Светле, аз всеки ден се моля за Тео .Дано всичко завърши блогополучно. Много ми е близка тази история.
- Публикувана: 2 май 2008, 14:48 ч.
- Последно мнение: 11 юни 2008, 20:38 ч.
ДНЕС МИ Е МЬчНО,ЗАщОТО....4
Ако можех да върна децата ни със сълзи,океан от тях бих събрала 
Рени 
как ми се иска това да е един гаден кошмар,да се събудя и всичко това да не е истина.ГОСПОДИ,ПОЩАДИ ЖИВОТА НА ДЕТЕНЦЕТО,ИМАИ МИЛОСТ И ГО ЗАПАЗИ ЖИВО И ЗДРАВО ЗА РАДОСТ НА РОДИТЕЛИ И БЛИСКИ!ВСИЧКИ ТИ СЕ МОЛИМ!
Рени как ми се иска това да е един гаден кошмар,да се събудя и всичко това да не е истина.ГОСПОДИ,ПОЩАДИ ЖИВОТА НА ДЕТЕНЦЕТО,ИМАИ МИЛОСТ И ГО ЗАПАЗИ ЖИВО И ЗДРАВО ЗА РАДОСТ НА РОДИТЕЛИ И БЛИСКИ!ВСИЧКИ ТИ СЕ МОЛИМ!
Днес ми е мъчно, защото...защото ми е мъчно всеки ден от 07.02.2008. Тогава загубих сина си. Днес пиша, защото съм сама вкъщи и мога да си го позволя. Когато синът ми се роди мъртъв, още в болницата си дадох сметка, че трябва да се стегна, за да не трябва после да "стягам" най-близките си. Тръгнах отново на работа, изтърпях всички "закачливи" въпроси от типа на "как е бебето" и "ама защо се върна, кой го гледа... расте ли, расте ли". Вместо обаче времето да лекува, май става по-зле. Месеците минават, не сме се отказали да пробваме пак, но започва да ме обзема страх...че отново ще се случи НЕЩО! Опитвам се да съм ведра, усмихната, мрязя съчувствените погледи...Близките ми не говорят "за това, което ни се случи". даже усещам,че избягват да ми казват добри новини, кой чака, кой е родил и т.н. Като че ли съм в някава карантина. "Добрите новини забранени".
Днес ми е мъчно, защото... душата ми е пуста. Няма го синът ми. Толкова чакан, толкова обичан дори преди да е заченат...
Просто исках да споделя...и да си поплача без никой да ми казва "че се оправиш"
Днес ми е мъчно, защото... душата ми е пуста. Няма го синът ми. Толкова чакан, толкова обичан дори преди да е заченат...
Просто исках да споделя...и да си поплача без никой да ми казва "че се оправиш"
Гарга, лошото е, че не олеква. Колкото повече време минава, толкова разумът става по-силен. Задаваш си въпроси от рода на "къде сгреших, какво не направих", а аз направиш всичко, което зависеше от мен. Аз съм вярваща и сега ми е проблем да се обръщам към "небесната канцелария". Май пропуснах дата за входящи преписки... служителката беше в обедна почивка. Четири месеца ще станат след няколко дни...4. И губя сили. Досега не писах, бях във форума на февруарки 2008, не написах какво се случи, за да не помрача щастието на другите. Не е редно! Но вече сдавам багажа. Мъжът ми прие нещата толкова мъжки, че чак ме е яд на него на моменти. Искаше ми се да поплачем повече като че ли. Сиурна съм, че си плаче сам, за да не ме претеснява. Той си е такъв, грижовен!
Ренка, те мила, с теб сме.
И на мен Тео е често в мислите ми
, отдавна следя темата.
pra64o съжалявам за загубата ти, но тук винаги можеш да намериш рамо на което да поплачеш, от мами преживели същото и знаещи много добре какво ти е. Тук ще срещнеш не съчувствие, а разбиране. Радвай се, че имаш такъв грижовен мъж, който мисли за теб, въпреки че приема нещата не както ти очакваш.
те мила, с теб сме.И на мен Тео е често в мислите ми
, отдавна следя темата.pra64o съжалявам за загубата ти, но тук винаги можеш да намериш рамо на което да поплачеш, от мами преживели същото и знаещи много добре какво ти е. Тук ще срещнеш не съчувствие, а разбиране. Радвай се, че имаш такъв грижовен мъж, който мисли за теб, въпреки че приема нещата не както ти очакваш.
Гарга, лошото е, че не олеква. Колкото повече време минава, толкова разумът става по-силен. Задаваш си въпроси от рода на "къде сгреших, какво не направих", а аз направиш всичко, което зависеше от мен. Аз съм вярваща и сега ми е проблем да се обръщам към "небесната канцелария". Май пропуснах дата за входящи преписки... служителката беше в обедна почивка. Четири месеца ще станат след няколко дни...4. И губя сили. Досега не писах, бях във форума на февруарки 2008, не написах какво се случи, за да не помрача щастието на другите. Не е редно! Но вече сдавам багажа. Мъжът ми прие нещата толкова мъжки, че чак ме е яд на него на моменти. Искаше ми се да поплачем повече като че ли. Сиурна съм, че си плаче сам, за да не ме претеснява. Той си е такъв, грижовен!
Аз не съм чак толкова вярваща, вярвам по мой си начин, преди ходех и аз редовно на църква, но от три години... не мога да се насиля да вляза вътре... може би някой ден...
- за всички ангелчета на небето...
Прасчо,съжалявам,че те виждам тук.Аз също съм от февруарките.Много е тежко,знам!Много боли!
Незнам как се живее с това,още не мога да приема,че се е случило,много ме боли!Плача,говорим вкъщи,изживявам си своите кризи и се старая да намеря сили да мисля за бъдещето!
Дано всяка тук може!
Прегръщам те!
Незнам как се живее с това,още не мога да приема,че се е случило,много ме боли!Плача,говорим вкъщи,изживявам си своите кризи и се старая да намеря сили да мисля за бъдещето!
Дано всяка тук може!
Прегръщам те!
Прасчо,
познато ми е това чувство да се правиш на силен, за да не притесниш околните, но така вероятно си навредила на себе си и не си си дала шанса да преживееш нещата. Не ги оставяй недоизказани, защото така те се връщат с още по-голяма сила. Може би и мъжът ти е като теб и си мисл, че така по-лесно ще мине всичко, но няма как да стане, единствено времето притъпява усещането. Аз също родих през февруари и едва сега се опитвам да връщам сетивата си към живота, много е трудно, човек се чувства много сам. А за Бог, аз също още не мога отново да се обърна към него, може би ме е пощадил в определен аспект да не се мъча дълго, но още не мога да намеря обяснението защо на мен. Ирационалното не ми помага за това, като че ли е просто нещастна случайност. Справедливост няма, толкова лоши хора са щастливи и толкова добри - не. Може би нашите, човешките закони не важат там горе.
познато ми е това чувство да се правиш на силен, за да не притесниш околните, но така вероятно си навредила на себе си и не си си дала шанса да преживееш нещата. Не ги оставяй недоизказани, защото така те се връщат с още по-голяма сила. Може би и мъжът ти е като теб и си мисл, че така по-лесно ще мине всичко, но няма как да стане, единствено времето притъпява усещането. Аз също родих през февруари и едва сега се опитвам да връщам сетивата си към живота, много е трудно, човек се чувства много сам. А за Бог, аз също още не мога отново да се обърна към него, може би ме е пощадил в определен аспект да не се мъча дълго, но още не мога да намеря обяснението защо на мен. Ирационалното не ми помага за това, като че ли е просто нещастна случайност. Справедливост няма, толкова лоши хора са щастливи и толкова добри - не. Може би нашите, човешките закони не важат там горе.