Номинации за най-голяма муня

Искам наградата за забравяне - iPad с много ценна информация вътре в количката в Пикадили. Чак късно вечерта се усетих, прерових няколко пъти колата, звънях на майка ми, понеже бях минавала оттам, и пак колата няколко пъти, просто не можех да повярвам и да спя през нощта.

Трябва да похваля служителите на Пикадили, обаче. Хората бяха много професионални и щастливи, че ме зарадваха така като ми го върнаха сутринта. Купих им едно уиски, те викат "не може, ние просто си вършим работата", а аз пък реших да го забравя нарочно на касата

А за прическата, детето вече свикна с промени, но кучето не може да свикне с боята. Когато се прибера от фризьор е много развърлнуван и объркан, понеже мириша различно, само идва и ме души. Накрая ме докопва и хуубаво и старателно ми облизва цялата коса... Това прическа, маски, стилизанти - нищо не остава, но когато вече на нищо не приличам, той въздъхва и заспива. Та все по-рядко ходя на фризьор, не виждам смисъла просто

Забравени котки... аз мисля писах някъде във форума как изпуснах "цял" влак, защото не можах да намеря стария си котарак на село. Явно му беше харесала селската идилия. След няколко часово издирване го намерих в сайванта (кацнал на една греда)... и по навик "отговаряше" на повикванията само с отваряне на уста, но без звукова индикация

За косата... по време на бременността и раждането на дребен бях руса. Не помня на колко месеца беше когато реших, че ще се боядисам черна. Много стресиран беше милия и само ми опипваше главата с две ръце.
Но то и аз дълго време се стресирах като минавах покрай огледалото в коридора.
След това му купих машинка за подстригване и реших, че ще я изпробвам върху себе си  Моя мъж само рече "ти луда ли си?", но не спори много с мен. И я пробвах
И детето и аз бяхме стресирани от външния ми вид

Благодаря! Ще взема да си купя и аз такава мрежа... 

Колега ни черпи с бонбони. 10 минути по-късно се чудех защо имам вкус на шоколад в устата. Трябваше ми известно време, за да се сетя.   

Сетих се за две мои мунски изпълнения 
Шофьор бях в продължение на почти седем години, но се бях качвала само на моята кола и имах някакъв страх от качване на друга - да не ми загасне, дали ще се справя със съединителя и други подобни. Не бях карала от две години, когато това лято си подарих концерта в Каварна, съчетан с кола под наем. За мой късмет си взех едно страхотно БМВ тройка (предишната ми кола беше Тойота Аурис, казвам го само за сравнение). Тръгнах от Варна към хотела, едно, че се загубих, та трябваше да се връщам, но това както и да е, муньовщината ми е следната - отивам аз до Каварна преди концерта и решавам да сляза до плажа. Паркирах колата, разходих се и тръгвам да се връщам. Сядам, паля колата, понечвам да завъртя волана, но нъц... не ще и не ще... Паникьосах се, загасих я, пак я запалих - не и не... Почесах се по главата и звъннах на моя приятел, който разбира доста повече от мене от коли и му казах какво става. Той започна да се смее на телефона и едва успя да ми каже, че се е заключил волана  Каза ми какво да направя и се оправих и тръгнах. После се сетих, че момчето, което ми даваше колата ми обясни за заключването на волана, ама аз нали съм си патица, не съм го запомнила, то на моята кола нямаше такова нещо... Друг е въпроса, че се бях притеснила да не би някой да разбие колата, че може да я одера някъде... мани-мани, не знам защо брах такъв страх, за тая кола, ама нейсе, премина. Даже им я върнах с половин пълен резервоар, халал да им е, хич не съжалявам.
А по отношение на "Христос возкресе" някой да е отговарял с "Честито!", защото аз съм... 

Аз на моята кола вече 5 пъти й заключвам волана без да се усетя.... Уж не пипам волана ама.... 

С честито не съм се сещала, яко е 
Обаче на няколко пъти ми се случва вече да избързвам с "благодаря"-то. Звъним си с близки и роднини, честитим си празника, аз заизреждам хубости и в момента, в който другия отвърне с "благодаря", аз не дочаквам минимум тяхното "подобно и на вас" и започвам да благодаря. При което настава неудобно мълчание и се чудиш как да излезеш от ситуация Почти на всеки празник го правя, че и при честитки за лични поводи 

На мен ми трябваха четири километра да се светна защо кръвните изледвания, които пуснаха на диването ми, излезнаха с повишена захар и заради това се наложи да ни хоспитализират за една вечер. Сетих се, ама късно, чадо. Вече пътувахме към детско отделение за консултация с педиатър, а и резултатите бяха на лице и нямаше как да си затворят очите.

Вчера отивам на работа в салона, отварям, измитам, изкарвам столчетата отпред и отивам да хвърля боклука, връщайки се, виждам столчетата и си казвам "Ха, че коя ли колежка ме е изпреварила да отвори" 
Вечерта пък щях да се кача на рейса, защото забравих,че съм с колата.

Прясно прясно. Пазаруваме семейно в мол.За по-удобно в една хартиена торбичка с покупка съм пъхнала портфейла с всичките ми документи, карти и пари, и телефона. Разхождаме се, снимаме децата и по едно време усещам липса. Няма ми торбичката с всичко. Да съм я дала на мъжът ми? Не. В количката? Не. Айде обратно спринт с количка по етажите. Торбичката ми, с всичко в нея, ме чакаше до детската площадка! Еестествено мъжът ми е виновен, каза "махни я тая торба, с нея ли да те снимам" и аз я оставих на земята и моментално я забравих. Стояла е там поне половин час. Ебаси късметлийката съм, а? Никой не я е пипнал.

Тони, можеше да ти я обезвредят като бомба в пакет 

Днес, след като получих едно доста откровено и нежелано съобщение от някакъв ненормалник, се сетих за една стара случка и мунския ми навик да оставям профилите си отворени.
Имам брат, който е по-малък от мен с десетина години и любимото му занимание като дете беше да доносничи по мой адрес.
Ще излизам аз един ден и си оправям косата на голямото огледало в коридора,а  преди това си пишех с приятелка в Скайп и го оставих включен. Докато се мотая малкият използвал момента и се шмугнал в стаята ми и изведнъж се чува - Пи*каааа, мамоооо, на екрана на сестра ми има пи*каааа  Докато се усетя виждам баща ми, майка и брат ми наредени пред компютъра ...срам, срам.... иди обяснявай, че има всякакви ненормални.
Майка ми дълго време гледаше подозрително някои от приятелите ми.
(* = ш )

На 31 декември излизаме аз, мъжът ми и кучето малко по-рано от обичайното, за да си свърши лабрадорката ни тоалетните нужди. Много я е страх от фойерверки и бомбички. Така или иначе вече бяха започнали отрано да гърмят из целия град, но поне да сварим да не е толкова шумно. Приближавайки се към една сграда виждам, че на една от терасите на втория етаж стои някакъв младеж и приготвя нещо в ръцете си. Без да губя време размахвам ръка и се провиквам "Чакай!!!!!". Младежът замръзва на място и се опулва срещу мен, а аз продължавам да се приближавам, сочейки го и гледайки го лошо с поглед, казващ "Само посмей!...". След няколко секунди недоумение мъжът ми ми казва тактично зад рамото "Момчето ще говори по телефона.".

Срам ме е да си призная, но на "Христос возкресе" съм отговаряла с "Мерси, подобно"

Качваме, се в асансьора с доста багаж с мъжа ми, децата тичат надолу по стълбите Коментираме нещо свързано с празниците и последните покупки в един момент се усещам че доста дълго пътуваме и осъзнавам че никой от двама ни е е натиснал бутона, децата чакаха на партера и ни посрещнаха с въпрос защо сме се забавили.