знаете ли от какво още ме е страх?тази седмица нашите ще махат траура,защото сестра ми има бал.По техния край е прието траура да е 1 година,но като им предстои нещо хубаво го свалят,за да тръгне живота им към по-добро.Аз не мисля да го махам сега,но ме е страх и даже на годината да го сваля,защото имам чувството,че ако го сваля,ще я "оставя".сякаш казвам,че я забравям.Просто вкъщи не говоря за Мишел,защото нашите го изжижяват също тежко,особено баща ми-той започва де се поболява от мъка.Затова не искам да ги натоварвам допълнително.Като си мисля и той ще се съвземе едва,когато му кажа,че чакам отново дете.
- Публикувана: 2 май 2008, 14:48 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 20:38 ч.
ДНЕС МИ Е МЬчНО,ЗАщОТО....4
но ме е страх и даже на годината да го сваля,защото имам чувството,че ако го сваля,ще я "оставя".сякаш казвам,че я забравям.
истинската мъка е в сърцето ти , и аз съм сигурна че никога няма да я забравиш. С тази болка се живее цял живот
Съгласна съм с Nefertity, истинският траур е в теб самата, никакви черни дрехи, шалчета, лентички, кърпички и тям подобни за пред хората не могат да покажат колко ти е мъчно и колко те боли, ако ще и цял живот да ги носиш... А и съм сигурна, че ангелчето ти не иска да продължаваш години наред да се почерняш, а напротив, да продължиш да живееш... то знае колко ти е мъчно за него, колко ти липсва, независимо дали ще носиш траур или не.
истинският траур е в теб самата, никакви черни дрехи, шалчета, лентички, кърпички и тям подобни за пред хората не могат да покажат колко ти е мъчно и колко те боли, ако ще и цял живот да ги носиш... А и съм сигурна, че ангелчето ти не иска да продължаваш години наред да се почерняш, а напротив, да продължиш да живееш... то знае колко ти е мъчно за него, колко ти липсва, независимо дали ще носиш траур или не.
И аз така смятам...
Тя знае, че никога няма да я забравиш...
Искричке, мисля те.
А в същото време се питам защо го правя.
Защото той ще го оцени. Ще усети... вярвам, че ще се зардава на балончетата и тортата. И ще сте пак заедно...макар и не физически... Аз съм споделяла, че понякога оставям нещо сладичко до една свещичка за бебетата ми. И си мисля, че те някак получават бонбончетата. И ми е добре така... Вярвам, че и Коки ще получи своята тортичка.
Ох, само пиша и трия... Искрице, така искам да съм в състояние да направя нещо, за да ти олекне мъничко, а всичко което кажа ми звучи изключително блудкаво... и само трия, трия...
Тея, отдавна не съм те срещала. Но си в мислите ми. 
mishelkrasteva,. На по-голямата част от жените сърцата им са безгранични - имат място за всичко. И за любовта, и за мъката. Когато си готова, едно мъничко човече ще си намери своето местенце в голямото ти сърце. В момента чувствата ти са съвсем оправдани.
Искричке, правиш всичко това, защото Коки е все още много близо до теб. Физически не е, но връзката ви е толкова силна, че даже и невидим ще бъде с вас на рождения си ден.
mishelkrasteva,
. На по-голямата част от жените сърцата им са безгранични - имат място за всичко. И за любовта, и за мъката. Когато си готова, едно мъничко човече ще си намери своето местенце в голямото ти сърце. В момента чувствата ти са съвсем оправдани. Искричке, правиш всичко това, защото Коки е все още много близо до теб. Физически не е, но връзката ви е толкова силна, че даже и невидим ще бъде с вас на рождения си ден.
От сутринта се мъча да напиша нещо , а не мога.......
Тъжно ми , мъчно ми , боли ме........
Боли ме за всички малки ангелчета.
Боли ме за мъката , която изпитват майчините сърца........
за празнината , която ни е обзела......
Не знам какво да кажа на всчка една от вас момичета , просто не мога да го изразя с думи....
Прегръщам ви и плача с вас.......
Мъчно ми е защото днес съм на пореден преглед за да видя бебо , а не мога да се зарадвам , не мога да се отпусна и да се насладя на бременността си , да се радвам на новия живот , който е вътре в мен. Сърцето ми е свито , събудила съм се от 6ч. сутринта , просто място не мога да си намеря , сънувах ужасни сънища , дори и не искам да си ги спомням , страх ме , от какво точно , не знам , от неизвестното , страх ме е да не чуя пак онези страшни думи.....
Тъжно ми , мъчно ми , боли ме........
Боли ме за всички малки ангелчета.
Боли ме за мъката , която изпитват майчините сърца........
за празнината , която ни е обзела......
Не знам какво да кажа на всчка една от вас момичета , просто не мога да го изразя с думи....
Прегръщам ви и плача с вас.......
Мъчно ми е защото днес съм на пореден преглед за да видя бебо , а не мога да се зарадвам , не мога да се отпусна и да се насладя на бременността си , да се радвам на новия живот , който е вътре в мен. Сърцето ми е свито , събудила съм се от 6ч. сутринта , просто място не мога да си намеря , сънувах ужасни сънища , дори и не искам да си ги спомням , страх ме , от какво точно , не знам , от неизвестното , страх ме е да не чуя пак онези страшни думи.....
.
Hriska-piska познато ми е чувството, но се дръж мила, щастливото събитие наближава с всеки ден, стискам палци прегледа да мине добре и всичко да е наред, за да се поуспокоиш малко! Не се тормози, нали знаеш, че предаваш негативните емоции на бебчо, знам, че е трудно, но се опитай да мислиш повече за хубави неща, за дъщеричката ти, за това как ще си гушнеш бебенцето, ако щеш и за хубавото време навън!
познато ми е чувството, но се дръж мила, щастливото събитие наближава с всеки ден, стискам палци прегледа да мине добре и всичко да е наред, за да се поуспокоиш малко! Не се тормози, нали знаеш, че предаваш негативните емоции на бебчо, знам, че е трудно, но се опитай да мислиш повече за хубави неща, за дъщеричката ти, за това как ще си гушнеш бебенцето, ако щеш и за хубавото време навън!
Благодаря ви момичета
Знам че трябва да мисля положително , да гледам напред , но наистина понякога е трудно
Гледам да не го показвам , държа се мъжки доколкото мога , добре че сте вие тук , за да мога да споделя с вас , защото никой не иска да говори с мен за страховете ми.
Казват ми " Не го мисли сега " и др. такива ама как да не го мисля , все това ми е в главата
Никой не иска да говори с мен за преди , за това какво е било , какво е станало и защо е станало , а на мен ми се говори понякога. Искам да им кажа че мисля за загубеното си момиченце , че не съм я забравила , че е винаги с мен , искам да споделя страховете си , но не мога
Ох знам че пиша много объркано , но просто така се чувствам днес , обзела ме е някаква тъга и не мога да изляза от там
Знам че трябва да мисля положително , да гледам напред , но наистина понякога е трудно
Гледам да не го показвам , държа се мъжки доколкото мога , добре че сте вие тук , за да мога да споделя с вас , защото никой не иска да говори с мен за страховете ми.
Казват ми " Не го мисли сега " и др. такива ама как да не го мисля , все това ми е в главата
Никой не иска да говори с мен за преди , за това какво е било , какво е станало и защо е станало , а на мен ми се говори понякога. Искам да им кажа че мисля за загубеното си момиченце , че не съм я забравила , че е винаги с мен , искам да споделя страховете си , но не мога
Ох знам че пиша много объркано , но просто така се чувствам днес , обзела ме е някаква тъга и не мога да изляза от там
ХРИСКА-ПИСКА опитай се да не мислиш за такива лоши неща.знам ,че ти е ужасно трудно но така бебо усеща твойте страхове.
днес стават точно 3 месеца без моята бебка.имам чувството,че е било вчера.помня всяка една подробност.и на моменти имам чувството,че това не може да ми се е случило на мене.сякаш полудявам.малко е обьркано.хем ми се прьска сьрцето от мька и не мога да спра да мисля за нея,хем пьк на моменти не мога да повярвам как е вьзможно изобщо да се случи нещо толкова ужасно.дали сьм добре изобщо...
днес стават точно 3 месеца без моята бебка.имам чувството,че е било вчера.помня всяка една подробност.и на моменти имам чувството,че това не може да ми се е случило на мене.сякаш полудявам.малко е обьркано.хем ми се прьска сьрцето от мька и не мога да спра да мисля за нея,хем пьк на моменти не мога да повярвам как е вьзможно изобщо да се случи нещо толкова ужасно.дали сьм добре изобщо...
slancice
за ангелчето ти
и аз понякога се чувствам така, все едно всичко е било само кошмар, но уви... не знам какво да ти кажа, може би е нормално да се чувстваш така след преживяното, говори за случилото се, за да не полудееш... и аз не знам, все по-трудно ми е да намирам думи за утеха, а така ми се иска да прегърна силно всяка една от вас и да ви прехвърля сила и позитивна енергия...
за ангелчето ти и аз понякога се чувствам така, все едно всичко е било само кошмар, но уви... не знам какво да ти кажа, може би е нормално да се чувстваш така след преживяното, говори за случилото се, за да не полудееш... и аз не знам, все по-трудно ми е да намирам думи за утеха, а така ми се иска да прегърна силно всяка една от вас и да ви прехвърля сила и позитивна енергия...