- Публикувана: 23 май 2005, 11:25 ч.
- Последно мнение: 18 дек. 2007, 19:46 ч.
Номинации за най-голям муньо сред бившите гаджета!!!
Да споделя и аз свалка от сферата на транспорта 
- бременна, вече преносвам 3 дни и се прибирам от изпит с такси. От СУ до "Лагера" шофьорът упорито си ме сваля - цигара ме черпи 
, тел.ми номер иска и накрая преди да сляза ми вика "А бе, маце, не видя ли, че лигите ми изтекоха по теб, а ти се правиш на две и половина; хайде да излезем тия дни, да се опознаем, пък ако стане нещо - кеф " 
Вече вбесена и пуфтяща под тежеста на огромното си шкембе му рекнах "Ми то няма лошо, ама хайде да е след 10-тина дни, че не знам на кой ден изписват от родилното." Нашият - 
- "ми аз просто си падам по сочни гаджета, де да знам, че си бременна" 
За протокола - бях качила 40 кила, не бях сочна, бях като кит 
- бременна, вече преносвам 3 дни и се прибирам от изпит с такси. От СУ до "Лагера" шофьорът упорито си ме сваля - цигара ме черпи , тел.ми номер иска и накрая преди да сляза ми вика "А бе, маце, не видя ли, че лигите ми изтекоха по теб, а ти се правиш на две и половина; хайде да излезем тия дни, да се опознаем, пък ако стане нещо - кеф " Вече вбесена и пуфтяща под тежеста на огромното си шкембе му рекнах "Ми то няма лошо, ама хайде да е след 10-тина дни, че не знам на кой ден изписват от родилното." Нашият - - "ми аз просто си падам по сочни гаджета, де да знам, че си бременна" За протокола - бях качила 40 кила, не бях сочна, бях като кит
Не мога да спра да се смея 
Мога само да споделя с вас една изцепка от случайно разминаване на улицата с мургав младеж.
"Браво, маце изглеждаш много запазена за годините си".
За протокола, на 26 съм.
Трябва да кажа, че нямах адекватен отговор, освен да мигам на працали и чак като разказах на приятели оцених колко комична е всъщност случката.
Мога само да споделя с вас една изцепка от случайно разминаване на улицата с мургав младеж.
"Браво, маце изглеждаш много запазена за годините си".
За протокола, на 26 съм.
Трябва да кажа, че нямах адекватен отговор, освен да мигам на працали и чак като разказах на приятели оцених колко комична е всъщност случката.
За протокола - бях качила 40 кила, не бях сочна, бях като кит
Сетих се и аз за "Усмивки от старите ленти", които обаче на фона прочетените тук направо бледнеят... Но все пак да се включа по темата 
Запознавам се с Пешо на купон. На въпроса ми "Ти с какво се занимаваш?" получавам идиотския отговор: "Ми чудя се къде да си харча парите, щото много пИчеля". Аз направо
И съвсем на майтап, естествено, си предлагам компетентността по въпроса с похарчването на "кинтИтИ". Момчето обаче се върза и взе да си мисли, че сме гаджета вече... Издирил ми телефона човекът, и неистово ме преследва за среща... Та една вечер излизаме след n-тото му обаждане и чувам:"Хем съм обльекан, хем треперам!" Преглъщам всеопрощаваща, нали не е софиянче, явно трудно се учи на правоговор... В следващия момент обаче виждам една физиономия на жизнерадостен примитив, който ми съобщава: "Познай! Мен ме наградиха от фирмата и заминавам да работя в ПазарЖик! Но ще си идвам всеки петък, така че няма да те оставя!"... Останах бездиханна от тази перспектива, признавам си. Но още по-трудно ми беше да асимилирам "наградата" да те преместят на работа от София в Пазарджик. Или може би нещо не съм схванала като хората... 
Запознавам се с Пешо на купон. На въпроса ми "Ти с какво се занимаваш?" получавам идиотския отговор: "Ми чудя се къде да си харча парите, щото много пИчеля". Аз направо
И съвсем на майтап, естествено, си предлагам компетентността по въпроса с похарчването на "кинтИтИ". Момчето обаче се върза и взе да си мисли, че сме гаджета вече... Издирил ми телефона човекът, и неистово ме преследва за среща... Та една вечер излизаме след n-тото му обаждане и чувам:"Хем съм обльекан, хем треперам!" Преглъщам всеопрощаваща, нали не е софиянче, явно трудно се учи на правоговор... В следващия момент обаче виждам една физиономия на жизнерадостен примитив, който ми съобщава: "Познай! Мен ме наградиха от фирмата и заминавам да работя в ПазарЖик! Но ще си идвам всеки петък, така че няма да те оставя!"... Останах бездиханна от тази перспектива, признавам си. Но още по-трудно ми беше да асимилирам "наградата" да те преместят на работа от София в Пазарджик. Или може би нещо не съм схванала като хората... Преглъщам всеопрощаваща, нали не е софиянче, явно трудно се учи на правоговор...
Преглъщам всеопрощаваща, нали не е софиянче, явно трудно се учи на правоговор...
), няма какво да ме ядат... Остава да оспамим страхотната тема с простотии... Аз не участвам поне
Добър ден на всички мами!
Ето ме и мен с една история за муньо, е, не ми стана гадже, и слава Богу, че си остана в категорията "кандидат - гадже"
Уговаряме се една вечер че ще дойде да ме вземе с колата (движеше се с един невъзможно мръсен бус) и ще ме води на вечеря в ресторант. Така и стана, отидохме в един китайски ресторант наблизо, вечеряхме, приказвахме си кротко и всичко беше ОК, до момента, в който като си тръгвахме и той каза "Айде сега отиваме в нас", а аз нали млада и невинна , не се давам още след първото излизане, казах - Не. И тогава последва репликата - убиец : "Ами тогава искам да ми дадеш половината от сметката". А аз, нали съм луда, решавам да му спретна номер. Добре, казах, ама първо нека да минем през нас да взема пари, че нямам толкова в себе си (чиста проба лъжа). И така, качихме се пак в мръсния бус, и хоп - спираме пред нас, и му казвам - Чакай ме тук, аз ей сега се качвам до горе, взимам пари и ще ти ги донеса. И какво мислите? Като хлопнах доволно зад себе си вратата на входа и си влязох вкъщи, веднага грабнах телефона и звъня на тел. 166 - Полиция. Вдига една мила дежурна, обяснявам й какъв е случаят, и тя - Веднага ще изпратя екип. А Първо РПУ е страшно близо. След няма и 4 минути пристига една кола, сирени, лампи, чудеса, все едно гонят някакъв международен терорист, вътре 4-ма полицаи, слизат и отиват при младежа и най-любезно го молят да се махне. А аз, като Дулсинея, стоя на балкона и гледам театъра (всички съседи излезли на балконите - и те , гледат и се дивят). Отиде си юнакът, извикаха ме полицаите при тях, слязох и ми казаха, че ако пак ме тормози, да не се притеснявам и да им звънна, ще се отзоват веднагически (вес пак това се случва в далечната 1997, когато полицията беше по-пъргава). Няколко дни след инцидента онзи отново се обажда по телефона - Хайде да се видим!(ентусиаст, моля ви се!). А аз - Ааа, искаш пак да повторим екшъна ли?Нямаш проблеми! Е, повече не посмя да звънне, но дълго след това приятелите ме занасяха, че съм единственото куку, което си гони обожателите с полиция. То пък едни обожатели.....
Ето ме и мен с една история за муньо, е, не ми стана гадже, и слава Богу, че си остана в категорията "кандидат - гадже"
Уговаряме се една вечер че ще дойде да ме вземе с колата (движеше се с един невъзможно мръсен бус) и ще ме води на вечеря в ресторант. Така и стана, отидохме в един китайски ресторант наблизо, вечеряхме, приказвахме си кротко и всичко беше ОК, до момента, в който като си тръгвахме и той каза "Айде сега отиваме в нас", а аз нали млада и невинна , не се давам още след първото излизане, казах - Не. И тогава последва репликата - убиец : "Ами тогава искам да ми дадеш половината от сметката".
А аз, нали съм луда, решавам да му спретна номер. Добре, казах, ама първо нека да минем през нас да взема пари, че нямам толкова в себе си (чиста проба лъжа). И така, качихме се пак в мръсния бус, и хоп - спираме пред нас, и му казвам - Чакай ме тук, аз ей сега се качвам до горе, взимам пари и ще ти ги донеса. И какво мислите? Като хлопнах доволно зад себе си вратата на входа и си влязох вкъщи, веднага грабнах телефона и звъня на тел. 166 - Полиция. Вдига една мила дежурна, обяснявам й какъв е случаят, и тя - Веднага ще изпратя екип. А Първо РПУ е страшно близо. След няма и 4 минути пристига една кола, сирени, лампи, чудеса, все едно гонят някакъв международен терорист, вътре 4-ма полицаи, слизат и отиват при младежа и най-любезно го молят да се махне. А аз, като Дулсинея, стоя на балкона и гледам театъра (всички съседи излезли на балконите - и те , гледат и се дивят). Отиде си юнакът, извикаха ме полицаите при тях, слязох и ми казаха, че ако пак ме тормози, да не се притеснявам и да им звънна, ще се отзоват веднагически (вес пак това се случва в далечната 1997, когато полицията беше по-пъргава). Няколко дни след инцидента онзи отново се обажда по телефона - Хайде да се видим!(ентусиаст, моля ви се!). А аз - Ааа, искаш пак да повторим екшъна ли?Нямаш проблеми! Е, повече не посмя да звънне, но дълго след това приятелите ме занасяха, че съм единственото куку, което си гони обожателите с полиция. То пък едни обожатели..... Не мога да спра да се смея
Мога само да споделя с вас една изцепка от случайно разминаване на улицата с мургав младеж.
"Браво, маце изглеждаш много запазена за годините си".
За протокола, на 26 съм.
Мога само да споделя с вас една изцепка от случайно разминаване на улицата с мургав младеж.
"Браво, маце изглеждаш много запазена за годините си".
За протокола, на 26 съм.
Тормозилка, ти какво им обясни на полицаите, че дойдоха, и то по тоя зрелищен начин?
Dona,
Аз съм юрист и въпреки че тогава бях в първи курс все още, все пак бях понаучила това - онова, та извадих от джоба много бързо един- два члена от Наказателния кодекс че това е изнудване и т.н., но си мисля, че истината е че (както обикновено) съм говорила доста бързичко, женицата я ме е разбрала, я не, но все пак е решила да прати кола да видят какво става.
Отдавна си я чета и препрочитам тази любима темичка и моята случка все не ми се струва толкова атрактивна, но сега ми остана време и ще я напиша все пак
Действието се развиава далечната 1993г на абитуриентския ми бал. До последно не ми се ходеше, но отидох с нагласата, че ще ми е скучно и сигурно затова доста попрекалих с алкохола, не чак до грозни сценки, но си пийнах порядъчно. Като класически Марко Тотев бях неразположена, с тампон (това за предисловие на историята). СЛед ресторанта (в хотел София бяхме) отидохме в една дискотека зад ЦУМ (няма я вече). Една от моите приятелки съученички си беше извикала компанията от квартала, имаше едно момче, което съм виждала много пъти по купони, ама с гадже и не му бях обръщала внимание , а иначе много сладък. Та се оказа, че имал някакви аспирации към мен момчето 
. Танци, манци , малко целувки, натискане.."другарчетата му" само го бъзикаха , че уж идвала гаджето му и т.н. И той се ядоса , хвана си ме за ръчичка (аз не се дърпах много 
) и ще си ме води..Ама аз вече доста "позамазала свещите", това към 4 сутринта. Отиваме в тях, аз искам да се измия, той ми дава една тениска да се преоблека....Сещам се за "месечната ситуация" и му казвам "Ще ми дадеш ли малко памук".. и влизам в банята.
Излизам след десетина минутки и ..какво да видя- сложил ми миличкия една чинийка, ножче и голяяяяма обелена глава лук на нощното шкафче. Аз: "Кво е тва бе??", "Ми помислих, че искаш лук, за да изтрезняваш по някакъв нов метод"
Умрях от смях..а той миличкия от срам..То кой знае как ми се е бил подул езика и как съм изломотила тва за памука, ама.....
После аз нали съм си плямпало го разказах после на моята прителка , та са го бъзикали с години с тоя лук.
А имам хубави спомени-галантно беше момчето хаха. За регистъра- нищо не се случи тази вечер, а аз тогава не губех излишни емоции по "ангажирани мъже"
Действието се развиава далечната 1993г на абитуриентския ми бал. До последно не ми се ходеше, но отидох с нагласата, че ще ми е скучно и сигурно затова доста попрекалих с алкохола
, не чак до грозни сценки, но си пийнах порядъчно. Като класически Марко Тотев бях неразположена, с тампон (това за предисловие на историята). СЛед ресторанта (в хотел София бяхме) отидохме в една дискотека зад ЦУМ (няма я вече). Една от моите приятелки съученички си беше извикала компанията от квартала, имаше едно момче, което съм виждала много пъти по купони, ама с гадже и не му бях обръщала внимание , а иначе много сладък. Та се оказа, че имал някакви аспирации към мен момчето . Танци, манци , малко целувки, натискане.."другарчетата му" само го бъзикаха , че уж идвала гаджето му и т.н. И той се ядоса , хвана си ме за ръчичка (аз не се дърпах много ) и ще си ме води..Ама аз вече доста "позамазала свещите", това към 4 сутринта. Отиваме в тях, аз искам да се измия, той ми дава една тениска да се преоблека....Сещам се за "месечната ситуация" и му казвам "Ще ми дадеш ли малко памук".. и влизам в банята.Излизам след десетина минутки и ..какво да видя- сложил ми миличкия една чинийка, ножче и голяяяяма обелена глава лук на нощното шкафче. Аз:
"Кво е тва бе??", "Ми помислих, че искаш лук, за да изтрезняваш по някакъв нов метод" Умрях от смях..а той миличкия от срам..То кой знае как ми се е бил подул езика и как съм изломотила тва за памука, ама.....
После аз нали съм си плямпало го разказах после на моята прителка , та са го бъзикали с години с тоя лук.
А имам хубави спомени-галантно беше момчето хаха. За регистъра- нищо не се случи тази вечер, а аз тогава не губех излишни емоции по "ангажирани мъже"
