Съпруги, чиито мъже пътуват 6

Добре дошла на deni_m 

Маma Donna супер,дойде и твоя ред да посрещнеш любимия 
Аз моя го изпратих преди 2 дена,позната картинка едни посрещат, други изпращат

Много е дълго,за което се извинявам.Надявам се никой повече да не се чуди на 'проблемите'ни.
Еър,специално за теб:

Госпожи и господа народни избраници, дотам ли я докарахте, че посягате на кървавите моряшки пари?! Вие имате ли представа как човешки същества живеят и работят между морето и небето? Вие знаете ли какво значи смърт на кораб, пожар на кораб, спиране на машината на кораб, намиращ се сред разбушувал се океан, стоварващ тонове водна маса върху желязното корито. Ужасът и безизходицата са като при земетресение, но това трае дни, не минути. Извинете ме, но много сухоземни юнаци ще се изпуснат в обувките си в такива ситуации.
Мислите ли, госпожи и господа, че се свиква вечно да те няма при семейството на Нова година, абитуриентски празници, дипломиране на децата ти? Или да липсваш от дома си, когато ти се ражда дете, внуче или погребение на близък? А знаете ли колко мъка и мъжество се иска да заминеш на рейс, за да спечелиш пари? Работещите на брега се прибират вечер в дома си, а те, моряците, денонощно месеци наред са сред океана далеч от сушата, рискувайки живота си, са подложени на урагани и всякакви природни капризи. Това са реалните обстоятелства, при които живее и се труди тъй нареченият морски вълк - от капитана до последния моряк, и печели своите пари в търсене на по-добри възможности за семейството си. Как мислите, госпожи и господа законотворци, колко от вас биха имали куража да печелят парите си като тях?!
Да, моряците са по-различна категория хора, защото:
1. Преди всичко човекът е сухоземно същество и естествената му среда е земята, а не морето.
2. Месеци наред са откъснати от брега, не знаят както става в родината им, със семействата им.
3. Живеят под стрес и напрежение в открито море, авариите са непредвидими.
4. Налага се да вземат за секунди съдбоносни решения, разчитайки само и единствено на себе си, брегът е далеко, помощ отникъде.
5. Моряците са 24 часа в денонощието на работа в желязното корито. Освен дежурна вахта те правят маневри, често при тежки метеорологични условия и независимо от часа в денонощието, ремонтират по всяко време остарелите параходи. А ако корабът спре, става страшно.
6. Живеят и работят в постоянна 100-процентова влага.
7. На кораба няма медицинско лице, което да се погрижи за здравето им при нужда.
8. Често и за кратък период от време преминават през няколко географски ширини: от минус 20 до плюс 50 градуса, което е пагубно за здравето им.
9. С какво се хранят? Вместо с хляб с ориз, вместо български ястия придъвкват чуждоземски. А те работят там, не са на екскурзия.
10. Месеци наред моряците са подложени на постоянни вибрации и монотонен шум, които са неизбежни за кораба.
12. Моряците не пътуват, а живеят и работят на корабът и в по-голямата част от календарната година са трайно свързани с кораба. Центърът на жизнените им интереси е пак кораба, защото там те печелят парите си. Адресната им регистрация е корабът, там живеят, там работят. Нашата държава с вътрешните си функции дава възможност на работещите в нея да получават доходи, за което си плащат данък, а за работещите под чужд флаг тази функция е изпълнила друга държава, за което тя си взема каквото смята за справедливо.
14. Случва се нерядко след дълъг преход от 30 - 40 дни само море и небе, клатени и люлеене да не слязат в пристанището на твърда земя.
15. Трябва им време да се адаптират със спокойствието на нощта, когато са в дома си. Стряскат се от тишината, когато заспят. На море тази тишина значи поредна авария в машината, а корабът остава неуправляем.
16. Практика е заплатите им да се изплащат със закъснение.
17. На капитани и механици им трябват години да се изкачат по йерархическата стълбица.
18. Децата им растат без тях.
19. Съпругите им, ония мъжки момичета, сами отглеждат и възпитават своите рожби.
И още и още от спецификата на моряшкия труд. Професия, свързана с много рискове и лишения.
Госпожи и господа законотворци, колко от вас, гледайки по телевизията за поредния ураган в океана, се сещат за моряците, намиращи се там. От креслото, пред телевизора, лесно се наблюдава стихия. Нали вие не сте там?!... Вие нямате представа за какво иде реч. Няма как хората, работещи и живеещи на брега, да знаят за всичко това. Според световната класация за най-рискови професии моряците са втори след космонавтите.
Законотворци, спомнете си, че в Конституцията ни е казано: "Република България гарантира живота, достойнството и правата на личността и създава условия за свободно развитие на човека и гражданското общество". Чл. 4, ал. 2. И още "Трудът се гарантира и защитава от закона". Чл. 16. Какво гарантирате, вие, госпожи и господа? В държава ли живеем, или в джунгла? Защитихте ли моряците от пирамидите, какво направихте за семействата на загиналите на кораб "Хера"?... Крайно време е да помислите как държавата да гарантира правата на моряците, докато работят в чужди компании, защото те представят нашата страна пред света. Законотворци, на летището в Манила има надпис: "Добре дошли вкъщи, скъпи моряци!" Защо ли? Помислете върху това!
Госпожи и господа, зад моряците са техните майки и бащи, братя и сестри, техните съпруги, синове и дъщери, техните любими и всички ние сме тук и ще ги защитим. И когато ковете законите, се придържайте към едно от моряшките поверия: "Който е посегнал на моряшки пари - хубаво не е видял, защото те са кървави!"

Здравейте момичета, казвам се Невена и от 15год съм моряшка съпруга. Имам  две слънчица - Росина и Виктор, които са на почти 6 год.
Искам да се обърна към bambi25 по повод на пасажерските кораби. Когато съпругът ми каза, че иска да ходи там аз също бях против  и имахме доста разправии. Не че някога ми е давал поводи но все пак бях против 1. защото той тъкмо си беше взел изпита за капитан, а там щеше да бъде 2 пом. и 2. заради засуканите мацки, които отиват там с единствената цел да си хванат някой офицер(с други въобще не се занимават). От друга страна той ми каза - аз откъде да знам ти какво правиш докато ме няма. И отчасти е прав, защото всички знаем, че както има мъже, които хоикат, така има и жени, които не стоят със скръстени крака, докато мъжете им ги няма. Все пак той се наложи и замина в принцес круизес.
Февруари 2007 имах щастието да отида на круиз (австралия, нова каледония и вануату) и повярвай ми никога няма да обеля и дума за товарни кораби. Работата е много по-спокойна, всеки си върши това за което е отишъл. Няма го това тичане и безсъние с дни (той преди беше на car carrier и беше ад). За около 2 години стана 1 навигационен офицер. Нашите момчета се доказват тепърва и мисля, че имат добри шансове да стигнат и върха. Вече има няколко стаф капитана и шеф механици.
В принцес имам право всяка година да ходя за 1 месец на круиз без пари, а след това по 15$ на ден. Единственото, което не ми харесва е контракта 3 работа и 1.5 месеца почивка. Почивката е много малка и не ни стига, но живот и здраве по нататък може да се променят нещата.
Стана дълго, но се надявам да съм ти била полезна.
Поздрави на всички
Ето и малко снимки  от моето вълшебно пътване  http://community.webshots.com/user/vikros

Здравейте, момичета!

issi, много точно и вярно е това, което си написала.Та това си самата истина. И мисля, че трябва да отиде там за където е предназначено.

Добре дошли на deni_m и nevy в нашите редици.

nevy , много е хубаво това,че си се разходила малко по света. Дано имаш възможност пак за круиз. То и аз мога да отида с моя мъж, но сме го оставили за по късен етап, когато децата пораснат и не се налага някой да ги гледа 5-6 м. Хубаво е да има поне още една съпруга на кораба, иначе ще е скука. На съпружеското внимание няма да мога да разчитам, все пак той е на работа и няма да може да търчи подир мен.

Мел, кога мина отпуската на твоя, сякаш бързо свърши? Хубавите моменти се изнизват като пясък през пръсти. Не тъгувай и тези самотни дни ще се отминат докато се усетиш.

MamaDonna, точно тока се прави! Направи се красива, направо неузнаваем. Купи си нещо ново, наконти се, грабвай деца и на летището. Ох, как и аз го обичам този момент!

Моят мъж се обади от Испания снощи. Още не бяха спрели. Бързаше да се обади щом е влязъл в обхват. Говорихме половин час, но хич не ни стигнаха. Остават точно 2м до моето чакане на летището.

3 месеца изкара отпуска,ако всичко върви по план за края на ноември трябва да си дойде.
И аз ще отложа с няколко години моя круиз с мъжът ми.

       Илиева здравей, като гледам твоите юнаци са 5 месеца по-големи от моите, родени са на 11.11.2002.  Сигурно сме се засичали в морската.
За круиза 5-6 месеца ми се струват ужасно много.   Аз стоях 1 месец  и накрая броях дните.Тогава мъжът ми каза - да видиш как се чувствам аз. Може би защото не сме били разделени с децата толкова време. Пък и еднообразието  оказва влияние. Круизите бяха 10 дневни и гостите се сменят, но забавленията не.  Гледах всички представления по 3 пъти. Належах се, наспах се, прочетох сума книги. Абе въобще починах си добре, но не мога да изкарам повече от месец.
Слънчев ден на всички   

моят миличък се прибра посред нощ в 2 и 10, така че не можах да го посрещна на летището, но пък рокля си купих  ; сега само малкият ни вгорчава щастието, защото не може да го познае и се дразни от него;  дано скоро се помирят 
Добре дошли на deni_m и nevy и то мен!   
.... еееех! като заговорите така за круизи и ми се пълни душата; снимките са прекрасни, а пък аз от сън и лежане не се плаша, така че бих издържала и цял рейс

Здравейте момичета!

Руми, добре дошла сред нас. Върна ме години назад, когато за първи път останах сама с дъщеря ми. И аз като теб броях дните. Тогава нямаше GSM-ми и чаках да се обади от някое пристанище. А мъжът ми щом спираха някъде хукваше да търси уличен телефон. Като са в открито море и сега нямам връзка, чакам да влезе в обхват.
Не тъгувай, ще минат, само първия път е трудно.Ще си нагласиш ритъма на живот, който се състои в това да посрещаме и изпращаме.

МамаДона, и по нощница няма да е била лоша гледката особено за зажаднял за ласки мъж. Роклята ще разходиш под ръка с мъжо по гезмето да те видят всички колко си щастлива.
И моите момчета ревяха от баща си, като бяха малки и той в чудо се виждаше, ако мръднех за малко.

Неви, сигурно не сме се вижда ли в морската, защото рядко ходя там, по простата причина,че ми излиза доста солено от люлки и въртележки. Но ще се радвам да се запознаем.
Ходите ли на срещата на близнаците? Ние не сме пропускали, сега ще ходим за 7-ми път. Преди 6г. бяхме най-малките на възраст и имахме награда. Бяха само на 2.5 месеца. След 15-ти август ще е записването, ако проявяваш интерес ще ти дам телефона.

здравейте, момичета,
много отдавна не съм писала тук....
нашия тати заминава в неделя, а малката поне от една седмица плаче при всяко негово излизане от стаята, а когато той се върне го прегръща и не желае да го пусне ..... не зная дали усеща нещо, мъничка ми се струва.
как се справихте с деца на тази възраст - година и няколко месеца?
До сега поне първите няколко дни след негово заминаване плачех само аз, но сега .....
И да, напълно съм съгласна, че не се свиква. Мъжът ми плава вече от 7 год. и все още не съм свикнала с това.

Teia, наистина ситуацията е много тъжна, но няма как. И нашият малчо много се привързва към тати докато е в отпуска /нормално - за разлика от другите татковци, нашият е нонстоп в къщи/; обикновено мъжът ми заминава докато дечко спи и като се събуди, просто сме си само двамата, а аз гледам да гушкам повече и да се държа да не се разстройвам, когато вика на чуждите чичковци "тати, тати" . Виктор /синът ми/ не е плакал, а става за 2-3 седмици малко по-изнервен и капризен. Същата работа е когато тати си дойде, докато свикнат един с друг. Но всичко минава с времето ....

благодаря ти, MamaDonna,   
предния път когато мъжът ми замина Вики беше само на 7 месеца и от тази гледна точка беше по-лесно......