В очакване на пролетта, МАЙски мами бъбрят си сега!

Добро утро! /ъ то станало добър ден.../ 

Ама аз още пия кафе... Мерси, Руми! 
Снощи до късни доби четох книга и сега едва гледам... Ще чистя след малко и ще се ободря 

Къде сте всички?

Момичета,благодаря от сърце на всички ви! И на всички,които ми писаха на лични-благодаря!  Просто нямам сили да отговоря...Болката е ужасно жестока и искам да знам,че някога ще мине.А не вярвам.Домът ми беше за мен райско място.Връщах се в Бг заради мама.Тя ме караше да се чувствам защитена и обичана.Обичах начина,по който подреждаше всичко,слагаше покривки и прекрасни завивки,гушкаше Елла.Тя беше най-близкия човек в света за мен,най-близкия.С нея обичах да излизам най-много,да ходим по магазините,ценях нейното мнение и търсех нейното одобрение.Когато купех нещо на Елла,винаги с нетърпение чаках да го покажа точно на мама.Не се радвам на Елла,не се радвам на бебето.Нищо не ме радва.Минава ли някога това чувство?Мами,загубили някога,Кате,Сиске,минава ли?Става ли по-леко?Ако си обичал някой така,намираш ли някога щастие и утеха в нещо?А татко-ще се оправи ли?Моля ви,кажете.Извинявайте за темата.Не мога да мисля за друго,трудно ми е дори да дишам.Вчера я погребахме.Вървях след ковчега,хвърлих първата бучка пръст,погалих я и купих любимите й фрезии.Мама обичаше пеперуди,цветя,красиви неща,свещници,статуйки,рамки.Дойдоха много хора и аз им казах,че мама беше изключително честен,изключително ведър и много,много добър човек.Ако знаете колко добрини е направила на този свят!Казх им,че трябва да изпратят тялото й с усмивка,защото тя не заслужва тъжен край.Защото това там не беше мама,беше тяло.Душата й я нямаше.Раздадох на всички снимки-усмихната,красива,щастлива.За да си я спомнят такава,каквато беше.Обичам те,мамо!Как ще живея без теб???
Извинявайте,че съм такава егоистка,просто ми е толкова,толкова тежко

Ира,чета и плача Няма да те лъжа никога не минава,болката не намалява,просто свикваш да живееш с нея!Липсваше ми на бала,липсваше ми на сватбата,липсваше ми ,когато станах аз майка,липсва ми постоянно,мисля за нея непрестанно.В спомените ми е млада,хубава,лъчезарна и добра,но Бог реши да ме лиши втори път от майка,но това е живота.Аз,се моля за едно да сме живи и здрави с Георги да отгледаме Божидара,а от там нататък каквото стане.
За баща ти не знам какво да кажа,защото мъжете са с друга психика.Моя нямаше много време да се съвземе,защото 3 месеца след смъртта на мама баба легна на легло и баща ми отиде на село да се грижи за нея,,а след като почина и тя дядо се разболя-просто орисията  му беше жестока.Той се отдаде на животните и така!
Просто те гушвам силно!

Ирка ,прегръщам те отново.
Всички хубави думи които си казала за своята майка,направо ме разплакаха.Аз слава богу не мога да ти дам изживян съвет,но мога да те помоля да не лишаваш Елла,бъдещото си бебче и всички близки от радост,усмивки,обич и любов.Никой от тях няма да запълни празнината в сърцето ти,но ти ще бъдеш такава пълнота за тях!И не забравяй да продължаваш да виждаш красивото в живота-цветя,пеперуди,покривки и дрехи.Във всичко красиво около теб има частица от майка ти(щом е била такъв човек).Откривай я в добрите неща и се превърни в такава майка за Елла и нероденото бебче.Не се затваряй в себе си и болката,събирай се и се ограждай с любими хора и говори за болката.Това май е по-добрият начин да я изживееш.Целувки

Алекс днес си изгори ръчичката на включената ютия.Много плака,а аз се чувствах много виновна
И да знаете,че вече ще ходя със смачкани дрехи
Желая ви един по-весел ден!

   Мила Ирка, приеми и моите най-искрени съболезнования за твоята майчица! Бъди силна заради Елла и бебчо! Дано времето да облекчи твоята болка!
   Бързо оздравяване на болните май-чета, да отминава лошия вирус!
   За яслата - напоследък срещам много критики от роднините на мъжа ми, за това, че искам да дам детето на ясла, едва ли не съм лоша майка, щом съм решила да постъпя така! Много се ядосвам, но мъжът ми ме подкрепя, дано всичко да е наред и на лято да вземат Дарито в ДЯ.
   Ани, в нашата ясла не дават да се носят бибероните на децата-за да не си ги разменят и лапат и аз съм много притеснена как ще се справим без него, че сега ни е особено любима играчка, не само за спане, но и през деня сме с него Като го скрием Дари почва да го търси и докато не й се даде не спира да вика и плаче!
   Моята принцеса се излюпи и ме вика!
   Поздрави от нас

Ирка, не си никакъв егойст, а просто човек, който много страда. Не мога, да си представя, да си мислиш за нещо друго в този момент. Мисля, че всички тук те разбират и ти знаеш, че всички сме с теб Ще се повторя ,но ти трябва да продължиш, защото, ти си за Елла и бъдещото ти дете, това което майка ти е била и в душата ти ще бъде винаги за теб. Не ги лишаваи от това.
Аз да ви кажа,  снощи така подместих една стена с глава, че сега цицината ми ходи един метър пред мен. Човек би си помислил, че съм се била на някой ринг. Жоре, чак искаше да ме води на болница
Всички болни да оздравяват. Ние го минахме този вирус и бяхме на Оксилококциум и имаше страшен ефект.
Ние бибата я отказахме доста трудно, но аз не я махнах рязко. Първо я махах когато виждах, че не се разстройваше много , а после я замени с четката си за зъби(тези дето се слагат на пръста), после с гумени играчки и сега с нищо. Дано и при вас да стане, че поне по мое мнение при 20 зъба, няма мяста и за биба.

 Ирка, много ми е мъчно за твоята майчица, макар и да не я познавам, вярвам, че е била прекрасен човек, като теб. Едва ли болката минава, незнам какво да те посъветвам, приеми моята прегръдка и продължавай напред. Сега е твой ред да дариш децата си с обич, както твоята майка го е правила...
 
  Олче, колажа е прекрасен, колко са ни пораснали децата. И аз като намеря време ще ти пратя снимчица на Йони, отдавна не бях влизала в темичката ни и за това не знаех

Ирка, толкова ме трогна. И аз доста си поплаках... Няма да има човек, който да замести майка ти/лека й пръст/. Човек има една майка в живота си...
Ти си толкова слънчев човек, вярвай в живота и обичай и бъди до твоите деца, така както е била винаги до теб, твоята майка   
И на мен ми липсва да го кажа на някой татко... Последния път като бяхме при свекъра ми се престраших да му кажа... но не почувствах нищо...

Ние още се борим с бибата. Задължително пита за нея всяка вечер, сутрин също... Дано скоро да свърши и да забрави...

smily_5q, липсваше ни! Скоро не сме ходили до Лас Вегас... Пусни някоя снимка  А и на хубавица Йони да се порадваме...

      Слънчев и топъл ден ви желая!!!4

Ирка, много тъжно ми стана докато четох. Запази в сърцето спомена за прекрасната си майка и винаги следвай примера й. Отвори сърцето си и дай цялата любов на децата ти, защото те заслужават тази обич. Сега ти е мъчно, трудно, и трябва да го изживееш и този период. Ние форумските мами сме насреща и винаги ще те подкрепяме. Ние сме с теб.  
Сиска и аз искам такааааа. Но не ме огрява засега. Винаги трябва да съм до него. А си има собствена стая и си мислех че ще спи в нея. Но какво се оказа. Татко спи в детската стая, а мама е с новия си мъж на спалнята. Но все пак се радвам, че приспиването с носене на ръце е рядкост вече.
Ани, според мен давай си бибата, но не постоянно. Все ще дойде деня, когато няма да е с биба. Ако детето се чувства спокойно, заспивайки с нея, защо да го лишиш. Нали като заспи и му я вземаш. Но това е лично мнение и ти си знаеш най добре как да постъпиш.  
Шуши благодаря за кафето   Аз също казвам на свекъра татко, но все пак ми беше много трудно да преглътна болката, докато изричах тази думичка, защото майката и таткото са единствени. Не мога да се оплача от свекър и свекърва, имала съм късмет в това отношение. Хората се чудят как да угодят. Вече минаха 10 години от смъртта на татко , но като си мисля за него винаги боли. С течение на времето живота те поема и не ти остава време да се вживяваш в мъката. Но минават доста години и винаги като си спомням боли.

Здравейте майски мами Много тъжна ни е темичката-дотолкова че макар че не познавам Ирка ми се стегна сърцето докъто четях.Ирка моите съболезнования за непрежалимата ти загуба!!!
 Ани азмога да споделя своя опит за махане на бибата-но аз като че ли избързах,защото Любо беше на 1г.и нищо не можех да му обесня за да го успокоя първите дни плачеше по 2часа докъто се умори и заспи.Но аз взех това решение защото почна освен при заспиване да я търси и през ноща-като се събудеше и не я намери бяха едни сърдения-чудо просто.На втората седмица ми писна и казах край със бибата.От тук обаче дойде и другия проблем-дотогава оставях го и заспиваше сам,но после и до днес трябва да има някой при него в стаята.Не го носим нито гушкаме-просто той си е в кошарката аз на спалнята и така мълчейки си той заспива.Но според мен(лично мнение без да обвързвам никого) време им е на наборчетата да се разделят с бибите.Защото няма вариант да си я хвърли само без никакви сътресения,а пък и те вече са големи и може да извикате на помощ зоологическата градина да ви я отмъкнат Но Ани във вашия случай избери една от двете промени които си му замислила -яслата или бибата.Защото ще е голям стрес за сладура хем да не е до теб хем да няма любимата си биба.
 Иначе на Банско беше ветровито,но това не попречи на ентусиазма ми за разходки.За капак вечерта направих една клесическа банска механа след което се довършихме в един бар.А бе класика в жанра просто.Върнах се изморена но емоционално заредена.Много усмивки от Стара Загора

Благодаря виотново,мамчета.На моменти се чувствам страшно силна,на моменти...Никога не мога да бъда такава майка,каквато беше мама.Тя беше честен,скромен човек,виждащ доброто във всичко.Опитвам се да съм такава,но тя просто имаше излъчване на ангел,нещо,което аз никога няма да имам.Аз съм по-суетна,по-...не знам.Различна.Говоря си с нея всеки ден,всеки ден.Може би,когато се прибера,когато видя Петър,ще намеря сили за живот,не знам.
Време е да започна да забелявам живота,колкото и да ми е трудно.Все се надявам някой да каже вълшебната думичка,с която да ми мине,но не може.
Елла имаше по-голям проблем-със смукане на палец и го преодоляхме,така че стискам палци за бибите

Ирка,приеми и моите най-искрени съболезнования...Това което мога да кажа в този момент е ,че докато има хора,които да си спомнят за майка ти и да я носят в сърцата си,тя ще е "жива".Бъди силна.
 Аз се загубих последната седмица,но малко поболедувах.Сега съм добре,надявам се антибиотика да е излекувал и мисленето ми и да стана по-позитивен човек.Много мрачни мисли ми нахлуваха в главата последно време и направо ще се довърша.

Ирка и аз много плача като чета постовете ти предполагам няма по голяма болка от това да загубиш майчицата си!!! Бъди силна мила!
За бибата Ани ще те посъветвам да я дадеш, там те ще си преценят дали да му я дават - моята щерка заспива само с шише с вода или каквото и да е и са й го давали само първите дни за да не я стресират и на втората седмица вече си е заспивала без него. Те няма интерес детето да е с биберона в уста през другото време защото децата гледат едно от друго и нали се сещаш, че всеки ще иска или ще се сети за нея като види, или ще му я дърпат от устата и ще я лапат - така че те сами гледат тези неща да ги елеменират бързо бързо за да не си усложняват живота допълнително. Ще видиш че ще ти кажат че скоро след това са го отказали от нея - там е много силен фактора подражание.
Мариса например там заспива без нищо а вечер не може без шишето много искам да го махна защото така се налива допълнително без да е жадна ама не мога още такъв рев е че ми е много жал но скоро и при нас ще дойде момента на промяната. Има ли и други като нас??? Даже снощи пробва шишето с АМ и го остави и си поиска вода    да се чудиш направо, май ще спра да й купувам вече АМ. Но честно казано повече искам да спре да се буди нощем...искааам да си спи цяла нощ...ех мечти мечти.
Нека всички болнички да оздравяват, Имар не говори така какво е станало с тебе?
Руми какво стана с вашата ясла? Кой вариант избра и как е?
На Алекс ръчичката да му минава бързо и случилото се да му е за урок да не пипа друг път там!

Здравейте мами
На Алекс ръчичката му е добре,дори мехури не излязоха.Добре,че скоро я бях включила и не е била максимално загряла.Може би и от това ,че бързо го напръсках със Пантенол,а след това по съвет на педиатърката му киснах ръката в студена вода с разтворена сода бикарбонат.И колкото и да бях скептична от тези бани се успокои детето и спря да плаче.Дано не ви се налага,но при подобни случай може да пробвате.
galiushana,ние имаме една приятелка,която беше лишена от бибата си прекалино рано(по съвет на свеки разбира се ) и така се е пристрастила към шишето с вода.Без него не заспивала,а нощем се будела хиляди пъти да го търси.Майка и го скрила една вечер и детето вече спи много по-спокойно(а и леко минало отучването).Ако искаш пробвай и ти и може да ти се усмихне щастието да спинкаш цяла нощ .
На нас пък сутринта ни се счупи колата и сега не стига,че нямаме парички за ремонт,а и в нашият град няма добри майстори,за да я оправят.Таткото много страда
Весела и хубава седмица момичета!