Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 4

Aма вие ме убивате направо с умения 
Марианка - аз ти забранявам официално вече да се жалваш    Ми тя твоята кукла си е вундеркинд направо 
А за уменията дето неможе -
на нейната възраст не се изисква да може да пише букви и цифри, камо ли да чете. Това се прави в първи клас ... трябва да може да напише само малкото си име - може и огредално и с липсващи букви. Не е необходимо да може да го прочете - това е по-скоро зрителна памет - да го възпроизведе като поредица от фигури.
За филийките - ами тя като яде с нож и вилица сама не се ли опитва да си маже  Моя 2 годишния се справя що годе добре с рязането като яде - не реже, ами натиска, ама пак се справя....  и маже по-добре от батко си.... ако не и даваш да яде с нож и вилица няма как да очакваш, че ще умее това. Сигурна съм, че имаш поне 5 тъпи или пластмасови ножа у дома - довечера като сервираш вечерята - дай  и на нея нож и вилица  ще видиш колко бързо ще се научи като ви гледа... това е важно умение и оправдания че била непохватна да не и даваш нож не разрешавам  Може и нож за пластелин да и дадеш - умението да бута храната с ножа на вилицата като се храни е много важна за координацията  и е умение, което трябва да се увладее преди писането и четенето.

Хайде,тествайте се на воля : http://rcentersz.hit.bg/files/raven_detski.pdf

И моят 'убавец може долу-горе същите неща. Не ми се пише подробно, но може да се каже , че се справя задоволително. Тия дни започна да заключва и отключва, подбира ключовете, наглася ги, отключва,вади....Най -много ме притеснява и мисля да наблегна лятото на четенето и разказването на приказки, и  игрите с правила. Не че не спазва ред, но ми се струва, че не схваща цялостната идея - стартира играта, има участници, правила, получават се точки... и накрая някой печели. Всички тези елементи на играта , може би частично разбира, но накрая, че се пресмятат точки и този , който има повече точки  е победител...  Вдига двете ръце , вика и подскача:"йееее, победихмееее"  , независимо дали той е победителя . Обаче като се замисля , той вероятно е спортсмен  и изпитва удоволствие от самата игра . Явно спазва олимпийския принцип- важна е играта , а не победата 

Деси - идеята ти е повече от страхотна. 

Много искам и се моля

1.Искам, Мишо да каже на някое дете /освен кака си / - хайде да си играем - и наистина да разбира и знае какво е игра.
2.Искам, когато някое дете му каже искаш ли да си играем - Мишо да каже да - и наистина да знае как да играе.
3.Искам, когато му кажа - хайде да се прибираме - той да ми отговори - мамо,  хайде да останем още малко - моля теееееее - и наистина да разбира и иска да остане.
4.Моля се да не стане "срив в системата му" и да няма регрес в развитието му.Или поне не драстичен.
5.Най много искам да си има приятел - така както кака му си има приятелка.
С две думи искам да води диалог - нахално или не това искам 
                                               


Извинявам се - редактирам си поста.Наистина не си спомням кой точно тест му е правила психоложката - бях написала тук един резултат/Векслер или Рейвън /.Принципно тестовете нещо не са много подходящи за аутизма 

Току що разбрах разликата между тест Векслер и тест Рейвън, а най вече разбрах какви глупости пиша тук  .Психоложката ни е правила Рейвън, а аз изплясках тук Векслер  .Много ме е срам 

Здравейте:)
Аз не знам защо ни е измерване на КИ-та на толкова малки деца  и с дефицит при комуникацията .Поне 10 НЕстандартни теста има(Raven Progressive,Leiter International.Kaufman Assesmant...),които не знам дали правят по-лесна задачата и на родители и на терапевти.На мен ми допадат тези ежесрочни описания на развитието на детето- и не с проценти,а с ДУМИ...забравих -и с търпение.
Чета Книгата на Джени Макартни-за нейтото момченце-аутист-много лична и богато информативна.Препоръчвам ви я.Bсъщност до сега в Форума, вие сте говорели за почти всичко- и диетата безглутен-казеин,и борбата с кандидата,и сензорните терапии,и строгия график на дейност и заспиване,и хелациите...Тя през цялото време си е мислела, че нейниат Еван "маха" с ръчички на горе и на долу,тъй като иска да бъде птичка...И колко е забавен пляскайки с длани и ходейки на пръсти..И затова, че ще стане механик-въртял безкрайно колелата на камиончетата...Мислех си за това ,което майката не може да види с нейното око...  
Катина, а сега разкажи какво се е научил да прави Мишо,а също в кое той е по-добър от каката?

Точно така е.Ние не можем да преценим кое е добре и кое е зле.Кое е в норма и кое извън норма.
Склонни сме да подценяваме проблема.Нормално е.Много малко са майките, които гледат реално на нещата.Аз не съм от тези майки  .
Няма да кажа какво може и в какво е по добър от каката по простата причина, че не мога да преценя.Самите специалисти, които работят с него се колебаят  - та аз ли да преценя.Толкова съм изпушила, че ще гръмна.Вече не мога да се зарадвам на нещо ново, защото веднага си мисля, че това е от диагнозата, и не е в норма.
По горе Таня - майката на Дари даде една страхотна идея, и същата препоръка ми даде и една логопедка.Да давам на детето емоций и забавления.Просто да се забавлява.Ами това ми е приоритет в момента.Хич и не го карам да учи.Единствено игра и общуване /опит де / гледам да се забавляваме заедно.Нали крайната цел е да се научи да общува - директно това опитвам.
Тест му е правила психоложката в детската, защото такава е политиката там.В началото и края на учебната година се обследва детето.Не вярвам да е реален резултата, защото специалистите са вече много обвързани емоциално с децата и не мога да приема, че не му е помагала поне мъничко  .А и какво ли точно би помогнал този тест на Мишо да каже едно "Здравей, искаш ли да сме приятели"   
Вчера се сетих за един пост на Деси от преди година и кусур.Децата и болни, тя ги води на лекар.Всички облечени с шапки и шалове, малкият и батко бос, кален и полугол.Тогава това ме разстърси.Сега виждам огроооооооомният път, който са изгалопирали дотук.
Сетих се и за един мой пост от същия период, когато бях на седмото небе, че Мишо е схванал, че Катя - това е вариант на моето име.Толкова бях щастлива тогава, или още по ранен мой пост, че Мишо се е съгласил да се борим на леглото заедно и се смееше с глас.Толкова бях щастлива - чак не смеех да се изфукам тук, за да не стана смешна с малкият ни напредък, но за мен огромен.
С днешна дата специалистите го хвалят за много  по големи постижения, но те не ме радват по същия начин, като онзи смях с глас.Какво ми става?

Е как какво нали имаше предложение форума да се казва Родители с увреждания 

Аз съм жив пример за това. Много ме е срам   но и аз 4 години бях убедена, че на моето дете нищо му няма...   Когато за първи път ми казаха,че детето има нужда от консултация с образователен психолог,  реакцията ми беше - Тея не се развиват нормално...какво искат от детето.... след срещата с психолога - тая коза какво си мисли? Какво очаква от малко дете..тя деца въобще гледала ли е? Веднага решихме с мъжа ми, че си измислят проблеми само и само да ни вземат парите(щот тез услуги тука са ужасно скъпи) ....Какъв аутизъм, какви learning disabilities, какви глупости дрънкат тея...на мен това не може да се случи, камо ли на моите деца  
После почнах да чета...и да се плаша, колко от "нормалните" неща не са нормални.... Сега си давам сметка, че детето ми наистина е било като черна овца сред белите   обаче аз съм била сляпа за това.

За голям пречупващ момент на моето дете - аз немога да посоча нещо случило се с мен(някак си ставаше постепенно), но нащата ОТ има такъв и постоянно го споменава. След н-на брой сесии, които протичат с ОТ-то говореща, малкия батко мълчаливо изпълняващ каквото може, борба между двамата да успее да му обесни какво се иска от него(това на етапа когато той не разбираше много като му се говори) в един момент докато редят кула от 3 кубчета и я събарат(това да съборим кулата тогава беше проблем...)  ни в клин ни в ръкав той навежда още по ниско глава (тогава въобще не гледаше в очите) и изтърсва тихичко:
"I can talk". ОТ-то е била като мацната с мокър парцал.... Тогава се опитала да го накара да каже още нещо - без успех. Той реши да и проговори отново след няколко седмици....
Това се случи в периода, когато си учехме първите думи - глава, ръце, крака...бяхме далече от изречения. Тя все още се пита как така мозъка му е родил това... ПОнякога си мисле, че той винаги е можел да говори, но не е искал.

Момичета с голям интерес следя темата, но никога не съм писала в нея - пиша в ХАДК, но сега вече се престраших и аз да се включа. И аз да изброя какво може и какво не може моето детенце:
1. Ляга си в 22.00ч.- сам облича пижамата и в леглото.
2.Не се напикава когато спи - сам ходи до тоалетна, но когато сме на вън или на гости просто сваля гащите и чака
3.Облича се и се съблича сам - ако ще ляга слага пижама, ако иска да играе на вън облича дрехи, сандали и шапка и чака до вратата, защото  е заключена.
4. По стълби не върви, а бяга -на горе и на долу
5.Скача много от високо без страх - имаме бар плод около 1,3м. и още от 3годишен скача от там.
6. Кара колело, кола с педали и моторче от тия с акумулатор.
7.Заиграва се с деца - но само на вън на пясъка или да карат и бягат.
8. Много обича да скача по леглата и да се смее.
И разни такива работи свързани с действия, но все още не може да говори и не разбира много неща, на които държа по- вече отколкото да прави тези, които може.
Искам детето ми да научи:
1. Да се научи да си казва името, и че това е той, името на мама, на тати и на кака
2. Да научи животните и какви звуци издават- за сега знае няколко но само по картинки, а като ги види на живо не ги знае.
3. Да научи цветовете.
4. Да може да ми каже какво иска- вода, сок вафла идр.
Общо казано искам детето ми да може да говори поне,а другото ще си дойде с времето и терапиите разбира се.Не знам кога ще стане това,но аз искам да е по- скоро защото се побърквам вече.Като ви чета всички ходите отдавна на терапии, а ние едва сега започваме. Ходим само от два месеца, а още колко много има пред нас....Разстроих се

Taкааа, Катинка, много те обичам, макар да съм те виждала един единствен път за около 30 минути (ако щеш вярвай). Обаче това като го прочетох и наистина ти се ядосах! Ти не гледаш реално на нещата, ти ги надценяваш (гледаш черногледо на тях)! Това ти пречи да видиш хубавото (напредъка), което се случва с Мишо. Мисля че всички тук сме на ясно, че диагнозата на децата ни е доста сериозна. А борбата безмилостно жестока и няма място за подценяване на проблема. Но децата наистина напредват, бавно, но славно! Проблемът е поведенчески и най-вече в неумението им да създават социални контакти. Всички знаем, че решаването на говорния проблем съвсем не означава решаване на всички проблеми у децата ни.
Като прочетох какво съм написала, ситуацията много ми напомни за тази между мен и съпругът ми. Онзи ден се прибират с Мими от психолог и той въодушевено ми разказва как тя казала "Благодаря" на някой, който я почерпил с бонбон, без да се е налагало  да я подсети. Аз го гледам отчаяно и започвам да нареждам: "И какво от това? Ама не може това да прави, онова да прави..." Той се ядоса и ме навика подобаващо, че му е писнало от моя песимизъм, от това че никога не виждам хубавите неща, които се случват с Мария и ме помоли да се върна 2 години назад (нещо което и психоложката ме кара да правя) и сама да преценя от къде сме тръгнали, а до къде сме стигнали. Така че да гледаш реално на нещата не означава да виждаш само лошото, диагнозата като тежка. Сега те прегръщам силно и те моля да напишеш какво може и се е научил да прави Мишо. Да видиш че то не е никак малко.
[desi], благодаря ти  , ама няма да спра да се оплаквам, щото още много проблеми имаме.  И знам че колкото и да напредва, винаги ще бъде някак... различна.

1. искам да се нау4и да говори български

Вижте какво четох досега дзааааак

Ей много се смях, много ми се повдигнаха  надеждите.Повечето от тогавашните ни проблеми са отдавна в миналото.Хубаво е да се връщаме от време на време назад - за да видим пътя, който извървяхме заедно 
Направих си теста АТЕС .

Ето ги днешните резултати Общий балл: 12
I. Речь/Язык/Коммуникативные навыки: 5
II. Социализация: 3
III. Сенсорные навыки/Познавательные способности: 3
IV.  Здоровье/Физическое развитие/Поведение: 1

Резултата ни преди една година е:/тогава теста го попълни психоложка, а сега сама се мъчих да съм обективна/
 Дата: 8/18/2007
 
Имя ребенка:
 
 
***ОБЩИЙ БАЛЛ И БАЛЛ ПО ПОДРАЗДЕЛАМ***
Общий балл: 28
I. Речь/Язык/Коммуникативные навыки: 8
II. Социализация: 5
III. Сенсорные навыки/Познавательные способности: 7
IV.  Здоровье/Физическое развитие/Поведение: 8

Сега отивам да си търся най стария тест отпреди две години  - за повдигане на самочувствието 

*) Икам Алек да не е самотен ; *) Искам да си говоря с него ; *) Искам там, накъдето се е загледал да има само безоблачни дни. ***) Знам със сърцето си , че това ще стане !

Kaтинка, аз никъде не намерих как да изчисля резултата. Браво на Мишо! 
аvicom, много сладък твоя Алек! Вярвам че един ден това което искаш за него, ще го има, защото го чувстваш и вярваш.

Ами, не видя, защото няма отчитане на резултата  .Това е най подходящият за аутисти тест, който знам аз.Попълваш го и съответно сама си виждаш къде са високите точки, и къде са ви слабите места.След време пак попълваш, и виждаш къде са намаляли точките и биеш капата от земята  Шампанското гърмиш, когато точките станат нула или около нула.

Ако имаш време прочети какво сме дъвчили предният път, когато масово си тествахме децата.На мен ми беше безкрайно интересно как съм се радвала, че Мишо е ял чесън в яхнията за сефте .
Когато го попълвах преди около две години ударихме доста над 100 точки.Сега точките намаляват  и аз се кефяяяяяяяя 

аvicom, ще стане