Това за двата лв. е истинска случка, но е за темата на муньовците. Отишъл мъжа ми да хвърли боклука, след като чистил тревата из дворчето, облечен с някакво подходящо за тази му дейност яке. Леко ръмяло та си сложил човекът и качулка. Обърнат към контейнера, усетил как някой го пипнал за джоба. Погледнал след човека - съседа художник. Бръкнал в джоба - 2 лв. Ама толкова го било срам, че са го взели за клошар, че не се е признал и до сега.
Tова е невероятно мило и човечно
Напомня ми на разказите на О'Хенри ...И аз това си помислих. Вместо да заговориш, да подаваш и човекът да трябва да протегне ръка, за да вземе - просто ей така. Сякаш не е било дори, сякаш двата лева сами са се материализирали в джобчето му. Не знам защо точно, но аз се разплаках първия път като го прочетох. Може да е защото малко ме е прихванала свръхемоцията напоследък, но благодаря на черната котка, че разказа историята. Красива е.
!
) 
"Ама ти знаеш ли кой съм аз и как се казвам?"
/ Една от поръчките е салата от марокански кус- кус. Носят ни яденето, пиенето, настроението е на макс. Носят и една каничка с една леко оцветена течност вътре. Реших, че е лимон за кус-куса. Близна едната приятелка, каза не, близна другата, каза водица си било. А бе общо взето голямо чудене беше и така и си остана каничката пълна и неуважена. След три дни си говоря с брат ми и му споделям, че много ми е харесала въпросната салата, но така и не сме разбрали за какво е тази каничка и това в нея. Той ми каза така: