Номинации за най-голяма муня

А аз пък познавах жена, която преди около 20г тръгвайки си от контролен преглед при гинеколога, следящ бременността й, се блъска във витринното стъкло на поликлиниката и за нещастие то прерязва сънната й артерия. Не успяха да спасят нито майката, нито бебето.  
Съжалявам, че така се намесвам, но такива врати и витрини наистина трябва да са обезопасени с рефлексни ленти, не е смешно.
Може би специалист ще го обясни добре, но когато сме устремени напред просто игнорираме със зрението си дребните препядствия пред нас.

Аууу, лека им пръст на жената и бебчето Наистина много тъжна история, мен винаги са ми били смешни тези случай може би защото не се е стигало до такова положение и Слава Богу, дано никога не се наложи да стана свидетел на такова нещо . На никого не пожелавам подобно нещо...Ужас!

да не се случва на никого!
има доста комични ситуации, които ако им направим разбор биха могли да доведат до трагичен край
винаги обаче е по-добре да гледаме весело на нещата, пък каквото ни е писано 

Моят син също мина през стъклена врата, добре е, като изключим един белег на ръката (за късмет, не лицето!), но аз си знам какво изживяхме и как притисках вени докато стигнем до болницата.

В болницата видяха, че раната е повърхностна и взеха повече да се грижат за нас с таткото, да ни карат да легнем, да ни светят с лампички в очите и да ни носят вода. Представям си как сме изглеждали като призраци.

Та и аз настръхвам като чета такива случки.

Возя се в рейса, говоря си с тази до мен и гледам през стъклото. Маршрута си ми е всекидневен.  Рейса спира на светофара и изведнъж виждам светофар за трамвай, от тия със светещите точки. Зачудих се тука пък къде минава трамвай. Оглеждам се и очаквам да видя трамвай през стъклото, то няма. Тръгвам да обяснявам на спътничката ми за светофара и трамвая и докато говорех се усетих, че минава трамвай от там ама аз нали не го ползвам ...

Аз пък снощи, гледам станало 01 часа, бързам да слагам телефона да се зарежда, че трябва да лягам. Добре ама, то толкова вече ми се спи, че ръгам кабела и натискам по екрана каквото ми падне...сложих го, зарежда се и гледам набрала съм във вайбър един номер. Звъня посред нощ на хората. Веднага затворих, изключих интернета.  много тъпо, защото номера не е на близък, да кажем както и да е, а на бизнес контакт, да го наречем. Сутринта, гледам жената писала...срам, едвам събрах мозъчни клетки да напиша извинение.

Пак добре, че не е бил мъж и да ти пише жена му.
Ей-така стават разводите... 

Аз пък всяка вечер заспивам с пръст опрян в телефона , някой ден ще направя някоя мунска работа я във фейса, я във друг сайт.... 

Аз пък сутрин разглеждам Фейсбук полузаспала, вчера се събудих в някакъв чужд профил, тъкмо около бутона добави приятел. По смешно е като реша да включа лаптопа сутринта, понеже нямам бюро, издърпвам едно от чекмеджетата на шкафа, който е пред леглото ми, и го слагам на него, и така изглежда все едно виси във въздуха, ама е идеално за 20 минути сутрин, идеята е да се събудя с лаптопа. Ползвам безжична мишка която тя стои на него, точно до тъчпада. Обикновено няма проблем със събуждането, но тези дни съм болна и не спя добре, и сутрините са кошмар. Разглеждам си полузаспала, заспивам с ръка на мишката, съответно я изтървам на земята, будя се, вдигам мишката, продължавам с разглеждането... Заспивам, изтървам мишката... И така десетина пъти докато се откажа да се събуждам с лаптопа.

               Я да спрете да се перчите! Можете ли да се похвалите с подобен фешън дизайн баш за рождения си ден, а?

Боже 

Аз имам една аркада (с фонтан от кръв и лепене при доктор после) отпреди 5 години от стъклената врата на моята си стая в офиса. Днес, четейки ви, се сетих, че имам и минаване през стъклена врата в 5 клас - на входа ни в блока - така че съм очевидно и аз рецидивистка.

Пушаческа кашлица не съм имала а пуша повече от 10г. вярно не много ама пак. Имам моменти когато съм стигала до кутия дневно ако съм страшно ядосана или изнервена за нещо наистина сериозно.

И аз имах един такъв месечен и повече грим като малка обаче. Замеряхме се с дечурлигата на вън с кестени и по едно време един ме халоса точно в окото а не беше и никак малък де, та си ходих синя бая време 

Вчера трите малки мунички (моите двете и племенничката) цял ден тичат из апартамента, беснеят, криене, рисуване с водни боички и куп други чудесии. Използваха боичките и да се лакират разбира се В един момент както си говорим с етърва ми се чува следното:

- Лельооо, вратата ще падне!
- Аз:  ,отивам и какво да видя, вратата наистина откачена от горната панта, е как и то само отгоре я откачили  ?! 
Тръгнах да я закачам тя ми се видя бая тежка (масивна) и реших че е по добре да я откача тотално и да я подпра на стената иначе току виж паднала и захлупила някой. До тук добре, не успях да разбера как го сътвориха това ама хайде...
Понеже сто пъти се скарахме да не пипат вратите след тази случка ги наказах и трите зад вратата (понеже тя е само една в хола то две от три бяха с лице към стената и секцията), е няма такава картинка просто особено като им казах че ще седят така докато не си дойдат баща им и чичо им  Резултатът беше: Малката клекна на земята в един момент и  заспа подпряна на стената, преместих я в леглото разбира се.Средната пък се просна на земята и директно се отряза  съответно и тя отиде в леглото, а голямата си постоя още малко така Божеее, да знаех че като ги накажа ще заспят на обяд да съм го направила от отдавна 

Днес е мунски ден за цялото ни семейство  
Първа съм аз - сутринта вървя пеша от ЦУМ до Красно село, дала съм си 45 мин и знам, че за това време стигам. Обаче ходя си, слушам си латино музика и ми става топло, облечена съм с дънкова рокля с къс ръкав. Свалям якенцето и един мъж ме загледа   Викам брях, ква съм красива вече, нали ходя на ден по 5 мили пеша   Заглежда ме обаче и една жена след 20 метра. Хммм, усъмних се вече. А то - презрамката на сутиена ми се откачила отзад и при ходенето се подала през късият ръкав. Сутиена ми цвят корал, роклята тъмно синя. Контраст има, не е да няма   Прибрах си презрамката в пазвата и си вирнах главата  
Във ФФ - мъжа ми взима картофи, аз се редя за сирене и след малко чувам - "Не бе тати, човека не ги иска картофите". А ММ да вземе да товари покупките в чужда количка на един господин. Разтовари и натовари в правилната.
Отиваме обратно на плодовете и зеленчуците, че забравих авокадо. Една жена с внуче до мен го пита "Искаш ли, бабиното, банани?" Моя син й казва "Ми не, те са гадни сега"  

Пуснах пералня, но съм забравила да сложа препарат. Сега вместо да си лягам, ще чакам да свърши пералнята и ще простирам по малките часове.