Използваме "бисквитки" (cookies), за да персонализираме съдържанието и да анализираме трафика си. Повече подробности можете да прочететеТУК

Номинации за най-голяма муня

  • 3 477 573
  • 18 481
  •   1
Отговори
# 1 635
  • Мнения: 4 083
Да ви разкажа и аз една история, която много си обичам.

Значи, имах една приятелка, която все възприемаше нещата много буквално. Освен това в един определен период се беше запалила по екстремни спортове.

И така, първи курс английска филология в СУ, втори семестър. В групата са пристигнали две нови момичета от Шуменския университет, вероятно прехвърлени с връзки.

Другите коментират случая и споменават пред приятелката ми:
- Тия са "парашутистки".

Ужасно въодушевена, тя изтичва при тях и на висок глас пред цялата група ги пита:
- Ама вие вярно ли скачате с парашут?

Разбира се, момичетата пребледняват и почервеняват няколко пъти, а останалите се превиват от смях за тяхна сметка...

# 1 636
  • Мнения: 451
Мале момичета, от кога не съм се смяла така. Laughing
Случката се развива преди няколко години, бяхме шест неразделни приятелки и си имахме нещо като традиция,когато някоя имаше рожден ден, се събирахме само шестте, за да можем на спокоиствие да издивяваме и към 12-1 отивахме на дискотека. Та този път рожденичката съм аз, купона е на макс, изпиваме около 4 бутилки водка и решаваме да отиваме на дискотека. Излизаме от входа и вървим, наоколо тихо, все пак е 12,30 и изведнъж вика на баща ми разцепва тишината: Евоооооооооооо!!!
Всички дружно - Даааааааааааа!
Баща ми пак: Луди ли сте бееееееее, забравих те Цеца в тоалетната!
Да поясня, че сме луди, луди сме, но и бая се бяхме нафиркали и в суматохата по изнасянето, да не видят нашите на какво дередже сме, хич не сме се усетили, че сме с една по-малко.

Joy Горката Цеца...

# 1 637
  • Italia
  • Мнения: 935
Да се отчета и аз:

Вчера имах имен ден и ако не друго, поне очаквам да ми честитят по телефона - семейството ми, приятели... Цял ден обаче телефона не звънна. Няма съобщения, няма повиквания. В скайпа - ми пишат, във фейсбуук-а - също. Ама по телефона - никой  Naughty . Почнах аз леко да се ядосвам, викам си поне майка ми няма да ме е забравила - баща ѝ и той именник. Нула. Обаче и аз упорита - сега ако звънна ще е изпросено. Тази сутрин вече ми поотмина сърденето и горделивостта и звъннах на майка ми. Жената умряла от притеснения, цял ден звъняла ( в последствие разбрах, че и други са ми звъняли) и телефона ми вечно извън обхват. Къде е муньовщината ли? Аз лично си смених настройките на телефона за търсене на мрежа и съм била извън обхват точно по моя вина. Ама си се сърдех цял ден де  hahaha

# 1 638
  • Мнения: 375
Аз сьм много отнесена и постоянно попадам в глупави ситуации.Измислила сьм си имейла така,че лесно да го помня.Името на детето и 4 цифри от егенето.Постоянно се регистрирам в някой сайт и често го пиша .Така ми се е набило в главата ,че едва ли ще го забравя.Един ден, преди два месеца ни се налага да отидеме в Пирогов с детето.На регистратурата му давам имената .Жената ми иска егн и аз почвам.0251com. и се усещам как потьвам в земята от срам ,а жената ме гледа ядосано.Поне да се беше засмяла,защото ми стана много гадно ,че така се изложих.

# 1 639
  • София
  • Мнения: 1 738
shefcheto , тъкмо снощи в къщи беше една комшийка и си говорим трите с майка ми. Майка ми и разказва следното:
Родила е брат ми на 20-я си рожден ден. Тя е на 27.02.43, а той на 27.02.63-та. Вече 40 годишна отива на лекар и я питат кога е родена. Съвсем сериозно тя казав на 27 февруари 1963 година. Сестрата и доктора  Shocked Пак питат, тя недоумяваща повтаря същата дата. Накрая се усетила и за да не я обвинят че се прави на много млада  Joy показала паспорта си, където бил записан  Joy
Едно време записваха децата в зелените паспорти. Уточнявам го за по- младите  Laughing

# 1 640
  • Мнения: 1 184
Сетих се и аз за една моя муньовска постъпка. Значи ще посрещаме Нова Година у един приятел. Една от задачите ми е да напазарувам плодове. Идеално. Пазарувам си плодове от пазара - Кирков, а там лудница. Хора, блъсканица... Прибирам се в къщи и докато съм си прибирала ключа в джоба на якето и ми паднала личната карта и транспортната карта (важаща 3 месеца) в антрето в обувката на баба ми. След това обаче трябва да изляза, че имах да ходя на едно шоу. И гледам  Shocked  - няма ми калъфа с документите. Помислих си че в тълпата някой ми е бръкнал в джоба (който е с цип и се намира при гърдите ми) и ги е откраднал по погрешка вместо прокмонето ми. Ходих си без тях разбира се, но за да е гадостта пълна, точно тогава на баба ми и се бяха така надули краката, че неизлиза от къщи около месец. Непрестанно сънувах кошмари около празниците, как трябва да си вадя нова лична карта със стабилна глоба и как нямам право на доблираща карта в градския транспорт. Добре, че баба ми се пооправи, та не се наложи да ходя да вадя документа.

# 1 641
  • София/Горна Оряховица
  • Мнения: 259
Като каза Нова Година и пазаруване ,та и аз да се изтипосам.
Ще посрещаме 2008ма. 10 души, в едно село живее едно момиче, всички има къде да спят, изобщо организация и половина. Аз съм порядъчно малка 15-16 годишна и (уж) най-отговорната и на мен се пада тежката задача да отговарям за менюто. Хващам се, пазарувам, 2 момчета мъкнат торбите. Позиционирам се на 31ви декември в кухнята на въпросната къща и се започва великото следобедно готвене и разпределяне на задачи. Ти бели картофи, ти ги режи, ти режи краставици. И, естествено, муня swan решава, че ще прави кулинарни еквилибристики и ще пече наденица, наденица, ама на дървени въглища, и не на скара, ми на някаква си плоча. Въртят се телефони, компетентните лица, тоест родители, обясняват какво трябва да се направи. Тъй. Заставам аз над 3те кила наденица и почвам да пека. Врът оттука, врът от там, бе, нема опичане! Айде, вадя скарата. Наново. Вече си седя 45 минути в студа и си бдя над едни наденици. Порядъчно се стъмнява, за мене обаче никой се не сеща. Хеле, горе-долу с последните слънчеви лъчи и моите наденици взеха, че се опекоха. Грабвам аз тенджера, дилаф, себе си и се запътвам към къщата. Просягам се, натискам бравата, почти съм влязла - иии, шпиц! Заключили ме!
Звънец обаче нЕма.
Хвърлям бурени, това-онова, слиза някой да ми отвори.
Продължавам си аз кухненската одисея, вече се виждам как посрещам нова година със все черпак и вилица в ръка, вече е 6 и 30, пък аз баница нямам наредена!
Въх! Баница!
Ами аз кори, яйца и сирене купих ли  newsm78 . Впряга се домочадието, дето от 10 души, се нароило на 14 да търси кори и яйца. Ми, и в тоалетна гледахме - кори - нЕма!
Решавам аз - има двама души тука с книжка, града е наблизо, ще отида от дома, където празнуват родителите ми с още 3 семейства и ще си взема аз нужното, пък баклава майка ми няма да прави!
Стегнато, уредено, тръгваме, пристигаме - влитам, нагласям си яйцата, взимам сирене и кори и - айде, в колата, че тая баница мене чака!
Да ама ... усетихте ли какво стана? В бързината съм метнала торбата с все яйца със все сила на задната седалка и баница, баница, че цял омлет станала!
Как да е, ще чистя черупки.
Пристигаме, аз пак се хващам, подреждам продукти, яйцата очистени, аз нещастна, че ще посрещна нова година несресана и неизкъпана, вадя тава примирено и - откат! Олио! Олио тук, олио там, свършилоооо. Ах, да ти се невиди и баницата!
Две момичета обаче - не, сакън, как без баница! Айде, под ръка и до съседката баба Гинка, ще й се откъсне едно олио от сърцето!
Как кършили пръсти, как са изглеждали - не знам, ама ми мъкнат след 30 минути, през които аз съм се изкъпала дори ... цяла, наредена баница, със все дрянови клонки!!  hahaha Обаче - и купичка олио, да не да им се карам!?
Обаче в мен се надига тъжното чувство, че баба Гинка и дядо Николай ще си изкарат новата година без баница заради безотговорните деца и запретвам ръкави и редя баница, ама то сирене да изобилства, ама то вих ли я, на Пикасо изложба изглежда неспретната пред мойта баница! Че и късмети, ама ръчно написани, пък и с покривка загъната, тръгвам да я нося!
И се спънах ...

# 1 642
# 1 643
  • Мнения: 8 220
като каза нова година...миналата година,отиваме на вила,ама сме там от 30.12,насъбрахме се,дойде дори един комшия да празнува и се понапи с ракия и каза,че на другия ден ще ни донесе от неговата.а сме напазарували и стек шуменско.тръгвам аз да готвя картофи на фурна на другия ден,а винаги им слагам бира.сложих всичко,плу с  бира от една бутилка.малеее,като се размириса на ракия от тая фурна ooooh!оказа се,че комшията донесъл сутринта обещаната ракия,ама  в същата пластмасова бутилка от бира,и то от шуменско
.така и никой не яде картофите

# 1 644
  • Мнения: 183
Преди няколко години, имахме фирма за производство на колбаси. Коледа е, има най-много работа, но майка ми пуска повечето работници да празнуват и оставя само шепа дежурни (да си скъсаме з......те от работа). Тръгвам на разнос с единия бус, шоферчето Динко опасен чешит, само мадами му в главата. Спираме до един магазин, аз търча вътре да ми кажат какво да свалям от буса, а Дичето се подпрял на вратата на магазина и сваля шефката им. Аз решавам, да не го чакам да се наприказва, защото ще осъмнем, товаря касетката с продукти и наперено тръгвам към магазина. Естествено още на втората крачка, следва мощен плонж в снега, получи се точно като на анимационните филмчета, краката до равнището на главата и по гръб в снега, цялата зарита от кайма и салами. Шефката на магазина  Shocked Shocked Shocked  и вика на Дичето, бе момче отивай, че момичето се преби, а нашия се обръща, поглежда ме и с възможно най-спокойния тон казва: А споко, тя от сутринта няма пропуск, където сме спрели  Laughing


Празнуваме нова година, в прословутата Цеца, която забравихме в тоалетната, и в 12 часа, аз решавам да се навра в едната спалня и да се пробвам да се свържа с нашите да им честитя. Дръжката на врата на стаята обаче е счупена и има дръжка само от външна страна. Аз съм седнала на леглото и ожесточено набирам, при което вратата се отваря, подава се главата на една приятелка (вече зверски почерпена), вкарва репликата: аааа тука ли си? и прас вратата  Shocked Shocked Shocked Еми то не беше тропане, викане, свирене, но музиката в другата стая дъни, гърмят се едни пиратки, чудооо. Е към 12,30 успявам по чудо да звънна на домашката им, вдига мъжото й, при което аз най-културно заявявам: Драго, ако може някой да благоволи да ме измъкне от спалнята ви, защото едно, че измръзнах и второ все пак и аз да се повеселя. Еми отвориха ми, но след още 10 минути през които ги чувах как цвилят от смях и нямаха сили да дойдат до вратата. Mr. Green

# 1 645
  • Мнения: 5 140
Преди няколко години, имахме фирма за производство на колбаси. Коледа е, има най-много работа, но майка ми пуска повечето работници да празнуват и оставя само шепа дежурни (да си скъсаме з......те от работа). Тръгвам на разнос с единия бус, шоферчето Динко опасен чешит, само мадами му в главата. Спираме до един магазин, аз търча вътре да ми кажат какво да свалям от буса, а Дичето се подпрял на вратата на магазина и сваля шефката им. Аз решавам, да не го чакам да се наприказва, защото ще осъмнем, товаря касетката с продукти и наперено тръгвам към магазина. Естествено още на втората крачка, следва мощен плонж в снега, получи се точно като на анимационните филмчета, краката до равнището на главата и по гръб в снега, цялата зарита от кайма и салами. Шефката на магазина  Shocked Shocked Shocked  и вика на Дичето, бе момче отивай, че момичето се преби, а нашия се обръща, поглежда ме и с възможно най-спокойния тон казва: А споко, тя от сутринта няма пропуск, където сме спрели  Laughing


Празнуваме нова година, в прословутата Цеца, която забравихме в тоалетната, и в 12 часа, аз решавам да се навра в едната спалня и да се пробвам да се свържа с нашите да им честитя. Дръжката на врата на стаята обаче е счупена и има дръжка само от външна страна. Аз съм седнала на леглото и ожесточено набирам, при което вратата се отваря, подава се главата на една приятелка (вече зверски почерпена), вкарва репликата: аааа тука ли си? и прас вратата  Shocked Shocked Shocked Еми то не беше тропане, викане, свирене, но музиката в другата стая дъни, гърмят се едни пиратки, чудооо. Е към 12,30 успявам по чудо да звънна на домашката им, вдига мъжото й, при което аз най-културно заявявам: Драго, ако може някой да благоволи да ме измъкне от спалнята ви, защото едно, че измръзнах и второ все пак и аз да се повеселя. Еми отвориха ми, но след още 10 минути през които ги чувах как цвилят от смях и нямаха сили да дойдат до вратата. Mr. Green

типично в твоЙ стил  Joy Joy Joy Joy  Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes Heart Eyes

# 1 646
  • Мнения: 608
Празниците наближават и си личи-все спомени от посрещане на Коледа и Нова Година  hahaha
Цяла случка няма да разкажа, но ще споделя най-нелепото ми посрещане на нова година.
1. Хваща ме запек и един от компанията ме усеща , че съм вкисната и какво ли ми трябваше да споделя, та веднага ми домъкна бутилка зелев сок. Явно съм решила, че повече "лекарство" -по-бързо лечение и одрънках почти цялата.Ми..посрещнах 12 часа в 00, не че нямаше залпове  hahaha :hahaha
2. Посрещаме с мъжа ми новата година за първи път съвсем сами. Опнахме се на дивана, зяпаме скучната програма и решаваме да се поразвеселим.. Embarassed Добре, че чухме словото на Първанов да сложим гащите, че след няколко минути ни дойдоха съседите да се чукнем (това е дума за тост)  hahaha та не успяхме да се изложим  Embarassed

# 1 647
  • Мнения: 1 119
Днес се сетих за една моя муньовщина отпреди години. Малко дългичка, ама... Laughing
Живеех на квартира, а под мен съседите въобще не ги бях виждала. Знаех, че има някой по шума, обаче нито сме се засичали във входа, нито нищо. Една вечер колежката ми идва на гости, като носи и бяло вино (тогава се одрънквахме с вино). Направили сме вече салатата и решаваме да сипем виното по чашите. Да, обаче нямам тирбушон. Започвам да умувам какво да правя и колежката се сеща, че може да поискаме тирбушона от съседите. И понеже аз се запъвам като магаре на мост, че ще пробия една дупка в корка и готово, колежката като нахална се замъква долу. Връща се след минута с тирбушон. Хапваме, пийваме, стана късно и аз реших сутринта да върна тирбушона. Слизам в 8.30 часа преди работа на долния етаж и без да се замислям звъня на едната врата. Отваря ми една баба и ме гледа лошо. "Добро утро, да ви върна тирбушона!", а тя "Аз ще ти дам един тирбушон!" и ми трясна вратата в лицето. Shocked Много ми стана кофти и зацепих, че колежката го е взела сигурно от семейството от средния апартамент (не знам откъде тази логика). Звъннах плахо, отвори ми една жена и аз казах, че съм дошла да върна тирбушона. Тя ме погледна смутено, благодари ми, взе го и се прибра. Супер спокойна заминах на работа.
След две-три седмици правя събиране у нас (все колеги), пак има вино и пак няма тирбушон ooooh! Колежката като най-нахална пак слиза долу, връща се след малко много притеснена и ме пита "Абе, ти защо не върна тирбушона на хората като го взехме предния път?", а аз "Ама как, слизах специално на другата сутрин и го оставих на жената." Колежката ядосана "Ами слез тогава и обясни на господина, няма аз да се разправям." Слязох, звъннах на средния апартамент и там пак отваря жената, на която дадох предния път заветния тирбушон. Обяснявам как се е получило недоразумение и лично аз си спомням, че й давам тирбушона. Тя потвърди, аз си го взех и се качих на партито. Колежката изумена "Ама този така ми се пеняви и ме обвинява, а сега ти дава тирбушона" Crossing Arms А аз я поправям "Не този, а тази!" Naughty Тя ме гледа, гледа и изведнъж й светна крушката "От крайния десен апартамент ли, бе?".... За да не става излишно дълго, само ще кажа, че слязохме двете, извинихме се на господина, аз се червих двойно, ама пък от тогава станахме приятели, че и ме бъзикаше дали ще пия вино вечерта hahaha
П.П. И тирбушон си купих, а за рождения ден колежката ми подари и един луксозен bowuu

# 1 648
  • Мнения: 8 554
Заветната 2002 на Нова година се пада мъжът ми да е на смяна и аз да празнувам сама. За да не ми е самотно 2 приятелки решават да ме вземат на купон и аз цвърча от щастие щото много си падам по купонясването, а и няма да съм сама с речта на президента в 12 часа посред нощ. Бях толкова радостна, че мъжа ми се засегна и успяхме да се скараме яко.
В 9 решавам, че е още рано да се обличам и гримирам, че приятелките ще дойдат чак в 10 часа и полягвам да погледам телевизия. Това обаче се оказва ужасна грешка! Стоплих се и очите ми започнаха да се затварят. Томислих си "ще ги затворя само за миг" и ... отнесох.
Има две пояснения, които трябва да направя - едното е, че лявото ми тъпанче е спукано и ако легна на здравото ухо и го запуша няма никакъв шанс да чуя и топовен изстрел в спалнята, но това всъщност знаеха само майка ми и сестра ми.
А второто пояснение - мъжа ми професионално е доста наясно с кражбите и сложи врата достойна да поеме стоически изстрела на топа дето няма да ме събуди, както писах по-горе.
Та си помислих "ще затворя очи само за миг" и таман затворих очи, както ми се стори, когато някой леко ме раздруса. Отворих очи и гледам мъжа ми ме гледа тревожно "Добре ли си?" , а зад него  колегата му, ШЕФА МУ!!, двете приятелки, няколко съседа, бившето гадже на сестра ми, няколко приятеля на мъжа ми, братовчед му и още десетина  човека дето не познавам  !?! надигнах глава и ми се стори че чух войната в Бейрут - навън гърми и трещи от пиратки и фоерверки.
Оказа се, че приятелките дошли в 10 и аз не съм отворила, звънели и по телефона, но аз не отговарям. Като верни дружки не ми теглили майната и не заминали да празнуват, а са притеснили. "Дорис да изпусне купон - или е умряла или скоро ще умира!" отсякала едната и се втурнали да търсят мъжа ми. Те обаче негов телефон нямат и къде, къде отишли при бившето гадже на сестра ми. Той на свой ред звъннал на сестра ми, а тя на мъжа ми. Дружките бегом в тръст обратно пред дома ми, а с тях и бившето сестрино гадже. Мъжа ми долита с колегата и установява, че аз съм заключила от вътре, вземайки всички предпазни мерки предвидени да не бъдем обрани докато спим. Двамата правят силови опити да разбият вратата, с което събират комшиите и техните гости де на сеир де за помощ. Става ясно, че за вратата трябва техника - мъжа ми звъни на братовчед си и на приятели, междувременно звъни и на шефа си, че нещо не е наред с щурата му жена и затова не е на смяна и го пита дали няма нещо, с което да среже вратата. Шефа се оказва човек и бързо носи каквато има налична техника + още няколко здрави момчета "за всеки случай" ... Братовчеда и няколко приятели също пристигат на място да помагат де с каквото могат.
И така
в 12 без десетина минути цялата спасителна група разбила вратата и нахълтала в спалнята, където моя милост по прашки и раздърпана фланелка, увита в олекотена завивка на мечета спя полегнала на чуващото си ухо, за да не си измачкам косата!  Mr. Green
Посрещнахме Новата година с какъвто алкохол успяхме да изровим от домашните запаси и всеки пое където го чакаха. А аз започнах годината с топлото усещане, че има поне 20 човека, които са готови да пожертват празника си, за да ме спасят!!!

# 1 649
  • Мнения: 4 750
the Дорис много хубаво си го разказала, четях с удоволствие  Peace

Общи условия

Активация на акаунт