Слави ще ми се да ти кажа нещо за утеха, но няма такива думи. Ако наистина ще ти олекне подари дрешки на някое детенце.
- Публикувана: 8 май 2008, 22:13 ч.
- Последно мнение: 20 юли 2008, 15:20 ч.
Момичета помолете се за едно бебче.
мила слави.....много е тежко за вси4ки нас да бе мислим за твоето мом4енце,пък на теб какво ти е не мога и да си представя 
моля се господ да ти дава сили да живее6 с мъката напред.както и на златои вси4ки майки с празни ръце..моля се да се грижи за ангел4етата,за техните 4исти души 
моля се господ да ти дава сили да живее6 с мъката напред.както и на златои вси4ки майки с празни ръце..моля се да се грижи за ангел4етата,за техните 4исти души 
прегърни и ти своето детенце, а когато спи му прошепни на ушенце това което искаш да кажеш на Теди, нали знаеш, че заспалите дечица често говорят и играят с ангелите.
Това е толкова хубаво, Слави, направи го, мила, и дано се почувстваш мъъъъничко по-добре
Слави, никой и никога няма да запълни липсата на Тео. Той ще си остане твоето любимо момченце, което ще се появява в сънищата ти и ще ти вдъхва сила, когато ти е най-тежко. Горещо се надявам някой ден дъщеричката ти пак да си има братче. Убедена съм, че първото, което ще му разкажеш е историята за смелото момченце Теди, а той ще я преразказва някога на децата си. Така са се раждали и се раждат легендите за хората, на които всички се възхищават. Така ще знаеш, че Теди ще е вечно жив.
Слави не разбирам от тълкуване на сънища, но мисля че на теб, а може би и на Тео ви липсват несподелените мигове на нежност и грижа (завиването на бебето). ако бях аз, щях да купя одеалце и някакви храни (слабичките дечица от съня ти) и да ги дам на някое детенце, което наистина има нужда и няма кой или с какво да го завива и може да звучи налудничаво, но бих отишла там, на плочата на Тео, да му поговоря, да го погаля... много ми е тъжно за теб и за него, иска ми се той да те утеши, защото мисля че това е, от което имаш нужда
не разбирам от тълкуване на сънища, но мисля че на теб, а може би и на Тео ви липсват несподелените мигове на нежност и грижа (завиването на бебето). ако бях аз, щях да купя одеалце и някакви храни (слабичките дечица от съня ти) и да ги дам на някое детенце, което наистина има нужда и няма кой или с какво да го завива и може да звучи налудничаво, но бих отишла там, на плочата на Тео, да му поговоря, да го погаля... много ми е тъжно за теб и за него, иска ми се той да те утеши, защото мисля че това е, от което имаш нужда 
Не знам как се живее с тази мъка...
Преди да родя Даяна имах спонтанен аборт в доста ранна бременност. Тогава си мислех, че от това по-лошо няма. Господ (ако изобщо съществува) ми изпрати тази мъка за да ми докаже, че има и тя е разкъсваща. Старая се да се разсейвам, да излизам, но едва дочаквам да се прибера, да запаля свещичката до снимката на Теди и да ревна. Тази болка остава завинаги!
Преди да родя Даяна имах спонтанен аборт в доста ранна бременност. Тогава си мислех, че от това по-лошо няма. Господ (ако изобщо съществува) ми изпрати тази мъка за да ми докаже, че има и тя е разкъсваща. Старая се да се разсейвам, да излизам, но едва дочаквам да се прибера, да запаля свещичката до снимката на Теди и да ревна. Тази болка остава завинаги!
Слави, мила, сядам няколко пъти да пиша и спирам.
Знам, че каквито и думи да използвам, колкото и виртуални прегръдки да пращам едва ли ще намалят болката ти. Позволявам си да ти разкажа и моята история. Дано тя да ти даде поне мъничко надежда и сила да гледаш напред.....
Сина ми беше на три и половина когато разбрахме че чакаме бебе. Много исках момиченце. Бременноста ми мина без проблеми. Пренасях 5 дни. Бях купила и приготвила всичко за моята малка принцеса. Дадоха ми направление за болницата. Взех го сутринта и следобед отидох, за да разбера, че нея вече я няма. Било е въпрос на няколко часа, но аз закъснях... Няма да пиша и да разказвам как родих, как стоях после в болницата докато другите гушкаха своите рожби, а мен ме успокояваха с думите, че вече си имам едно...
От тогава са минали 13 години. Не се забравя. Времето не лекува. Просто слагаш болката там някъде в едно ъгълче на душата си и живееш с нея.
На следващата година също на 18-ти дойде Ники. Вярвам, че се върна....дори лежах на същото легло докато раждах.
А тази година дойде и Светльо. Той беше моята най-голяма и красива изненада и сега сме вече петима.
Миличка поплачи си. Изживей своята мъка, която е много много по-голяма от моята, но намери сила да погледнеш след време напред.
Ще чакам да те видя в една "кореместа тема" когато събереш сили.
Прегръщам те силно.
Знам, че каквито и думи да използвам, колкото и виртуални прегръдки да пращам едва ли ще намалят болката ти. Позволявам си да ти разкажа и моята история. Дано тя да ти даде поне мъничко надежда и сила да гледаш напред.....
Сина ми беше на три и половина когато разбрахме че чакаме бебе. Много исках момиченце. Бременноста ми мина без проблеми. Пренасях 5 дни. Бях купила и приготвила всичко за моята малка принцеса. Дадоха ми направление за болницата. Взех го сутринта и следобед отидох, за да разбера, че нея вече я няма. Било е въпрос на няколко часа, но аз закъснях... Няма да пиша и да разказвам как родих, как стоях после в болницата докато другите гушкаха своите рожби, а мен ме успокояваха с думите, че вече си имам едно...
От тогава са минали 13 години. Не се забравя. Времето не лекува. Просто слагаш болката там някъде в едно ъгълче на душата си и живееш с нея.
На следващата година също на 18-ти дойде Ники. Вярвам, че се върна....дори лежах на същото легло докато раждах.
А тази година дойде и Светльо. Той беше моята най-голяма и красива изненада и сега сме вече петима.
Миличка поплачи си. Изживей своята мъка, която е много много по-голяма от моята, но намери сила да погледнеш след време напред.
Ще чакам да те видя в една "кореместа тема" когато събереш сили.
Прегръщам те силно.
Слави,много съжалявам че това от което всички най-много се страхуваха е истина. Толкова е тъжно....не знам, аз не мога да намеря подходящи думи, за да те утеша., може би защото такива няма. Всичко в този живот се понася, но смъртта на близък, любим и незаменим човек.....не може.....
вярно е, мъката не си отива с времето, само избледнява за да не те задуши. но си остава винаги някъде там, зад мислите ни. но всеки спомен за хората, които обичаме ги връща при нас и ако сме обичани също, те идват в съня ни всеки намира за себе си начин да поддържа жива връзката, за мен беше по-лесно да си спомням, отколкото да се опитвам да забравя. и по-лесно беше да изживея болката до край, отколкото да се опитвам да я избегна. Слави, мисля че Тео знае колко много мислиш за него и ще намери начин да ти каже нещо хубаво
всеки намира за себе си начин да поддържа жива връзката, за мен беше по-лесно да си спомням, отколкото да се опитвам да забравя. и по-лесно беше да изживея болката до край, отколкото да се опитвам да я избегна. Слави, мисля че Тео знае колко много мислиш за него и ще намери начин да ти каже нещо хубаво
да,аз също милсля ,4е господ ще ти върне душата на тео,преродена в твое следващо дете,не 4е то би изтрило болката,но можеби ще живее6 по лесно и в мир с нея така ме4тая да про4ета някога 4е си по-добре и някак щаслива в мъката си по изгубената рожба :pray:4е има нещо освен малката ти дъщери4ка,което те кара гледа6 напред
можеби ще живее6 по лесно и в мир с нея така ме4тая да про4ета някога 4е си по-добре и някак щаслива в мъката си по изгубената рожба :pray:4е има нещо освен малката ти дъщери4ка,което те кара гледа6 напред