Номинации за най-голяма муня

Не разбрах последната случка. Кой е решил, че ще се закръглят цените - търговците ли? После, защо продавачката е обявила 20 евро при цена 19.90 и кое изобщо е смешното, че и колежката й избухнала в смях, а после и тя самата? Мунско се чувствам да задавам такива въпроси, но не можах изобщо да схвана

Закръгляват от 99 на 100 цента.
В болниците има  ПОС. В Пирогов например. И в данъчното има. Платих си с кредитна карта и ми върнаха 0,1%😎

Правителството, с прието съответно законодателство; не задължително, ако търговецът иска; има изисквания и да се обяви на видно място:

за разлика до 5 цента се закръгля нагоре/или надолу;  9.91-> 9.90; 9.92 -> 9.90; 9.93 -> 9.95;9.94 ->9.95; 9.95 -> остава 9.95;9.96 -> 9.95: 9.97 -> 9.95; 9:98 -> 10.00; 9.99 -> 10.00 

не можеш 99 евро да закръглиш на 100 или 19.90 на 20

Продавачката разбираемо се е ошашавила и е започнала да закръгля всичко наред.


Ето една таблица от страницата на Правителството:

http://economie.fgov.be/nl/ondernemingen/Marktreglementering/Han … gerond/#pictogram

Касите на тези магазини, които прилагат това правило са настроени да 'закръглят' накрая общата/крайна сметка; сега го прочетох, това последното.

О, разбрах, благодаря за обяснението Въобще не съм отчела, че закръглянето става при разлика от 5 цента.

В Общината има каса за плащане на сметки и дори там НЕ може да се плаща с карта.Само кеш.

Не искат да връщат ресто, мискините.

Sigme, това за мен ли беше ?

А в болници съм плащала с карта. Или имахте предвид изнудения рекет от  сестри и доктори?

И това не е вярно, плаща се с карта.

Аз, като клиент, съм в правото си да преценя искам или не искам да оставя бакшиш, а не някой да си го прихваща преди да ми е дал възможност да преценя.

Иначе, днес явно трябва да празнувам, щом цял форум ме мисли за свидлива. Аз може и да мога много работи в живота, ама да пестя хич ме няма.

Липсата на ПОС терминал и физиономиите при плащане на малки сметки с карта се дължат на това,че плащанията идват със закъснение, а и защото банките взимат такса на търговците.......Не е  заради бакшишите, бъдете сигурни. Но е факт,че тук все още има доста места на които не можеш да платиш с ПОС/ както и доста места без банкомат наоколо- точно вчера ми се наложи да обикалям като луда, да търся откъде да си изтегля пари в почивния ден- че в целия квартал нямаше работещ банкомат, а ми трябваха пари кеш/.
И за да не е  спам- пътувам миналата седмица служебно към Варна. Естествено бързам.....обаче виждам,че  горивото ми намалява и спирам да заредя на магистралата.  Спирам до колонката, давам инструкции на младежа, заключвам колата- щото вътре са ми чантата с лаптопа, разни ценни багажи......отивам до вътре, плащам, взимам си кафе и кроасан, връщам се, отключвам, сядам и о, чудо- няма ми ги ключовете. Почвам да търся- няма ги. Отзад, се наредиха две коли.....аз няма как да тръгна. Почвам да търся- ми няма ги. Обаче логиката ми работи- щом съм вътре- значи са били в мен, като съм стигнала до колата. Почвам да ровя- джобове- няма ги, в чантата- няма ги, под седалката- няма ги....Отзад ми свиркат. Аз, продължавам да търся, обаче просто ги няма. Препотих се. Седя и мисля къде по дяволите ги затрих/и трескаво отварям и  затварям чанти, долапчета и  ровя по джобове/включая и такива, дето изобщо не съм пипала от сутринта/. Накрая пристигна младежа, дето ме зареди да ме пита дали имам проблем.......и добре,че станах за да му обясня драмата си, за да установя, че съм седяла върху тях през цялото време. И, само да уточня- връзката е внушителна, с голям ключодържател....,а аз съм недобре тапицирана/ т.е. няма как да не ми убиват/. Обаче така и не съм ги усетила. А и не помня, кога съм ги метнала там......И, понеже то моето е ежедневие/ муньовщината, де/, стигам във Варна- работата ми е по центъра, обаче по обед, отдавна няма местя да се паркира. След половин час обикаляне, намирам едно местенце. Не знам къде съм, обаче съм някъде около центъра. Паркирам, слизам, питам една госпожа как да стигна до където ми е работата. Жената ми обясни. Показа ми и откъде да мина, ама да бях я питала и къде съм в оммента,че да не се налага вечерта да си търся колата ......и докато я търся, за малко да не получа инфаркт, понеже и номера не си знам на служебната и само по цвят и модел се опитвах да я разпозная и първо успях да намеря една леко поударена отзад......Добре,че не успях да я отключа, за да разбера,че трябва да продължавам да търся......

Шарки, не мила. Имаме си вече шега с Лъки.

Наскоро ми се наложи да отседна в австрийски хотел, точно на границата с Чехия. Плащанията в бара, ресторанта, спа центъра и дори казиното ставаха накрая чрез отчетна сметка, според номера на стаята. Харчовете  се записват на сметка, удостоверяваш чрез подпис върху касова бележка, плащането става при напускане - обща фактура.
Направено е, защото австрийците са скръндзи и им е писнало от побутване на бакшиши при евентуално няколко дневен престой в хотела. Мога да ви кажа, че системата работеше много добре, персонала беше невероятно любезен, бакшиши се даваха от хора, които са доволни и които искат да си го позволят.
Мисълта ми е, че ако си очарован от качеството и отношението, ще се бръкнеш и с кеф ще дадеш бакшиш. Плащането в кеш на дребни суми при извършена услуга те кара да се чувстваш длъжен има-няма да дадеш, даже да не си доволен.

Отпреди минути: бачкам си на компа, на кратки интервали надничам из форума и току прещраквам каналите на телевизора, да хвана по-сгоден звуков фон. В един момент попадам на физиономията на Кърт Ръсел и отгоре заглавие на филма "Мръсно синьо". Обаче от десетина метра го прочитам като "Мръсна свиньо" и толкова се шокирам, че възмутено (ама с много чувство) го извиквам на глас, е, по-точно го изхриптявам дрезгаво, щото нямам много глас понастоящем.
Половинката, който точно в този момент отваря входната врата, прибирайки се от предварително договорен "градски отпуск", решава, че репликата е насочена към него, стряска се, изтървава ключовете и възкликва патетично: "С какво заслужих тоз любовен зов?!". Ииии ... муня се разхилва истерично, ама така се разхилвам, че го обръщам на спазматична хрипкава кашлица, направо се давя, не ми стига въздух, очите ми се оцъклят и усещам, че аха-аха ще изхвръкнат, когато получавам мощен удар между лопатките и скъпият ми благоверен нарежда рязко: "Казвай, пила ли си нещо?".
Пила съм, има си хас, къде 3-4 литра бронхо чай...

Ооох, gargamela, благодаря! С глас съм се смяла с твоята история.

gargamela, чак си го представих цветно, с глас се смея и през смях го чета на мъжа ми. Сега и двамата се търкаляме по дивана и се смеем  

И те в сивата икономика, значи!