Отворихте дума за телефони, та и аз да кажа.
Преди около седмица се развива действието. Бях си взела отпуска, за да отметна някои належаши ангажименти и в това число да изчистя основно вкъщи. По едно време съвсем бях изпушила, защото се оказа трудна логистиката да свърша всичко планувано в рамките на отпуската. Докато върша една работа в главата си вече премятах следващите ангажименти и как да ги подредя във времето. В един такъв момент ми се наложи да звъня по телефона, но него го нямаше. Нищо страшно по принцип, защото редовно се случва. Помолих баща ми да ми звънне. Звъни той, но телефон не се чува. Дава свободно и в един момент някой му затваря. Шок! Къде може да съм го зарязала този телефон?!? Само детето оставих на ДГ и се прибрах вкъщи. Не съм вадила телефона навън. Вече бяхна ръба на паниката и на баща ми му хрумна спасителна мисъл - простирах на балкона, може там да съм го посадила. Вярно се оказа - на балкона ме чакаше душичката, но му е паднала батерията и затова е затворил на баща ми.
Притова съм го изоставила между две саксии с цветя. Почти съм го посадила.
Серията продължава. Веднага след това се оказа, че и на майка ми й липсва телефона. Баща ми звънна и на нея. Чу се звънене, доста приглушено, но не можехме да се ориентираме откъде звъни. Открихме го в аптечката - майка ми вадила някакви хапчета от там и го оставила на тяхното място.
Преди около седмица се развива действието. Бях си взела отпуска, за да отметна някои належаши ангажименти и в това число да изчистя основно вкъщи. По едно време съвсем бях изпушила, защото се оказа трудна логистиката да свърша всичко планувано в рамките на отпуската. Докато върша една работа в главата си вече премятах следващите ангажименти и как да ги подредя във времето. В един такъв момент ми се наложи да звъня по телефона, но него го нямаше. Нищо страшно по принцип, защото редовно се случва. Помолих баща ми да ми звънне. Звъни той, но телефон не се чува. Дава свободно и в един момент някой му затваря. Шок! Къде може да съм го зарязала този телефон?!? Само детето оставих на ДГ и се прибрах вкъщи. Не съм вадила телефона навън. Вече бяхна ръба на паниката и на баща ми му хрумна спасителна мисъл - простирах на балкона, може там да съм го посадила. Вярно се оказа - на балкона ме чакаше душичката, но му е паднала батерията и затова е затворил на баща ми.
Притова съм го изоставила между две саксии с цветя. Почти съм го посадила. Серията продължава. Веднага след това се оказа, че и на майка ми й липсва телефона. Баща ми звънна и на нея. Чу се звънене, доста приглушено, но не можехме да се ориентираме откъде звъни. Открихме го в аптечката - майка ми вадила някакви хапчета от там и го оставила на тяхното място.
Ползвам го за други манджи. Гювеч правя в тава 
