Публикувана: 25 март 2008, 13:03 ч.
Последно мнение: 1 апр. 2008, 13:33 ч.

Помогнете да не сгреша!!!Сам в детската!

4 244
68
1

1
2
3
4
5
Всички

25 март 2008, 13:03 ч.

София
Мнения: 18 679

Дами, имам нужда от вашите мнения и съвети. На прага на голяма промяна сме и се страхувам от един грешен ход, който може да обърка всичко за месеци напред Confused

Става дума за следното:
От вчера вече имаме отделна детска стая. Правихме я с много старание и заедно с Никола - той идваше с нас на срещите с дизайнера, той си хареса модела на леглото - двуетажно/нали чакаме още един терминатор Simple Smile

/, с готина стълба, с един куп скривалища...стаята стана супер! Напълнила съм я с играчки, телевизор, двд, картини, цветя и въобще всичко, което може да го накара да се почувства уютно. Снощи на тръгване от градината той съвсем спонтанно каза научителката си, че ще спи в новата си стая и на другия ден ще й разкаже Wink

Да, ама не Sad

Ентусиазмът му трая точно 20 минути. Четохме книжка, нагушкахме всички мечоци, покемони и какво ли не в леглото, аз излязох, оставих лампата светната и....малко след това започна да пищи - искам при теееееб, не искам да спя тукааааа, не ми харесваааа Cry

Легнах при него, уж да заспи - не Naughty

При мене и това е! Бил обещал на татко си да ме пази/мъжа ми пътува и сме често самички двамата/, не го интересувало какво е обещал на госпожата, не го интересувало кой ще му се смее и т.н.
Уплаших се да не си намрази стаята и отстъпих, но му казах, че само временно и че в крайна сметка той трябва да свикне с новата си стая.
Какво правим от тук нататък? Сигурна съм, че без рев няма да мине Confused

Ако отстъпвам до безкрай, вечно ще си спим тримата в спалнята, а скоро ще сме четирима Shocked

Ако пък настоявам твърде много, ще го уплаша може би и ....абе не обичам да го насилвам за нищо Confused

Не знам дали бих могла да го оставя да си реве в стаята един час без да вляза Sad

И въобще...аз съм една объркана майка на едно объркано дете. Помощ Praynig

# 1 25 март 2008, 13:11 ч.

София
Мнения: 4 867

Не го насилвай, дай му време да свикне с новата си стая.
Раждането на бебето може да е удобен момент и двамата да се заселят в детската стая. Иначе няма да е честно да изгоните баткото, за да приютите бебето.

# 2 25 март 2008, 13:16 ч.

Мнения: 984

и ние направихме детската и стая, но тя спеше при нас почти година, след това заспиваше при нас и я местехме в нейната стая, сега си спи без проблеми. Страхуват се от отхвърляне, още повече, че при вас предстои появата на нов член и сигурно си мисли, че го гоните, за да освободите място за бебето. Не насилвай нещата, всичко ще се нареди, но трябва да е бавно и спокойно

# 3 25 март 2008, 13:20 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Първо - страшно дълго сте чакали да го отделите сам в друга стая и е напълно нормално сега да е много по-сложно. Подготви се за дълги драми при всички положения. Hug

Второ - не отстъпвай и не го взимай при себе си, лягай ти при него, ако трябва и после се измъквай, но дай ясно да се разбере, че отсега нататък ще спи в тази стая. Ако сега отстъпиш, ще стане още по-зле. Ако пък отложиш още и се наложи да го отделиш, когато бебето вече се роди, ще предизвикаш истинска криза.
Безспорно е голяма промяна, но е задължително, просто част от порастването, като отказването от памперса и кърменето, да речем! Mr. Green

Въоръжи се с търпение. Децата са страшно гъвкави, ще прави драми, но като види, че си безкомпромисна, ще се примири. Успех!
п.с. Заради пропуснат момент, наше близко семейство и досега спи при 7-годишното се вече дете (таткото спи при него - в началото уж само, за да го приспи, но така си остана да спи при него), което за мен е безумие - какво семейство е това?! Crazy

# 4 25 март 2008, 13:23 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 712

Преместихме Крис в собствена стая през лятото. Беше му трудно. Ставаше по 5 пъти на нощ, за да провери къде сме. Полека лека спря да се събужда и да ни вика нощем. Започна даже да заспива и на тъмно, когато е изморен. Аз бях категорична, че това е единствения вариант за него и друго легло при нас няма, но пък не е плакал както Никола Thinking

Ако направите един бъдещ кът на бебето, дали няма да помогне (примерно малко шкафче, където да са играчките на бебето) Или да го убедиш, че щом те извика веднага ще отидеш и му дай една свирка , с която да те вика. Малка нощна лампа с лава или някакви други подвижни неща, касетофон с тиха приказка, която да му бърбори, докато заспива.... newsm78

Дано бързо да се адаптира.

# 5 25 март 2008, 14:13 ч.

СОФИЯ
Мнения: 11 516

Аз лично не съм привърженик на отделяне на детето в детската стая. Дъщеря ми е на 4г. и 2м. и още спи при нас. Дори следобед не ляга в нейната стая. Убедена съм, че един ден естествено ще се отдели сама и нямам нищо против това да стане през пубертета.

Цитат на: Зъхи в вт, 25 мар 2008, 13:20

п.с. Заради пропуснат момент, наше близко семейство и досега спи при 7-годишното се вече дете (таткото спи при него - в началото уж само, за да го приспи, но така си остана да спи при него), което за мен е безумие - какво семейство е това?! Crazy

Тук не виждам проблем, още по-малко безумие.

Проблемът обаче при вас и Никола е друг, защото чакате второ дете. Чисто "технически" не виждам как ще спите всички в една стая. Затова мисля, че трябва да сте полека настоятелни. Ще намерите Вашия Вариант и вероятно ще се получи. Конкретни съвети за съжаление не мога да дам, именно защото не съм привърженик и не ми е минало през главата. Имам обаче близки с такива опити в подобна възраст и май им беше доста трудно. Децата са различни все пак. Успех, нямаш избор и не трябва да се предаваш!

# 6 25 март 2008, 14:21 ч.

Мнения: 1 172

Около една година имаше детска стая, в която бяха всичките му багажи - дрехи, играчки, ТВ, ДВД, но той спеше в спалнята при нас. Сам реши, че е много голям и на 2,5 год се премести в неговата си стая, без драми, без желания да идва отново в спалнята.

# 7 25 март 2008, 14:22 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 398

Ние преместихме Стиви в неговата стая преди 2 месеца.
Винаги е заспивал сам и само 2-3 пъти е спал с мен на спалнята.
Сега спи много по-добре, ние не му шумим, не се съобразяваме колко шумно е в спалнята - холям кеф Grinning

Аз нарисувах стените с любимите му животни, на тавана залепихме светещи звезди.
В стаята му играем, хола ми вече е подреден.
Мисля, че и на детето му харесва. Скоро мисля да му купя малка масичка и столче, където да си "рисува"

# 8 25 март 2008, 14:33 ч.

Мнения: 468

Следвай сърцето си. Ти знаеш кое е вярното решение за твоето дете. Не се страхувай, че ще сгрешиш. Може би промяната е трудна не само за детето, а и за теб- три години сте спали заедно, нормално е да си липсвате. Само ако си убедена, че постъпваш правилно ще успееш да убедиш и него. Опитайте малко по малко да промените нещата. Да свикне със стаята, да спи само през деня там, после само някои от нощите, оставете вратите отворени за да сте почти в една стая... Техниките са много и все нещо ще свърши работа, но без насилие.

# 9 25 март 2008, 14:45 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Цитат на: мама САННЯ в вт, 25 мар 2008, 14:13

Аз лично не съм привърженик на отделяне на детето в детската стая. Дъщеря ми е на 4г. и 2м. и още спи при нас.

Да, всеки си решава за себе си, щом вас ви устройва така, всичко е ок. Hug

За мен специално родителите трябва да имат собствено пространство и време за себе си, за ДВАМАТА САМИ. Смятам, че това е добре за брака и за семейството като цяло, а оттам - и за децата.
Още повече, че децата би трябвало да си лягат рано, да спят на спокойно, тихо и проветрено място и това е добре за здравето им - както физическото, така и психическото. А родителите - те могат и да погледат телевизия, и късно да си легнат, и гости да посрещнат, ако трябва - и да се поскарат без присъствието на детето, и не на последно място - да употребят общата си спалня по предназначение на спокойствие, без да се озъртат дали НЯКОЙ е заспал достатъчно дълбоко! Mr. Green

# 10 25 март 2008, 14:53 ч.

София
Мнения: 9 878

Белинда,аз нямам кой знае какъв опит,защото децата ми бяха отделени съвсем малки в отделна стая поради причините,описани то Зъхи Wink

.Обаче когато са болни се случва малката/3г/ да идва при нас.Спи на дивана до спалнята ни Grinning

.Една нощ там и после все едно цял живот е спала в нашата стая,така свиква.Това,което правя в тези редки случаи,е да лягам за малко при нея в детската стая в нейното легло.Или да я сложа да спи в леглото на кака си в същата стая.Но не отстъпвам на желанието и да спи при нас. Peace

# 11 25 март 2008, 14:58 ч.

София
Мнения: 326

При нас помогнаха хвалбите. За да съм съвесм точна трябва да кажа,че дъщеря ми спеше сама в стаята си, но искаше да стоим там докато заспи. От няколко месеца обаче започна и да заспива сама. Много хвалене- колко е голяма, как спи като по-голямо дете, което много харесва ( в нашия случай- братовчед), на другия ден се обадихме на бабите да разкажем колко е пораснала и как заспива сама, обяснявах й,че всичките й приятелки спят вече сами, защото са големи...може и така да опиташ. За награда първата седмица имаше право да си избере каквато играчка си хареса от един магазин, като сама броеше дните до заветния ден Laughing

(на другата седмица не ми е поискала друга).Понякога и пускам детски песнички, като по-малка винаги запсиваше с тях, сега по-рядко, но винаги са ефикасни!
Успех

# 12 25 март 2008, 15:13 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 951

При вас може би няма да е удачен вариант, заради двуетажното легло, но ние преди да го отделим в неговата стая, го сложихме да спи в новото легло, закрепено до нашата спалня, за да свикне първо с него. После се премести барабар с леглото в детската. Без абсолютно никакъв рев стана. Баща му го приспива като ляга до него. Точно както преди. В ритуалите около заспиването промяна нямаше. Отделянето в самостоятелна стая реално стана след като се роди бебето. Аз имах някакъв идеалистичен вариант да спим всички в една стая, но не се получи.

# 13 25 март 2008, 15:19 ч.

СОФИЯ
Мнения: 11 516

Зъхи, собственото пространство, двамата сами, ТV и пр. не е проблем, но май просто защото пространството не е проблем. Да не разводняваме обаче темата на Белинда със за и против, з тя е взела решението за себе си. Важна е реализацията и как да не се травмира от това детенце.
Анелима, това с хвалбите ми допадна Simple Smile

# 14 25 март 2008, 15:19 ч.

София
Мнения: 2 437

Включвам се в темата, защото искам да знам, ако има нови мнения.

При нас проблема е, че ние спим в детската....и така, откакто баткото беше в болница. Никога не сме спали на едно легло, не съм го приспивала и т.н. Но миналата година всичко се обърна наопаки след престоят в болницата. После се появи бебока и нещата съвсем станаха постоянни.

И имам усещането, че сега е момента да ги отделим, но ме е страх от провал. Много съм твърда и не бих отстъпила, както ти. Действам радикално.
Обаче пак ми е свито под лъжичката ...страх ме е да не се почуства отхвърлен, сега не ревнува от бебето, но дали защото се чуства нещо повече, защото спи с нас...не знам. Малко се страхувам, но сега е момента..докато бебока заспива сам и не се буди от ревове и шумотевица Mr. Green

# 15 25 март 2008, 15:22 ч.

Мнения: 4 668

Не си сгрешила , че си отстъпила .
Аз също не натискам детето за каквото и да било ...
При вас е по - деликатен момента с новото бебе . Хубаво би било до раждането му да се е отделил , за да не се почуства пренебрегнат и изгонен заради него Thinking

, но ...
явно за децата си е голям преход спането сам .
Ние също имаме детска стая - подредена , готова ... Мартин се съгласи да спи там , с уговорката да сме до него докато заспи , но не се получи Rolling Eyes

1. Викаше ме по нощите да го завивам или защото тръгнал да пада от леглото
2. не спеше спокойно и съответно и аз си бях все будна и само притичвах до детската ... и го върнахме по МОЕ настояване .
Ще го изчакам , когато е готов - тогава .
А за Никола си мисля , че като започне да го буди бебето и да му пречи на съня са ще си отиде и то доста бързо в стаята Laughing

# 16 25 март 2008, 15:56 ч.

anywhere
Мнения: 3 303

Цитат на: Pipinka в вт, 25 мар 2008, 15:22

Хич не леж на тая! Напротив, тогава още по-силно ще настоява да е при вас, при все неудобствата. Представи си как ще изглежда в детските му очички това - мама и тати спят с новото бебе, а аз - сам в отделна стая, при условие, че до вчера аз бях на мястото на бебето! Просто абсурд!
Белинда, отделете го сега, докато е време! При всички случаи ще изживее криза с детронирането при появата на бебето, не му усложнявай още повече чувствата тогава.
Това с похвалите и наградите е добро като начало, опитай. Опитай всичко и не се отказвай, бъди мила и нежна, но наистина - непреклонна по отношение на решението си. Прегръдки и успех! Hug

И обади се, ма, кифло, къде се затри?! Mr. Green

# 17 25 март 2008, 15:57 ч.

Мнения: 636

Аз също мисля, че моментът е много деликатен заради новото бебе. Няма как да не интерпретира като отхвърляне спането в другата стая, дори да няма бебе, а като има и бебе, вече е сигурно. Не смятам, че си сгрешила като си дала заден ход. Опитай да поспиш при него известно време, нека в началото това да е вашата обща нова стая. И без друго скоро няма до можеш да му обръщаш толкова внимание. А после- поне оставай докато заспи. Не разбрах кой месец си и колко време имате.

# 18 25 март 2008, 16:24 ч.

София
Мнения: 7 097

Единственият начин да накараме Калина да си спи в стаята, в своето легло, беше сравнението с приятелката й и изобщо с децата на нейната възраст. Беше ходила на гости у приятелката си и се впечатли от нейното креватче и как тя си спи в него. Само за да не остане по-назад започна да спи в своето. И сега имаме инцидентни среднощни посещения в стаята ни с възглавница под мищница, но не е системно.
Поговори с него - как децата на неговата възраст вече са самостоятелни и спят в своите си креватчета. Ако трябва, нека мъжът ти да поговори с него - щом на него е обещал да те пази... Wink

# 19 25 март 2008, 16:51 ч.

Варна
Мнения: 2 171

Мишо спи сам в стаята си от едногодишен. Просто преместих креватчето му, но той винаги си е заспивал самичък, без да се приспиваме и без да съм в стаята. При едно по-дълго отсъствие на баща му и защото беше болен се намести при мен на спалнята. Завръщането на мъжа ми съвпадна с купуването на голямото му легло. Обесних, че всеки си има легло и си спи на него, че това е неговото легло и стая и ще спи там. Две седмици ставах по десетина пъти на вечер да го връщам в стаята и леглото му- плакал е, тръшкал се е, но не отстъпвах- и плачещ съм го оставяла в леглото, обеснявайки че много го обичам, че го слушам по бебефона и ще дойда ако ме извика, но ще си спи в неговото легло. Ами свикна си. Сега като е болен също се пробва, но не се получава- ако наистина е много зле аз лягам при него, в неговото легло.
Моят съвет е да не отстъпваш и да не го оставяш да те манипулира- достатъчно голям е да разбира. Успех!

# 20 25 март 2008, 17:11 ч.

София
Мнения: 2 079

И моят съвет е да не отстъпваш, да го слагаш да спи в стаята му. Naughty

Ще пореве несъмнено, ще се опита да ти играе театър, ще прави така, че да си вмениш ти вина, че го оставяш сам в стаята му, но (според мен!) трябва да бъдеш твърда и неотстъпчива.
Стига ти една вечер отстъпка! Naughty

Лягай до него докато заспи, поощрявай го, измисли му една награда, похвали го пред целия свят колко е пораснал, как ще стане достоен батко на бебето, който спи сам в стаята си, как е страхотен малък мъж, който си спазва обещанията и казаната дума (да спи в стаята отделно от вас с баща му) .... и т. н. все от този род!

Успех! bouquet

# 21 25 март 2008, 17:25 ч.

София / Пловдив
Мнения: 8 119

Белинда, а детето сподели ли защо не иска да спи само?
Очевидно нещо го притеснява... Но какво точно? Ако разбереш, може би ще ти е по - лесно да намериш и правилното решение, да го успокоиш.

Аз също не бих го насилвала да остане в стаята си сам, без да е готов за това Peace

# 22 25 март 2008, 17:54 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: bim_bam в вт, 25 мар 2008, 17:25

Белинда, а детето сподели ли защо не иска да спи само?

Амиии, идвали му били сълзичките, не му харесвала стаята/което не е вярно, защото иначе по цял ден си седи там и си играе/ и т.н. Абе глезка се, с две думи Wink

Това с хвалбите е голяма работа и действа страхотно при нас. Ники има огромно его, обожава да го хваля, да го насърчавам колко е голям, умен и т.н. Когато го ударя на достойнство, веднага обещава, че ще спи сам Simple Smile

Но на практика...
Днес обеща и на другата си госпожа, че довечера ще пробва новата стая. Жените цял ден са му говорили явно, защото още на вратата ме посрещна с обещанията Laughing

Да видим...
Някой попита колко време имаме - малко Confused

Бебето се очаква през юли, дотогава трябва да е напълно свикнал, защото спалнята ни не позволява дори намек за още един обитател, абсурд.
Благодаря на всички ви Hug

Вече се чувствам малко по-уверена Simple Smile

# 23 25 март 2008, 18:29 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 712

Belinda, сега се сетих кое беше мотото ни през този период: "Всяка жаба да си знае гьола". На Крис много му харесваше и много се смееше като му го кажех. Варианта с отворените врати ми хареса, защото ние всъщност започнахме точно така.

# 24 25 март 2008, 18:59 ч.

Мнения: 7 201

Цитат на: Янита в вт, 25 мар 2008, 13:11

Подкрепям това мнение.

# 25 25 март 2008, 19:15 ч.

Бу-у-урга-а-ас
Мнения: 2 712

Цитат на: Mam4е в вт, 25 мар 2008, 18:59

Цитат на: Янита в вт, 25 мар 2008, 13:11

Подкрепям това мнение.

Да, ама не сте обърнали внимание на титлата на Белинда. Сигурно и второто бебе ще е кърмено, така че другата стая си остава за баткото.

# 26 26 март 2008, 04:01 ч.

Мнения: 3 506

При което положение обаче, мисля, че шансовете баткото да приеме нещата, без да се оплаква, са много минимални... Дори и да се съгласи, няколко месеца са крайно недостатъчни за затвърждаване на навика. В момента, в който види, че бебето е в голямото легло... Ще трябва или всички да са в спалнята или децата в детската, а Белинда да притичва за кърменията (и евентуално ако баткото спи дълбоко, по някое време да се изнасят с бебето към спалнята)... Ама хайде, да не ставам лош вестоносец Stop

Може пък и баткото да му хареса да си има собствено легло.

# 27 26 март 2008, 06:40 ч.

Мнения: 3 591

А защо детето трябва да спи отделно newsm78

Появата на ново бебе не е причина то да се изгони от леглото на мама(точно изгони - както и да го погледне детето - новата стая е начин мама и тати да го изгонят и да не го искат за дете повече), ние поне спяхме 4ма доста след като се роди бебето...
Големия ми син се премести да спи отделно на 6 години - когато сам пожела. Средния около 4 и половина години - като имаш предвид, че той спеше между нас в леглото и след появата на бебето (което също беше кърменео и спеше с нас). Просто един ден си легла при батко си и това беше... сега се случва да дойде да спи при нас нощем понякога но рядко.
Малкия е на 2, дори и нямам легло за него - спи си на спалнята и това е Simple Smile

често се събуждаме с още някой "елемент" преместил се при нас през нощта. Според мен децата сами се местят когато са готови за това. 10 годишния ми хлапак няма шансове да поиска да спи с нас обаче...та наслаждавайте се на момента докато те искат да спят с мама и тате Mr. Green

# 28 26 март 2008, 09:35 ч.

Мнения: 2 161

Голямата ми дъщеря винаги спеше при мен,когато мъжът ми беше на рейс.И след неговото завръщане тя започваше да се пазари:ама искам с мама,ние с мама...И тогава баща й тихо и твърдо й каза:аз ще спя с майка ти,ти си имаш стая.След това тя започна по-рядко да идва при мен.Ако гледаме някой страшен филм или по друг специален повод.А малката от самото си раждане спеше в детската стая.Сутрин решаваме да го вземем при нас на спалнята да го потъркаляме и да си поиграем,а то реве,ще се скъса.Иска си своето легло.И спяха двете със сестра си.Обаче после се преместихме в по-голям апартамент и разделихме детските стаи.Тогава мъничката и тя се опъва известно време,не искаше да бъде сама.Тя също участваше в обзавеждането на детската стая,аз също се притеснявах,да не се наложи да спят пак в една стая със сестра си.Аз много спокойно и твърдо й казвах,че това е нейната стая и тя ще спи именно там.не при сестра си,не при мен,а в своята стая.Въпросът е да не усети детето,че ти се колебаеш.Ще успееш,Белинда,спокойно.

# 29 26 март 2008, 09:36 ч.

Мнения: 5 577

Иван от малък спи в отделно легло, никога не е бил при нас, или на нашата спалня, дори на следобедния сън. Гушкаме се, но накрая си взема играчките и си чака пред кошарката. Сега разбирам какво предимство е това. Не съм си давала сметка, искало ми се е като е болен например да спи до мен, за да му следя температурата, но не - той не иска, не е свикнал.
И аз май трябва да се замислям за отделна стая. ще следя темата, че е много полезна.

# 30 26 март 2008, 09:52 ч.

Мнения: 7 821

Белинда, за съжаление и аз смятам, че за да са честни нещата или трябва да спите заедно четиримата/тримата или да заселиш бебето заедно с баткото. Аз моите ги сложих заедно когато малкия стана на 3, 4 месеца, до тогава той спеше сам в хола (преходен със спалнята) в количката, а баткото си беше в детската (където спи сам от родилния дом още). На големия обясних, че бебето е само защото много плаче и да не го буди, но скоро ще са заедно.
Иначе ако настояваш на решението си за отделяне на големия сега, трябва да си по-твърда. Той става ти го връщаш с мили думи, но непреклонно. Ако се разреве отиваш, успокояваш, но излизаш преди да е заспал. Може да купиш нощна лампа или да оставяш запалена лампата в коридора, а вратата отворена, но сам и без теб. Защото с това лягане при него отново създаваш навик от който само след няколко месеца ще го отучваш. Или всичко или нищо Wink

, така мисля аз. Миете се, преоблича се, книга/песен, гушва някой плюшко и лека нощ. Колкото си по-твърда и непреклонна, толкова по-бързо ще свикне, но ако нямаш нерви не започвай изобщо! Защото отстъпвайки пред капризи, създаваш порочна практика. Щом ще отстъпиш направи го в началото, не в края Wink

.
Успех в избора и леко бременност до края!

# 31 26 март 2008, 10:53 ч.

Мнения: 1 134

Същата работа беше с дъщеря ми. Направихме стаята й като на истинска принцеса - балдахини, украси, спално бельо на дисни - какво ли не... И след 3 минути първата вечер, дотърча при нас. Аз малко йезуитски подходих - първо разбира се, разговаряхме надълго и широко колко голяма е вече, как всички деца от градината й си имат собствени стаи и пр., нооо това, което помогна беше феята, която оставяше малки наградки всяка сутрин под възглавницата, ако си е спала в леглото. Whistling

Към днешна дата феята е разорена, след около година фирмена дейност Mr. Green

и идва мноого рядко. Mr. Green

# 32 26 март 2008, 11:16 ч.

sofia
Мнения: 249

не насилвай детето в един момент сам ще реши 4е е голям и иска да спи сам.моите деца се отделиха в своя стая едва преди 2 месеца,а са доста големи-на 7 и 10г.сега и насила да ги караш не желаят да има друг в стаята.

# 33 26 март 2008, 11:31 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

И аз си мисля, че ако му дадеш за пример някое дете, което си спи в стаята само ще се мъчи да подражава за да не остане по назад. Но насила няма да стане. А като се роди бебето и решиш тогава да го отделиш в стаята му ще се почувства като напъден и ще се отрази по лошо според мен.

# 34 26 март 2008, 11:33 ч.

СОФИЯ
Мнения: 11 516

Цитат на: MamaZ в ср, 26 мар 2008, 10:53

Към днешна дата феята е разорена, след около година фирмена дейност Mr. Green

и идва мноого рядко. Mr. Green

# 35 26 март 2008, 12:59 ч.

Мнения: 148

Не мога да разбера какво е "нечестното" баткото да си спи в отделна стая,а родителите с бебето в началото?!И въобще как спите с тия деца между вас- не си ли пречите,как си обръщате внимание със съпрузите,ми то не е хигиенично да спите с новородени и деца на едни чаршафи Naughty

Според мен методът с похвалите ще помогне много,може да оставаш в стаята докато се успокои,евентуално в началото докато заспи,но да лягаш до него...пък и едва ли ще имаш време с малкия после за такива дълги ритуали.Синът ми спи в отделна стая от 4-5 месечен,нямам никакви проблеми,само му пожелавах лека нощ и той си заспиваше самичък.Но не трябва да се правят никакви отстъпки!

# 36 26 март 2008, 13:17 ч.

СОФИЯ
Мнения: 11 516

Цитат на: Irresistibile в ср, 26 мар 2008, 12:59

И въобще как спите с тия деца между вас- не си ли пречите,как си обръщате внимание със съпрузите,ми то не е хигиенично да спите с новородени и деца на едни чаршафи Naughty

Дъщеря ми не спи между нас. Има си разкошно детско креватче до спалнята. Относно "обръщането на внимание" Wink

трябва да ви кажа, че сексуалният ни живот доста и особено приятно се разнообрази, откакто не правим секс в/у спалнята докато детето спи Heart Eyes

# 37 26 март 2008, 13:25 ч.

Мнения: 148

Не съм визирала теб в никакъв случай,нито пък питам за подробности интимния живот Wink

Но познавам и такива дето не ги притеснява присъствието на спящо дете на спалнята Sick

Просто си разсъждавам,много по-добре и по-лесно е и за детето и за родителите.

# 38 26 март 2008, 13:43 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Ellypr в ср, 26 мар 2008, 09:52

Белинда, за съжаление и аз смятам, че за да са честни нещата или трябва да спите заедно четиримата/тримата или да заселиш бебето заедно с баткото.

Ммм

Няма как да стане тази работа, за съжаление Sad

Вярно, че си поръчахме спалня широка два метра, точно защото имам опит с Никола и знам, че като тръгнат коликите и после зъбите, сученето е единственият вариант всички да спим Mr. Green

, но чак две деца плюс двама възрастни в едно легло ми идва в повече Shocked

А бебето ще спи при нас, на свое креватче, залепено до нашето, но в нашата стая, това е ясно. Освен ако не е от онзи минимален процент бебета, които спят по цяла нощ/дай Боже Praynig

/. Но да ставам аз по 5 пъти на нощ, да кърмя, пък да оставя бебето в другата стая, да се върна в моята, да легна и след малко пак да стана - абсурд. И аз съм човек все пак, макар че вече не ми личи много Laughing

Снощи пак не станаха нещата...все си намира оправдания Confused

А аз някак усещам с инстинкта си, че не бива да го насилвам. Има деца и деца...Моето не е от тези, които търпят налагане, уви. Колкото пъти съм опитала с насилие да му набия нещо в главата, винаги се е обръщало срещу мен. Ще почакам още малко да свикне, ще го сложа уикенда да спи там следобяд, дано това да му дойде добре.
Ако наистина нямаме никакъв напредък, ще изваждам рогата, но дано не стигаме дотам Confused

Благодаря на всички ви за подкрепата bouquet

# 39 26 март 2008, 13:55 ч.

София
Мнения: 2 437

Белинда, това

Цитат на: belinda в ср, 26 мар 2008, 13:43

А аз някак усещам с инстинкта си, че не бива да го насилвам. Има деца и деца...

е истината. Най-правилното е това, което ти усещаш.
А колкото до бебето, аз заспивах в стаята и когато бебока се събудеше отивахме да спим в друга стая двамата. И така си го кърмех по цяла нощ. На сутринта баткото, като се събудеше, си мислеше, че пия кафе, изобщо не разбра, че през ноща не съм спала при тях Simple Smile

А аз щом го чуех, че писука в стаята се появявах да го нагушкам и нацелувам.

А сега съм решила да пробваме със самостоятелното спане в петък вечер. Така събота и неделя ще е с нас, не е на ясла и мисля, че е най-доброто време.

Но и аз, като теб, си познавам детето и ми се струва, че още не е дошъл момента. Макар, че не заспиваме гушнати, не ми се гуши нощем...просто има нужда от моето присъствие някак.

А и като си спомня аз какви кошмари съм имала, като дете, още натсръхвам.

# 40 26 март 2008, 14:07 ч.

с/у ОколоМръсТното
Мнения: 19 148

белиндич, ще успееш...
не за друго, ми някъде към 7-8-9г. вече тъй или инак не ни искат Sunglasses

Иначе подкрепям мама САННЯ и [desi]. Мисля точно като вас, момичета bouquet

# 41 26 март 2008, 14:09 ч.

Мнения: 1 492

Белинда, при нас помогна идването на негово приятелче да спи у нас. Двамката в неговата стая спаха и няма проблем от тогава.

Сега отстъпвай, докато си решиш, но прецениш ли, че е дошъл момента, трябва да си твърда. Успех!

# 42 26 март 2008, 15:55 ч.

Мнения: 1 103

И ние направихме детска стая -леглото ,компютъра ,бюро ,столче абе всичко което трябва за ученика . И кво #Cussing out

две седмици подред идваше при нас .Постоянно си измисляше някакви причини НО постепенно спря да идва и така .И при нас имаше награди естествено но за кратко Joy

Моят съвет е НЕ отстъпвай по трудно ще свикне Thinking

.Успех и лека бременност Hug

# 43 26 март 2008, 16:23 ч.

Мнения: 561

Охх, колко ми е познато, само дето моят син спи сам от 10 дни /виж лентичката/, в неговата си стая. Изигра роля факта, че се преместихме в ново жилище и тук му направихме чудесна стая с ТВ, нет, видео, ДВД, всичко и нямаше проблем, иска само вратата към спалнята да е отворена. Аз вече си мислех, че до пуберитета ще спи с мен или мъжа ми, ама на` отървахме се. За втория не мисля да правя компромиси, още малко и го изселвам при баткото.
Така че, не се притеснявай, идва и този чудесен момент, но на 3 години моя сила нямяше да го накара да спи сам!!! Стискам палци.

# 44 26 март 2008, 17:42 ч.

Цитат на: Зъхи в вт, 25 мар 2008, 13:20

Въоръжи се с търпение. Децата са страшно гъвкави, ще прави драми, но като види, че си безкомпромисна, ще се примири. Успех!

Подкрепям напълно, особено частта за пропуснатия подходящ момент. Ето защо е добре децата да спят в собствена стая от раждането си (или поне преди да станат на възраст, на която разбират кой в коя стая е). С много гушкане и любов ще се справите. Разбира се, не е добра идея да го оставяш да плаче 1 час. По-добре измисли как да го умориш вечерта. вече е на 3 години - запиши го на някакъв спорт където приемат малки деца (препоръчвам айкидо или карате, аз тренирам и там приемат деца дори на такава възраст, само им кажи, че държиш да е уморен след тренировката), играйте уморителни игри вечерта (гоненица, бой с възглавници), правете някаква гимнастика, нека ти помогне с някаква работа, която изисква физическа издържливост и т.н. Така вечерта ще му се спи твърде много, за да хаби още сили като плаче. Дори ще е чудесно, ако заспи в стаята си и на сутринта влезеш вътре с усмивка и го гушнеш за добро утро. Така ще разбере, че независимо къде спи, ти винаги ще си го обичкаш. Не забравяй - развиването на самостоятелността и способността за самоутешаване е необходимо умение, което е добре да развие в близко бъдеще.

# 45 26 март 2008, 18:02 ч.

София
Мнения: 18 679

Цитат на: Arctica в ср, 26 мар 2008, 17:42

....................

Изказването на Зъхи подминах, но вече няколко души коментират, затова ще си кажа...Хора, така като обяснявате за пропуснатия момент, не се ли сещате, че някои от нас не от нежелание, а от невъзможност са си спали с децата в една стая Rolling Eyes

Но както и да е...

За уморяването - с удоволствие бих го записала на каквото и да е, което да го уморява, но моят син просто нищо не го уморява. Правила съм си експеримент - 2-3 часа тичане на чист въздух, след това никакво настояване от моя страна да си легне...е, резултатът е, че в 1 часа аз вече окапах, но той продължаваше да си играе Shocked

От къде тази енергия...недоумявам просто?! Ще пробвам все пак, тук в едно читалище до нас май има бойни изкуства, ще му хареса Peace

# 46 26 март 2008, 18:15 ч.

София
Мнения: 1 511

Здравей!
Преди няколко месеца,когато и ние вече бяхме с ново жилище и нова детска стая бях в твоята ситуация. С разликата,че аз не го оставих сам.
Лягах с него на леглото докато заспи. Гасим лампата и заспиваме.
После си отивах да довърша домакинската работа (ако съм се справила със заспиването в нормален час) или просто се прехвърлях в спалнята.
Първата нощ,става 2-3 пъти и ме търси....но после свикна и сега не се буди.
Сега от градината е уморен,слагам го в леглото и казвам,че отивам да му донеса вода....бавя се нарочно и като се върна,лягам за минута-две максимум и той е заспал. Понякога не се налага и да лягам дори.
Моят съпруг също постоянно пътува и се прибира само в съботи и неделя. И точно същото е обещанието,че Тано трябва да пази мама.
Все още вратите на апартамента стоят отворени обаче....дори и сега,когато сме тук,при родителите ми. Така и аз чувам ако има нещо и той ако е неспокоен идва при мен.
Не оставяй детето само....досега е било близо до теб. Ще дойде време,когато ще заспи сам...пък и едва ли ти пречат 5те минути полегнала до него,за да заспи спокойно. Hug

Далеч съм от мнението,че на всяка цена детето трябва да се оставя само,със загасена лампа и затворена врата....имала съм кошмари до голяма от пустата самостоятелност и загасената лампа.
Предпочитам детото да е спокойно и да не се бия в гърдите,че виждате ли на 2 месеца го оставих да спи сам на тъмно без мен!

bouquet

# 47 26 март 2008, 19:45 ч.

Мнения: 3 663

белинда, казвам как смятам да постъпя аз, но дали ще проработи не знам, просто го намирам за добра идея Simple Smile

по "технически" причини и липса на пространство таня спи в нашата стая откако се е родила
доскоро нито имах къде да я отделя, нито ми пречеше да спи при нас
сега има стая, в която мога да я сложа, но си я познавам прекрасно - няма да иска, ще я е страх (иначе заспива сама в стята без проблем, но просто си знам детето)
бебето ще се роди живот и здраве през юни и тогава смятам аз и то да се заселим в дневната, а таткото и таня в спалнята
първо не искам да ги будя тях двамата при храненията и буденията нощем и друго - искам бебето да се научи да живее на шум (нещо което направихме съвсем умишлено с таня и ми е донесло много спокойствие след това Wink

)
когато стане на около годинка дребното - и двете деца в отделна стая
мисля, че когато се отделят едновременно няма да е проблем
иначе наистина ми изглежда малко нечестно - появи се бебе, хайде ти в друга стая... пък нищо, че тя е чудесна.. Wink

# 48 26 март 2008, 22:44 ч.

Мнения: 451

Споделям мнението на Зъхи. Аз лично слагах малката в детската за обеден сън още на 4 мес., а изцяло я отделих от нас на 7. За това не сме имали никакви проблеми, ценя личното си простронство и това на детето. Според моите виждания децата трябва да си спят в собствените легла и стаи. Всеки естествено преценява за себе си.

# 49 27 март 2008, 04:18 ч.

Мнения: 224

аз знаеш ли как сгреших бях по същия начин бременна с второ и пробвах баткото да го преместя в стаята си една вечер само спа с голям мерак легна , големи уговорки бяха че вече е голям ,на 3 години беше и легна заспа и 20 пъти става през нощта идва при нас гладен беше ,жаден беше и на другата вечер не поиска да спи повече там и неисках да го насилвам да не да си намрази стаята .малката се роди и знаеш ли резултата и двамата са в спалнята с мен,той на спалнята а тя в кошарата , а тати в детската Mr. Green

той сега е почти 6 годишен ,но от септември съм твърдо решила да ги слагам и двамата в детската отделно а тати в детската Mr. Green

тук децата от родилния дом в детската стая аз немога да го възприема толкова малко детенце да го оставя само , но са много малко дето ги държат да спат при тях до първи клас Embarassed

# 50 27 март 2008, 04:29 ч.

Мнения: 3 506

Цитат на: belinda в ср, 26 мар 2008, 13:43

... но чак две деца плюс двама възрастни в едно легло ми идва в повече Shocked

Наистина звучи малко страшно, но не е. Където едно, там и две. Особено щом спалнята е широка.
Остави идеята малко да ти поулегне и ще видиш Laughing

Поне ще знаеш, че ако не убедиш баткото да спи сам (или ако успехът е само временен), ще имаш и друг вариант, освен притичването до съседната стая по 5 пъти на нощ.

# 51 27 март 2008, 06:42 ч.

Мнения: 523

Не е ли малко рано да се отделя детето в отделна стая ? Моите деца още спят в нашата стая , но смятаме догодина , т.е. голямата ще е на 4 , а малката на 3г и половина да започнем ремонта по тяхната стая . Сигурна съм , че ще е трудно за децата да свинат с новата обстановка , но като са двете поне ще е малко по - така . Те сега си заспиват сами , не държат да сме при тях докато заспят , но тогава.......ще видим . newsm78

# 52 27 март 2008, 07:49 ч.

Мнения: 1 800

нямам много опит, но ето идеи (май повтарям, но все пак):
- дори детето да е избирало наредбата в стаята, за него е нещо ново и има нужда от адаптация.
- да се играе в стаята, възможно най- много. Да свикне с мебелите, леглото и тн.
- подкрепям мнението за приятелче да дойде на гости с преспиване.
- поощряване и награди- любим десерт, закуска или каквото най- обича в момента за игра...

сина ми е отделно от както е на 3 месеца, сам заспива и т.н , но като се преместихме в нов дом, стоях с него през деня в стаята му, за да свикне. Дори, че е бебе в началото гледаше точно като изгубен.

Успех!

# 53 27 март 2008, 08:02 ч.

Мнения: 3 591

Цитат на: belinda в вт, 25 мар 2008, 17:54

Вече се чувствам малко по-уверена Simple Smile

Белинда, трябва да си наясно, че вероятността детето ти да се пресели в твоята спалня след раждането на бебето е почти 100% - дори да е спало от раждането си в отделна стая и никога това да не му е минавало през ума.... Ще се чувства отблъснат, ама колкото ида го гушкате,прекарвате време заедно и убеждавате... т.е. вероятността да го вземеш все пак след раждането при теб е много голяма. Та си прецени дали си заслужава да го отделиш сега и да си тровите нервите и двамата. Защото раждането на новото бебе за теб и таткото е дългоочаквано щастливо събитие, а за 3 годишното дете то ще е един натрапник с който ще трябва да се бори за вниманието на родителите си. И този натрапник ще има привилегията да споделя нощите с теб. Няма просто логично обяснение детето да не страда....

Irresistibile, може и да ти е странно, но някои хора се къпят и си перат чаршафите независимо дали си спят или не с децата Joy

# 54 27 март 2008, 08:23 ч.

София
Мнения: 3 421

Моите ги отделих заедно и затова преходът беше много успешен и безпроблемен. Оставям нощна лампа включена, за да се ориентират за тоалетна по-лесно и да не ги е страх ако се събудят през нощта.

Първо нямаше къде да отделям щерката в отделна стая, после пък се роди малкият и беше вече немислимо - да отделя нея, а него при нас.
После вече имаше къде, но малкият докато беше с биберона по цяла нощ лазех и търсех биберони, ако спеше в отделна стая щях да издам багажа от недоспиване.

Спят си в отделна стая, но ако се случи единият да липсва - малкият си заспива сам и не прави проблеми, а щерката веднага започва уговорки да спи при нас, страх я е, да оставям врати отворени и т.н. Децата са различни. Предствам си какво чудо щеше да бъде да сложа каката отделно, а ние тримата да си спим в другата стая ooooh!

Добре поне, че стаята беше огромна и никой никога не ни е спал на спалнята - всеки в леглото си.

Аз мисля, че може да ги преместиш заедно като спрат нощните кърмения.

# 55 27 март 2008, 09:03 ч.

Мнения: 2 211

Децата, както знаем са много различни. При някои отделянето в самостоятелна стая става много късно, когато детето е готово и само го поиска. Разбирам как се чустваш - с много любов сте направили новата стая, вложили сте пари, време и емоция и накрая Confused

Притесняваш се, че скоро ще дойде и бебето. Изчакай няколко седмици, не го притискай, не говори на тази тема и опитай пак. Ако не стане - двамата с тати в детската, а ти с бебето в спалнята.

# 56 27 март 2008, 10:29 ч.

Мнения: 2 700

Дъщеря ми спа по технически причини с нас до 5 години и половина. Когато се преместихме в новия апартамент се притеснявах как ще понесе отделянето, от една страна, и как ще спи, от друга. Тя спи много бурно и прави по няколко оборота на леглото на нощ. Embarassed

Когато спяхме в една стая беше лесно да я побутна, за да не падне, но в новата й стая откровено казано се притеснявах. Тъй като стаята беше на буквално противоположния край на апартамента и нямах нито визуална, нито дори слухова връзка с нея, реших да взема бейбифон. От първата вечер дъщеря ми се пренесе в стаята си, въпреки близо шестте години навик и новата обстановка, защото беше сигурна, че ако има нужда от нещо ще я чуем. Пък и така вече беше "голяма".

В този ред на мисли, защо не пробваш в бейбифон. Може да те поразкара първите ден два, докато провери как работи системата, но после може да се успокои. Peace

# 57 27 март 2008, 12:56 ч.

Мнения: 2 723

Дааааа, този въпрос и при мен е на дневен ред.
Нямам представа как ще я караме.
Следя темата с интерес.

# 58 28 март 2008, 21:49 ч.

Мнения: 1 322

На наши познати синът им е на 11г. и още не иска да се изнесе в неговата си стая.

# 59 28 март 2008, 22:42 ч.

Съгласна съм с майките, които предлагат мек подход.
Послушай сърцето и детето си. Аз лично съм на мнение, че трябва да му разрешиш да избира. Когато се роди бебето, нещата ще се променят. Има голяма вероятност и сам да поиска да се премести. Ако не - гушкай ги и двете.
Моите ги преместих в отделна стая едновременно. София на 1 година не можеше без брат си. Когато той изяви желание и тя "иска". Преди това бяха при мен.

# 60 29 март 2008, 00:15 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 951

Абе защо така апокалиптично се гледа на появата на малкото човече? Ще се чувства отблъснат ако го отделиш, за него бебето ще е натрапник, 100% ще се пресели при вас - откъде тази статистика? Grinning

Или пък - давай, мести го сега, че после ще го травмираш още повече...

Идеята при нас беше да спим всички заедно в една стая. Но всеки будеше всеки. Не се получи. Аз се преместих с бебо в друга стая. Големият остана да спи с татко си в спалнята. Накрая го преместихме с леглото му в детската. Никакви ревове, никакви драми. Апокалипсис още по-малко.

И аз мисля, че е най-добре да следваш детето и интуицията си. Ако не иска сега, не го насилвай. После следвай събитията. Кой как ще реагира никой не може да предвиди.

Според мен много по-важно е да подготвиш баткото за появата на малкото човече и отношенията ви след това. Това е същественото, за да се минимизират максимално евентуални негативни реакции от появата на новия член в семейството. Ние говорихме много за малчо още докато бях бременна. Купих бебе-кукла, която баткото много обичаше да си гушка. Като се появи мъничето, той без никакъв проблем отстъпи едната цица за него, галеше го докато сучеха заедно. Сладка мила картинка. Laughing

Включих го в грижите около бебето и му обръщах страшно много внимание... ей такива разни работи.

Последна редакция: сб, 29 мар 2008, 00:22 от Че Ка

# 61 29 март 2008, 08:47 ч.

София
Мнения: 18 679

Успяхме, успяхме Hug

Знаех си аз, че не бива да си насилвам детето. Ето, назландисва се на новото легло 3-4 дни, колкото да свикне с мисълта и снощи без всякакви усилия от моя страна и настояване, си легна там, сякаш е знаел, че точно това ще е вечерта с главно В Laughing

Тези дни ми се измори устата да приказвам колко е хубаво големите момчета да си имат собствена стя, да не спят при майките си, че това е бебешко и т.н. и т.н. Снощи прочетохме една книжка, гушнахме се и той заспя без всякакви протести Shocked

Чак се изненадах....
Лошото е, че му бях обещала, че ще се отзова на всяко негово повикване, от каквото и да има нужда Heart Eyes

Исках да е напълно спокоен и сигурен в мен! Оставих вратите отворени и цяла нощ не съм спала от напрежение, да не ме повика, а аз да не го чуя и да се разплаче! Повика ме три пъти, и трите пъти - "да ме гушкаш мъничко Blush

". Гушвах го и заспиваше отново буквално за секунди. Мисля, че по-скоро проверяваше дали наистина съм там, до него, както съм обещала.
Е, и двамата си спазихме обещанията Grinning

Той сега свеж-свеж гледа детско и яде макарони а аз съм като бита с мокър парцал и не знам на кой свят съм hahaha

Е, това е! Исках да разкажа как се развиват нещата при нас, за интересуващите се. Още веднъж благодаря на всички за мненията и моралната подкрепа bouquet

# 62 29 март 2008, 09:14 ч.

Мнения: 2 211

Браво, браво! Пу, да не му е уруки! Щом ти си успяла, значи има светлина в тунела и за мен.

# 63 29 март 2008, 13:47 ч.

Мнения: 3 591

Цитат на: Че Ка в сб, 29 мар 2008, 00:15

Абе защо така апокалиптично се гледа на появата на малкото човече?

твоите деца са с малка разлика... едно 3 годишно човече съвсем по друг начин гледа на света около него Wink

най малкото е имало времето да разбере, че родителите му принадлежат изцяло само на него... Затова и най-често точно при 3-4 годишните се случава да започнат да се напикават отново при появата на братчето или сестричето...което не означава, че не се преодолява, просто на дечицата им е трудно да се справят с мисълта, че можем да обичаме поравно и двете си(трите си) деца

Белинда - поздравления Hug

да си спите в новото легло спокойно и мама в нейното още по-спокойно bouquet

# 64 29 март 2008, 14:14 ч.

В заешката дупка
Мнения: 4 951

Е, не е чак толкова малко дете на 2 години. Осъзнал е, че му принадлежа много добре даже. Това става доста преди 2-те години. И ревност разбрах, че може да изпитва. Просто от голямо значение за реакцията е темперамента на детето, а и подхода на родителите. Дори психолозите нямат категоричност по отношение на това как ще реагира в определена ситуация едно дете на 2, на 3, на 10 години след появата на новото човече. Wink

Важното е, че всичко е минало добре сега.

Последна редакция: сб, 29 мар 2008, 14:21 от Че Ка

# 65 30 март 2008, 18:58 ч.

София
Мнения: 1 511

Цитат на: belinda в сб, 29 мар 2008, 08:47

Успяхме, успяхме Hug

...

Ех,как се радвам!!! bouquet

Браво.
Сега 2-3 нощи ще те проверява и после като откърти. Ще видиш,че ще почне и по-малко да се върти и да си избутва завивката (ако го е правил досега,де).
Браво на момчето и на майка му!!!
Grinning

# 66 30 март 2008, 20:06 ч.

София
Мнения: 2 079

Цитат на: belinda в сб, 29 мар 2008, 08:47

Успяхме, успяхме Hug

Белинда,
Поздравления за момчето и за търпението на майка му! bouquet

Дано тази вечер поне се наспиш. Rolling Eyes

# 67 31 март 2008, 23:20 ч.

При нас не е имало такъв проблем,понеже в апартамента ни имаме само 3 стаи и дъщеря ми винаги е спяла при нас в спалнята (първо в кошарка,после в нормално легълце),но имаше един период(в продължение на 3 години),в който след като и умаля легълцето и след като взехме новото..таткото ни спеше на това ново легълце,а дъщеря ми беше при мен на спалнята.
После решихме,че е време да и осигурим собствена стая и тя вече да се отдели от мама.нямахме никакъв проблем с това,тя беше много щастлива в новата си стая,но пък и беше на една много сериозна възраст-11 год.
Моят съвет е да дадете на детето време да свикне с новата обстановка..след като прекара известно време в новата стая ще поиска и да спи в нея.Просто отделянето му от теб е нещо ново и му трябвав период на адаптация.

# 68 1 апр. 2008, 13:33 ч.

София
Мнения: 326

Цитат на: belinda в сб, 29 мар 2008, 08:47

Успяхме, успяхме Hug

Поздравления, искам само да те подготвя,че евентуално след две-три нощи може да се опита да върне нещата по старому...но наистина един еднократен малък опит(при нас беше така) и после всичко си беше ОК- все едно винаги е заспивала сама

Препоръчани теми

Махане на памперс и биберон - 3

Бързи въпроси и отговори деца -6

Много предпазливо дете

постоянно тръшкане на дете 1г и 5 м

Причина:

Причина: