Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

avicom, ме изпревари с предложението за домашен тест на слуха.Има начин и без аудиограма да направи.*Галя*, свържете се, да ти обясни.
Реденето на пъзели, за съжаление не е показател на концентрация.Има значение как ги реди, дали съединява главата към тялото в картинката или просто съединява форма към форма.Скърцането със зъби е и аутистичен синдром или сензорен проблем.Изчакай да приключи обследването в клиниката и не се побърквай предварително.Какъвто и да е резултата - ние сме тук и ще помагаме - кой с каквото може.Стискам ти палци.
Виж тук вляво цъкни в "разлики".Там без да се панираш прочети внимателно.Там е най точният показател за аутизъм, който някога съм чела, стига да се разбере правилно.

Здравей Галя!
Синът ми е с проблем като вашия,с тази разлика,че е на 5 години и все още не говори.Иначе проблема както си описала е доста близо като симтоматика и при моето дете.Добре е,че с мъжът ти се интересувате още от сега и работите заедно по проблема.
С това което те е посъветвала деси съм съгласен донякъде/ние сме минали аудиограма/  Самата аудиограма показва дали детето чува или не,дали е с намален слух и в кои честоти от слуховият спектър е намален слуха,изследването се нарича евокиране на стволови потенциали.Говоренето е сложен комплициран процес при който важна роля освен слуха имат и другите сетива,като зрението и вестибуларната система заемат особенно място в целият този процес.Вестибуларната система преработва ниските честои,кохлеара преработва това което изговаряме.При една скрита или нелекувана инфекция на ушите между 18тия месец и 3тата година на детето може да се получи това което специалистите наричат СИД/сензорна дисфункция/ Не е лошо да се консултирате с аудиолог УНГ  преди да тръгнете по други специалисти.
Домашният тест си е домашен тест,УНГ специалиста си е УНГ специалист.

avikom,при алалиите има ли дефицит на внимание?

*Галя*, може би по-добре да подходя от оптимистичната страна и да кажа, че е добре че сте открили проблема рано. Ние сме се виждали в Барбарони, Криско е много чаровен, ще ми е интерсно да се видим пак, защото си спомням, че гледаше точно където трябва и следеше обстановката, това за общуването. Моето дете имаше доста от чертите, които ти описваш. Сега е по-добре, от Свети Никола преди около 1 месец казаха да работим с логопед и не е аутист. Въпреки това е странно дете, което се лута в света. Зачетох се в стар пост на avicom за изплъзването от този свят. Точно такова чувство имах между 1,5 и 3 години. Ние от  1,8 г. месеца работехме с логопеди, като основното беше, че ми показваха какво да правя. Така че терапиите дават успех. Трябва да проверя нашата лекарка коя беше, защото тя също обеща да ни препоръча логопед. Хубавото е, че в БГ повече специалисти започват да работят с децата.
Канех се да ви пиша по повод на мама терапията, обясняването на чувствата пред децата и друго общуване. Бях забелязала около 1,8-2 годинки, че на някои  забележки реагираше с едно леко потрепване и затваряне в себе си. Например вечеряме и тя прави поразии около нас. Аз й казвах "иди да гледаш филм" и тя тръгва без да каже нищо, но в този момент почти незабележимо се променя облика й. И тогава започнах да й обяснявам подробно защо трябва да направи нещо или отивах с нея и представях гледането на филма като супер интерсно нещо, за да не се чувства изгонена и да можем ние да се навечеряме по-спокойно. Всъщност поне по 15 мин всеки ден гледам да й се обяснявам в правилни чувства, защото това я зарежда за други моменти, когато не съм много мила. Четох наскоро и една книга "Всичко е език" на Франсоа Далто. И там беше засегнат въпроса, че тези деца са много чувствителни и думите могат много да им навредят или помогнат.

Таня, и аз ще се радвам да се видим. Дори тогава на това занимание, той за първи път от повече от година започна да пляска с ръце, когато и другите деца пляскаха на една песничка.
В момента Криси има лека хрема и затова не го водя никъде. Под въпрос е и отиването ни на празника на плейгрупата заради това.
Благодаря на всички, които се включвате. Всичко ми е ценно.

rainov,алалията е дефект,при който има отсъствие или малко говор и обикновено е свързана с нарушения от централен характер/органични поражения в лявото полукълбо/.Разделят се на три вида:моторна,сензорна и смесена форма с преобладаващ дефицит.Сензорната алалия е много трудно,да не кажа практически непреодолима.Нормално е този дефект да води след себе си много вторични последствия.Едно от тях е дефицитът на вниманието.

Здравейте и от мен
Аз се грижа за момиченце с вербална апраксия-вид алалия.То е и със СИД и със спектър-всичко се е появявало едно по едно:((
Деси е права-трябва аудиолог.Майката непрекъснато си спомня за времето когато момиченцето е трябвало да се научи да разпознава шумовете,после е следвал процеса на научаване на значението на думите,после физиотерапията докато раздвижат лицевите мускули за да започне да произнася правилните звуци...Към 3-4 години се е проявил спектъра-едни танцувания с бягане от стена до стена.В такива моменти и да излеза от кожата си губим тотално контакт очи -в очи...
А от 1-2 месеца започнахме да говорим за ADD-дефицит на вниманието.То не е хиперактивно.Моят съвет е да не подценявате СИД-а-има ли някойя специална част на тялото,нещо ,което  при докосване да реагира странно..
А може да са само родителски страхове-дай, Боже....
Братчето на това момиченце е само на 23 месеца и логопедката ми показа как да го стимулирам ,като поставям плюшена играчна на височината на очите си и произнасям името и-то трябва да направи контакт очи-в- очи и да се опита да произнесе името...
Моите съвети са-работа с логопед,аудиолог и ..очен контакт,ако имаш действителни страхове.
Мари Анка-аз не успях да честитя рожденния ден на Мимето,но тя беше в мислите ми )
Съжалявам ,че се намесих в темата ви,но в другата с хиперактивността много ме объркаха постовете с психотропните лекарства,а аз съм чувствителна на тема деца и стимуланти.((
В последния брой на Чикаго Перентз списанието описват нова тенденция за ранното разпознаване на аутизъм-трябва да се наблюдава как и кога започва пълзенето,с коя ръка се започват първите движения, има ли по-активна или по-пасивна половина на тялото...

veselcheto, Мими така и никога не съм я виждала да пълзи. Никога. Тя направо проходи и дори и след това, никога не е правила опити за пълзене. Бягането от стена до стена при нас се появи между 2 и 3 годинки. Яд ме е, че още тогава не видях тези странности. Т.е. аз ги видях, но не ги отчетох като нещо нередно. Мислих си, че е някакъв вид нейна си игра. Много съм грешна пред детето си. 
Хиперактивността при Мими е много силно изразена.
В другата тема обсъждахме преди всичко алтернативни лекарства - билкови таблетки и т.н. Тъй като официалната медицина не ни предлага почти нищо или методите и на лечение са прекалено агресивни. Аз споделих за психотропните, които е пила Мими, но отдавна съм го отчела като грешка. Вече сме без Тиоридазин.  В моменти на отчаяние и лутане лесно се поддавам. 
П.П. Благодаря ти за поздрава за РД-то на Мими. Снимки сложих в седмичната чат темичка.

veselcheto, когато слагаш плюшената играчка на нивото на очите си - целта е следната:Децата спонтанно следят предмет с очи по лесно отколкото да направят очен контакт.И когато гледайки дадената играчка близо до лицето ти - ти казваш името на играчката и детето неволно вижда и артикулацията на устата ти.По този начин детето свързва образа на играчката с наименованието на играчката, като същевременно вижда и движението на устата при произнасяне на наименованието ти.
rainov много хубаво е обяснил проблемите с възприемането на звуците, но тези проблеми НЕ се улавят от аудиограма.За тях все още няма обучен специалист в Бг., нито апаратура за изследване.
Доц. Попова вероятно ти е обяснила и на теб rainov за домашният тест на слуха, който дава показания има или не аджеба повод за тревога относно слуха.Убедена съм, че при обследването на децата в св. Никола специалистите правят тези тестове.Съответно биха насочили родителите към УНГ специалист, ако имат повод за съмнение.
Хиперактивност с дефицит на внимание са две диагнози, които са обединени в едно общо наименование.Не винаги вървят в комплект - но когато детето има дори само дефицит на внимание - пак е в същата диагноза.
СИД все още е съвсеееееееееем нова диагноза за България и много от терапевтите изобщо не са я и чували - за съжаление, а и да са чували пък не я взимат под внимание.Ние тук във този форум знаем повече от много от специалистите.

Нашите първи терапевти nnnina и katosun, работеха точно по този начин с играчки пред лицето и ясно изговаряне, имахме един голям буркан с малки играчки и трябваше да ги показвам една по една и да чакам да погледне, а в последствие и да  каже как прави, имаха едни устройства и записваха звукове на животни и тя трябваше да се ориентира и други неща, които съм забравила. Почти всички игри бяха от обикновени материали, не скъпи, но като ги показваш по определ начин е терапия. Сещам се и за щипките, трябваше да и закачвам по дрехите й и тя да ги сваля. Всяка седмица следяха как е и ако е напреднала достатъчно в нещо, даваха следващата задача. Според мен нещата, които ги казват веселчето и деси от другите държави, те ги правят, може да не е с най-съвремените играчки, но принципа е този и той дава резултат. Сигурна съм, че знаят и какво е СИД, защото при нас прилагаха доста от нещата от темата за СИД. Възможно е да има и други специалисти, които да работят по подобен начин, но важното е, че в БГ има начини. Като основното е после майката да работи с детето. Ние правихме всеки ден самостоятелно упражнеията по 30 мин сутрин и след обяд. Другото важно е да се работи, когато детето е във форма, това е вид учене и е най-ползотворно в определени часове. За това, ако се започне работа около 2 годишна възраст е най-добре, обикновено майката си е в къщи и може да се съобразява с детето за времето за учене.
За това си мисля, че теорията е добре, но за всяко дете е важно да си намери специалистта и да работят в екип с родителите. А сега моето дете говори доста неправилно: "Хайде отиваме да спиме", "Айде ше даваш сокче", някакви далечни асоциации на тоалетната вика "столче пълно с вода" и не употребява "Аз- форма", вика за себе си като се види на снимка, че е детето или момичето. Така, че мисля пак да имаме занимания в тази област. А сега се сещам и за снимките, че около 2,5 години, много настояваха, че трябва да ни познава по снимка. Тя започна около 2,10 г. да ни познава.

Друго се сещам, за общуването -  Пак в тази възраст около 2+ отивах и я заигравах с другите деца, по често обяснявах какво правят децата, защото тя само пищеше и ги биеше. Но по едно време открих, че обича да играе на "балона се надува" и организирах игрички, когато беше подходящо. И дори и сега има някакво недоверие към другите деца, трябва да й кажа, това дете ти е приятел, да им хвана ръцете и да я насърча, иначе няма да играе.
За общуването с възрастните - моето и до сега, ако го питаш нещо ще те подмине и няма да те погледне. Обаче има една жена около нас, която много я обичат децата и само с нея участва в разговор, основно с мимики и жестове. Гледам всеки ден да минаваме за малко през нея, защото е добре за детето. Чудех се вашите деца дали имат такъв избирател възрастен, с който да показват желание за общуване, мислех си че трябва да ги издирваме тези хора /детиняри ли се казват/, защото явно имат нещо био да общуват с децата.

TanyaMG, аз много рядко успявам да работя съвместно със специалните педагози на Алекс. Всеки ден, обсъждаме това, което са правили, за да мога аз да повтарям същото в къщи. Аз понякога успявам да го накарам да прави нещо целенасочено , но той е с много изразена хиперактивност и не може да седне за повече от 5 мин. (даже са много). А иначе филми може и по половин час да гледа. Вече все по често педагозите успяват да го задържат седнал до 40 мин. не знам как го правят, но при мен не става . Той също говори много неправилно.
"Мамо, къде го тати", "ако паднеш, счупиш главата", когато се катери някъде. Той повтаря моите думи в точно определена ситуация. Вече употребява "Аз", но май по лесно му е в 3 то лице. Когато каже за себе си "той" или "Алекс", аз веднага го поправям и така се научи да казва "аз". Много е важно да разпознава хората на снимки, да. Алекс много обича да гледа видеозаписи на нашето семейство и коментира къде сме, какво правим. Тогава най вече се учим да казваме "аз". Нямаме проблеми с общуване с възрастни, особено, ако познава човека.
Напоследък се е научил да бута децата и особено, ако са по малки е много неприятно. Не се отделям на повече от крачка от него, ако има малки деца. Рита, бута и бяга и се смее  .

КиФла, аз също по време на занятията не съм работила с педагозите. Просто гледах реакцията и се учех иначе там не съм била някакъв асистент. Например държа детето в скута, понеже то също много тича или ако се затича го довеждам на масата, ако ес ядоса го успокоявам, но виждах къде му е трудно и после репетирахме пак.

А за говора на твоето дете какво казват, с какъв специалист работите? Сега ме подсещаш, че и при Дара има такива повторения, като прави нещо опасно вика "Ще паднеш", точно както аз съм казвала. Тя иначе е много жалостива, спря да се бие като разбра, че децата ревът, защото тя ги е ударила. Само ако някое й вземе нещо не се владее и започва бой. Като й се скарам, следва репертоар "Детенцето е тъжно, Айде цункай"
Това е въпрос към всички тези особености в говора как мислите, че се оправят. Според мен трябва класически логопед или психолог?

"Класическите логопеди и психолози" се налага  да сме ние  .
Аз просто му казвам това, което се очаква да каже той, в случая :" Мамо, не ми се карай. Тъжен съм, когато ми се караш. Целуни ме." (без да му казвам:"кажи...."). При моят син това върви. Повтаря. Доста време тези изрази са ехолалични, но поне са граматически правилни . Постепенно започва да ги използва  и в други подобни ситуации спонтанно. 
Сега като се карам  казва:"Добре, добре не ми се карай бе. Защо се изкрещиш?Искам тъжеееен ." Ъгълчетата на устните му увисват  и започва да рони крокодилски сълзи. Веднага иска кърпичка да ги избършем с думите:"Къде е кърпичка?" , после :"още кърпичка , къде е?(поне две кърпички му трябват за да пресушим тъгата му... )"   

Точно във второ л. ед. ч. говори като прави нещо. Така, както го чува от мен. Сега като му кажа "не ритай детето" и той се подсмихва и казва "пак ритаМ"  . Все още са му непонятни родовете и числата, не може да схване че е "аз", май с налучкване го употребява.

КиФличка, спокойно, ще се научи да използва "аз" - формата. На вашата възраст и Мими говореше по същия начин. Аз търпеливо година и половина я поправях винаги, когато заговореше във 2-ро или 3-то лице за себе си. И накрая успяхме! Вече успешно ползва "аз" и чудесно го съчетава с глаголите (примерно "аз искам, аз рисувам). Вече е на 6г. и понякога се бърка (случва се много рядко) и аз тактично поправям.

Какво точно е "класчески"