!
!
, смутолевих нещо "Ъъъъъъъъъ, ъхъ" и така, той не се смя де, ама после като разказвах и мъжа ми и приятелите много ми се смяха, ама голяма излагация беше. Много ме е срам...Та засега толкова, ама доколкото се знам...още ще има
/; отиваме с Еленка да плащаме интернета, тя се завира зад бюрото на баткото и започва да дардори в типичен стил - ще ми дадеш ли едно листче, за да си рисувам, може ли да напрвя дупки с перфоратора
... в един момент вижда една дебела тетрадка с твърда подвързия, в която баткото пише в момента, почти се намърдва в скута му и казва: "батко, имаш много хубава книжка"; мога само да гадая какво чу той, защото се изчерви, замлъкна и след размисъл, каза: "ъъъъъ, да"
; аз се опитах да замажа ситуацията и повторих като папагал: "да има много хубава книжка"; момакът ме погледна озадачено и дори не разбрах дали зацепи изобщо, че тя не каза "п..ка"






, нали смеха сближава хората...

Да не чуе Дявола...
Препоръчани теми