Публикувана: 2 май 2008, 14:48 ч.
Последно мнение: 11 юни 2008, 20:38 ч.

ДНЕС МИ Е МЬчНО,ЗАщОТО....4

22 974
425
1

# 15 3 май 2008, 19:33 ч.

Мнения: 510

Ренка,тежко е много.но излез на вън,виждаи се с хора...изправи се очи в очи с болката.Аз започнах работа преди повече от месец за да се разсея от цялата тежест на мъката си.Имам чувството че всеки бута количка с бебче а всяка жена е бременна.Да не споменавам че все още ми честитят и питат расте ли малкия,кои ми го гледа та съм започнала работа. Cry

идва ми да вия от болка и все ми се реве...понякога си поплаквам но се научих отново да се усмихвам. Hug

# 16 3 май 2008, 21:05 ч.

Мнения: 7 332

Ренче и Нефертити, гушкам ви силно, другарчета. Hug

# 17 3 май 2008, 21:39 ч.

Варна
Мнения: 2 305

Мъчно ми е за вас, момичета, и ... не знам какво да кажа. То успокоение няма. По-добре човек да се наплаче, после някак изтръпва и му е спокойно за известно време. Мъничките душици са добре! Весели и щастливи си играят там, където са били, преди да дойдат при нас.

# 18 4 май 2008, 00:23 ч.

Мнения: 703

О,момичета,толкова ме боли...Между два свята съм-този,в който синът ми ми се усмихва и онзи,където тя си отиде...

# 19 4 май 2008, 01:54 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

злато, так е мила
после дветe ръчички на ситна ти ще те придълпат и щеш не щеш ще останеш заради него тук
прегръщам те и ми се доплаква всеки път като видя тези очи-звезди...

Последна редакция: нд, 04 май 2008, 17:13 от catnadeen

# 20 4 май 2008, 02:20 ч.

Мнения: 210

Красе, това все едно аз съм го писала. Дори един от първите дни в които отивах към работа една жена ми отстъпи място в автобуса (имах си коремче, сега веч по-малко Embarassed

) едва се сдържах да не ревна. Но определено ми е по-добре на работа. Не че не си плача вечер в къщи ето и сега немога да заспя, такива мисли са ме налегнали.

Злато Hug

и аз като ги видя тези очи ми се доплаква.

# 21 4 май 2008, 12:55 ч.

Мнения: 3 166

Златенце,

Трудно е, да не казвам нечовешки трудно, да продължиш да живееш само с реалността на този свят. Трудно е да се събуждаш, да дишаш, да се храниш, да се занимаваш с битовизми, когато животът така се е преобърнал. Няма как, мила майчице, да не живееш между два свята. Няма как майчиното сърце да не е разкъсано на две... между спомена и реалността, която само болезнено напомня какво сме изубили...
Клиширано и блудкаво ще прозвучи да ти кажа, че трябва да продължиш заради тези, които тук, на тази земя, имат нужда то теб. Но клишето се оказва действителност. Животът, обсотятелствата някак не те питат имаш ли сили, можеш ли, искаш ли да продължиш. Просто се налага да го правиш... И продължаваш.
Исках да прозвуча по-оптимистично, да ти вдъхна мъничко силица , а пък май не се получи...
Прегръщам те силно! Hug

# 22 4 май 2008, 15:43 ч.

Мнения: 825

Злато, Рени, Нефертити, Светле, baioly, krasa, .......... Hug

ви всичките.
Дръжте се момичета, трябва някак си да продължим напред.
Аз след 1 седмица започвам работа, и не знам как ще отида. На мен също всички ще ми чиститят, защото много малко хора още знаят за мъртвото ми бебенце.
След 4 дни стават 2 месеца откакто родих мъртвото си момиченце на 08.03. Много ми е мъчно, какво да правя, къде да отида, как да успокоя болката, все повече затъвам и затъвам, ................не искам вече да живея, не и без нея. Много ми липсва малката душичка на мама. newsm45

# 23 4 май 2008, 17:00 ч.

София
Мнения: 1 940

MARMORANA, не можеш ли да кажеш на някоя колежка, която чувстваш близка, да намери начин да съобщи на колегите ти за случилото се. Така поне малко ще се отървеш от ужаса при срещата си с тях. Моят съпруг се обади на една колежка и така поне това ми беше спестено, да отговарям на въпроси от сорта "На колко станахте?" или "Как е малката?" Е, разбира се имаше и не разбрали, но един, двама... То и изказването на съболезнования толкова боли, че остава да товарят и с честитки.
ЗЛАТО, така ще е занапред, мила... Не мога друго да ти кажа. И моето местожителство е между два живота.

Наденце, моля предварително да ме извиниш за това, което ще ти кажа, не го правя от лоши чувства, напротив. На моменти просто едвам те прочитам. Знам, мила, че го правиш от бързане, но е трудно да те разбере човек понякога... А толкова помагаш със съветите си, мъдростта и съпричастността си... Peace

# 24 4 май 2008, 18:33 ч.

Мнения: 3 016

MARMORANA ,знам мила колко е трудно . Това което казва Triste е добър вариант .Иначе незнам дали ще имаш сили да обясняваш на всеки поотделно. За мъката вече незнам- не мога да дам съвет . От два дена такива нерви са ме хванали, че ..... Нервно ми е, плаче ми се ,не ми се говори, неискам да ми говорят изобщо ............ Ще се справя някакси знам ,но сърцето ми е болно от мъка по изгубеното бебече. Защо Господ ми го отне ?Толкова бях щастлива макар и за кратко ,а после ............
Злато съжалявам много . Аз съм в същото положение Hug

-за всички наши ангелчета .

# 25 4 май 2008, 19:29 ч.

Мнения: 825

Ох, момичета, благодаря ви за съветите.
Те, моите колеги, вече знаят.Но аз работя в голяма търговска верига, която работи с около 400 фирми доставчици, и всички те ме познават, и идват ли идват всеки ден за всевъзможни глупости, ...........и всички ще питат как е малката,.........кой я гледа,.......не знам, не знам какво да направя. Защо мислите , че не смея да изляза на улицата, защото познати и колеги много, и ниииииииикой не знае за случилото се. Само да мръдна от вкъщи и все ще се намери някой да пита вече в майчинство ли съм, имаме ли бебе, и т.н. Sad

И аз все се прибирам разплакана.

# 26 4 май 2008, 20:50 ч.

София, "Младост 3"
Мнения: 9 210

Марморана, помоли колегите ей така между другото да споделят с доставчиците...за една седмица повечето ще знаят...
много е неприятно едва ли не като клюка да се разпространява, но това ще ти спести много болка, а повярвай и на отсрещната страна адски неудобен и тежък момент - малок са пхората, които биха останали безчувствени при такава новина

Анжелка, мерси, наистина си права...нещо напоследък не мога да пиша...а време малко...не знам какво ми става...извинете ме

# 27 5 май 2008, 00:00 ч.

Мнения: 825

Ще го направя както казваш catnadeen. Все ще помогне малко.

# 28 5 май 2008, 08:34 ч.

Мнения: 7 332

MARMORANA, ако има начин като начало да те оставят малко в тила. Да нямаш пряк контакт с клиенти, но все пак да те виждат, че си там. Така те ще зададат на колегите ти нараняващия те въпрос. Hug

Все пак трудовата терапия ще ти бъде от полза. Поне денят ти ще бъде ангажиран, а умората ще те приспива по-бързо. Hug

# 29 5 май 2008, 20:06 ч.

Мнения: 3 166

Марморанче, Cry

При мен се получи така че всички колеги знаеха преди да се върна на работа, но до миналато лято все още срещах далечни познати, които не знаеха и ме питаха за момиченцето ми /а аз вече бях изгубила и момченцето/. Явно никога не сме застраховани от това да се налага да обясняваме какво сме преживели. Много мъчно ми снана като прочетох как всеки път се прибираш отвън разплакана. Sad

Момичетата са ти дали добри съвети как да избегнеш в максимална степен нуждата да даваш обяснения. Вярвам че и ръководстовто на фирмата и колегите ти ще направят необходимото.

Препоръчани теми

Знаем ли какво пише в учебниците на децата ни?

Изписване на имената на латиница в паспорта

Париж 7

МЕЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО - 13, чуй я, виж я ,наслади й се

Причина:

Причина: