Оххх,с тоя чорапогащник ,корем ме заболя от смях.Четейки поста ти,Санела .Се сетих,как един ден лелката от яслата ми дава мой чорап
,намерила го в блузата на малкия . - Публикувана: 27 май 2005, 12:27 ч.
- Последно мнение: 24 окт. 2019, 11:57 ч.
Номинации за най-голяма муня
Сетих се една случка с баща ми. Мазетата около нашето бяха наводнени и той си направи по-висок праг, да не влиза вода,но така влизаше повече на другите. В асансьора една комшийка почнала да му се оплаква от спуканите тръби и как заради някакъв простак се наводняват повече. а той за да не се изложи казал:"Да бе, всякакви хора има!"
Извинявам се, ама имам много такива, не знам защо все на мен...С бившия живеех със свекър и свекърва заедно и не бяхме в добри взаимоотношения с тях. Една вечер той закъсня доста и като чух ,че се отключва, реших на майтап да се направя на лошата жена. Застанах с един тиган зад вратата и го засилих към главата му,като казах "Дуф!". Обаче това се оказа свекър ми- беше се уплашил и ме гледаше опулено, а аз не можах да се сдържа и избухнах в смях и без да му кажа нищо се скрих в стаята ни. Все още не знам какво си е помислил.
Застанах с един тиган зад вратата и го засилих към главата му,като казах "Дуф!". Обаче това се оказа свекър ми
Да се включа и аз. Пътуваме с мъжо с колата и понеже не знаем пътя, аз съм разгърнала една пътна катра в скута си и го играя навигатор. По едно време обаче огладнях и реших да хапна един сандвич. Мъж ми обаче се размрънка, че съм направила цялата карта в трохи и аз с целия си ум реших да я изтупам през процореца. Само че картата взе че се разпадна и парчетата се разлетяха след нас. После се наложи да питаме във всяко село за остатъка от пътя.
Като говорите за изпаднали неща..мм...Вървя си аз към училище, потънала в мислите си и изведнъж гледам на една жена пред мен и изпада нещоо.. Спирам се аз да го видя кво е туй чудо.. повдига ми се.., но все пак успявам да викна след жената " Госпожо, това тук падна от вас..!" Връща се тя...поглежда...и си врътва задника с едно: " Аууу, туй не е мое, бее!" И ме оставя да се суетя около една ....дамска превръзка.. 
Само се питам аз ли съм мунята или тя...
Само се питам аз ли съм мунята или тя...
vessy78, не си ти мунята, ама и жената как иначе да реагира, да си я събере от земята ли... Достатъчно е неудобно, че й е паднала, та и след това да я събира пред хората. 
Laleva80, ревах от смях на твоята историйка с чорапчето.
санела, определено е трябвало да му дадеш някакво обяснение на човека. Доста налудничаво си се държала. Но пък историята е от най-смешните
Laleva80, ревах от смях на твоята историйка с чорапчето.
санела, определено е трябвало да му дадеш някакво обяснение на човека. Доста налудничаво си се държала. Но пък историята е от най-смешните
Вечер, като бързам да си легна си събувам панталона заедно с чорапогащника. Една сутрин, бързайки за работа си обух панталона без да погледна,че вътре е имало чорапогащник. Работя в голям магазин с камери и по едно време един СОТаджия ме спира и ме пита какво ми се подава от крачола, че на камерата не можели да видят добре. Аз без да подозирам, реших,че нещо ми се е закачило и го дръпнах, а то като почна да излиза... 
Извадих чорапогащника до средата, но се закачи някъде в другия крачол и трябваше така да мина през целия магазин, за да отида в тоалетната да го доизмъкна. После ме скъсаха от бъзик.
Една сутрин, бързайки за работа си обух панталона без да погледна,че вътре е имало чорапогащник. Работя в голям магазин с камери и по едно време един СОТаджия ме спира и ме пита какво ми се подава от крачола, че на камерата не можели да видят добре. Аз без да подозирам, реших,че нещо ми се е закачило и го дръпнах, а то като почна да излиза... Извадих чорапогащника до средата, но се закачи някъде в другия крачол и трябваше така да мина през целия магазин, за да отида в тоалетната да го доизмъкна. После ме скъсаха от бъзик. И на мен ми се случи като ученичка, тогава се носеха едни широки дънки ... Бях си забравила чорапогащника в панталоните, но в комплект с чорапи.
Дни след случката забелязах готина мадама да върви и чорапогащникът и` да се влачи след нея. За съжаление от смях не можах да я настигна да и` кажа.След няколко години, вече почнала работа, с моя колежка се връщаме от обяд. Вървим си, а пред нас - мъж, чиято задна част на сакото с две цепки е вкарана в панталона. Разсмяхме се ние, а колежката вика: "Тоя как прилича на на шефа", а то той.
Наложи се да се крия да края на деня, за да не го срещна някъде. 
и аз искам да се включа като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво
така и не разбрах защо учителя ни по пеене все ме караше само да си отварям устата без да пея истински, даже обещаваше да ми пише 6 ако не стъпвам в часовете му. нещата ми се изясниха, когато един ден ми каза "Излез да се намучиш навън и пак ела"ааа, не така - казах си аз и започнах да си припявам постоянно - бях чула по радиото една оперна певица, която каза, че само с ежедневна практика и много пеене гласа може да се поддържа добър и даже да се подобри.
да, ама не
и в къщи не ми даваха да пея - надувала съм им била главите и даже баба и дядо не гледаха с добро око (по-скоро ухо) на певческите ми занимания. тогава намерих идеалното място за разпяване - мазето на баба. мястото ми се стори супер, но не прецених, че точно пред единственото прозорче на мазето е пейката, на която кварталните баби нищеха клюкините. докато един ден се разпявах с пълна сила и редях а-а-а-а-а, о-о-о-о, е-е-е в кратката пауза чух гласа на най-видната клюкарка в махалата "Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма? ей туй прекъсна блестящата ми певческа кариера. дано поне ме впише в редиците на достойните Муньовки
- така хубаво разказваш, сама си се смея тук... 
И за муньото с "бамбонето" беше впечатляващо. 
и аз искам да се включа като малка много исках да стана певица - даже си мислех, че пея хубаво
така и не разбрах защо учителя ни по пеене все ме караше само да си отварям устата без да пея истински, даже обещаваше да ми пише 6 ако не стъпвам в часовете му. нещата ми се изясниха, когато един ден ми каза "Излез да се намучиш навън и пак ела"ааа, не така - казах си аз и започнах да си припявам постоянно - бях чула по радиото една оперна певица, която каза, че само с ежедневна практика и много пеене гласа може да се поддържа добър и даже да се подобри.
да, ама не
и в къщи не ми даваха да пея - надувала съм им била главите и даже баба и дядо не гледаха с добро око (по-скоро ухо) на певческите ми занимания. тогава намерих идеалното място за разпяване - мазето на баба. мястото ми се стори супер, но не прецених, че точно пред единственото прозорче на мазето е пейката, на която кварталните баби нищеха клюкините. докато един ден се разпявах с пълна сила и редях а-а-а-а-а, о-о-о-о, е-е-е в кратката пауза чух гласа на най-видната клюкарка в махалата "Ама, Д..., що сте си затворили кучето в мазата ма? ей туй прекъсна блестящата ми певческа кариера. дано поне ме впише в редиците на достойните Муньовки
Goody дай още някоя случка белким докат се треса от смях взема да родя вече
Ето нещо и от мен, събрали сме се компания доста хора, седнали сме на кафе и някои подхвана темата за филма '' Хищникът и пришълеца'', тогава филма беше нов, преди три години някъде , и аз ни в клин, ни в ръкав из цепвам ''Бях много малка и мама не ми даде да го гледам'', и това го казвам няколко пъти един след друг, съвсем сериозно. После се усещам че май- не ставало дума за ''Хищника'' . След това дълго време ме базикаха че съм била малка за шяло и нещяло.