Публикувана: 23 апр. 2008, 22:28 ч.
Последно мнение: 26 ноем. 2010, 09:39 ч.

"Топ 20" на неудачните "утешения"

17 074
122
1

# 105 29 окт. 2010, 11:52 ч.

гр. София
Мнения: 2 530

Да допълня и аз списъка.....

Когато се върнах на работа след загубата на бебчето ми (в 8 г.с.) една колежка, която ЯВНО смята, че човек се успокоява, когато му се говори за чужди преживявания, които са по-тежки от неговите собствени, ми каза следните две неща (цитирам по памет):
1. Нашата колежка.... преди няколко години също загуби бебето си. Беше в 3-тия месец. Заедно с дъщерята на една друга колежка бяха заедно бременни, но втората роди. Сега детенцето на първата щеше да е на четири годинки и половина. Тя много тежко го прие, много искаше да има две деца, но няма. С едно си остана....
2. Моя близка искаше две деца. Обаче второто се роди със сърдечен проблем и умря на три годинки. Тя много тежко го преживя, много тежко....То това си беше отгледано дете, на възраст да му се радваш вече.... (не знаех, че при децата има възраст, на която не им се радваш...)

Като чух тези две прекрасности бях Shocked

Аз не съм човек, който се успокоява като научи, че някой е по-зле.

ПП: друго едно "успокоение" беше "Млади сте, ще имате друго дете".
Сякаш другото дете може да замести нероденото ни... Cry

# 106 29 окт. 2010, 13:06 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Да се включа и аз.
Когато загубихме детето си всеки втори ми повтаряше:"Ето имате друго.Така е трябвало. Отървало се е от мъките.
Погребаха наш съсед. Тръгват си и се чува:"Е, хайде добре, че стана така та се видяхме..." #Crazy

Наскоро погребахме наша близка. Пак тръгвайки си чувам:"Много се радвам, че се видяхме..."
Да не пиша да повтарям много неща от онези, които вие вече сте написали. Още кънтят в ушите ми...

# 107 29 окт. 2010, 20:37 ч.

Мнения: 1 056

Преди години на погребението на дядо бяха се събрали близки на семейството ни в ресторант .В началото всички повтаряха "лека му пръст на човека " и поливаха с вино или ракия на пода .Час -два вече се чукаха за наздравица с познатия рефрен -"Хайде да сме живи и здрави ".Никога няма да забравя изражението на майка ми ,жената гледаше и не вярваше на очите си Shocked

За думите ,които чух след загубата на малкия Ванка(Големият Иван е таткото) няма да коментирам...то това не са думи,а лицемерие! зад гърба ми чукат на дърво и си дърпат ушите .

# 108 29 окт. 2010, 21:22 ч.

Мнения: 3 016

Аз също съм ставала свидетел на подобни изяви. Дори имаше един помен на който и пропяха... ooooh!

. Аз съм твърдо против тези помени в ресторанти. Дори се чудя как ядат и пият след погребение особено ...

# 109 30 окт. 2010, 01:26 ч.

Луната ни пази
Мнения: 3 008

Момичета, разплакахте ме! Загубата ми е по- различна от вашата- на любимия, от който ми остана прекрасно детенце. Но НИКОГА няма да забравя как една "приятелка" ми каза: "Млада си още, ще се омъжиш пак, друг ще си намериш, ама поне дете да нямаше, че с него ще ти е по- трудно!". Няма да коментирам, само ще кажа, че какъвто и да е случая, простотията по хората ходи, а аз детето си не давам и 100 връзки с мъже, всяка една от вас ще ме разбере! извинявайте, ако съм ви притеснила и с моите неволи!

# 110 30 окт. 2010, 13:49 ч.

Мнения: 66

Цитат на: reni _805 в пт, 29 окт 2010, 21:22

Аз също съм ставала свидетел на подобни изяви. Дори имаше един помен на който и пропяха... ooooh!

. Аз съм твърдо против тези помени в ресторанти. Дори се чудя как ядат и пият след погребение особено ...

Да, и аз не го разбирам това...загубил си любим човек и отгоре на всичката мъка трябва да правиш угощение в ресторант, а там като, че ли забравят за какво са отишли...ужасно е.

# 111 30 окт. 2010, 17:09 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Във връзка с тези угощения синът ни, по-малкият, който от две годинки сме го помъкнали по гробищата, защото така ни се стече живота, та той не веднъж ме е питал:"Какво е това сега - допреди малко всички се скъсваха да плачат, а сега..."? В началото се чудех какво да му отговоря и казвах:"Ами... традиция". Но нали традициите понякога не са това, което бяха...Не би ли могло и това да се промени?

# 112 30 окт. 2010, 17:39 ч.

Мнения: 3 016

Аз съм твърдо - ЗА промяната.

# 113 30 окт. 2010, 18:25 ч.

Мнения: 141

Зависи от нас тази промяна - аз естествено съм толкова лоша и зла за роднините, но съм толкова озлобена , че съм забранила всички такива простотии - или ще идват да тъжат , ако им е мъчно или няма да идват - точка - това не е панаир, не е пикник и не е повод "да се виждат" , особено дъртите са отвратително безчувствени и не се усещат грам - пият по едно вино и - сеир, направо ми се гади, но и от жени на моята възраст, мои "приятелки", които разбира се, оттогава вече не са ми такива, защото не съм на разположение да им съчувствам за семейните проблеми съм чула много раняващи "утешения" - "Поне няма да ти го вземе друга жена", "Преекспонираш си мъката" и т.н. и това са хора с деца набори на моето със кариера и положение в обществото, "успели" и "вярващи" , но не и духовно според мен, въпреки че аз най-малко съм достойна да съдя, защото и съпругът ми каза, че щом сме загубили нашето дете нямаме място сред нормалните хора, но и аз така се чувствам

# 114 30 окт. 2010, 18:54 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Можем да го направим единствено ако не се вслушваме в съветите на по-възрастните и правим онова, което чувства нашата душа. Какво значи, когато всичко в мен кърви и болката ме заслепява, да се явява някой или някоя насреща ми и с някаква умряла физиономия/лицемерна разбира се/ да ми казва своето"Съжалявам, съболезнования..." А след малко същата тази личност, която дори не помни какво е изрекла - да плюска/извинете ме за израза/ като невидяла.

# 115 30 окт. 2010, 19:22 ч.

Мнения: 66

Цитат на: Карма135 в сб, 30 окт 2010, 18:54

А след малко същата тази личност, която дори не помни какво е изрекла - да плюска/извинете ме за израза/ като невидяла.

Да, много е грозно...изобщо не я разбирам тази традиция. Дядо ми почина и когато сме правили помени са се превръщали в...оф, не знам как да го определя...едва ли не в празник, което е толкова неприятно за мен.

# 116 3 ноем. 2010, 10:29 ч.

Мнения: 13

Аз мисля, че няма "удачни" утешения. Има добронамерени приятели, понякога не са тези, които си смятала за близки. Те са до теб ненатрапчиво.
Най-много ми помогнаха думите на препатила в живота приятелка - "няма да се държа с теб като с болна". И от нашето поведение зависи как ще се държат останалите с нас.

# 117 3 ноем. 2010, 11:21 ч.

Талант на 2012,2013 г.
Мнения: 3 001

Но има и натрапчиви"приятели", които никога до този момент не са били до теб, а се са сещали да се обадят ей така между другото понякога...

# 118 3 ноем. 2010, 15:49 ч.

на дъното
Мнения: 1 547

Момичета всичко е както ние си го направим.При мен ги няма тези софри и т.н на годишните както и след няколко дена ще направя е единственото което чувствам и то е до гробчето и да подаря някоя дрешка и играчка на някое дете Peace