Номинации за най-голяма муня

За съжаление, мен нямаше, кой да ме подсети....
Тръгвам за сватба на моя приятелка от Бургас за София. Понеже половинката е доста разсеян, аз събирам багажа, неговия моя - първо второ, трето.....Стигаме в София сваляме всичко....? часа преди сватбата започвам да търся моята чанта с внимателно подбран месец преди това тоалет и обувки и я няма..В стремежа да надзиравам товаренето на куфарите на милото, съм заравила моя....Наистина е солено купуване на тоалет и то в неделя....

Ани,преди години мой колега си поръчваше така"Една голяма водка с малка кола".Човекът не наблягаше на  кока колата

Ще номинирам една приятелка-Мима ще я нарека.Та взела Мима скоро шофьорска книжка и се дуе;
 -Леле душе,да знайш откакто карам из Варна толкова много познати срещам по пътя.Все ми бибиткат и свиркат,ама нали съм късогледа- не успявам да видя кой е точно.
 Ми как няма да ти бибиткат и свиркат,като ни знак "Стоп" признаваш,ни предимство?! И си мисли милата,че познати среща.

 
Така не съм се смяла отдавна.....

Като четох предходния пост се сетих за една случка т.е. за първата ми среща с КАТаджии като шофьор.Та карам аз курсове,всъщност си купих кола и реших че вече е крайно време да изкарам книжка.Записвам се и вече съм към края на курса.Една вечер отиваме на гости на приятели и моинкия с едни мастики как се омота(и не само той) и решаваме че аз съм на една малка водка че да карам до вкъщи еми това е положението и се примирявам.Моинкия така се начерпи че на краката си не може да стои.Качваме се в колата,като половин час се изпращахме с домакините с реплики от типа-Ти мене уважаваш ли ме ............ и потеглям към нас.На едно кръстовище усещам че някой кара плътно след мен.Леле ушашавих се,аз карам курса ама нямам книжка.Поглеждам на огледалото и решавам че това е тъп "бакшиш" решил да ми диша в врата и си карам спокойно.Стигаме до къщи и спирам да отворя гаража.И в този момент виждам че не било такси а патрулка Идва едно младичко момче и ми иска документите,аз любезна подавам личната си карта и той ми иска настоятелно шоф.книжка.Аз с най голямата усмивка обяснявам че нямам.Тия почват да четат адрес и т.н. по лична карта и стигат до улицата.Единия вика на другия къде е това Косово поле(до колкото знам в Шумен няма такава улица) без да обърнат внимание че аз по ЛК съм от друг град Искат ми документите на колата обаче ние като излизахме моинкия си ги прибра в джоба защото бяхме в центъра а тогава се крадеше всичко което можеше.За по сигурно реши поне документите да прибере.Той на фаза и му викам дай документите той нечленоразделно ми отговаря че са ми в чантата а тя в багажника.Слизам аз от колата и полицаите подире ми към багажника.Само да допълня че тогава нямах 55кг и бях с една мноооооооого къса пола,лятото беше.Моя и той излиза амен на 4 крака от колата ама на краката не може да си стои   и идва и той.Полицая започва да ми чете морал и да ми обяснява че съм в сериозно нарушение.Документите така или иначе след голямо ровене излязоха от джоба на моя и полицая започва да чете.ООООООоо ама ти нямаш книжка ама имаш кола   викам да,ами защо си позволявате да карате без книжка.Аз се обръщам към моинкия и викам на полицая вие бихте ли се оставили в ръцете на шофьор в такова състояние Следващия път си вземете такси!!!Накрая любезно ме попитаха дали ще мога да го прибера до вкъщи  

Прясна случка от тази вечер. От доста време се уговаряме с приятели да се видим, но все се разминаваме, все не можем да се нацелим всички да сме здрави... Най-сетне успяхме да съгласуваме програмите си (включително и децата да са здрави  ) и тази вечер ни идват на гости. Те бяха предложили да вземат десерт, но аз имах идея за нещо интересно и ги разубедихме.  Мъжът ми цял ден чистил, подреждал, готвил... Единствената ми задача като се върна от работа е да приготвя пустия несложен, но уж ефектен десерт (печени ябълки със сетанов сос, стафиди и разни още). Звъня на сестра ми да даде акъл как точно се правят, обяснява ми тя - всичко е шест! Звучи доста лесно и решавам, че мога да ги метна по някое време за да са топли като им дойде реда. Но унесена в сладки приказки... се сетих, че трябваше да приготвям десерт чак, когато приятелите ни си тръгваха. Е, такава съм домакиня - едно имах да свърша и него забравих

Сетих се за една случка от студентските си години.Бяхме 5 момичета големи приятелки.Та едното от момичетата е най голямата и безотговорна шматка която някога съм познавала.Загаджи се тя с един чичко(25години по дърт от нея) ама голяма лИбоФфффффффф.След около 2-3 месеца тя забременя,обаче нали се сещате че той си има семейство и деца.Та мисли струва,той пас.Дали да задържи детето и сама да се грижи за него си е нейно решение.В един момент тя решава че ще направи аборт(за което се радвахме всички много).Тогава нямаше частни клиники и аборти се правиха само в болницата.Тоя т.н. неин приятел извади 25лв за аборт с местна упойка,после излезе с номера че не знаел че може и с пълна.Много добре си знаеше той ама струваше тогава 60 или 80лв.Та прибрахме си я ние прилично с такси от болницата и мистър идва да я види след няколко дни.Носи иначе шоколади,сокчета гевизилъци сякви.Стоя точно 15минути и и казва като се оправиш ми се обади Демек като можеш да правиш секс съм на линия.Случката е нормална и развоя е логично да се сетите какъв но не.Тя продължи да се среща с този човек още 4 години От което имаше и още нейни страхотни изяви като Муня.Един път майка и и праща пари да си плати семестъра,тогава струваше 250лв което си беше сума.Ама Муня не си плаща семестъра а купува подарък на любимия,като и остават 100лв.И ако не си плати семестъра до края на месеца трябва да прекъсне.Да ама Муня хвърчи от щастие че е направила подарък на скъпия без да се замисли нейните родители колко са се лишавали за тези пари(по тези години една заплата беше 100-120 лв).В един момент канчето и стопля че няма с какво да си плати семестъра и започва да кърши пръсти.Добре че и разрешиха на разсрочено плащане,че че еле стана номера   .Тя почти през седмица му купуваше бели потници и много обичаше да го пере,ама нали се сещате че в квартирите си нямаме перални та на ръка.Ама с такава радост го правеше че направо са ти се стопи сърцето от кеф колко е наивна.А оня го раздаваше заможен,скъпи ресторанти,далечни разходки абе пич от всякъде Сега като пиша за колко неща се сетих ама друг път пък......

Като бях малка ходех лятната ваканция с майка ми в работата й, че нямаше кой да ме гледа. Бях забелязала, че в техния асансьор хората много си се извиняват. Возим си се ние вътре, и току някой се извини. Все се чудех, абе какво правят тия хора, пърдят ли вътре (с извинение) че все се извиняват? Докато един ден не разбрах, че под балатума в средата на пода на асансьора има голяма бубуна - мехур въздух под балатума - която хората настъпват, и си мислят че нечий крак са настъпили...

Една изцепка на сестра ми. Тя беше на към 3-4 годинки, баш в тая опасната възраст. Возим си се ние в трамвая с майка ми, която решава че в тоя трамвай много не минават контрольори, и няма да дупчи билет. Разбира се, точно тогава се качва контролата, майка ми се прави на разсеяна и се надява да я подмине... Тогава сестра ми се оглежда наоколо, как хората подават билетчетата си на контрольора, и зейва на висок глас: "мамооо, защо другите хора дупчат билетчета, а само ние - не?"  

И една моя. Веднъж си вървя аз зад блока, и гледам една огромна немска овчарка ме гледа втренчено (обожавам ги, но си умирам от страх от тях!). Правя се аз че не забелязвам, и продължавам, но кучето тръгва след мен. Аз ускорявам, и то ускорява. По едно време тръгва да бяга, и аз - о, ужас! Бягам и аз. Бягам с всичка сила, пусто куче точно зад мен. Ще ми се пръсне сърцето вече, нагазвам в някаква трева, спъвам се и праааас, по нос на земята. Вече се предадох и си представях как умирам в челюстите на песа, когато той моля ви се прелетя над мен и продължи да бяга! Вдигнах поглед, и що да видя - стопанина му размахва някаква топка в далечината... То кучето към него бягало, ама аз откъде да знам!

Aко ще говорим за детски изцепки...били сме някъде с майка ми и се прибираме с влака. Тя от хотела взела няколко парченца тоалетна хартия за изпът, че били свършили носните кърпички и нямало време да купи нови. Още с влизането в купето моя милост крещи колкото и глас държи “ Пък мама открадна тоалетна хартия от хотела“. Какво ли са си помислили хората, колко ли изпаднали са тия, чак тоалетна хартия да крадат 

За още една история се сещам, но мисля няма да мога да я пресъздам така образно  На Пампорово сме с майка ми. Тя седи отгоре на пистата, докато аз се пускам с шейна..така около 20 пъти. Последния път преди да си тръгнем я убеждавам да се пусне с мен. Сядаме ние, майка ми държи в едната ръка чанта и фотоапарат...Към средата на пистата шейната почва да набира скорост, майка ми, която за разлика от мен, не очаква, че ще се движим толкова бързо, надава боен вик “ Ааааааааа, помоооощ, ще се убием, ще се блъснем в дървотооо. Фотоапарата хвърчи в едната посока, чантата в другата, шапката на майка ми в трета, майка ми забива крака в снега, опитвайки се да спре шейната..накрая я спря, но тя така или иначе щеше да си спре на около 20 метра от въпросното дърво 

Сега да ви разкажа втората си най-срамна случка, свързана с облекчаване на физиологични нужди на обществени места  ( първата ще ви я спестя, че ще ме пратите директно в посока 4ти километър ако я разкажа ). Значи да съм била на 6- 7 годинки. На плажа сме пак с майка ми, на мен ми се прихожда по голяма нужда, но знам, че ако кажа на майка ми ще трябва да си ходим, понеже няма тоалетна на плажа. Решавам да се стискам, майка ми по някое време влиза при мен във водата и на мен за жалост точно в този момент ми става ясно, че няма да го бъде стискането. Както си говорим плацикайки се във водата, аз си свършвам работа, като си мисля, че “нещото“ ще потъне и ще остана незабелязана.... да ама не, с ужас виждам как “ нещото“ изплува на сантиметри от майка ми, тя съзирайки го естествено ми крещи да се махна от там, аз се гмуркам като делфинче и плувам към брега. Майка ми, милата, беше толкова погнусена, че после сума ти време категорично отказваше да стъпи на плажа ..естествено историята беше разказана на всичките и познати, придружена със съвет да внимават за плуващи гнусотии... След десетина години и признах, че всъщност съм била аз 

Братовчед ми като беше малък го свърши това в кофичката си за пясък и тръгна да обикаля плажа с викове "Ако, моля, топло ако, моля"...

Аз днес свърших най редовната мунска постъпка като забравих че готвя нещо и вместо десет минути варих един ориз повече от час, а накрая щях да се задуша докато отворя заяждащия прозорец в кухнята. Даже се притесних някой да не извика пожарната заради моите облаци дим, ама слава Богу явно никой не е забелязал. Аз обаче сега кашлям като ненормална и главата ме боли, а тогава направо си се задушавах в тая кухня...

Това е доста стар цитат, ама аз нали я захванах сега темата от началото, и съм още на 2005та  Но реших да отговоря все пак. В някои страни просто нивото е различно. Аз така си изкарах акъла когато за пръв път дойдох в САЩ и при първото ми ползване на тоалетна, на сядане не обърнах внимание но като пуснах водата, и видях как след като изчезна надолу почна да се връща, и по-нагоре, и по-нагоре... и не спира да се пълни... помислих си, че съм я задръстила и едвам не завиках за помощ! Тя се напълни чак до средата и спря. Гузна, се изметох набързо (тоалетната беше обща на етажа в общежитие) и се покрих. На другия ден влизам в друга тоалетна - и там пълна чинията с вода. Влязох от любопитство във втора, трета, четвърта, докато не се убедих че просто такива са тоалетните, а не съм ги аз запушила с мойте ...  Вече горе-долу им свикнах, но не съм им фен. Като ти е на няколко сантиметра от задника водата, и то като цопне и те оплисква  Пък мъжо ми се оплаква че като седне по голяма нужда и ако не си вдигне частите, му се топят във водата 

Мърморанке, аз в последните седмици на два пъти се опитвам да изгоря кухненската кърпа на котлона. Знам, че не е редно да се оставя върху плота на печката  , ама за по-бързо съхнене... И после включвам котлон, ама не този който ми трябва. И се чудя защо не завира водата, а нещо пуши и мирише гадно... Сега имаме две кухненски кърпи с черен кръг по средата  
А, да, също така на няколко пъти се опитвам да преваря вода в касеролата, която забравям... Водата извира, а касеролата се нагрява сигурно до 1000 градуса и съска застрашително.

Ох, пак сътворих муньовщина  Ще си правя днес картофено пюре (от онези на прах), но нямах прясно мляко и реших да ползвам вода. Пускам водата през кафе машината да се стопли, че не ми се вадеше електрическата кана, и поставям купичката с пюрето на мястото за кафените чаши. Като се изтече водата отивам да разбъркам пюрето и с ужас установявам, че е с кафяв цвят Ами така е като съм забравила капсулката със сутрешното кафе в машината, се сдобих с картофено пюре с вкус на лате макиато 

Голяма иноваторка си
И как беше на вкус

Ами наръгах му половин кило подправки и в крайна сметка биваше на вкус Хубавото е, че в капсулата за лате макиато имаше сухо мляко, така че поне до някъде се компенсира липсата на прясно такова в пюрето