Направо днес ми се реве - 40 мин. на отиване се мотахме за 2 пресечки и пак половината път го носих. На връщане хванахме маршрутка от по-близкия булевард, ама не съм забелязала, че спира на другия край на нашия булевард
докато си дойдем три пъти ми прилоша, носих Косьо сума ти път и много се притесних за бебето. Накрая му се скарах и го завлачих за ръка 10 м., това му подейства отрезвяващо и стана много добронамерен към идеята да вървим за ръка. Трябва да оптимизирам това пътуване или изобщо да се отказвам от работата
Хубавото е, че днес го оставих сам за 2 ч. в детската и е минало много добре, даже и се беше приготвил да излиза с децата навън... Ако ми стиска да пътуваме утре пак, ще го оставя до обяд.Ох, извинявайте, че ви мрънкам
но ми е доста кофти, заради това носене и напрежението, което предизвиква
дано нищо лошо да не се случи... отивам да си полегна.
да помрънкам и аз-Алекс е болен 

Ама няма на кой да се метне - Баща му проговорил след 3те години.
А ти кога и къде ще започваш работа /но съм и аз една клюкарка/
Ама здрави да са само, нали затова живеем и се борим - на тях да им е добре и да не им лисва нищо.
, все така си ходя на работа, като ми е все по - трудно да ставам сутрин, чувствам се супер изморена (и аз да помрънкам малко, че ще изневеря на себе си...
(прояви, които по принцип са ни безкрайно чужди-досега винаги е бил в другата крайност и стои като гърмян заек като го събера с деца).
)
,а мен още ме питат как е бебето. Понеже напоследак се засичам с Пловдивските мамита , но аз съм без дете
.
.
Ние там кръщавахме Алекс и съм много доволна,че го направихме в делничен ден и нямаше почти никой.Намира се между София и Берковица.А е вълшебно,защото съм ходила на празник е било страшно шумно,кръчми,сергии,веселби и музика,а само като прекрачиш портата на манастира и те обзема страшно спокойствие и тишина