Инсулт- сблъскване с тази болест. Моля споделете

Не, не идва. Те ходиха с баща ми в болницата. Как са отишли идея си нямам. Майка ми не може да върви. Като отиват им казват, че забравили да им се обадят, че нямало места.  Но баща ми им е казал, че вече е платил за линейка 60лв и няма как да плати още 60. Майка ми я оставили в стая с 3 легла, на някаква пътека до колкото разбрах понеже е нямало къде да я сложат.  От там на сетне 1 седмица нищо не са правили, т. К.нея я боли колянто. Гледам в епикризата пише гонартроза. И викам как никой не й даде някакво болко успокояващо. Казали й да си търси ортопед.  Е как да си търси като е парализирана. А ортопедите на другия етаж. И за какво й е ортопед като те са й направили снимки и има диагноза от ортопед от преди 20 дни. Голямо безхаберие. И на нея й се карах защо не е питала и казала. Но не я знам до колко осъзнава и разбира. Абе загубена работа. Изхарчили са едни пари, нищо не са я рехабилитирали и сега е с болките в нас. Даже и направление не са взели за мед. консумативи понеже доктора им казал, че представител на някаква фирма за такива неща
бил в болницата и да отидат да му платят 60лв и той да ги оправи. Добре но баща ми не отишъл понеже е нямал още 60лв. Много съм ядосана.

Така е навсякъде, за съжаление. Даваш едни пари за тоя дето духа.
То и в болницата рехабилитацията е има-няма 10 минути. Сгънат те надве натри, изпищи болният, че го боли, което е нормално... и го оставят.
И се спасяват близките сами, да водят болни по центрове... и плащат частни линейки и на хора да ги качват и свалят. Изобщо...
В белите държави им осигуряват превоз, рампи, кранове за вкъщи, с които и ги вдигат от легло и ги пренасят до тоалетна, и всякакви безплатни и намалени неща, и доктори ги посещават вкъщи, и кръв за изследвания им взимат, абе...

Merelenda, направо нямам думи. Майка ми ми каза, че такова колело я карали да кара каквото ѝ взех аз в нас. Та ще си продължи саморехабилитацията в нас.

А за отношението в белите държави много мога да разправям от първа ръка, но на никой няма да помогне. Аз затова и направо онемях за безотговорността на т.нар. лекари които са се грижили за майка ми. Ами те за това ядат и бой, но не си признават за точните причини. Не мога да си обясня как може да натириш човек в безпомощно състояние да си ходи и да дойде друг път пак. От човешка гледна точка, остави каси, остави пари, остави всичко.


Сега друго искам да попитам. Мога ли да ѝ давам глюкозамин? Тоя крак който я боли, явно няма да имат възможност на доктор да ходят пак. Искаше ми се да кажат може ли да взема болкоуспокояващи някакви поне, но така и не са им казали. Казали ортопед да я види и до там. Та четох че такава хранителна добавка би помогнала, но не съм сигурна с другите ѝ лекарства дали може да се съчетае, дали може да навреди? Просто не знам какво мога да направя. Четох за кортизонови инжекции, за разни други лекарства. Но направо са ги изпидирали и никой не им е обърнал внимание. Че невролга с всичката си наглост (понеже след рехабилитацията са имали час за невролог) ѝ написал в новата епикриза, че се подобрявала. На база на какво го е преценил идея си нямам. В петък им звънях не можах да се свържа с никой. Сега в понеделник ще направя опит пак да им звъня. В белите държави оставяш съобщение, или говориш с някой на рецепцията който ще предаде на доктора и ще ти върнат обаждането. В БГ няма. Трета глуха. Никой не вдига телефон. На някакъв GSM  звънях и там никой не вдига. Просто не знам какво да направя за да помогна на майка ми.

Напълно те разбирам. От яд съм ревала с глас... от безпомощност. Всеки ти вдига рамене и ти си късаш главата и се чудиш какво да правиш.
Няма да забравя, когато баща ми го върнаха от болницата, защото видиш ли, то няма да оцелее и не се наемат да му правят ампутация. Казват ми - ами, колкото изкара и ме оставят вкъщи да си късам главата и да се чудя как да обработвам гнойни рани и какво да правя. Обаждаш се на съдов хирург, идва, гледа, казва: Този човек не е за вкъщи - в болницата! Пише направление, отиваме в болница, ама не бил за там, що не го взел хирурга в неговата болница... той човека нямало да издържи. Идва друг, гледа... ами, така ще е. Слагайте това, давайте онова.
Вдига висока температура, викаме пак доктор: Ами, така ще е, взимайте това, давайте онова. А то е от ясно по ясно, че с тая гангрена няма да стане аз вкъщи да го спасявам и облекчавам.
Накрая се сещам за доктор - ЧОВЕК! Познавам го, 20 години не бях го чувала и виждала, дори не знам как се сетих за него. Вярно, сигурно съм изглеждала много зле, че човекът да ми предложи сам помощ за татко, ако го върнат от поредната болница, но така и стана - върнаха го от съдова хирургия във Варна. Баща ми влиза в болницата, в която той е завеждащ отделение и го оперира. И - О, Чудо! Той пък взе че издържа операцията и живя още доста, макар месец да не му даваха.И - О, Чудо! Можело и без пълна упойка! Случайно анестезиологът излезе мъжът на колежка на майка ми. Дори не сме говорили с него. Разбрахме след операцията.
Бясна съм! Моля се с цяло сърце и душа, никога никой да не изпитва това, било като болен, било като гледач. Да си безсилен, да не можеш да направиш нищо и отсреща да те посреща бездушие.
Поживя баща ми и малко преди да почине, след големи мъки в реанимацията, вече нямаше какво да се направи.
Отидох пак при въпросния хирург, макар човекът да знаеше, че няма вече какво да направи и беше му дал доста живот, спрямо това, ако не беше опериран, все пак е отишъл да го види.

Вярно, системата е навързана. Докторите получават малко, спрямо други страни. Освен малкото пари, нямат условия, нямат техники, то и лекарства няма. Пациентите си влизат в болница и си пият личните изписани лекарства. Чухте за нелепия случай в Пирогов и скенера, който бил не знам си колко годишен, сигурно от времето на Тодор Живков, и облъчвал в пъти повече децата, но няма държавата 20 000 лв за нов скенер, че обявяват по ТВ да дарим пари.
Много неща по тая клинична пътека, ама да не се наложи да влиза човек по пътека да го лекуват. И всичко извън пътеката - ами викай си доктор и се спасявай. Баща ми в болница, приет за инсулта, а те ни казват, че трябва да направим еди си какви платени изследвания. Всичко странично от тъй наречената каса, дори да е нужно за момента на диагностика, или си плащаш и правят, или нищо повече. Лекуват само по това, което могат да пуснат налично.
Безспорно има доктори по призвание. Сблъскахме се с такива, докато татко беше на легло. Малко са, но ги има.
Дори да не можеха да направят кой знае какво от позициите си, те направиха много, дори само със съвети, думи, препоръки и ако не бяха те, просто щях тотално да се срина.
По времето на Москов, здравният министър, уж щеше да се въвежда безплатно лечението на болни с инсулт в първите часове на инсулта, със скъпоструващите препарати, с цел предотвратяване на мозъчно увреждане и инвалидизация. Никога не съм харесвала този министър, но завъртяха се афери покрай него, свалиха го от власт и всичко увисна и остана така, както си беше.
А имах големи надежди. Това беше една голяма стъпка напред.
Не знам за друго заболяване, което така да те удря, че да оставаш инвалид, без ум, разсъдък, безпомощен и зависим от другите. Някои само вегетират. Да, има всякакви тежки заболявания, но това да не си с ума си, да не можеш да се обслужиш сам дори за чаша вода, да си зависим от всички, ако ти се допикае, или за хапка хляб, просто не се сещам за друго, което да те поставя в толкова унизително, зависимо и психическо натоварващо състояние. Всички в това положение, с които съм се сблъсквала, само повтарят, че по-добре да умрат, отколкото да са живи. И разбирам това.

Излях насъбраните емоции с години. Извинете ме. Имах нужда явно да споделя.

За добавката, не смея да кажа. Нямам идея. Сигурно не вреди, ама е хубаво доктор да каже.
Баща ми отказваше всякакви добавки. По-скоро си измисляше симптоми след приема им.
Пиеше с шепи лекарства, но ай му дадем чай за пишкане и веднага му се гадеше, замайваше му се главата и всякакви такива. Все от чая! Не от шепите химия.

Мило момиче освен да те прегърна виртуално, друго не мога. Много мъка, много.

Внимавайте с обезболяващите.на мен не ми даваха да пия или се мажа с тези от вида на Диклак,а ми изписаха други.ще се оправи жената само търпение и упоритост.ще проходи.а иначе и аз си купих триколка и с нея много по лесно се придвижвам на вън има и скорости:hugs:

Хах утре трябва да почерпя имам Рожден Ден.

Тъкмо след 100 опита успях да се свържа с невроложката на майка ми. Освен, че ми се държа нагло по телефона, на края и ми затвори. Уж се разбрахме да се чуем утре пък да видим дали ще ми вдигне. Ужас. Такова отношение за първи път получавам в живота си. Живея в чужбина, по стечение на обстоятелствата ми се наложи да изкарам последните 7 години по болници в грижа за близки. Такова чудо не бях преживявала и виждала. Ще видим утре като се чуем на къде ще отиде разговора ми.

Вчера се чух с майка ми. Показва на скайпа една торба с лекарства. Питам я защо си е смесила всичките лекарства така. Отговора ѝ беше, че сестрата в рехабилитацията изляла шише с вода без да иска и всичко се намокрило и ѝ прехвърлили лекарствата в найлонова торба. Нямам думи. Вътре всичко смесено, без кутии и т.н. Пак по случайност разбирам, че друго от лекарството не е вземано както трябва. Беше ѝ изписан Зеротромб 300мг за 20 дена, след което по 100мг (т.е.1 таблетка). Пак аптекарката сгрешила. На кутийката е написано само по 1т. вечер, а дефакто никъде не е написано, че преди да се мине на тази една таблетка е трябвало да взема по 3 за 20 дена. И реално майка ми не си е вземала лекарствата както трябва. Безхаберие на всяка крачака.

Mancheff да си жив и здрав ти желая и всички болести да са зад гърба ти!!!

Иначе то хубаво викаш да не се маже с нищо, но тя вече на своя глава се маже с Волтарен. Утре като говоря с тая невроложка ще я попитам, само се моля да не ми затвори телефона.

Момичета ,Сумазина по колко месеца е давате след инсулта.Трима доктори питам и всичките различно.И някой ако сподели по колко пъти идва при вас рехабилитатор ще съм благодарна

За сумазина не мога да кажа, понеже го нямаме изписан. Дано се включи някой. Като цяло са казали на майка ми че 4 месеца със сигурност ще пие лекарства. Та не знам и за този сумазин дали е така. Може би зависи от състоянието на човека.

Ако питаш за частен рехабилитатор, вероятно както се разберете и според колко може да плащате. Иначе това по каса е 7 дена. И майка ми специално са я карали да кара това колело, което ѝ закупих в нас. Нищо друго не са я карали да прави. Те повече пари пръснаха и главоболия си причиниха отколкото ефект да имаше цялата работа.

За съжаление е така. Повече пари, а накрая едно голямо нищо.
Рехабилитатор, колкото по-често, по-добре. Даже отначало ако може всеки ден, най-добре. От първите дни раздвижването е най-важно и е важно, пациентът ако може да движи някои крайници, сам да прави упражнения с тях. Да вдига крак, ръка. Баща ми така го тероризирах. С едно дълго парче плат бях направила дълъг колан, захващахме неподвижния крак и той със здравата ръка опъваше, вдигаше нагоре и пускаше надолу.
Болният каквото направи като упражнения е в пъти по-бързо възстановяващо, отколкото рехабилитаторът да го сгъва и разгъва, колкото да не атрофират мускулите. Да, и това си трябва и е важно, а те знаят как да го направят и да покажат да гледате и правите и вие.
Та, добре е всеки ден, може през ден, а ако няма възможност, 2-3 пъти седмично, а през останалото време вие да правите, болният да прави упражнения.
Да се има предвид, че в повечето случаи, каквото се е раздвижило до 6 месеца след инсулта, това остава. Някои казват- до година, но обикновено е до 6 месеца. Оттам нататък, останало ли е нещо нераздвижено, то ако пациентът е на крака, в повечето случаи може с движение и упражнения да позакрепи и подобри, но на легло ли е... каквото е постигнато - това е.

За болкоуспокояващи - баща ми е пил. Не смея да кажа какви. На него му предписваха, заради гангрената. То няма и как де. На инжекция или на таблетка.
Иначе след инсулта си искаше аналгин и майка му даваше. Много го болеше глава. Може и невролог да им е казал, нямам идея. Успокоителни също му бяха изписвани, защото буйстваше първите месеци и не беше на себе си. Да не казвам какви съчетания от ксанакс и диазепам е пил. Не по наша преценка. Денем едно, вечер друго.
На много от лекарствата знаете, че пише, че не се пият при това, онова, ама докторите изписват и пиеш каквото ти изпишат.

Относно Сумазина, това е като Ноотропила и Кавинтона, доколкото помня. За мозъка. От него се замайват и им става лошо. Нашата невроложка си каза за предпоследния инсулт, че ще пие минимум 6 месеца. За първия инсулт не помня колко време е пил.
Но татко пиеше Ноотропил и май първо по 2 сашета от малката дозировка - 1200, а после по 1, което делеше на 2. Не съм сигурна, говоря по спомен. И Кавинтон също пиеше, но на таблетка.

Манчев, здраве, здраве, здраве, да не се отървеш от здраве!
Това скорпионите умеем да изплуваме и оцеляваме.
Пожелавам ти всичко каквото си пожелаеш, да се сбъдне.
Аз ще черпя на 31-ви

Okоло 3 месеца мисля. неврологът ми каза кога да я спра. Сигурно назад в темата съм писала кога точно съм я спряла, нямам време да ровя, ако ти имаш погледни. На майка ми ѝ понасяше добре сякаш. Не видях и разлика в поведението или състоянието ѝ след като я спрях обаче.

manchefff , да си жив и здрав! Всичко лошо да е зад гърба ти, здраве и спокойствие най-вече занапред!

Инсултът ли изкарва лошите черти от характера и ги увеличава или нещо друго се случва... Майка ми е много добър и разбран човек, а в последно време ми отговаря агресивно и ми вика за елементарни неща. Например моля я да си изпие лекарствата с малко повече вода, а не само с една глътка и тя ми се развиква да я оставя, че не може повече от това и т.н., на скандал направо отива. После за пореден път я заварвам да лежи през деня, а лекарите казаха да върви поне 2км дневно. И най-спокойно питам защо лежи, да не би да ѝ е лошо. Следват пак викове, че щяла да прави каквото иска и каквото може и прочие. Да не ме разберете погрешно, не се оплаквам, не ѝ се ядосвам, разбирам всичко, просто се чудя тези нетипични за нея реакции от болестта ли са, от лекарствата ли са или някакъв отделен и нов проблем... И също не знам как да ѝ помогна... и дали има как. Забравя също понякога важни неща като например да изпие лекарствата, които аз предварително съм подготвила /ако не съм там в момента/. Бърка имената на близки хора, после се поправя... Дали тези неща са обратими в някаква степен...

Мисля че са обратими неща и на моменти се губят, забравят, но с времето ще се избистрят. На баща ми му разказвах какви ги е говорил и той естествено не помни. Най-стряскащ беше случай 1 година след инсулта, когато събуждайки се не помнеше, че е с инсулт, губеха му се последните около 6 години май, да не бъркам. И аз бях писала назад. Докато го успокоим, да разбере какво се случва... чак следобед дойде на себе си.
Консултирайки се с лекуващия доктор, казва че правят микроинсулти и да не се стряскаме. Ама като ти го кажат, как да не се стряска човек. Говоря за лежащо болен с тежък инсулт.
При леките сигурно не е така и е нормално да забравят някои неща.
Аз се водя уж здрава (по тая насока), но също забравям на моменти и за хапчета, понякога и за име не мога да се сетя и да сбъркам. Но нервността и агресивното поведение понякога и при баща ми се случваха. Като гледам и при други близки с инсулт е било така. Сякаш напук - няма да пия това, няма да ям това, не искам това, няма, няма, няма... На всичко казват НЕ.

Да, Merelenda, точно. По-зле от малко дете реагира. "Няма, не мога" и почва да ми се кара.
Трябва тези дни да спирам Пирацебрала /дето е като Ноотропил/. Не повече от 6мес след инсулта се приемали, на последния преглед неврологът ми каза в края на октомври, началото на ноември да го спра. Тя пие по 2, сутрин и на обяд. Изведнъж ли се спират? Не се намалят на едно и после, а от раз, така ли?

Точно това не помня и писах по горе, дали баща ми не пи първо 2 цели прахчета ноотропил и после едно прахче разделено на два приема, преди да го спре. Забравила съм.