Дали би паднала косата след подобно объркване 
- Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Не съм пробвала, но май ще падне. Ужас! Епилация на глава!
Планирали сме семейна екскурзия до Турция през почивните дни по 3-ти март. При което снощи моя мъж ми заявява :
- Няма да ходим на екскурзия !
- Защо ?-питам аз
- Ми заради теб !
- Що заради мен? Кво съм направила
?
-Ми там е проблема, че не си направила нищо. Паспорта ти е изтекъл !
п.п. Още ме е яд на мен
!
- Няма да ходим на екскурзия !
- Защо ?-питам аз
- Ми заради теб !
- Що заради мен? Кво съм направила
?-Ми там е проблема, че не си направила нищо. Паспорта ти е изтекъл !
п.п. Още ме е яд на мен
! 
Тази сутрин, жената на брат ми ми звъни, за да ми честити рождения ден.
Тя: Честит рожден ден!
Аз: Благодаря, и на теб!
(разбира се тя няма рожден ден, днес)
Тя: Честит рожден ден!
Аз: Благодаря, и на теб!
(разбира се тя няма рожден ден, днес)Честит Рожден Ден, астрална сестро!
И аз пораствам днес.Но това, което искам да кажа е, че аз се засилих да казвам същото
, когато жената на брат ми ми се обади сутринта! С единствената разлика, че се спрях по средата на изречението. 
Планирали сме семейна екскурзия до Турция през почивните дни по 3-ти март. При което снощи моя мъж ми заявява :
- Няма да ходим на екскурзия !
- Защо ?-питам аз
- Ми заради теб !
- Що заради мен? Кво съм направила?
-Ми там е проблема, че не си направила нищо. Паспорта ти е изтекъл !
п.п. Още ме е яд на мен !
- Няма да ходим на екскурзия !
- Защо ?-питам аз
- Ми заради теб !
- Що заради мен? Кво съм направила
?-Ми там е проблема, че не си направила нищо. Паспорта ти е изтекъл !
п.п. Още ме е яд на мен
!
rain, Diamante, Честит Рожден Ден! 
Моите 10 цента към темата - скромна, но прясна изцепка - днес чакам пратка, куриерът се обажда и ме моли да сляза, за да не се качва той. Няма проблеми, тичам надолу, разменяме ведри поздрави и той ми подава бланката, на която трябва да се разпиша:
- Ето тук, напишете фамилия и се подпишете отдолу.
Вземам бланката и химикала с размах и тъкмо ще започвам да пиша, когато с ужас установявам, че не мога да си спомня каква ми беше фамилията. Гледам тъпо в листа, в главата ми - бяло петно. Човекът явно помисли, че не съм разбрала къде е мястото на данните, затова услужливо ми посочва отново:
- Тук напишете фамилията.
С ужас установявам, че казвам на глас:
- Ей сега, само да се сетя как беше.
Човекът през сълзи от смях едва успя да ме посъветва да препиша името от горната част на бланката.
Идеше ми да потъна в земята от срам.
За протокола - омъжена съм вече почти 20 години и никога досега не съм имала подобен проблем.
Моите 10 цента към темата - скромна, но прясна изцепка - днес чакам пратка, куриерът се обажда и ме моли да сляза, за да не се качва той. Няма проблеми, тичам надолу, разменяме ведри поздрави и той ми подава бланката, на която трябва да се разпиша:
- Ето тук, напишете фамилия и се подпишете отдолу.
Вземам бланката и химикала с размах и тъкмо ще започвам да пиша, когато с ужас установявам, че не мога да си спомня каква ми беше фамилията. Гледам тъпо в листа, в главата ми - бяло петно. Човекът явно помисли, че не съм разбрала къде е мястото на данните, затова услужливо ми посочва отново:
- Тук напишете фамилията.
С ужас установявам, че казвам на глас:
- Ей сега, само да се сетя как беше.
Човекът през сълзи от смях едва успя да ме посъветва да препиша името от горната част на бланката.
Идеше ми да потъна в земята от срам. За протокола - омъжена съм вече почти 20 години и никога досега не съм имала подобен проблем.
И аз имам случка с куриер в България. Една вметка само - от десет години живея извън БГ и по навик си написах името на латиница. Човекът погледна и каза: "Ей, големи американци станахте" 
. И друга - отивам да си подновя личните документи, попълвам бланката, знам че трябва да пиша на български, но не съм писала на ръка името си от дълго време и пиша една буква на латиница, една на кирилица . Помолих за втора бланка, пак мазало и вече с третата успях, но преди всяка буква обмислях по 20 секунди коя буква трябва да напиша, а и трите ми имена са с много, много букви...
. И друга - отивам да си подновя личните документи, попълвам бланката, знам че трябва да пиша на български, но не съм писала на ръка името си от дълго време и пиша една буква на латиница, една на кирилица . Помолих за втора бланка, пак мазало и вече с третата успях, но преди всяка буква обмислях по 20 секунди коя буква трябва да напиша, а и трите ми имена са с много, много букви... 
Съвсем отскоро записах втора специалност към българската си филология - украинска. И сега в главата ми цари огромно мазило. В украинския имат латинско и (i), но мозъка ми по никакъв начин не го регистрира като буква в украинския, а просто латинско и, съответно след него минавам на латиница и редовно не можеш да разбереш аджаба какво точно съм искала да напиша. Развих и сходен проблем още по странен, когато пиша на латиница, понякога след i продължавам на кирилица защото си казвам на ум, внимавай какво пишеш, продължи на кирилица и става истински тюрлю гювеч накрая.
И аз имам случка с куриер в България. Една вметка само - от десет години живея извън БГ и по навик си написах името на латиница. Човекът погледна и каза: "Ей, големи американци станахте" . И друга - отивам да си подновя личните документи, попълвам бланката, знам че трябва да пиша на български, но не съм писала на ръка името си от дълго време и пиша една буква на латиница, една на кирилица , помолих за втора бланка, пак мазало и вече с третата успях, но преди всяка буква обмислях по 20 секунди коя буква трябва да напиша, а и трите ми имена с много, много букви...
. И друга - отивам да си подновя личните документи, попълвам бланката, знам че трябва да пиша на български, но не съм писала на ръка името си от дълго време и пиша една буква на латиница, една на кирилица , помолих за втора бланка, пак мазало и вече с третата успях, но преди всяка буква обмислях по 20 секунди коя буква трябва да напиша, а и трите ми имена с много, много букви...
И с домашния си телефонен номер съм така. Тук при уреждане на въпрос по телефона, например, ако се обадя в банката или в компанията за електричество или в данъчното или където и да е всъщност, за да се уверят, че аз съм човекът, за когото се представям, задават лични въпроси, един от които често е телефонния ти номер. Вкъщи аз се разправям с тия неща и в резултат на много разговори, съм се научила да казвам домашния си телефон като скороговорка, без да си представям цифрите, защото не го ползваме изобщо, ползваме само мобилните си телефони. На два пъти се наложи да го кажа в България на приятели, запецнах - та трябваше да си казвам скороговорката на английски наум и бавничко да казвам цифрите на групи на български, за да не се изложа, че не го знам. Странно, но с мобилния ми телефонен номер не е така, нямам идея защо е различно. 
Аз преди няколко дни ходих до една държавна институция. Трябваше да си кажа ЕГН-то за да ми извадят справка. Казах някаква смесица между моето и на мъжа ми, а уж ги знам и не ги бъркам. Жената видя, че нищо не се получи затова ме пита кога съм родена та от там да ми сглоби поне началото на ЕГН-то. А аз седя и мисля, мисля и не мога да си спомня. Помислиха ме да малоумна.