък-сини очи,тъмна коса,висок,мускули...абе мечта.Та излизахме ние няколко пъти и накрая решихме да проверим дали и в леглото се харесваме.Голяма игра падна,както и да е,но в заветния момент ми се искаше да умра,да се разтвори земята.Пишката му беше,като на мишка-УЖАС.Не ми се вярва чак,че такъв голям и красив мъж е така ощетен.Това добре,ама после се почна с едни обяснения в любов,висене пред блока,викане под терасата-съседите ми искаха да ме убият май.Хубавото е че вече не живея там и не го виждам и чувам.Имам и още историйки,но няма да е днес.
пък и влюбен е бил горкият
И аз да се включа с едно бившо гадже. Не знам в коя категория, за наглец, струва ми се Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя
Бях у тях една вечер и стана късно, изпуснахме рейсовете, а бяхме ученици, нямахме пари за такси Той живееше в Иван Вазов, нейде до пазара, аз - на Орлов Мост. На човека идеята да ме изпраща и да се прибере пеша по нощите не му се стори добра. Връчи ми един касапски нож и ми каза да се прибирам внимателно. Търчах по булеварда от тях до нас, размахвайки касапския нож застрашително, белким никой не ме закачи. Прибрах се без произшествия и повече не пожелах да го видя 
Аааххххх....
Сетих се и аз за един... Беше далечната 199? - не помня точно, но се вихреше голямата инфлация. Лято. Страшна жега - нямам си компания, всички са се спасили на някъде, а аз издивявам в панелката. Кандисвам да изляза с един обожател, пазя бегъл спомен, че се запознахме във влак през през зимата и приятелката с която бях, му дала телефона ми - шоу да става 
. Той чинно ми звънеше по два пъти седмично в продължение на половин година - за момент дори ми се стори, че леко се стъписа, от ненадейното ми съгласие. Среща пред НДК - стърча си аз редом с пилоните и чакам той да се обади /визуалият ми спомен за него - една идея над нулата/. След минутка-две, гледам се задава към мен в лек тръс, пухкаво, русоляво, червендалесто същество с подгизнала от пот тениска. На второ четене установявам множество засъхнали "потни" корички на ключови анатомични места, като не пропускам да бройна и кафеникаво-черните резки на иначе така симпатичната му дву-тройна гушка 
Налита за директна целувка, която ловко парирам, но вълната зловоние, която ме обгръща ми е по-трудно да избегна. Предлагам да акостираме в най-близкото хладно, подземно и сумрачно заведение, за което се сещам, като междувременно прехвърлям на ум вариантите за внезапно и що-годе културно изпаряване /за възпитана се имам/. Срещам яростен и аргументиран отпор - Да се погледна в огледалото, да видя сенките под очите си и нездравословния тен 
Зашеметена от визуалното му възприятие, касещо моята особа, като по чудо се навивам на "здравословна" разходка в убийственият следобеден пек. Тръгваме по Витошка и близо до "Хавана" се натъкваме на фризер със сладоледи "Делта" - той кавалерски ми предлага да си избера. Посочвам аз напосоки един, дочух някакво хъхрене, но го отдадох на жегите, а и мозъкът ми беше прекалено зает да отработва различните вариатни за незабавно оттегляне, както и да поддържам така необходимата дистанция. Продължаваме в посока Лъвов мост, аз стиснала заветния сладолед и уж внимаваща в сторито за тежкото студентство, дядо-академик живеещ в центъра, факултет по ядрена физика и нескончаеми обяснения за най-великата теорема - Питагоровата ... 
. Реших, че не издържам повече и директно му рекнах, че много спешно трябва да се прибера, гледайки с надежда и блеснали очи задаващият се спасителен трамвай... А той, сочейки към сладоледа декларира, че нямам право, изяждайки половината му степендия, да го зарязвам насред улицата, по такъв унизителен начин 
В този момент напълно забравих за доброто си възпитание - втъкнах му 10 лв. /сладоледът струваше 7 и нещо/ в естествено колосаният джоб на ризката му и с не дотам елегантен скок се метнах на спиращият трамвай...
P.S. Яд ме е, че не се обади повече - голяма реч си бях подготвила
. Той чинно ми звънеше по два пъти седмично в продължение на половин година - за момент дори ми се стори, че леко се стъписа, от ненадейното ми съгласие. Среща пред НДК - стърча си аз редом с пилоните и чакам той да се обади /визуалият ми спомен за него - една идея над нулата/. След минутка-две, гледам се задава към мен в лек тръс, пухкаво, русоляво, червендалесто същество с подгизнала от пот тениска. На второ четене установявам множество засъхнали "потни" корички на ключови анатомични места, като не пропускам да бройна и кафеникаво-черните резки на иначе така симпатичната му дву-тройна гушка Налита за директна целувка, която ловко парирам, но вълната зловоние, която ме обгръща ми е по-трудно да избегна. Предлагам да акостираме в най-близкото хладно, подземно и сумрачно заведение, за което се сещам, като междувременно прехвърлям на ум вариантите за внезапно и що-годе културно изпаряване /за възпитана се имам/. Срещам яростен и аргументиран отпор - Да се погледна в огледалото, да видя сенките под очите си и нездравословния тен Зашеметена от визуалното му възприятие, касещо моята особа, като по чудо се навивам на "здравословна" разходка в убийственият следобеден пек. Тръгваме по Витошка и близо до "Хавана" се натъкваме на фризер със сладоледи "Делта" - той кавалерски ми предлага да си избера. Посочвам аз напосоки един, дочух някакво хъхрене, но го отдадох на жегите, а и мозъкът ми беше прекалено зает да отработва различните вариатни за незабавно оттегляне, както и да поддържам така необходимата дистанция. Продължаваме в посока Лъвов мост, аз стиснала заветния сладолед и уж внимаваща в сторито за тежкото студентство, дядо-академик живеещ в центъра, факултет по ядрена физика и нескончаеми обяснения за най-великата теорема - Питагоровата ... . Реших, че не издържам повече и директно му рекнах, че много спешно трябва да се прибера, гледайки с надежда и блеснали очи задаващият се спасителен трамвай... А той, сочейки към сладоледа декларира, че нямам право, изяждайки половината му степендия, да го зарязвам насред улицата, по такъв унизителен начин В този момент напълно забравих за доброто си възпитание - втъкнах му 10 лв. /сладоледът струваше 7 и нещо/ в естествено колосаният джоб на ризката му и с не дотам елегантен скок се метнах на спиращият трамвай... P.S. Яд ме е, че не се обади повече - голяма реч си бях подготвила
Сетих се за още един кандидат 
Запознах се аз с един младеж по интернет и след кратък, но интензивен обмен на информация, решихме да се срещнем лице в лице на по чаша бира.Още повече ,че въпросният младеж се оказа съкварталец,та си чукнахме среща в едно квартално кафене.Аз позакъснях.Когато пристигнах, съвсем уморена и изнервена от дългият работен ден ,заварих младежът отегчено да суче кола със сламка.Тръгнах със шегата,че сме се уговорили да пийнем по бира за разпускане,още повече,че е петък вечер.Да,ама младежът ми измърморва,че не е алкохолик.Въпреки демонстрираната привързаност към колата,става и ми взима бира(заведението е на самообслужване). В следващият половин час слушам лекция за вредата от алкохола и колко нещастна и грозна гледка е една жена-алкохоличка.Тонът-леден,погледът-смразяващ...
За да получа възможност да си допия биричката с кеф му подхвърлям въпросчето как един такъв симпатичен мъж си няма гадже...Да,ама чукам на камък,защото той ми отговаря да не сменям темата и продължава да намила...
имали сме и тема
Запознах се аз с един младеж по интернет и след кратък, но интензивен обмен на информация, решихме да се срещнем лице в лице на по чаша бира.Още повече ,че въпросният младеж се оказа съкварталец,та си чукнахме среща в едно квартално кафене.Аз позакъснях.Когато пристигнах, съвсем уморена и изнервена от дългият работен ден ,заварих младежът отегчено да суче кола със сламка.Тръгнах със шегата,че сме се уговорили да пийнем по бира за разпускане,още повече,че е петък вечер.Да,ама младежът ми измърморва,че не е алкохолик.Въпреки демонстрираната привързаност към колата,става и ми взима бира(заведението е на самообслужване). В следващият половин час слушам лекция за вредата от алкохола и колко нещастна и грозна гледка е една жена-алкохоличка.Тонът-леден,погледът-смразяващ...
За да получа възможност да си допия биричката с кеф му подхвърлям въпросчето как един такъв симпатичен мъж си няма гадже...Да,ама чукам на камък,защото той ми отговаря да не сменям темата и продължава да намила...
имали сме и тема 
Трябва да се признае, че твоите муньовци са много оригинални и с гордост си носят титлата "Муньо" 
Да се включа и аз със поредната среща от интернет, преди около 5 години 
Въпросният тип се казваше Васил на 30 години, PR някъде (не помня). На пръв поглед ми се видя симпатичен. Седнахме в едно кафе и в продължение на един час не спря да говори, то не бе политика, времето, положението в България и т.н. Едвам се вмъквах с по едно “да” или “така е” във времето, когато си поемаше въздух. След като изтърпях монолога му почти седейки на ръба на стола от нерви, едвам успях да измрънкам, че трябва да тръгвам, Василчо ми каза: “ Охх, толкова ми беше притеснено и си забравих мислите, че не можах да ти кажа и половината от това, което исках. Аз иначе говоря повече, но сега се притеснявах много.” В този момент благодарих на майката Природа, че го е създала толкова срамежлив, в противен случай какво ме чакаше, ако беше по-отворен не смея да си мисля.
Въпросният тип се казваше Васил на 30 години, PR някъде (не помня). На пръв поглед ми се видя симпатичен. Седнахме в едно кафе и в продължение на един час не спря да говори, то не бе политика, времето, положението в България и т.н. Едвам се вмъквах с по едно “да” или “така е” във времето, когато си поемаше въздух. След като изтърпях монолога му почти седейки на ръба на стола от нерви, едвам успях да измрънкам, че трябва да тръгвам, Василчо ми каза: “ Охх, толкова ми беше притеснено и си забравих мислите, че не можах да ти кажа и половината от това, което исках. Аз иначе говоря повече, но сега се притеснявах много.”
В този момент благодарих на майката Природа, че го е създала толкова срамежлив, в противен случай какво ме чакаше, ако беше по-отворен не смея да си мисля. 
бях с едни муньо около 2.5 год.,но го оставих зарарди друг,обесних му направо ,4е съм срещнала друг,4е няма смисъл да продължаваме,мом4ето много спокоино реагира(предвид ,4е беше голям нервак),но си поиска презарвативите(от 3,бяха останали 2) понеже тои ги бил купил :Д върнах си му ги 
Да не дава Господ! Що не му купи още 20 да му ги нахлупиш на голямата глава?! Това ми напомня за един от квартала, дето някога ми се сваляше. Дето има една приказка, той ходеше с мен, ама аз не знаех. И един ден господинчото звъни и ми подава една гривна, произведение на изкуството според него. А тя - да я ожалиш, милата, толкоз невзрачна. След един час време опити да откажа уникалния подарък най-после я взех и я сложих на парапета отвътре, само и само да се отърва от него. И забравям за нея. След седмица пак се звъни - същичкият - "Видях те на центъра с друг! Веднага си ми върни гривната, че струва сума пари!" Разгеле, отървах се и от гривната, и от него! Само дето бая време търсих съкровището, че толкова ми харесваше, та чак не знаех къде е попаднало от парапета.