ДНЕС МИ Е МЬчНО,ЗАщОТО....4

  • 23 175
  • 425
  •   2
Отговори
# 90
  • The new Earth
  • Мнения: 1 942
Милички, чета ви и плача с буца в гърлото. Толкова сме различни всички тук,
а всъщност сме толкова еднакви в огромната си болка.


За всички наши прекрасни дечица, които никога няма да пораснат! Cry Cry

# 91
  • Мнения: 825
мъчно ми е, че днес на работа 10 пъти ме питаха как е детенцето, кой го гледа, ..........и аз също толкова пъти ревах , не мога да се сдържам, потичат ми сълзите  smile3518
..........мъчно ми е като ги гледам как ме гледат със съжаление и чукат на глава "да не им се случвало"  Cry

# 92
  • Мнения: 825
...........мъчно ми е, че днес разбрах че освен Георгиев и Калчева е виновна за смъртта на бебчето ми..........

# 93
  • Мнения: 4 212
Пак съм си в депресия. Все около датите на раждането, на смъртта, аз ставам неузнаваема. Цял ден на работа ме питат"какво ти е?". Ми гадно ми е. И да споделя, и да не споделя, пак ми е смотано. Tired Първата година незнаех къде съм. 4удиш се за какво живееш, да ставаш ли сутрин, да лягаш ли ве4ер, да се храниш ли, и за какво, обли4ах се колкото да не ходя гола, грим, забравих какво е, посърна ми лицето. Монотонност, безразли4ие, някъде съм във времето, безцелна. Поизлязох от тази тежка депресия, ама такова 4увство не бях изпитвала.
И ме е страх, още ме е страх. Не мога да се престраша да забременея отново. И сега ми е много гадно, а трябваше да подготвям рожден ден, не да лея сълзи Cry

# 94
........днес се навършват 4 години от загубата на моето момиченце.Малката ми Габка остана на година и половина пак "благодарение" на извесни доктори ......... от "Пирогов".
 Аз все още немога да говоря за това,въпреки че минаха 4 год. сякаш беше вчера.Болката се е загнездила дълбоко в душата ми и немога  да приема това че нея я няма.

# 95
  • на дъното
  • Мнения: 1 751
Вашата болка е и моя мили мамчета толкова е близо до сърцето ми  smile3518.Прегръщам всяка една в този момент силно  Hug

# 96
  • Мнения: 3 016
 HugВи всички до една изстрадали мами . smile3518с вас.
Марморанче ,сподели ако искаш защо и Калчева има вина ? Не че се съмнявам в ,нея нали знаеш. За мене няма по -голяма некадърница от нея.
сълза в очите и след 14 и 40 год. мъката ще
е все същата ми се струва
Teya,и аз като теб не мога да се престраша отново да забременея Толкова много преживях че..........

# 97
  • Мнения: 3 166
Мърморанче,  Sad Все се надявах да ти се размине необходимостта да разясняваш на хората какво се е случило... Знам колко е тежко... С теб сме, милинка...

Сълзичке, да кажа, че съжалявам за загубата ти ще звучи така банално и клиширано, че е излишно... Мога само да предложа  приятелско рамо. Ако имаш желание - регистрирай се и пиши. Често олеква, когато споделиш и видиш, че си разбран. Че в мъката ти има някой, който съзнава какво ти е... Hug На мен именно това ми помогна да си стъпя на крака.

Тея, така отдавна не си писала.... Познато ми е усещането за безсмислие и празнота, което описваш...
Рени, Тея, относно желанието за нова бременност явно при всеки е субективно. След като загубих момиченцето, нямах търпение отново да съм бременна. Смятах,че точно това ще ме изцели. И сега впрочем смятам така. Когато обаче загубих и момченцето, вече нямах кураж. Даже едно от първите неща, които си помислих е че никога вече... Не можех да си представя някога пак да събера сили. Благодарение нан момичетата тук и на невероятната им подкрепа първо събрах смелост да тръгна по доктори, а после и да забременея. Вярвам че този път всичко ще е ок. С цялото си сърце го пожелавам и на вса, момичета!

# 98
  • Мнения: 3 016
Благодаря ти Светле  за пожеланието !
Аз също вярвам че всичко при теб ще е ок ,ти го заслужаваш. Толкова си изстрадала че  ..........
Ще съм много щастлива, когато малкото човече се появи на бял свят .
Ще следя темата някой трябва да пише ?Нали?

# 99
  • Мнения: 108
Колко еднакви са мислите и чувствата ни.Вчера цял ден мислих точно за това-дали едно бебенце няма да ми помогне да преодолея мъката си.Но ме е страх.Може да звучи глупаво,но имам чувството,че съм егоист.Искам дете,но всъщност май си мисля че то ще замести Мишел.Страх ме е да не родя и когато видя бебенцето да не го отблъсна ,осъзнавайки,че то не е Мишел.Незнам полудявам ли или има и други,на които им е минала тази мисъл през главата?И просто не спирам да мисля.Много от вас имат същата съдба,но имат и друго детенце,което им дава сили да се борят.А аз останах сама,на моменти се отказвам от живота,но осъзнавам,че трябва да се боря но смисъла за живот ще ми дойде само с едно бебче...И така в омагъосания кръг.Ставам ли егоистка и дали няма да съм лоша майка???

# 100
  • Мнения: 3 016
mishelkrasteva,не мисля че ще си лоша майка. Защо мислиш ,че ще го отблъснеш ?Мисли, че по този начин Мишел  се е върнала при теб.
Ако искаш наречи бебето със същото име дори .Аз поне така мисля да направя ,ако родя отново.
Миличка аз съм с твоята съдба  имам  си и друго детенце преди това ,но не мисля че съм се преборила със страха. Той е по силен от мен.
Пожелавам ти да си имаш едно живо и здраво бебе и да те радва до дълбоки старини! Hug

# 101
  • The new Earth
  • Мнения: 1 942
Teya, миличка, толкова отдавна не съм те чувала. Спомням си по колко много си пишехме преди в кю-то... Та нашите ангелчета почти едновременно трябва да са рожденници. Направо вече треперя от страх пред утрешния ден. Искам да се скрия от всичко и всички, а от вчера съм започнала да правя торта и всякакви други неща, които си представям колко много биха се харесали на Калоянчо. А в същото време се питам защо го правя. Ще украся с много балони, ще се опитам да се държа така, все едно е тук, ще се опитам да се усмихвам пред батковците, а вътрешно безгласно ще плача.  Cry

Мишелче, не бързай. Когато си готова, сама ще го почувстваш. Другото детенце никога няма да замести ангелчето ти, а и не трябва. Аз имам още две дечица, но от това болката ми не става по-малка, постоянно се обвинявам, че не можах да опазя най-малкото и най-беззащитното ми! Коки имаше същите очи, като средния ми син и сега всеки път поглеждайки към него, виждам не едно, а две деца. И всеки път сърцето ми се къса от липсата и неподдаваща се на никакво описание изгаряща мъка. А в същото време изпитвам и безумна обич към големите си деца. Толкова са объркващи чувствата, които връхлитат всяка една от нас...
Не мисли, че ако си родиш детенце ще го отблъснеш, защото това е невъзможно! Просто сърцето ти ще се раздели на две и когато едната част се радва на едното детенце, втората част ще страда по загубата на другото детенце! Позволявам си да ти копирам стихотворението, което Ели пусна в другата тема!

Едно различно дете
от Пандора Макмилън


Хората ще виждат
Специален блясък покрай теб.

Ти ще пораснеш
Сред обръч от любов.
Личи си колко силно си желан
Във погледа изпълнен с горда радост
На твоите родители.

И ако някога
Между усмивките
Видиш следи от сълзи
То може би
Ще разбереш.

Ще разбереш,
Че някога е имало друго дете
Различно дете,
В техните надежди и мечти.

Това дете никога няма да израсте бебешките си дрехи
Това дете никога няма да ги буди нощем
Това дете никога няма да безпокои никого.

Освен понякога, в тихите моменти,
Когато на мама и татко ужасно им липсва
Точно това различно дете.

Нека надеждата и любовта те обвиват
За да научиш този урок завинаги
Колко безкрайно ценен
Колко безкрайно крехък
Е животът на земята.

Един ден, когато пораснеш
Може да видиш сълзите на друга майка
Нямата тъга на друг баща
Тогава ти и само ти
ще разбереш
И ще можеш да ги утешиш.

Когато цялата надежда изглежда изгубена
Ще им кажеш
С огромно състрадание:
"Знам как се чувствате
Аз съм тук само защото
Моята майка е опитала отново."



Мърморанке, reni _805, silviayo, Сълзице, Светленце, Teya, Мишелче Hug

# 102
  • Мнения: 101
Миличка Мишел, така като те чета ти ще си всичко друго, но не и лоша майка!!! И не, не си егоист, защота мъничката душичка, която си загубила физически, винаги ще е в душата и сърцето ти... Нормално е да те е страх, всички в този под-форум ни е страх да не се случи същото, но това не трябва да те спира, трябва да се бориш със страха, за да сбъднеш мечтата си! А когато някой прекрасен ден гушнеш рожбичката си за първи път - не знам, може и странно да прозвучи, но ти сама ще почувстваш дали е Мишел, която се е върнала при теб, или господ те е дарил с нова душичка, която съм сигурна че сърце и душа няма да ти дадат да пренебрегнеш и отблъснеш, а ще обичаш още повече, в памет на малкото ти ангелче, и ще го дариш с всичката обич и нежност, които не си имала времето и възможността да дариш на Мишел!
 Hug

Последна редакция: пт, 16 май 2008, 10:39 от Гарга рошава

# 103
  • Мнения: 108
 newsm45 newsm45...сълзи се стичат по лицето ми като чета.Нямате представа каква подкрепа чувствам от ваша страна,а дори не ви познавам...МЕРСИ момичета Hug , мерси

# 104
  • Мнения: 101
 Hug И аз плача с теб Мишел, без глас и без сълзи, но душата ми се раздира като чета тук всеки път... но пък и ми става по-леко, че има кой наистина да разбере какво чувствам, а не просто да клати глава и да ме гледа с празен неразбиращ поглед и да ме съжалява...! Пожелавам ти от сърце много много сила, и на теб, и на другите мами тук...

Общи условия

Активация на акаунт