Шани, няма да стане повече същата, но след време ще е доста близко приближение до предишното й аз. Ще й трябват месеци, а може и години, докато се справи с мъката си. Бъди до нея, ако й се говори, гушкай я, помагай й за дребни домакински дела, защото може да няма сили за тях... какво друго... Гушкам те и теб!
- Публикувана: 23 апр. 2008, 22:28 ч.
- Последно мнение: 26 ноем. 2010, 09:39 ч.
"Топ 20" на неудачните "утешения"
Шани, 
Просто бъди с тях.
Много малко хора ще останат. Те ще ти покажат как да общуваш с тях.
Просто бъди с тях.
Много малко хора ще останат. Те ще ти покажат как да общуваш с тях.
Аз затова и не пиша мили момичета.
Чета и плача.
Искам само да ви прегърна силно и да плача с вас.
Няма думи за утеха. Няма.
Аз загубих брат си...никакви думи не са в състояние да ме накарат да се чувствам по- добре. Никога няма да забравя тези очи жадни за живот, молещи за помощ...Няма, няма го.....
Чета и плача.
Искам само да ви прегърна силно и да плача с вас.
Няма думи за утеха. Няма.
Аз загубих брат си...никакви думи не са в състояние да ме накарат да се чувствам по- добре. Никога няма да забравя тези очи жадни за живот, молещи за помощ...Няма, няма го.....
Моя позната бременна в 9 месец:
"Хайде, кога ще раждаш?"
"Загубих го!"
"А, да, верно бе, аз чух за това! Е, аз пък съм добре!"
Това надмина всичките коментари в болницата, другото беше нищо в сравнение с това. Тогава разбрах, че няма как да ми кажат нещо по-лошо, стигнала съм дъното и щом не припаднах на момента, нещата ще вървят на добре, макар и стъпка по стъпка.
Дълго време не исках да я видя и не се обадих да поздравя за близначките, да са й живи и здрави. Но после разбрах, че не го е мислела с лошо, че хората толкова се стъписват от тази болка, че не знаят как да реагират и много ги е страх на тях да не им се случи.
Чак в такава ситуация осъзнаваш колко си сам, колко малко приятели имаш.
Важното за мен беше приятелите ми да са до мен и да ми помогнат да се върна в нещо като "нормалност".
Шани, аз бих отишла при приятелката си, бих я прегърнала силно и бих я държала в ръцете си дълго докато плачете двете. После нещата автоматично ще си дойдат по местата и ти инстинктивно ще усетиш от какво има нужда тя: да си поговорите, да се напиете, да ти разказва отново и отново как е станало, за да го преработи или просто да поседите заедно мълчейки. Ти ще разбереш - нали я обичаш.
"Хайде, кога ще раждаш?"
"Загубих го!"
"А, да, верно бе, аз чух за това! Е, аз пък съм добре!"
Това надмина всичките коментари в болницата, другото беше нищо в сравнение с това. Тогава разбрах, че няма как да ми кажат нещо по-лошо, стигнала съм дъното и щом не припаднах на момента, нещата ще вървят на добре, макар и стъпка по стъпка.
Дълго време не исках да я видя и не се обадих да поздравя за близначките, да са й живи и здрави. Но после разбрах, че не го е мислела с лошо, че хората толкова се стъписват от тази болка, че не знаят как да реагират и много ги е страх на тях да не им се случи.
Чак в такава ситуация осъзнаваш колко си сам, колко малко приятели имаш.
Важното за мен беше приятелите ми да са до мен и да ми помогнат да се върна в нещо като "нормалност".
Шани, аз бих отишла при приятелката си, бих я прегърнала силно и бих я държала в ръцете си дълго докато плачете двете. После нещата автоматично ще си дойдат по местата и ти инстинктивно ще усетиш от какво има нужда тя: да си поговорите, да се напиете, да ти разказва отново и отново как е станало, за да го преработи или просто да поседите заедно мълчейки. Ти ще разбереш - нали я обичаш.
radmila
но не е така, както аз си мислех, че ще бъде...
Била съм с много мои познати и приятелки, които са засегнати от трагедии. Всяка реагира различно. И мога да кажа, че със всяка намирам начин за общуване, който да не ги разплаква (не, че се гордея или изтъквам. Аз съм голяма ревла и почне ли се.... няма спиране. Та карам по друг начин.). Но с Петя засякох
, признавам си. Явно не напипвам точния модел на поведение... 
А имам опит... от '95г. датира 1-вият ми
но не е така, както аз си мислех, че ще бъде...
Била съм с много мои познати и приятелки, които са засегнати от трагедии. Всяка реагира различно. И мога да кажа, че със всяка намирам начин за общуване, който да не ги разплаква (не, че се гордея или изтъквам. Аз съм голяма ревла и почне ли се.... няма спиране. Та карам по друг начин.). Но с Петя засякох
, признавам си. Явно не напипвам точния модел на поведение... А имам опит... от '95г. датира 1-вият ми
Радмила, наистина много неадекватна реакция, ама ... какво да правиш? Понесла си всичко... Желая ти щастие!
Шани, Петя се намъчи наистина много. Нервите й са били напрегнати с месеци. После имаше надежда, че в чужбина ще помогнат. После дойде тоталния срив, че не могат да помогнат и Цвети си отиде... Доста се е повозила на лудото влакче на надеждата и отчаянието. Ще й трябва време, докато се възстанови поне физически от преживяното напрежение и стрес.
Мисля си за нея и ми е мъчно, и дано имат сили двамата със съпруга си да продължат да живеят.
Шани, Петя се намъчи наистина много. Нервите й са били напрегнати с месеци. После имаше надежда, че в чужбина ще помогнат. После дойде тоталния срив, че не могат да помогнат и Цвети си отиде... Доста се е повозила на лудото влакче на надеждата и отчаянието. Ще й трябва време, докато се възстанови поне физически от преживяното напрежение и стрес.
Мисля си за нея и ми е мъчно, и дано имат сили двамата със съпруга си да продължат да живеят.
Шани, не спирайда "Чукаш" на вратата на сърцето й
дори да виждаш че в момента яя дразниш и дори леко да се ядосва
вярвам, че дори тези чувсдтва ще са нещо по-добро от безкрайното затъване в болката и тъгата
явно те със съпруга й са по-затворени хора и тази оповестена трагедия съвсем ги извади от релси и внесе допълнителон напрежение в душите им
надявам се с времето нещата да се уталожат
дай и време, не спирай да настояваш...това поне ще си сигурна пред себе си , че си постъпила максимално правилно
дори да виждаш че в момента яя дразниш и дори леко да се ядосва
вярвам, че дори тези чувсдтва ще са нещо по-добро от безкрайното затъване в болката и тъгата
явно те със съпруга й са по-затворени хора и тази оповестена трагедия съвсем ги извади от релси и внесе допълнителон напрежение в душите им
надявам се с времето нещата да се уталожат
дай и време, не спирай да настояваш...това поне ще си сигурна пред себе си , че си постъпила максимално правилно
и дано имат сили двамата със съпруга си да продължат да живеят.
... много се надявам
При все краткия ни разговор, тя ми каза нещо, което много ме разстрои... говорели си с мъжа й... той нещо се опитвал да я намачка по рамене и изведнъж я стиснал по-силно... а тя милата е останала около 40кг. Сепнала се и му казала: по-леко, ще ме убиеш. А той: ми давай да умираме и 2мата...
Не знам защо, но не мога да спра да мисля в/у тоз диалог.
Къде ли й е мъчно на жената заради детенцето й, а сега и заради мъжа си се притеснява... Координати на добър невролог или психолог или психотерапевт или... Не знам, давайте идея, милички
Прочетох всичко и реших и аз да пиша. Когато преди две години загубихме нашите бличнаци - в седми месец, всичките ми близки хора ми се обадиха и дойдоха да ме видят. Сигурно са казали неща, които са били неуместни, но аз не съм им обърнала внимание, защото хората които обичах доказаха за пореден път че са истински. Мисля че това е най-важното.
Шани, тогава ние изпаднахме в семейна криза и може би щяхме и да се разведем. Не че не се обичаме, но се бяхме оженили прибързано заради бременността ми и после мъката ни покоси и то жестоко. Пред хората бяхме силни, но в къщи всяка вечер плачехме и двамата. Не бяхме подготвени за такава загуба, но човек никога не е. Тогава мъжът ми ме подкрепи и не ми разреши да си тръгна, защото аз си бях стегнала багажа. Преборихме се заедно и не съжелявам, че останах до него, защото сега сме много щастливи. Сега когато имаме нашата Пресиянка пак ми е мъчно и в момента плача, но знам че единственият лек е любовта на хората около теб и силата и борбата с мъката. Така че, миличка, върви и я прегърни и това ще и донесе макар и малко утеха, защото ще знае че не е сама в болката си!
Шани, тогава ние изпаднахме в семейна криза и може би щяхме и да се разведем. Не че не се обичаме, но се бяхме оженили прибързано заради бременността ми и после мъката ни покоси и то жестоко. Пред хората бяхме силни, но в къщи всяка вечер плачехме и двамата. Не бяхме подготвени за такава загуба, но човек никога не е. Тогава мъжът ми ме подкрепи и не ми разреши да си тръгна, защото аз си бях стегнала багажа. Преборихме се заедно и не съжелявам, че останах до него, защото сега сме много щастливи. Сега когато имаме нашата Пресиянка пак ми е мъчно и в момента плача, но знам че единственият лек е любовта на хората около теб и силата и борбата с мъката. Така че, миличка, върви и я прегърни и това ще и донесе макар и малко утеха, защото ще знае че не е сама в болката си!
Настръхвам,като ми кажат-нали си имаш едно дете.Като че ли едното може да замени другото.
А най-отвратителното беше-оттук нататък живей си живота.Като че ли съм се отървала от някакво нежелано бреме,и вече -охо-какъв живот ще си живея.
Честно казано,предпочитам нищо да не ми казват,отколкота да чувам такива неща.
А най-отвратителното беше-оттук нататък живей си живота.Като че ли съм се отървала от някакво нежелано бреме,и вече -охо-какъв живот ще си живея.
Честно казано,предпочитам нищо да не ми казват,отколкота да чувам такива неща.
ето и аз ще драсна някой ред.....измина почти година откакто загубихме нашето ивенце....съдбата на петя не ми е чужда,едва сега мога да кажа с широко отворени очи,че имам смелост и достойнство да изплувам и знам,че в това няма нищо лошо....да вдигнеш очи и да погледнеш слънцето.....
шани,стой до нея,петя(поне това което успях да опозная от нея за краткото време,в което бяхме заедно ) е силен човек,който обича да даржи всичко да е по правилата ,чавек ,който се бори а не плува по течението-на тези хора им е най-трудно да приемат подобни неща,които никой не контролира,ще мине време,но те ще успеят да се справят-заедно,с много любов към себе си,към другото си дете и към цеци,защото както наскоро една жена ми каза-ти си оцелял и в това има някакво послание също-оцелял си,защото е трябвало,защото има смисъл в твоя живот оттук нататък.....ставам многословна,но явно имим нужда от говорене.
по повод неуспешните утешение-кураж,ХУБАВОТО Е ,че живота продължава:да живота продължава,но аз в момента не виждам нищо хубаво в това
и второто от доста близък роднина и приятел,който два месеца не се беше обаждал,идва в къщи и от незнание какво да кажа и как да се държи-похвали се нещо
това е от мен момичата-прегръщам всечки ми ,наистина сте прекрасни и подкрепата ви значи много за мен ,макар че не съм писала много,но всичко ,което сте казали тук е стигнало и до моята душа!
шани,стой до нея,петя(поне това което успях да опозная от нея за краткото време,в което бяхме заедно ) е силен човек,който обича да даржи всичко да е по правилата ,чавек ,който се бори а не плува по течението-на тези хора им е най-трудно да приемат подобни неща,които никой не контролира,ще мине време,но те ще успеят да се справят-заедно,с много любов към себе си,към другото си дете и към цеци,защото както наскоро една жена ми каза-ти си оцелял и в това има някакво послание също-оцелял си,защото е трябвало,защото има смисъл в твоя живот оттук нататък.....ставам многословна,но явно имим нужда от говорене.
по повод неуспешните утешение-кураж,ХУБАВОТО Е ,че живота продължава:да живота продължава,но аз в момента не виждам нищо хубаво в това
и второто от доста близък роднина и приятел,който два месеца не се беше обаждал,идва в къщи и от незнание какво да кажа и как да се държи-похвали се нещо
това е от мен момичата-прегръщам всечки ми ,наистина сте прекрасни и подкрепата ви значи много за мен ,макар че не съм писала много,но всичко ,което сте казали тук е стигнало и до моята душа!