Помогнете да не сгреша!!!Сам в детската!

  • 4 252
  • 68
  •   1
Отговори
# 60
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 976
Абе защо така апокалиптично се гледа на появата на малкото човече? Ще се чувства отблъснат ако го отделиш, за него бебето ще е натрапник, 100% ще се пресели при вас - откъде тази статистика?  Grinning Или пък - давай, мести го сега, че после ще го травмираш още повече...

Идеята при нас беше да спим всички заедно в една стая. Но всеки будеше всеки. Не се получи. Аз се преместих с бебо в друга стая. Големият остана да спи с татко си в спалнята. Накрая го преместихме с леглото му в детската.   Никакви ревове, никакви драми. Апокалипсис още по-малко. 


И аз мисля, че е най-добре да следваш детето и интуицията си. Ако не иска сега, не го насилвай. После следвай събитията. Кой как ще реагира никой не може да предвиди.

Според мен много по-важно е да подготвиш баткото за появата на малкото човече и отношенията ви след това. Това е същественото, за да се минимизират максимално евентуални негативни реакции от появата на новия член в семейството. Ние говорихме много за малчо още докато бях бременна. Купих бебе-кукла, която баткото много обичаше да си гушка. Като се появи мъничето, той без никакъв проблем отстъпи едната цица за него, галеше го докато сучеха заедно. Сладка мила картинка.  Laughing Включих го в грижите около бебето и му обръщах страшно много внимание... ей такива разни работи.

Последна редакция: сб, 29 мар 2008, 00:22 от Че Ка

# 61
  • София
  • Мнения: 18 679
Успяхме, успяхме Hug
Знаех си аз, че не бива да си насилвам детето. Ето, назландисва се на новото легло 3-4 дни, колкото да свикне с мисълта и снощи без всякакви усилия от моя страна и настояване, си легна там, сякаш е знаел, че точно това ще е вечерта с главно В Laughing Тези дни ми се измори устата да приказвам колко е хубаво големите момчета да си имат собствена стя, да не спят при майките си, че това е бебешко и т.н. и т.н. Снощи прочетохме една книжка, гушнахме се и той заспя без всякакви протести Shocked Чак се изненадах....
Лошото е, че му бях обещала, че ще се отзова на всяко негово повикване, от каквото и да има нужда Heart Eyes Исках да  е  напълно спокоен и сигурен в мен! Оставих вратите отворени и цяла нощ не съм спала от напрежение, да не ме повика, а аз да не го чуя и да се разплаче! Повика ме три пъти, и трите пъти - "да ме гушкаш мъничко Blush". Гушвах го и заспиваше отново буквално за секунди. Мисля, че по-скоро проверяваше дали наистина съм там, до него, както съм обещала.
Е, и двамата си спазихме обещанията Grinning Той сега свеж-свеж гледа детско и яде макарони а аз съм като бита с мокър парцал и не знам на кой свят съм hahaha
Е, това е! Исках да разкажа как се развиват нещата при нас, за интересуващите се. Още веднъж благодаря на всички за мненията и моралната подкрепа  bouquet

# 62
  • Мнения: 2 211
Браво, браво! Пу, да не му е уруки! Щом ти си успяла, значи има светлина в тунела и за мен.

# 63
  • Мнения: 3 591
Абе защо така апокалиптично се гледа на появата на малкото човече?

твоите деца са с малка разлика... едно 3 годишно човече съвсем по друг начин гледа на света около него Wink най малкото е имало времето да разбере, че родителите му принадлежат изцяло само на него... Затова и най-често точно при 3-4 годишните се случава да започнат да се напикават отново при появата на братчето или сестричето...което не означава, че не се преодолява, просто на дечицата им е трудно да се справят с мисълта, че можем да обичаме поравно и двете си(трите си) деца

Белинда - поздравления  Hug да си спите в новото легло спокойно и мама в нейното още по-спокойно   bouquet

# 64
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 976
Е, не е чак толкова малко дете на 2 години. Осъзнал е, че му принадлежа много добре даже. Това става доста преди 2-те години. И ревност разбрах, че може да изпитва. Просто от голямо значение за реакцията е темперамента на детето, а и подхода на родителите. Дори психолозите нямат категоричност по отношение на това как ще реагира в определена ситуация едно дете на 2, на 3, на 10 години след  появата на новото човече.  Wink

Важното е, че всичко е минало добре сега.




Последна редакция: сб, 29 мар 2008, 14:21 от Че Ка

# 65
  • София
  • Мнения: 1 511

Ех,как се радвам!!!   bouquet   bouquet   bouquet
Браво.
Сега 2-3 нощи ще те проверява и после като откърти. Ще видиш,че ще почне и по-малко да се върти и да си избутва завивката (ако го е правил досега,де).
Браво на момчето и на майка му!!!
 Grinning

# 66
  • София
  • Мнения: 2 079

Белинда,
Поздравления за момчето и за търпението на майка му!  bouquet
Дано тази вечер поне се наспиш.  Rolling Eyes

# 67
При нас не е имало такъв проблем,понеже в апартамента ни имаме само 3 стаи и дъщеря ми винаги е спяла при нас в спалнята (първо в кошарка,после в нормално легълце),но имаше един период(в продължение на 3 години),в който след като и умаля легълцето и след като взехме новото..таткото ни спеше на това ново легълце,а дъщеря ми беше при мен на спалнята.
После решихме,че е време да и осигурим собствена стая и тя вече да се отдели от мама.нямахме никакъв проблем с това,тя беше много щастлива в новата си стая,но пък и беше на една много сериозна възраст-11 год.
Моят съвет е да дадете на детето време да свикне с новата обстановка..след като прекара известно време в новата стая ще поиска и да спи в нея.Просто отделянето му от теб е нещо ново и му трябвав период на адаптация.

# 68
  • София
  • Мнения: 326
Поздравления, искам само да те подготвя,че евентуално след две-три нощи може да се опита да върне нещата по старому...но наистина един еднократен малък опит(при нас беше така) и после всичко си беше ОК- все едно винаги е заспивала сама

Общи условия

Активация на акаунт