За среща време веч настана - АПРИЛското дете се готви от зарана!

Здравейте и от мен.

За Тонко

За Симончето и Юли -  и бързо да  им минава.


Тръшкането при Маги започна горе-долу едновременно с мойто връщане на работа и то е предимно вечер, когато искам да си ляга, а тя упорито отказва и истерясва. Вече се бях оплакала, че не знам какво да правя - не помага игнориране - това само засилва децибелите на рева и интензивността на тръшкането, не дава да я гушкам, бута ме сърдито, когато я питам защо плаче и какво иска въобще не ми реагира адекватно, а продължава да пищи. Така че, съжалявам, но аз съвет не мога да дам. Само стискам палци да е кратък период на адаптация към дневното ми отсъствие и скоро да отмине. 


В тези ситуации нито шляпам, нито викам, отивам и обяснявам, че хората не се бутат, удрят и т.н, че за чуждите играчки, които са й интересни и иска да види, трябва да помоли да й ги дадат да ги види и после да ги върне, че си има нейни и че сигурно и на нея няма да е приятно някой да й вземе така играчката и т.н, ит.н. Въобще стават дълги беседи. Слава богу, не ми се случва често да  ги провеждаме, тъй като Маги не е агресивна на детската площадка, даже с голяма охота дава собствените си играчки. Като се замисля по-често ми се е случвало да направя забележка на чуждо дете и то поради простата причина, че родителите му не са го направили, а си стоят и гледат какви ги върши отрочето им , че даже се и забавляват. Съжалявам, но няма да оставя някой да си прави кефа на гърба на моето дете.

Ренка, за твойто дете ти си знаеш кое е най-добро, само трябва с Пепи да си съгласувате виждането по въпросите за възпитание и всичко ще ти е наред. Хич не ги слушай другите майки на площадката като ти кудкудякат

Хайде сега и аз да питам нещо - вашите деца бият ли ви? И преди да си помисли някой , че Маги ни спуква от бой  , внасям пояснение - от няколко дни идва и вместо да ме гушне за крака както прави по принцип, ме плясва 2-3 пъти и вика "Мамо, пет-петак" и бяга. Същото прави и с баща си. Като я питам откъде го е научила това и тя вика"От мама", което, уверявам ви, не е истина. Имам предположения, че е от баба й и дядо й.Обяснявам, че хората не се бият, ама има ли кой да ме чуе.

Да, с него е. До колкото разбрах нито една от бабите не е могла и те двамата са в самостоятелна стая, за да я предпазят и нея.

За тръшкането - Иво е на периоди, но обще взето не го прави често. В момента сме  в светъл период и ми е голям помощник, особено сега, като сме и тримата у дома. Всъщност при нас не е точно тръшкане, а истерия - от глад или умора. Така че просто следя да не остава гладен и да спи достатъчно и всичко е наред.
За настъпленията върху други деца и играчките им - нямам наблюдения, защото сме болни вече трети месец и с деца не се събираме  Но предполагам, че просто бих взела играчката от ръцете му и бих обяснила, че не е негова. Обикновено това е достатъчно за него и въпроса приключва. Ако настоява, бих го махнала от площадката като вид наказание - щом не желаеш да общуваш с децата, няма да си играеш с тях. Не бих му се карала или щляпвала пред децата, защото това би го засрамило, той е много честолюбиво човече и се обижда, ако не съм права.
Ой, аз не съм разбрала, че Тони е пак в болница! Милото дете, дано се оправя по-бързо и да го изписват! Много ми е мъчно 

Аги, Тони, дано сте добре и двамата и скоро излезете от болницата . Горкото дете, как така не можаха да го закрепят до сега, бе?

Ох милите Тони и Аги    Дано скоро имаме добри новини от тях     

И Милена от 3 дена е в трудна фаzа с много тръШкания. 4удя се и аz дали не се появяват най после последните кътници  Може и да е криzа на растежа, понеже има въл4и глад. Преz ноЩта се будеШе, не раzбрах zаЩо, като отидох при нея ми каzа 4е ку4ето иzбягало и 4е пти4ката летяла някъде   

Тук в наШата провинция днес е праzник и съответно по4ивен ден, но zа съжаление е много обла4но и студени4ко (няма и 20°  ). Сутринта направих данъ4ната декларация, която трябва да се подава до края на месеца, после ходихме до плоЩадката (където пак нямаШе никой) но аz се прибрах понеже zабравих да пусна маШината zа хляб  Старост нерадост 

Стискам палци zа Евровиzията дове4ера 

Ема днес изяде първия пердах, след като 10 минути ме замерва по главата с какво ли не. Сто пъти и повторих , че така не трябва, че ме боли, но на нея всичко това и се видя много смешно. Иначе като цяло е кротка с децата, но много обича да им сипва по дрехите пясък, но винаги се намесвам. Един ден си играе с лопатката в пясъка и като изсипва в кофичката леко хвърчи от вятъра, та една баба дойде да си прибере внучето, че заради нас трябвало да го къпе. Много ме издразни. Но ме дразнят и майки /една такава има при нас/, която каквото и да прави детето й , никога не се намесва, а то обикновено дразни и бие всички деца. Като ги видя да идват и се изнасяме.

Иначе за ината - игнорирането при нас не върви, става още по-лошо. Ема много бързо се залъгва и обикновено успявам. И тя не иска пантофи и чорапи да носи и сега минава номера , че баба Яга ще дойде да провери. Гледам и да не и създавам страхове, та така уж само ще мине да види.

Някой да има новини от Аги и Тони? Милото Чайче, толкова ми е мъчно за нея. 

Оф, щях да и звъня след обяд, но чаках да стане по-нормален час, после търгахме за РД на племенника и забравих! Сега май е вече късно! Голям съм идиот!!!

Ей,тези доктори! Ето заради подобни изпълнения с Давид ги намразих!
Анелиз, при нас тръшкането се лекува по няколко начина. По принцип го оставям да се тръшка и заминавам нанякъде или го набивам, ако съвсем прекали.Отскоро майка ми ме чатна за още един метод, при който започвам да казвам"Аааа,той много слуша Давид, ето сега ще спре да плаче, ще дойде при мама и ще се извини..."Това много му действа.Особено, ако спомена, че Дядо Коледа го гледа как слуша.

Добро утро!

Момичета, пратете ми телефона на Аги!

За тръшкането - и при нас е ежедневие, сърди се и ляга на земята независимо дали сме вкъщи или на улицата. По принцип го оставям да си лежи, но понякога и с тупане го изправям той пък ме гушка 

За раправиите на площадките - ние за много малко сме на площадка сред майки и деца. Вече тактиката ми е да избирам площадка, която е далечна за майките, които помъкват всевъзможни колела, коли, мотори и въобще един куп с играчки. Която площадка е далечна, обикновенно има мир на нея. На Станимир не му се карам пред деца, но и той не е агресивен, изсипа веднъж една лопата пясък върху гърба на едно момченце, което скочи да се тръшка, но аз, с големия си чар го омилустивих  Въобще по-големите деца започват с агресия било да се качат на пързалката, било да свалят Стаско от някоя люлка, но засега се справям и или се сприятеляваме, или им се скарвам и те се махат. Прави ми впечатление, че с момченцата по  се разбирам, докато каките са мн злобни 

За пошляпването пак да попитам - вчера го ступах от бой Стаско. Джапа във всяка локва и проверява до колко може да наджапа без да го ударя, затова на всяко джапване го тупвах по дупе или краче. Да видим днес колко пъти ще се пробва да джапа.
Вие какво правите с казуса "локва"?

  Май само палци са ни стискали всички 

Добро утро!   

Казуса "локва"    направо не ми се говори за него...  Ако за по-дълго време не е имало локви, в първите 1-2 дни след като проима, не пропуска нито една. После като се понасити, си имаме уговорка - джапа само на връщане към къщи. И нито забрани, нито наказания вършат работа. Брат ми като малък беше същия дивак, аз пък, се ужасявах, че може да не видя някоя локва и да се нацапам... 

Добро утро, момичета!

Относно локвите - всички локви са наши! Ако трябва Стани минава чак на другия край на улицата,  да не би да пропусне някоя! Общо взето съм безсилна в случая. Само се опитвам да му обясня, че не трябва да цапа с всичка сила с крак, защото обикновено аз съм потърпевшата!

Добро утро 

Моля ви, когато имате новини от Аги, пишете! Мъчно ми е много, дано се оправи бързо Тонката 

Локви - няма спасение, с 2та крака скача вътре. Говоря, карам се - не, това овните са ужасни инати

До бой още не сме стигали, само 2-3 шамарчета е изяла, ама в къщи, навън не искам.
Тръшка се, реве, пищи, тропа с крак....в такива моменти се чудя що за майка съм аз и къде сгреших...или може би всички минават през това

За  Евровизията..........няма да коментирам

Те тук дори не го иzлъ4ваха по ТВ    Прелистих програмата, нямаааа братко.    Така 4е ниЩо не zнам, само раzбрах 4е няма кой да се обажда в събота zа Германия 

Брех, изчетох ви...  (за малко да не се запиша в темата  )

Първо, благодаря за поздравите оня ден, мили ми момичета!

На патерица - Честит Рожден Ден на Рени, имен ден на татковците Константиновци и всички адашки, както и на празнувалите годишнини! Здраве и късмет на всички!

Нещо много работа ми се струпа напоследък, и едвам сколасвах да прочета по страница-две от темата, и до писане не стигах. В почивките ходех да се разкрасявам, че съм заприличала на нищо  ... и така.

Дребните са добре и по направление - в ясли и градини. 

Дилянката, и тя много се тръшка  - обикновено игнорирам. На мен пък ми се чудят как оставям детето да реве и да се търкаля така - на асвалта, в тревата, в магазина на пода, гледайки безучастно  ... Като сме на площадката, се изнасям на някоя отдалечена пейка и й обръщам гръб - ми, нямам нерви.  В ситуацията, описана от Ренката - обяснявам, че не се прави така и ако не вдява я изнасям от площадката или директно прибирам вкъщи. Обаче, в други ситуации крещя - преди няколко дни, татито ме прибра от площадката - да не се излагам, че бях изпушила яко - чак едно дете дойде и учтиво ме помоли да не се карам на Преслав. 
 

За плажа - Преслав съм го пускала гол, като беше на година и половина, но Диди - не, по-хигиенни съображения... иначе не ми пука кой гледа, к'во си мисли и к'во прави...

За казуса на Данчето с локвите - Преслав го обработих, като му поставих цели - да прескача най-добре локвите ("Я, да видим сега... Скок! Можеш ли като мама да прескочиш локвата?") ... и сега продължаваме да се състезаваме.

Страхотни снимки от Прага, чакам и от Париж! 

И да не забравя - добре дошла на мама Aneliz и сладките и дечица!

Стискам силно палци на Аги и Тонката!