От вчера вече имаме отделна детска стая. Правихме я с много старание и заедно с Никола - той идваше с нас на срещите с дизайнера, той си хареса модела на леглото - двуетажно/нали чакаме още един терминатор /, с готина стълба, с един куп скривалища...стаята стана супер! Напълнила съм я с играчки, телевизор, двд, картини, цветя и въобще всичко, което може да го накара да се почувства уютно. Снощи на тръгване от градината той съвсем спонтанно каза научителката си, че ще спи в новата си стая и на другия ден ще й разкаже
Да, ама не
Ентусиазмът му трая точно 20 минути. Четохме книжка, нагушкахме всички мечоци, покемони и какво ли не в леглото, аз излязох, оставих лампата светната и....малко след това започна да пищи - искам при теееееб, не искам да спя тукааааа, не ми харесваааа Легнах при него, уж да заспи - не При мене и това е! Бил обещал на татко си да ме пази/мъжа ми пътува и сме често самички двамата/, не го интересувало какво е обещал на госпожата, не го интересувало кой ще му се смее и т.н.
Уплаших се да не си намрази стаята и отстъпих, но му казах, че само временно и че в крайна сметка той трябва да свикне с новата си стая.
Какво правим от тук нататък? Сигурна съм, че без рев няма да мине Ако отстъпвам до безкрай, вечно ще си спим тримата в спалнята, а скоро ще сме четирима Ако пък настоявам твърде много, ще го уплаша може би и ....абе не обичам да го насилвам за нищо Не знам дали бих могла да го оставя да си реве в стаята един час без да вляза
И въобще...аз съм една объркана майка на едно объркано дете. Помощ