Номинации за най-голяма муня

Ти поне си изгубила очила на стола под масата, а аз редовно успявам на такова място да изгубя цяла котка  Като вземем да се стягаме за път нанякъде, настава суматоха - деца търчат, котки ми се мотаят (имаме две), имам куп неща за вършене, багаж, нещо да не забравя и последни се опаковат котките, в съответните им транспортни кутии. Първа котка - налице, прибрана, втора котка - липсва. Почвам да викам, да хлопам с кутия гранули, да претърсвам всяко кътче, шкафове, гардероби, на балкона, под леглата, върху гардеробите, в банята, няма втора котка. Паникьосвам се аз и решавам, че докато сме изнасяли багажите, се е изнесла и котката, без да я видим и хукваме да я търсим по стълбището - 8-етажен блок. От горе до долу, пеша, няколко пъти, с викане, мацкане и всички екстри. Няма. Прибираме се обратно и започвам да се чудя какво ще правим, не можем да тръгнем и да я зарежем, може да е навън, но може и да е завряна някъде из къщи. Отмествам стола от масата, за да ми е по-удобно да се чудя седнала и о, чудо - столът тежи доста повече от нормалното... от котката, която се е свила там да спи и пет пари не дава, че съм вдигнала целия блок на ура да я търсим.

Лигла, Глезла, Рижла ... как се казваше котката ти? 
щото знам коя от двете търсите 

Е тя де, същата  
Интересното е, че това е всеки път... как един път не почнах да я търся от стола, ами всеки път трябва да си мина по гардероби, шкафове, отгоре, отвътре, банята и едва тогава ми просветва къде е  

П.С. Лигла... Дрисла е тя  цяла вечер яде една декорация от сухи цветя и после цяла нощ я повръща 

от учтивост пропуснах Мърла като вероятно име, но май тактичността ми е била ненужна 

Вие за една котка се косите, моята баба преди години като бяхме малки цели четири внучета загуби.

Лято е, на село сме, помагаме в градината, баба праща братовчед ми и братовчедка ми да изхвърлят количката с отпадаците  в контейнерите долу на улицата които са точно срещу рекичката. Отиват те и виждат, че съседските деца се къпят в реката и остават и те, решават да звъннат на сестра ми и ние да ходим и речено сторено и ние отиваме. Никой обаче, не се сеща да каже на баба (що ли и е да знае  ) А тя през това време в градината, чула, че се отваря и затваря вратата и решила, че са се прибрали и си остава там. Викнала един, дваж, триж пъти никой не дошъл и тя предположила, че сигурно гледаме телевизия. А ний на реката играем, не сме усетили колко време е минало... Решила тя по едно време да ни потърси тук деца, там деца, няма деца... Отишла до реката видяла една съседка питала я дали сме там, ама тя казала, твоите не съм ги виждала  Дудините само са там и тя се върнала. Обиколила всички места на които си мислила, че сме половината село, роднини, приятелчета всички...  И се връща вкъщи буди дядо и му казала: Василе децата ги отвлякоха, а той глупости говориш и си продължил да спи  Обажда се тя на нашите и на леля и те тръгват от София, ама имат поне час път и тя излиза на улицата и почва да разпитва къде сме... И една съседка и казала: Ми къде са со всички са на реката и са къпят. И тръгва тя съответно ни намира и почва със една дебела кърпа да ни бие... Въобще не се беше сетила да се обади на мобилните телефони на сестра ми или братовчед ми  От тогава, вече не ходихме ний да хвърляме боклука 

Нямам идея дали се брои за муньовщина, ама смених прическата........детето бяга от мен 

Бързо купувай перука!

Звезден прах аз като дете така бягах от мама веднъж след като се беше къдрила с къдрин и беше придобила визия на расова овца.

ооо, това съм го виждала наживо    
милото дете, дърпа се, плаче, търси майка си...
добре че тя се поокопити и си сложи шапката и настана мир  

+1
и и виках "леля Пенка", щото имаше една съседка с такава къдрава коса.

Ужас, сега спи, дано като се събуди постоплим отношенията.......ненавиждам шапки   Иначе клъцнах бретона , потъмних цвета и направих каре........ама явно детето не му се е искала промяна на мама,  както на мен   

Сега се сетих как, когато бях ученичка, бях решила да се поглезя и да си купя някакъв скъп и качествен шампоан и разни гримчета. Взела съм стипендията, заслужила съм си. Оглеждам в магазина, най-скъпият беше сухият шампоан на Клоран. Питам продавачката дали е хубав. Оговаря ми: Е, как, това е "Клоран". Разбира се, че е хубав!". Взимам си го аз, избрах си и някакъв хубав балсам, много доволна от мисълта каква хубава ще ми стане косата. Става време за миене на косата (миех си я веднъж на 4-5 дни, защото ми е много суха, не се омазнява и става още по-суха, обемна и хвърчаща при по-често миене), и ми става ясно, че очевидно трябва да го пръскам, щом е с пулверизатор. Влизам в банята, понапръсквам си косата с шампоана, поразтърквам си я хубаво, измивам си я след това и си слагам балсама, че без балсам моята коса не може. И така няколко пъти, косата ми започва да изглежда все по-зле. Разочаровах се много от тоя "Клоран", дори не го доизпръсках и си взех по-обикновен шампоан.

Аз пък да взема на бъдни вечер да си изгубя чантата в Джъмбо... Много тъпа ситуация. Вътре пари и документи. Ходих, търсих я, но добри хора били минали след мен и я дали на информация. За щастие чантата ми се върна и нещата приключиха с щастлив край. 

Весела Коледа! 

Ето това  е хубавото! Муньовщините ни завършват  без големи поразии. Дано  и занапред да е така!

Преди 15-на години закусваме сутринта на Великден, ще ходим на разходка с малката /на около годинка/, ММ, тогава с коса, брада и мустаци, отива в банята да засече бакенбардите и брадата и се връща след половин час с глава като белено яйце, всичко смъкнал. Малката като писна... една седмица се кри от него. Оттогава вече не е толкова импулсивен с промените във външния си вид.