Номинации за Муньо - 2008г.

Да се включа и аз с един Муньо.
Малко предистория, нашите са ваканция на село, сестра ми е отпуска и е с тях, отиван на пазар. Там ги среща някаква далечна братовчедка на баща ми, която дори той едва си спомня, та тази женица от дума на дума, а той и сина ми е в София, да се обади на вашата щерка, да се видят, все пак роднини са, да не се подминават...Та събира баща ми смелост и ми звъни един ден: Тати, тука един братовчед, далечен, ти не го познаваш,никога не сте се виждали, в София е, да се видите ако имаш време, да му дам твоя телефон. И аз викам добре, да не огорча човека, ще се видим, но нищо не обещавам, ако мога ще помогна.
5 минути след този разговор ми звъни Муньото, заклевам се още по телефона стана ясно, че е Муньо. Мрън-Мрън, аз съм еди кой си, ти такова, аз да се видим,ако такова, мрън. Викам си дай по -бързо да се отърва, и го питам довечера в Неделята, в 7. Ок, обаждам се на мъжо, спасител, в седем и половина да дойда да ме вземе, да спасява, то положението е ясно.
Отивам в Неделята, идва Муньото, брее, на пръв поглед не личи, спретнато момче, добре облечено, симпатично даже.
На второто изречение, ме пита ти къде работиш, казвам аз фирмата. Той като почна, оо сигурно големи пари взимаш. Аз за 500лв работя, живея като скот, в едно помещение над офиса. Ама нали се работи от 9-17 та ми е добре, после имам време за бирички, тя и мойта мед сестра, едва връзва двата края, искаше докторка, ама не успя, и сега е в депресия, ама и аз дали ще може твойта фирма да почна . Какво да ви кажа, питам го какво може, аз в софтуерна фирма работех тогава. Английски знае ли, как е с компютрите. Отговорът: Аз като студент нямах възможност да си имам компютър, и затова не съм добре. И английски не знам, щото ми е труден. Е аз, да не и да съм имала компютър и въобще 97г колко студенти имаха собствени компютри?!
Ама няма значение, че нищо не знае, да го взема АЗ, в Моята фирма, по поддръжката, нали с тоци се занимава, ще ръчка нещо там, за 70-800лв . Е тука вече не издържах, викам му като си зле, що не си намериш още някаква работа от 17-20 часа са си 3 часа, можеше да заработваш. Отговорът, е кога ще пия бира и ще си видя гаджето. В тоя момент видях мъжо да спира, и му викам аз тръгвам, че после ще имаме гости и той: а ти къде живееш да дойда да се видим у вас, викам ние ще се местим, и още не си знам адреса новия...Вадя си пари за тортата и сокчето и той ми скача, ее толкова пари, за една торта имам. Аз си платих и си тръгнах, след мен подвиквайки Муньото, ще ти се обадя за някоя кръчма да се видим там, все пак сме рода, да не се забравяме .


Обадих се на майка ми й и разказвам за "срещата", а тя през смях ми обяснява, че със сестра ми останали много изненадани, като съм казала ОК на баща ми  .

Малиии, тия опити на роднини да си правят устата да им търсиш място на твоята работа.
Ужас, много грозно.

Скоро и аз се запознах с поредния Муньо.
Значи ние с моят приятел сме на море преди седмица, идилия, спокойствие... Той обаче споделил с негов познат, че заминава на море още преди да тръгнем. И един ден както сме на плажа, му звъни телефона и въпросният познат се обажда "Какво правите, къде сте, как сте?" и след известно време казва "Ами аз реших да отида с приятели на море, но понеже ми е скъпо на хотел, мога ли да дойда във вашия апартамент за 1 вечер, после ще си ходя, че така или иначе имам работа." Добре, съгласихме се и Муньото се дотътри на плажа след има-няма час - дошъл с някакъв автобус от Бургас. Стоя при нас, през цялото време ме занимава с разни схеми, бизнес планове - дрънка и не спира. Моят приятел усети, че ми става досадно и за да ме отърве, предложи да влезем във водата. Да, ама не - Муньото и той скочи - не му се стояло сам на плажа. Във водата скачаше, правеше се на палячо и крещеше като идват вълни... абе, детска радост. Следобед се прибрахме от плаж и той като започна да разглежда апартамента, да цъка "Брей, брей, ама и вие как сте се уредили, що така не сте казали да идвам при вас вместо да плащам хотел". Аз искрено взех да се притеснявам, но нали за една вечер ще остане, ще се изтърпи някак си. За вечеря тръгнахме да излизаме на ресторант, а Муньо скочи да протестира защо даваме пари, не може ли едни яйца да си изпържим, да нарежем доматки и краставици (аз да спретна салатката) и да си стоим в апартамента. Ние му обяснихме, че обичаме да се разхождаме, да седнем някъде, да хапнем... И той, моля ви се, с една печална физиономия "Ами добре, и аз ще дойда, ама няма да си поръчвам, защото тук е много скъпо". Моят човек се намеси и му каза, че ще го почерпим - дошъл ни е на гости все пак. Брей, как живна този човек... Ние се облякохме и го чакаме да излезе от другата стая готов. Появява се господина с къси шорти с неопределен цвят и тениска, която сигурно помни промените 89 година. Да не забравя и джапанките тип "влизам в банята". Ние се спогледахме и му намекнахме, че така няма как да излезе така, а той започна да се жалва, че няма как да си купи хубави дрехи като нас, защото това били пари на вятъра и т.н. След лекцията му склонихме да тръгнем, ама аз нарочно вървя с милото напред, а той се влачи след нас и коментира. В ресторанта избрах най-затънтеното място и той почна да протестира, че така не можело, искал централна маса, за да може да "наблюдава хубавите туристки, може и да ме огрее нещо"... Пак се съгласихме и горкичкият яде и пи като за световно, потупваше ни с щастлива физиономия и на висок глас се кълнеше, че сме му най-близките приятели (нещо, което ни изуми). Както и да е, вечерта си легнахме в едната стая, а той - в другата. Цяла вечер хъркаше... Сутринта ни събуди с ровенето по шкафовете, защото нямало чашки за кафе. После дойде и с нас на плажа, опъна се на хавлията, въздъхна щастливо и каза "Абе аз да взема да остана още ден-два, че работата може и да почака". Тогава и двамата с моичкия направо креснахме "Ааа, ние ще ходим при едни приятели в Созопол следобед и ще останем там малко". Явно се усети, защото след час започна да си събира багажа, да не изтърве автобуса. Накара ме да го закарам до спирката и няма да повярвате с какво облекчение затворих вратата след него. После с приятелят ми коментирахме, че той нито ни е близък, нито приятел - те просто се познават покрай един друг приятел...

И аз да разкажа за един муньо, който ме беше стреснал сериозно.
Преди около 4 години, аз работя в много голяма организация, в централата, на по-висока длъжност от него. той в клона в Пловдив. Работим чудесно, много приятелски и се държеше уважително към мен. На велик ден ще ходя на гости на една приятелка в Бургас, и той предлага, на връщане да мина през Пловдив, да се видим и как и другите колеги там искали да се запознаем. Аз приемам, навивам приятелката от Бургас да дойде с мен, и потегляме. Бях го помолила да резервира хотел.
Пътувахме с влака, спираме на гара Пловдив, и пристига един огромен тип, около 2 метра и 100 кила, с дълга коса, но много любезен, спогледахме се ние, ама момчето взе багажа, натовари ни в колата и през цялото време, водихме много приятелски разговор. Каза че нямало места в хотелите, защото имало нещо си в града, обаче нямало проблем да спим в апартамента на дядо му, тогава не ми се стори подозрително. Заведе ни, даде ни ключа, и се разбрахме да дойде да ни вземе вечерта да ходим на кръчма и на клуб. До тук всичко беше наред, аз имах един познат в Пловдив, обадих му се и на него да дойде. И се събрахме много народ в въпросната кръчма, беше весело, а през деня ни водеха на бачковския манастир, направиха ни обиколка на града. Понеже работата ми беше свързана с мнгоо командировки в БГ, до всичките офиси, и винаги хората са ни посрещали така, много гостоприемно, проблеми не сме имали.
Обаче вечерта в клуба, тоз човек като почна да пие, да подскача да дивее, взе да ме прегръща, да ми говори някакакви неща. Как съм била жената за него, той имал предчувствие, ама сега се убедил. Как имал два апартамента в Пловдив, ама не било проблем и в София да купи, ако съм държала да живея там. Колкото и грубо да звучи, издебнах го да отиде до тоалетна и двете с приятелката ми си тръгнахме, решихме че алкохола му влияе зле и на сутринта ще се правим, че не е имало нищо. Отидохме в апартамента на дядо му и си легнахме. след около час почна да се звъни по телефона, той... Пак ми обяснява колко ме искал и т.н и как щял да дойде и точно описание какво ще ми направи. Затворих. Вече се постреснахме, защото той продължаваше да звъни непрекъснато. И последният път каза идвам, пред блока съм. Леле, такъв страх не бях брала, хем ни е страх да излезем от апартамента , хем това е неговият апартамент. Даже и полиция не можем да викнем, той ще каже те са ми в къщата. Мацката с мен, пък съвсем се паникьоса, и вика тоя сега ще изнасили и тебе и мене, какъвто е грамаден! Затиснахме вратата с квото намерихме и стояхме до 6 часа сутринта, буквално свити в единият ъгъл на апратамента. В 6 не издържах и се обадих на познатият ми, момчето дойде с двама приятели, предупредих го че оня може да е долу, взе ни багажа и отидохме в тях. След 1 час, тоя пак почна да звъни, къде сме били, що сме избягали, кво съм си мислела, той щял да ме намери, имал много познати в Пловдив, нямало къде да се скрия. Затворих му. След 1 час звъни, един от колегите, негов приятел и ме пита добре ли съм, виждала ли съм А., да не ми е направил нещо. Викам не ние се изнесохме. Той "слава богу, той тръгна към апартамента, не можах да го спра, много се изплаших". Приятелката ми се метна на влака за Бургас, а аз останах да си чакам рейса за София, заедно с това момче. По едно време точно ще се качвам в рейса и той пак звъни. Аз знам че ти си на автогарата и идвам. Ще карам след рейса, ама ще те намеря. Пак затворих и съм треперила до София. Слава богу не се появи. Първият работен ден, кошмар, аз трябва да работя с него, как да му се обадя незнам, той ми пише по майла. Извинявал се ама много се бил влюбил. аз му казах че няма проблем, ама не изкам да имам ншщо общо с него, в личен план. Той почна да ми пише любовни писма, всичко продължи 2 седмици, и го заплаших, че ще отида при шефа с писмата и ще го обвиня в сексуален тормоз. Май се постресна, спря да пише. След половин година, бях забравила вече за него, имаме коледен купон, весело танцуваме, пием, много народ, в един момент, тоз човек изникна пред мене.
Щях да си глътна езика. Той се преместил в офиса в София, мног ме обичал не можело да остави нещата така. Продал си апартамента в Пловдив, и сега купувал в София. Да сме започнели отначало. Аз вече си имах приятел, мъжа ми вече, и го отрязах. Продължи да звъни, а като разбра за приятеля ми, почна да ми пише любовни смс-си. От рода много те обичам, липсват ми целувките ти (никога не съм го целувала даже по бузата), направи ми проблем и с приятеля ми, слава богу че той не се върза, аз си спрях телефона. После забременях и той спря да ме тормози.

Звучи доста откачено.

Момичета, дайте да ги убием такива да не се мъчат 

Леле.... този е луд за връзване...

 joya ,Такива психопати като тоя заслужават да ги

Аз напуснах преди 6 месеца старата си работа, и повече се надявам да не го видя. Но от колежки знам, че излиза с едно момиче от техният отдел май. Питаха дали да и разкажат случката, ама мисля че човек, ако не се опари сам, не вярва на чуждият опит.
Да ви кажа имам познати, които живеят с мъже подобни на тоя, само че са ги видяли с истинските им лица, вече женени и с дечица. И сега търпят. Мога само да се радвам, че се отървах толкова леко.

И аз да се включа с история за муньо,който много ме уплаши.Студентка съм първа година в Пловдив.Съквартирантката ми се запознала във влака с някакъв,харесали се и се уговорили да се видят.Звъни й той,уговарят се,но станало въпрос,че тя има съквартирантка /аз/,а той-съквартирант.Така че решаваме да излезем четиримата.Ходихме на таверна,приятелката ми и онзи си гукаха цяла вечер,аз се видях в чудо какво да си говоря с другия.Ми не ми хареса и това е,ама от куртоазия полагах усилия.Той пък ме хареса много,почна да ми прави тънки намеци,после не чак толкова тънки,но аз ясно показах,че не искам да имам нищо общо с него.Избутахме вечерта,хванахме такси,което уж щеше да ни остави у нас,а те после да се прибират.Да,ама се оказа,че таксито спря пред,както се оказа,техния блок.Почнаха едни навивки,айде качете се за по едно питие,после ще ви викнем такси.Приятелката ми доста беше подгряла,и с алкохола,и с хормоните,нави ме да се качим.Пихме там по едно-две,гугутките обаче изчезнаха в другата стая.Ами сега...Пак се почна една мъка за поддържам разговор,онези двамата не идват и не идват.От съседната стая се чуват едни недвусмислени звуци...Тотално ми се приспа,и аз бях пийнала все пак.В стаята имаше две легла.Викам виж сега,аз ще дремна,като дойдат онези двамата,ме бутни да стана.Уж нямаше проблеми и съм задрямала.Събуждам се по едно време от усещането за нечие присъствие в леглото до мен.Съвсем спокойно го попитах  какво прави в леглото ми и дали би бил така добър да се разкара.Ама той много ме харесвал,желаел ме и щял да ме има,каквото и да стане.Беше видимо пиян.Почнах аз да го увъртам,онзи ни приема,ни предава.Почна да ми дърпа дрехите,което вече ме уплаши,защото колкото и пиян да беше,пак не можех да се меря с него по сила.Накрая реших да блъфирам.Отпуснах се  като гумена кукла и му казах-айде давай,като си толкова голям мъжкар,давай да видим какво удоволствие ще ти достави да ч...каш дърво.Аз просто ще си стоя ей така,пък ти прави каквото искаш...и други такива му ги наприказвах,ама сърцето ми щеше да изскочи.Той най-после схвана какво му говоря и се опита да ме накара да го прегърна,но не успя да ме помръдне.Накрая се отказа,нарече ме фригидна кучка и още куп красиви неща,обърна се с гръб към мен и заспа.Онези двамата изпълзяха от стаята чак сутринта,аз бях готова да убия приятелката си,а въпросния муньо ме гледаше с тъпо махмурлийско вцепенение.Същата вечер се домъкна да ми се извинява,ама познайте какво му чуха ушите....После няколо дни по-късно се засякохме на един купон.Пак ми налетя и този път го ударих.Той се врътна,излезе и повече за щастие не го видях.

Ти си много смела.
Не знам ама наистина има много муньовци, като им откажеш или си фригидна, или търсиш пари. Това съм го чувала и аз.
Грозна гледка са такива мъже!

Ами,не съм!Просто това ми дойде на ума като последна възможност да го разкарам.Нямах представа дали ще подейства,ударих го по самочувствието на мъжкар и така.А че такива мъже са грозна гледка,съм напълно съгласна.

От три дни Ви чета ли чета....
Лелеее то много Муньовци ходели  по света  ,едни смешни,други страшни ,трети направо трагикомични 
Момичета искрено ме разсмивахте ,три нощи подред.
Благодаря Ви      
Аз нямам вашето дар слово,затова само ще чета .
 

ми остава да се надяваш да го прочете и да се усети 

Надежда всяка тука оставете... тя "не си губи времето по разни форуми"