Аз пък не видях едно желязо, което стои като стъпенка на един камион отзад и свалих задната броня на колата на мъжа ми, удряйки се в него. За мое извинение мога да кажа, че беше тъмно, някакъв ме заслепяваше отсреща, а аз полузаспала, след като мъжо ме събуди в 12 часа снощи да ходя да го прибирам от работа. Добре, че колата е стара и ще я сменяме скоро, но заканата му е, че аз новата няма да я видя, докато не карам така, както той иска. Такъв рев му ударих, че момчетата, които се бяха събрали да пият бира наблизо, се шашнаха. Мъжо дотича, видя какво е станало и взе да ме успокоява, че нищо не е, ще я оправим и така. Но аз съм мунята, че не изнесох колата достатъчно и не видях тъпото желязо. Честно да кажа - пораженията са по-малки от звукът, който се разнесе, направо си помислих, че съм разпорила колата по цялата й дължина, а то има само много мъничко и лекичко огънато на калника, един счупен тас и леко драснато, което не се вижда и бронята, разбира се. 
Срам голям брах, добре, че на камиона нищо му няма, а младежите взеха да се бъзикат, та да ме успокоят, че нищо страшно не е станало докато чаках мъжото да дойде да види какви съм ги сътворила с любимата му вектричка.
Срам голям брах, добре, че на камиона нищо му няма, а младежите взеха да се бъзикат, та да ме успокоят, че нищо страшно не е станало докато чаках мъжото да дойде да види какви съм ги сътворила с любимата му вектричка. 
Така се смях на себе си, добре, че колата нямаше аларма и нямаше хора да ме гледат.
))))))))))))))))) 
. По-добри шофьори са на първия етаж! 
Ужас. 
Наглост! Вървя напред, влизам в следващата улица, там ми е позволено и съм много щастлива. 
.