Постъпвам правилно или греша?

Ох, мила, аз не съм нито самотна майка нито дори някога съм се омъжвала - съвсем, ама съвсем случайно попаднах на тази тема цъкайки от линк на лин безцелно из форума и ми стана много мъчно като си представих какво ти е само на теб ...
Искам само да ти пратя една много, много силна прегръдка и да ти кажа, че всичко ще се оправи, дори и сега да не ти се струва така. Изживей тази болка и тази обида и знач, че дори когато света ни е рухнал, има и утрешен ден и той е по-добър от тази тъмна нощ.
Желая ти сила и вяра.

ВЕКА, разбирам болката ти, повярвай ми - повече от добре... Това, което ще ти кажа е само моето лично мнение, а ти най-добре си знаеш всички детайли и ще прецениш... Та това, което мисля е следното:
          Ако си сигурна, че правилно си схванала цялата ситуация, а пък казваш, че и той самият не е отрекъл като си го попитала.., тогава решението ти изобщо не е прибързано. Режи "до кокъл" и  без колебание ----> да крепите брака си само заради децата е абсолютно безмислено /това много пъти сме го обсъждали тук/...;  Да водиш разговори с него и да му даваш шанс да се доказва доколко държи на семейството си, в така описаната ситуация също намирам за болезнено ненужно... Може би някои ще ми опонират, че трябва да се опиташ да разговаряш с него за да изясните точно какво се случва с вас и бла-бла-бла...  Но моето лично мнение е, че такъв разговор има смисъл да се води единствено, ако той го инициира, т.е. той да изяви желанието да се намери някакво решение.., някакъв компромис.., да му бъде даден някакъв шанс... Иначе ти да тръгнеш да го ровиш, едва ли не да му се молиш, пък еле чувство за вина и дълг да му образуваш...., повярвай ми само по-лошо ще стане, защото тия неща с фуния не можеш му ги наля в главата, а още по-малко в душата.  Знам, че думите ми ти идват като да ти насипвам сол в отворената рана... Може би имаш нужда да чуеш точно обратното - че не бива да позволяваш нещата да приключат просто така, че трябва да се бориш за семейството си и т.н. в тоя дух... Но това, в което съм за себе си убедена е, че в подобни случаи има смисъл да се правят опити за спасяване на семейството само ако партньорът, който с поведението си е причинил решителния разрив в отношенията, сам осъзнае, пожелае и направи крачка в тази посока. Ако ти тръгнеш да се изясняваш, да го притискаш, или дори само да го молиш /апелираш/ към "самоосъзнаване", единственият резултат ще е, че той ще се почувства като животно, уловено в капан и още повече ще се замъчи да се отскубне от тоя "капан"... И крайният резултат няма да е друг, освен че ти сама ще удължиш, незнайно с още колко, собствената си агония.

Надявам се да съм ти помогнала! Пожелавам ти сили - пред болката  и решителност - в избора, който ще направиш... И те прегръшам силно!

О, мила. 
Блонди мама го е казала прекрасно. Моят съвет също е подобен. Остани с гордо вдигната глава и излез от гадното положение чиста.
Това най-малкото ще ти даде основа (може да е много болезнена), но все пак е нещо, на което може да стъпиш и да продължиш.
Болката минава, забравя се лека полека. Ако имаш нужда пиши, ако имаш - крещи, просто не събирай всичко в себе си.

И аз заставам зад мнението на Блонди мама.
И един съвет - недей да ровиш и да търсиш подробности. Колкото по-малко знаеш, толкова по-добре за теб. Това от личен опит
Горе главата. Прегръдка и от мен

Препоръчвам ти да изчакаш, и когато се успокоиш, да поговориш с мъжа си. Това не са думи, които някой ще каже на гаджето/любовницата си, това повече ми прилича на нещо, което самата ти би могла да кажеш на приятелка, която в момента преживява лична драма, а ти я успокояваш.

ОБИЧАМ ТИ И ЧУХ ОТГОВОРА И АЗ ТЕ ОБИЧАМ   -  а за продължението какво ще кажете,също ли е подходящо да се каже на приятелка,преживяваща лична драма

не ми звучи много сериозно последният съвет,а за личната истинска драма на века,тя да търси опора при друг,защото нейният успокоява в три часа през ноща приятелките си,а стига с тия измишльотини

Не знам как е при вас, но на мене ми се е случвало да го казвам за да успокоя близък приятел, независимо от това, дали е мъж или жена.

Да не прибързва, било то с изводи или с действия, ми се вижда напълно сериозно като съвет. Винаги може да го изрита, след като обсъди ситуацията с него.

Е, тя е опитала, ама той, доколкото виждам, не изгаря от желание да обсъжда ситуацията.
Блонди мама е казала всичко, което и аз бих казала 
А ти пиши, когато имаш нужда 

Ти страдаш по статуквото. Извинявай, разбирам как боли, но се замисли, че всъщност егото ти страда. Защото не виждам заплаха децата ти да останат без баща - той все пак не иска да ви напуска.
Не го гони и не страдай. Виж дали можете да освежите взаимоотношенията си или поне се разберете кой какво очаква от брака.

Дай си малко време, не взимай прибързани решения, остави емоцията да отлежи и поговори с разума си. Преди да вземеш Решенето, со отговори на няколко въпроса, най-важния от които за мене е: С какво мога да живея оттук нататък? Мога ли да приема този мъж в живота си отново дори ако нещата между нас се изгладят, мога ли да му вярвам, как ще се чувствам аз?.....
В случая дори не е важна неговата позиция- поведението му е недвусмислено към момента, както ти е казала и блонди-мама, нищо няма да промениш към по добро ако провокираш изясняващи диалози, само още повече ще го отблъснеш от себе си. Остави го него за малко.
 Въпроса е какво искаш ти и какъв искаш да е живота ти. Какво искаш за децата си и какво си готова да понесеш и какво не заради тях. Мисля че когато си отговориш на тези въпроси, ще можеш да решиш как да постъпиш.
Има различни жени, с различни необходимости за да се чувстват щастливи или поне да си мислят че са такива. За едни е важен вътрешния мир, повечето от нас тук сме такива след като сме взели нелекото решение да отглеждаме децата си сами, но по-спокойни, по-уверени, дори по-щастливи..... Има и жени, които никога не биха направили тази стъпка заради обществото, страх, несигурност....  от там идват и различните развръзки на много сходни истории...така са се появили и 2 съседни форума 
 Успокой се и "поговори" със себе си. Ще си изясниш доста неща.
 

Както ти е казала Бърди- идвай тук когато желаеш, ако това ще ти помогне някак си.

яхнала метлата , казала си дума по дума всичко, което исках и аз да изпиша.

ВЕКА, кураж и разум!   

Може би съм крайна, но този съвет би звучал добре към жена, която иска да вярва в една лъжа. Има много такива жени - те отчаяно се нуждаят да чуят поредната лъжа, поредното успокоение, поредното "обичам теб и децата", поредното - "няма нищо, измисляш си".
Колкото до конкретната ситуация - ако този мъж наистина държи на жена си и види нейното поведение, и ако наистина "успокоява приятелка", ще я прегърне и ще й обясни с думи прости за какво става въпрос. А няма да прави лаконични признания.
От личен опит знам, че признае ли мъжът, че има друга - това вече е сериозно... Е, има различни мъже, но в дадената ситуация не мога да кажа друго.
А иначе - и блонди мама, и метличката казват ясно - определи си приоритетите. Лично аз, когато вземах решението си за развода се попитах: "Искаш ли да живееш още така? Докога?". Категоричното не определи и поведението ми оттам-нататък.
Знам, че се чувстваш ужасно, знам, че всичко изглежда така, сякаш животът се е срутил, но минава, повярвай ми. А иначе - да останеш да живееш с него - всеки телефонен разговор, всяка негова странна физиономия, всичко ще те кара да се съмняваш, да нямаш мира. Нужно ли ти е?

Лелеееееее, големи екстремистки сте станали 
Още малко ще кажете на авторката да го изхвърли спящ през балкона мъжа си. 

Като начало - Ако сте били толкова идеално семейство той нямаше да изневерява /ако го прави/ или поне щеше да говори с теб, когато го попиташ. Не вярвам аз в тази метаморфоза от прекрасен, любвеобилен и мил мъж - в безчувствен и изневеряващ.

Второ - Дори да ти изневерява, дори всичко м/у вас да е свършило - ГОВОРИ С НЕГО. Говорът е това, което ни различава от животните, хора... Що за съвети давате - ясно било... На мен нищо не ми стана ясно.  Може човекът да е приключвал връзка с това "Бъди щастлива"... може да е решил, че няма да разбива семейството си и че обича жена си...

Успокой се, премисли и говори с човека.   

 Накарай се да се заемеш с нещо рутинно.

Прическата, ноктите, кожата ... и др. процедури са задължителни не само за приличния външен вид, а повече за душата и това да даваш сигнали, че се държиш под контрол и не си се размазала на земята съвсем. Мъжете занемарени, макар и от мъка, жени не са склонни да ценят. Мъчно ми е, но е така. Ако до днес си била на ниво и днешният стрес и удар са те извадили  от приличния ти вид, нямаш основания да не се приведеш в добър вид, колкото и да ти струва това на волята.

Никакви резки движения по повод на любимия ако не си наясно с приоритетите му и с твоите възможности за самостоятелен живот. Две деца са си две деца и съветите от необвързани, или без деца или с едно дете дами не са ти по мярката.
Може пък наличието на другата да го е правило толкова сговорчив и неконфликтен с теб и децата, та сте замязали на жив пример за подражание като идеално семейство.  Не иронизирам хич. Опитвам се да съм полезна с градивни идеи, а не със скоропалителни подскоци от едната към другата крайност.

Щом не ти е казал, че се изнася при другата, а е могъл да го направи, значи че тя покрива други негови нужди, но не и нуждата от семейство, ако съм достатъчно ясна. Не казваш, че не е грижовен към теб и децата. Говори ти мили думи и то скоро.

Може той да има неизживени от детството проблеми и усещания и да има нужда от малко пространство и време за да влезе в кожата си.
Нещата не винаги са това, което изглеждат на пръв поглед.Ако жените не проявяваха малко мъдрост едно семейство не би останало под небето .

А ако стане ясно, че нещата са непоправими (което не е ясно от казаното от теб дотук) може и да си поискаш свободата от тази връзка, но си дай малко време и размисъл:

- на свежа глава
и
- след като получиш повече инфо

  

Ако мъдрост е като ти кръшка мъжа, ти да решаваш проблема с фризьор и маникюр - Благодаря на Бог, че ми я е спестил. 
Предимство на формата над съдържанието - типично по женски. 

Имаш пълното основание да се безпокоиш от тази "емоционална акробатика" дето я прави твоят "благоверен". Според мен такова лашкане от една позиция в друга може да означава две неща - или той действително не е наясно със себе си /а за това ти няма как да му помогнеш да си се самоизясни/, или нещо се мъчи да ти замаже очите, та ако може бурята да се размине.../което е толкова жалко като поведение, че изобщо няма да го коментирам/...  Аз продължавам да стоя на вече изказаното си мнение и само ще подкрепя казаното от Метличката относно въпросите, които трябва да си зададеш сама на себе си и да си отговориш -----> " Въпроса е какво искаш ти и какъв искаш да е живота ти. Какво искаш за децата си и какво си готова да понесеш и какво не заради тях."

Никой тук няма да ти даде съвет - взимай си багажа и се махай. Нито пък ще ти каже - стой си.
Аз също мисля, че преди всякакви разговори трябва да си наясно със самата себе си. Като си отговориш на някои основни въпроси, единият от които е  "Би ли търпяла такова поведение от сега нататък?", ще знаеш какво да правиш оттук нататък в живота си.
Моето лично мнение, че живот в дебнене, проверки, съмнения не е живот. Съветвам те да не си го причиняваш. Както казах по-горе -излез от цялата ситуация с гордо вдигната глава. Ако оставаш - бъди наясно защо и при какви условия.

нямам време да ти разправям сега как бременна с второто хванах мъжа с любовни смс-и като твоя разговор
1. ако той искрено се разкае, нещшата за вас не са загубени
но и ти трябва да разбереш къде е проблема. няма такова нещо като "без вина виновна" - има си причина, дори да не е точно твоя вината - има причина мъжа ти да иска това или онова. ако е в теб - ок можеш да я откриеш и промчениш, ако е просто в начина му на живот - нема шанс д9а се промени вероятно
2. доверието изгубено, не се намира, но се гради нещо ново...само има една лампичка дето светка от време на време, но не и първата година....тогава си е трудно и тежко...ама то и да се разделиш няма да цъфтиш и връзваш
3. ако имаш чувства - не бързай, в крайна сметка един шанс може да ви даде много, но ако от гордост и грешна преценка си тръгнеш по-рано - първо ще страдаш зверски ото съмнения дал да не го вземеш обратно, а това е най-грешното - по-добре сега да го молиш и да му дадеш шанс, отколкото като го изгониш....... второто - ще те боли при всяко положение, а единшанс за теб, а най-вече и за детето ис струва за мен повече то един раздвод, дето може да се предприеме във всеки един момент

идеални семеъства няма
1. защо той не говори с теб след откритието ти???? абсурд е да се разбирате така добре както пишеш и той поне да не поговори, а да иде да си легне
2. в разказа ти виждам много "идеални" неща и "добре подредени" - отношения, добре възпитани деца....никъде не видях твоите мчисти емоции към този мъж - ми обичам го, обичах го ...бе нещичко....сякаш сте от тези идеални захаросани семеъства - отвън захар и лустро, отвътре кухо.....
с това не искам да те обиждам, а търся причина мъжа ти да търси някой да му казва, че го обича, пък било то и в 2 през нощта.....
защото най-най-важното е да откриеш СВОИТЕ грешки спрямо него ако решиш да се бориш за семейството си...иначе в най-скоро време нещата пак ще са същите....

И аз съм съгласна с Иса. Поговорката "Търпи и ще си спасиш душата" хич не я обичам  Няма никакъв смисъл са седиш с 1 мъж,само ,защото децата ти са 2 и ще ти тежи без него  Всичко опира до това какво ти ще прецениш и ще решиш от тук насетне. И от това как чувстваш вече себе си с него,или без него.

В подобна на твоята ситуация, аз дадох шанс.
Година по-късно си дадох сметка, че този човек не е заслужавал да му подаря още една година от живота си.
Решението е само твое.
Ако смяташ, че можеш да живееш с мисълта, че съпругът ти е обичал друга, докато е бил с теб, дай шанс на брака си.
Аз неможах

И аз като Ники. Шанс и една година по-късно - старата песен.

Откривам плашеща сходност в нашите истории

аз успех и успявам вече втора, ще почне трета година - да живея с мисълта, че е залитнал, обичал и т.н по друга
само, че нещата са коренно различни от при Никси - той ен ми дава повод да си мисля, че кръшка отново /но не се кълна, че не го прави, въпреки, че бих се очудила кога, но ако иска човек всичко може/
Никси е сбъркала в преценката си, но аз съм й писала - за мен грешката е била допъсната от нея и то след като е дала шанс - да си затвори очите
аз гледам с широко затворени очи - те.е ем не ес давам на страха, ем в същото време не мисля да стоя излъгана само щото вече съм дала шанс....

та моята мисъл е - не се шашкай, че при някой втория шанс е завършил трагично - цитирам по памет арабска поговорка

ако нещо се случи веднъжг, то може никога да не се повтори, но ако нещо се повтори има голям шанс да се потрети....

А, Ники, бебе не се нави да направим мойто БНД в тая година  Ама това го казвам като мой минус, щото аз исках 

момичета, ще използвам ника на фабия,той е бил на ели0177,но тя ми го предостъпи още миналото лято и с нея вече се разбрахме за активно използване само от мен

catnadeen-наде,много ми се иска да е  така,но много ме е страх,това значи винаги да съм нащрек,то това живот ли е,нали всеки мечтае да се прибере у дома , да се отпусне,да сподели проблемите си, а като доверието е някъде забутано в трета глуха
аз се промених в името на семйството и той също го твърди,но аз съм по-различен характер, той, баткото и малката винаги са над летвата,всичко друго е под нея
стремя се да не се подавам на предложения за излизане на кафе,бира или пък нещо друго,елиминирам всички предложения,не търся скайп приятели,въпреки,че и на мен много неща ми липват и не ми харесват,но зная,че имам създадено семейство и идеални хора няма,и не всички желанията трябва задължително да се сбъднат ,така че ако всички започнем да си търсим други партньори ,защото нещо ми липсва у  дома дакоде ще я докараме
така че изобщо това обяснение нещо ми липсва не го приемам за нормално

нямам време да из4итам цялата тема, може и да е писал ве4е някой, да кажа и аз:
пусни си темата и в подфорум семейство.
жена с пълно семейство и жена семейство с детето си, са съвсем разли4ни, разли4ни мирогледи, разли4ни ценности е името на "за доброто на детето", или ако щеш линиите на живота им са разли4ни.
разрови се и там. може там да има и други такива въпроси.
това ще ти помогне пове4е.
при пове4ето тук, ли4ния праг на търпимост е по-нисък, така 4е опитай в другия подфорум.
успех.

Аз не съм разведена,ама съм сигурна и в моя нисък праг на търпимост ...Ако не получавам това,което очаквам в една връзка,за мен нещата са изгубени и нямат повече смисъл ....пък било то и с 5 деца .Или другият вариант да си погледам малко интереса (ако има такава възможност),правела съм го преди...ама то пак си  e със срок на годност (може би година ,две...)та и това няма смисъл.
Не искам да се поставям на мястото на авторката...но искам да и пожелая успех .Да намери правилното решение(според мен то не е с този мъж ,но тя си решава )

Oхх, не ми е работа тук да се обяснявам, ама хич не си права.
В преценката си сбърках още като го избирах за мъж и баща на децата ми, нооо очите не съм си затвяряла , затова съм тук.
Сега поне не ми се налага да се кокоря непрекъснато, да не би да залитне по поредната...
На мен ми беше унизително, за теб явно е ОК, аз н съм ЗА запазване на сеейството на всяка цена.
И поправи ме ако бъркам, но твоя и след втория шанс се беше подхлъзнал... ае мерси от такъв живот
Аз съм си по-ценна от идеята за псевдосемейство
Можех да продължа със семейните игри и да си затварям очите, но избрах да живея...

МИлк, частично съгласна с теб ама не много
ти в ДиС-а чела ли си скоро? аз щях да умра
то ако ги слушаш онези ми ти кукумявки дето аз четох - ми то мъжо само ако погледне навън да го мятаме през балкона
тук аз съм получавала много здравомислещи съвети и ако на моменти момичетата се попрестарават да предпазят - добре, щото чевк не залита и не забравя какви може да са последиците
но и тук рядко ще ти пишат "айде на боклука мъжо" само щот си казала че ти е криво от него...
да си пише тук жената - ще получи повече от смислени отговори

НИкси, аз май не съм постъпила като теб щот бебето бе вече факт като видях че всъщност нещо не върви добре при нас

Фабиа, изневярата е като повечето лоши неща - минава заминава остава белег - чешеш но можеш да живееш с него

моя за сега не се е подхлъзвал пак
а грешката ти е била, че си се подвела - но както писах в предния пост - често се случва да се предоверим преди да сме проверили нещата - аз не направих като теб просто щото вече бях бременна
просто когато разказва своята история за мен поведението на мъжа ти сдлед неговата грешка не заслужаваше поадарък бебе - е те това аз наричам грешна преценка

а прага ми на търпимост...знам ли - преди се кълнях, че няма да дам втори шанс...
не смея вече да казвам "никогаж" щот явно човек скача според тоягата и вътрешното си желание в момента, което може да се окаже коренно различно дори от личните му представи за себе си

Никси, ‘начиии
Като пишеш, все едно аз пиша – бахти.
Дума по дума все едно аз съм го казала.
 

Явно не си чела внимателно, защото 100 пъти казах, че бебето стана случайно.
Вторите шансове нали не изключват правенето на секс?
Изборът да го родя беше мой! Детето си го гледам аз и не мисля да го подарявам на никой, най-малко пък на този човек.
Всъщност ако някой е получил подарък това съм аз, и цял живот ще съм му благодарна, защото ако не беше станала грешката сега нямаше да имам Иво

А ти обясняваше как миналото лято пак се подхлъзнал твоя човек, ама не ми се рови сега да ти пльосна цитат

Ми и аз те обичам 

Никси, мила, аз обяснявах, че ме тревожи нещо и бях много разстроена
не съм писала крайните си изводи нали? не виждам за кво ми е да лъжа, а на теб - да се опитваш да доказваш, че едва ли не това правя....
ако си се засегнала - моля чети внимателно, нито те виня, нито пък нещо друго, а ако ще се "ядем" има далеч пхо-добри начини да прекарваме времето си

апропо като пишем това с миналото лято ми навява спомени и наистина подозренията май са вечен мой спътник - било в по-слаба или по-силна форма но винаги...няма спасение от това освен ако човек не иска тотално да оглупее...щот то куче дето се научи да си яде лайната казват не се отучавало.....

Виж сега, не се ядем
И какво значи да ме "виниш"... аз съм взела решение и то съзнателно такова...
Просто сме постъпили по два коренно различни начина и когато дадохме шанс и после.
Нормално е позициите ни да са противоположни.

Не исках да ти навявам неприятни спомени, извинявай

Медалът винаги има две страни.
Това, което ти се случва има емоционална страна на нещата.
Има, обаче и материално/икономическа.
Мъжът, който е завъдил любовница (поддържа връзка с друга жена...) е човекът когото обичаш, съпругът ти. Чувстваш се предадена.
Той, обаче, е и баща на децата ти. Тях предал ли ги е? Те обичат ли го също?

Когато ние, хората, се водим в постъпките си от емоциите, успяваме да стъпим върху много тънък лед. Ако сами се окажем над дупката и ако съдбата е достатъчно благосклонна понякога успяваме да додрапаме обратно до здрава почва под краката. Но ако с нас сме повлекли и друг(и) човек (хора)... става сложничко.
Известна доза здрав разум и трезва преценка помагат повече в подобни ситуации. Участниците в това, което ти се случва сте 4, не 2.
Дай си време. Не бързай. Да звъннеш на адвоката си ще ти отнеме 3 минути. Да напишеш молбата за развод - 20 минути. Бракът си сте го градили доста по-дълго време, нали така?
Да звъннеш на адвоката си - няма краен срок. Ако не го направиш днес - можеш да го направиш утре.
Просто си дай време да се оттърсиш от първоначалния емоционален срив. Пък после - както реално прецениш, че ще е най-добре за децата ти и теб.

Абе... малко опасна ми се вижда тази логика... Не знам дали съм разбрала правилно, но на мен ми звучи нещо в стил "търпи заради децата". Още не съм видяла брак, крепен в името на децата, който да се е отразил добре на въпросните. Има много начини една майка да насърчи отношенията на децата с баща им след раздяла. Бащата също има финансови задължения към децата си - и морални, и по закон. Така, че да бъде съветвана една жена да пренебрегне себе си и целия си бъдещ живот в името на ... (хайде да не изреждам, всички го знаем тоя списък), не е май нито много честно, нито полезно за някого в цялото уравнение. Най-малко пък за децата. Нещастната майка не може да майчинства добре.

Струва ми се много разумно обаче второто послание в този пост: "успокой се, дай си време и тогава действай". В афекта си човек може да извърши какво ли не и после като отрезнее....

Друг е въпросът, че, струва ми се, на Века и предстои много сериозно дълбаене в себе си... И аз, като някой от писалите преди, виждам описана фасадата на едно "идеално" семейство, но не видях някъде да пише нещо за любов, близост и т.н. Така, че тук опира и до приоритети и кое ще се окаже най-важно за Века: имидж на семейството, финансова сигурност, щастие и себеразвитие и т.н. Каквото и да избере, желая й успех и вътрешен мир, щото това, което й се е случило, е една много мъчителна история, от която хич не е лесно да се съвземеш... 

Може би всеки има нужда от собствени опити и грешки и затова, ако искаш пробвай, дай шанс дори и с цената на времето си и разочарованиета след това.

 

напълно подкрепям всяка дума по-горе.
и повечето от написаното в темата дотук.

пак ще разкажа за тази моя позната, която сама отгледа дъщеря си, защото една нощ докато детенцето било съвсем малечко още, таткото се върнал "от събрание" по някое време призори и майката в афекта си вхърля хлаката си през прозореца. И дотам със семейството.

да, ужасно нещо преживяваш, но мен повече от цялата "случка" ме ужаси това, че след като ти се озоваваш зад гърба му, докато той се е разнежил по телефона.......и след като те "забелязва" реакцията му е.......да излезе да продължи разговора на балкона 

за какво идеално семейство си говорим въобще, за какъв авторитет пред колегите и не-знам-какви си други представления пред околните?!!! И преди да се разкая те нарича "овца заспала" 

не е проблемът в това как да продължиш да живееш живота си "без доверие", а въобще как живееш с човек, с когото очевидно не се ужававате.
за любов, както в доста постове се споменава, май не иде реч?...

а мъжът ти...явно си е шавлив от време, а ти пък му нямаш доверие също не от 24.05 - след като проверяваш покупките по касова бележка......

Не знам. Може би Милки е много права - почети из ДиС, там сигурно ще намериш по-правилни съвети.........

Ей заради невъзможността ми да живея такъв живот, затова съм в този форум. И ако трябва пак да направя избор, пак такъв ще е.

И както и в по-горния си пост в тази тема съм писала избора си зависи от житейските тежести на жената. На мене детето ми е най-голямата тежест,  но от другата страна на везната ми стои правото на спокойствие, искрена радост и щастие, естественост в емоциите и вяра в доброто което заслужавам.  Ми на кантар са ми и смело мога да заявя, че практически си доказах че двете не са несъвместими.
В много случаи в наши дни обаче зависи доколко можеш да си го позволиш.

Катнадийн, написаното не е срещу тебе, просто използвах цитата ти.

вие направо сте страшни,благодаря ви,че ви има
прави сте за всичко,което сте изписали,но овцата си е овца визирам себе си

Докато мислиш така за себе си,ще тъпчеш на едно място.

Fabia, защо да си овца?
На всеки, като му се стовари тухла върху главата, му е нужно врме, докато се окопити и осъзнае. (Имам предвид развитията по твоята тема, която следя редовно.)
Въпросът е това време да не продължи безкрайно 

И в крайна сметка какво стана? Какво е решението?
Изчетах темата, но не видях развитието 

Щях да си кажа мнението, но първо да питам дали не е късно 

решение нямам,все още се лутам,мога да простя,но не мога да забравя и не мога да вярвам
иначе отношението му към момента е добро,внимателно,дори,незная дали е разкаяние,съжаление,чувства,привързаност или поредното временно замазване на очите
помолих за разчепка,отказа категорично,регистрация в скайпа имаме вече и втора
абе изобщо объркана съм

A тоя филм съм го гледала и втора серия ми е абсолютно излишна.
Може твоя да е от молкото, които наистина ще се променят... но защо ли невярвам

Да бе.
Ясно е, че не се променят, ясно е и че такава връзка не се прекратява за един ден, ами се намират по-добри начини да се скрие.
Аз вече гледам на даването на шанс не като истински шанс да се оправи семейството, а като време, през което жената да узрее за решението.

'баси циничката съм станала, а, Ники? 

Тъй, значи съвсем пресен пример.
Някои тук помнят човека от който (за сега) се отървах. Той най-тържествено е обещал на жена си, че повече няма никога да ме потърси и да говори с мен, изтрил е телефона ми и предполагам @. Въпреки това продължаваше да ме търси - от телефони на приятели, намираше начин да ме открие и да ме види дори за секунди. Последни данни за него са, че се развеждат. Не го търся, не питам и не се интересувам. Той обаче пита, търси, звъни - рядко, но все пак...
Сега си представи същия сценарий с по-благосклонна ответна страна, сиреч мадамата също да е навита и вместо да го реже като мен да го гледа влюбено в очите....

Моето мнение е че е хубаво пъро да се убедиш в правотата на съмненията си. Долавям, че той е потвърдил връзката, но не съм 100% сигурна от това което си написала.
Не казвам, че това е така нито се опитвам да извиня господина и тезата е валидна само ако той не е потвърдил категорично връзка, но има вероятност въпросната жена с която да е говорил да е близка приятелка която е в деликатно положение което той да не иска да споделя или тя да е помолила за конфиденциалност. Би могло да е сериозно заболяване или знам ли какво друго. Аз лично съм консултирала много близък приятел в 3 сутринта по повод раздялата му с жента с която живееше от доста време. Говорила съм с приятел и за други семейни проблеми които явно само с мен може да споделя. БНД умираше от ревност и си въобразяваше какво ли не . Не можех да му кажа всичко, но нямаше и как да го убедя, че нямам връзка с приятеля ми.

Ако обаче има чувства и връзка (оформяща се) пак би могла да изчакаш. Може пък на живо да не се харесат (ако не са се виждали). Това пак от личен опит го казвам.

Като цяло съм на мнение да се поуспокоиш малко като за начало. Виж какво той ще каже по въпроса - на трезва глава. Претегли това което има да ти казва с поведението му. Дай му малко време. На себе си също дай време за да го наблюдаваш (без да знае) и от там ако постъпките му не са това което очакваш .....
Да се върнем на моя случай. Той от всякъде доказва на жена си пълно неуважение и тотална лъжа. Тя го вижда (взе разпечатка от телефонната компания доказваща разговори след деня на обещанието), но решава въпреки всичко да му даде още един шанс. Сигурно тя си има причини непонятни за мен.
Никой няма да те съди за решението ти. Важното е ти самата да си сигурна, че си дала достаъчно възможност, време и шанс на мъжа да се докаже. Ти самата, пред своята съвест не си ли чиста, гонят ли те разни съмнения от рода на "ами ако..." няма никога да си простиш и винаги ще мислиш, че си взела погрешното решение. По-добре 6 месеца още с него, но достатъчни да си 100% сигурна в решението от колкото после цял живот да се измъчваш с въпроси без отговор.

Ако обаче сценария се повтори дори и под друга форма си е проблем.

Birdy не си циник, просто .... Абе хората са го казали - питай патило а не старило!

века, първо реши дали искаш да си сама. защото имам пресен пример - мъжът/брат ми/ се разочарова от поведението на жената, с която е. опитваше се да говори с нея , но тя беше толкова опиянена от своята правота и непогрешимост, че изобщо не чуваше думите му. и той вдигна ръце. остана с нея още известно време в името на детето. потърси успокоение в една нетрайна връзка за забавление, в която нито той, нито случайната партньорка не влагаха никакви емоции. не отрече, когато жената разбра, и не беше тръгнал да си ходи. но тя прекали с укорите, обидите, изгонването/смени ключалките/ и т.н. при положение, че той се държа спокойно. даже му заяви, че той трябвало да й каже как се чувства, а не да мълчи  /след всичките му "казвания", на някои от които и аз съм била свидетел! явно хич не го е чувала.../ и сега, когато той каза "аз съм виновен, край, освобождавам те от себе си", тя се тръшка и страда, че искала да са заедно, и то след като освен обичта, изгуби даже уважението му. не мога да я разбера тази жена. когато една жена иска да върне мъжа при себе си, тя не го обижда, не му натяква всеки ден грешката. аз съм сама, но знам, че ако искаш да си с някого - мълчиш и се правиш че не виждаш грешките му. ако не можеш - си тръгваш. ако викаш и се тръшкаш, дори нещата не са непоправими, то ти ще ги направиш такива. това е. сама решаваш и сама ще си носиш последиците от постъпките и решенията. малко дълго стана, ама съм лично съпричастна поради брат си.

любомира, и аз познавам такава двойка и съм изцяло на страната на мъжа. Но не съм съгласна, че ако искаш да си с някого трябва да мълчиш и да се правиш, че не виждаш грешките му. Защото тук отиваме в една друга крайност. Една от причините аз да съм в този форум е именно тази - че мълчах и се правех, че не виждам грешките му. Та...

А Бърди хубаво го е казала за шанса - и аз този сериал го играя една година и се радвам, че узрях за решението да съм сама. Лошо само, че както го е подкарал БНД, ще влезем май в ония 93% разделени семейства, дето не се разбират. Въпреки всичките ми усилия да остана малцинство 

Mного правилно си гледаш.
То трябва да хапне човек веднъж дървото, за да почне така да гледа 

нека и аз кажа като от тези дето и да гризът дървото още не знаят че го правят
аз НЯМА да съжалявам за изгубеното време дори да се разделим след време по същите причини
много съм и мисля....и реших, че това щастие което имам сега не бих заменила с дни на прозрение и надежда за друго по-добро щастие
аз сега съм добре - да страдам от параноя понякога, но това отслабва с времето /дано обаче господ ме опази то пълно ослепяване/, имам съмнения дали не съм лъгана...но хубавото така добре ляга върху всяко съмнение, че не виждам причина излишно да си търся начин да си съсипя сегашното щастие
а кой може да даде гарант че след една раздяла ще намеря щастие?

горното ми писание значи обаче само едно - ако той напрвави така че авнторката да бъде щаслива, да повярва и да нява съмнения...тогава защо не? 2-5-10г....кой ит ги дава?
аз съм за това, че ако една жена не е готова да се раздели и все още по една или др причина намира щастие с даден мъж - да бъде с него докато не изцеди връзката, защото после ако не е е била готова плаща по-скъпо....

авторката, овца или не - никой не може да те съди така
направи това което МОЖЕШ в момента - ако това е да останеш - остани, ако е да си иде3ш - отиди си
обаче като минала по този път смея да твърдя, че ако мъжа не си скъса д-то то опити да възстанови доверието и не се старае всекидневно /дали лъже или не не го говорим/ - нищо не става и жевата рано или късно ще си иде....
за мен е важно сама да не се навиваш че всичок е рози и без бодли, още повече товя мъж постъпва А
ДСКИ ГАДНО като не ти дава разпечатка и прави нова регистрация - това за мен говори повече ото всичко и лично аз нещо нямам доверие на искрените му намерения

цецката,ти постъпваш правилно и ти самата знаеш това

наде,така е,няма разпечатка, но има нова регистрация в скайпа, а днес след сутрешното ни кафе като много бързаше за работа и ме остави пред аптеката, след 15 мин. излизаше от офиса на мтел с купена четвърта сим карта
при запитване от мен,отговора беше,че е за баба му,която е на село и чиито съпруг почина скоро, но за която изобщо не се сеща
сутринта взе един моб.апарат със зарядно,после купи карта
аз влязох в мтел и съвсем любезно попитах,защо не получавам разпечатка на сметките си у  дома,отговора беше дайте ми тел.номер или имета на абоната,реакцията беше "Ама той току що беше тук и взе друга карта,аз разбира се преиграх, и усмихната казах, да да, нали и тя е в групата да не е объркал нещо съпругът ми,момчето вежливо отговори,разбира се,че и тя  е в групата ви
е какво ще кажете и какво вие ще си помислите- може би ако не го бях засекла случайно,този комплект  би пътувал за моб.приятелка
показах му на бързо разочарованието му,след което той ми звънна,за да ми обясни как наистина е за баба му и как обещанието си е обещание, и колко много ме обича и как ние сме всичко за него
през колегата го попитах,че ако има някакъв проблем в мен,искам да го решим в имета на децата и доброто ни минало,но той категорично отрече проблема да  е в мен
ако се побъркам,мисля,че е обяснимо 

не знам какво да ти кажа
хем може да има логика, хем в мен подозрението гори
явно е едно - сега не си готова да си идеш
остани
самото време с него ще ти покаже и натрапи какво да направиш - ако има нещо то ще ес задълбочи...и ти вече щеш не щеш - ще трябва да си идеш
ако има шанс...
но не е маловажно и да го притиснеш с време и т.н. да не може да кръшка - не да му слагаш намордник...но щом пък иска дом след такъв гаф - ще си носи последиците....

Коя ТЯ? Предполагам не става въпрос за баба му щом така реагираш, но все пак спомена ли се име?

Повярвай ми, знам през какво минаваш 

ето ме отново след днешните поредни преживявания - попаднах на два тел.номера,които тази сутрин набрах - отговори женски глас,след моето "ало ,добро утро или здравейте "не си спомням точно,веднага ми се затвори. След не повече от 5мин. се обади съпругът ми,за да попита защо звъня на въпросният номер и какво искам. Отговорих,че звъня с голямата надежда, за да чуя мъжки глас и по този начин вече ще бъда уверена отново в него. Или пък другата ми идея беше да разговарям с другата като майка и жена,за да разбера тя какво чувства към него,защото ако чувствата наистина са силни аз съм губещата в случая и трябва да отстъпя. За съжаление не стана така,избухна скандал и получих предложение за среща при адвокат.
Само да уточня,че последният проведен  разговор с този номер е от 29,05,като имах обещанието,че на 24,05 всичко е прекратено
Аз ли съм голяма будала,нерешителна ли съм,просто вече незная каква съм,но нещата са в такова състояние - явно е ,че връзката продължава,  аз съм залъгваната,нали

без коментар 

не прочетох всичко, само последните "разследвания" с номерата и не разбирам защо й е на авторката да се унижава по този начин. Между двама или има уважение и доверие, или не. Съжалявам, ако звучи така, все едно опростявам нещата прекалено, но ако ги няма тез две нещица какъв е смисълът от думички като "заедно" и "семейство"?

Никак няма да ти  хареса какво ще напиша... Но ти просто искаш той да те излъже по-качествено.....каквото и да направи от тук нататък, ти все ще си намираш обяснение или причина, ще страдаш, но ще  оставаш покрай него..   губеща си, защото той го знае.....

Джали както винаги уцели центъра   

Fabia, явно прекалено много си фокусирала живота си около този мъж, за да се подлагаш на такива унижения. Помисли за себе си! Какво те прави щастлива, какво ти носи радост и се фокусирай върху това. Всички други неща сами ще се подредят. Колкото повече ровиш, търсиш и разследваш, толкова по-дълго ще държиш тъмните облаци над главата си. Хубаво си помисли дали ТИ самата заслужаваш това.

защо да съм губещата - тя е тази която се крие,която ми затвори,която  до момента не си е включила тел.апарат,която веднага информира,че съм я потърсила
защо няма доблестта след като връзката им е разкрита да разговаря открито,да ми каже истината,че има чувства и да защити любовта си
аз поне така бих направила,защото съвсем нормално е да срещнеш друг човек и нещата да  придобият друг обрат и вече започва борбата за съхраняване на тази връзка
може би глупаво разсъждавам,незная вече,но цяла седмица се измъчвам,защото дълбоко в сърцето ми има все още чувства като приятелство,привързаност,загриженост може би и любов,но  има и една голяча частица,запълнена с недоверие,предателство,болка,обида,тъга,унижение
взехме решение да си дадем шанс,след поредното нежелание за подробности около връзката,но и след отново поредното обещание за спиране на връзката,която той твърди,че е прекратена още на 24,05,но какво означата обажданията след тази дата незная,но нали съм си овчица,май ще трябва да търпя,поне докато ми дойде акъл в главата

Еми търпи......те това ми е любимото женско мислене.
Само не мога да разбера какъв съвет търсиш тогава,щом си свикнала с мисълта че си овца.
Да те убедиме че си човек,който би трябвало да има собствено достойнство.....еми явно не си,овца си.

Помисли добре - всъщност губеща ли си?!.... - Защото за да загубиш нещо, преди всичко трябва да го имаш! -----> Според мен опитай се да се вгледаш навътре в себе си, да се самоанализараш и да си дадеш отговор на този въпрос: "Какво всъщност имам аз, което се страхувам да загубя?"  Смятам това е което се опитват по един или друг начин да ти кажат повечето от момичетата тук /извинявам се ако звуча като говорител на подфорума, без да съм оторизирана за такъв /  Да се съсредоточаваш и да пилееш енергия в опити да анализираш нейното поведение е абсолютно излишно - това няма да реши проблема ти. Помисли - дори и тя да ти вдигне телефона и да тикаже примерно:"Да, ние се обичаме и искаме да сме заедно!"/или нещо от сорта/ - от това по-добре ли ще ти стане?! Съмнявам се!!! Или тогава ти ще го удариш на призоваване на съвестта й  и ще я попиташ къде й е моралът та да разбива едно семейство ..., пък тя ще се трогне...???
            Не, мила, отговорите които търсиш са вътре в теб - там трябва да се разровиш... И съм напълно съгласна с Оморфис, макар и тонът й да е доста рязък - това да си овчедушна ти сама си си го избрала... и само ти сама можеш да го промениш!

 

Ха тъй...

Аз пак съм без коментар. 

Я си помисли наистина ли не знаеш или не искаш да знаеш?
Джали е абсолютно права - не си готова, не искаш раздяла, търсиш му оправдания.
Ама търпи, щом мазохизма ти е толкова силен, никоя от нас не може да ти помогне.
Иначе след това си добре дошла, разбира се, няма да те изгоним, защото не си ни послушала; даже  няма и да кажем "казах ли ти" - защото знаем какво е да се надяваш и залъгваш до последно, всички сме го правили.

Защото мила, тя не ти дължи обяснение, нито е длъжна да иска да говори с теб...
Друг трябва да ти обяснява, ама пък там работата и без обяснения е ясна.
Дигай си задника и се махай оттам преди да си заприличала на парцал и в собствените си очи...
Готова, не готова... хващай пътя, ше се оправиш някак

ти на това шанс ли му казваш??? ако ще правите опит да градите нещо отново, на какво ще стъпите, като дори доверие ти няма да сподели и изясните как се е стигнало до тук. Наистина ли не вдяваш, че така даден "шанса" пак до същото ще те доведе? момичетата са го казали достатъчно ясно и точно. ти решаваш дали ще си извадиш главата от пясъка. Ако не го направиш, можеш да си смениш ника на Щрауска - така ще изразява твоята индивидуалност, а няма да е взет от друг.
(гадна съм, ама с основание  )

Аууууу, тва за шансовете не бях го прочела.
Ти си знаеш, и след месец да дойдш, пак си добре дошла 

fabia, осъзнай се и прогледни нещата такива каквито са-той те лъже най-безскрупулно, обещава ти нещо и продължава да лъже- а ти давайки шанса, се съгласяваш да си в ролята на лъганата и сляпо вярващата .
Острани ситуацията изглежда ясна .вече ти преценяваш как ще излезеш от нея

Сигурно сте прави,но да взема такова решение  - за край не мога.Миналото ни,всички изпитания през които минахме,многото неща,които постигнахме,голямата кака и малкият сладур,16 годишното ни приятелство в т.ч. студ.години и 9 год. семеен живот,изграденият авторитет,чувствата,приятните и дълги пътувания в чужбина, и много други неща трудно се забравят.
Но това което изживях,през тази седмица направо обърка мен самата съвсем.След 24,05 той беше плътно до мен,твърдеше,че това няма да се повтори,че много ме обича и че никога не би допуснал раздяла.Дори до секс достигахме,защото реших,че по този начин ще му покажа моята готовност за ново начало. Но ето какво стана,първо покупката на нова карта,която уж била за баба му,усъмних се,но се опитах да повярвам.След това този  тел.номер,на който тя отговоря.Оказа се,че е помолил колега да вземе карта,изпратил я и започват дългите безплатни разговори.Този номер от вчера след моето обаждане  не отговаря.Днес докато бяхме заедно имаше обаждане какво да правят с въпросната карта,той каза спри я в мтел и вземи друга сим карта,като номерът ще е същият,това вече ще е ясно,но след няколко дни вече ще отговаря мъж на този номер,сигурна съм.
Сега тел. му е тук пред мен,защото снимах с него,отключих го,за да направя снимките,но нямам никакво желание да се ровя в него,защото може би ще видя нещо,от което отново много ще ме заболи.
Това е при мен,напрежение,мъка,недоверие.
А колко много ме обичаше през тази седмица,а колко много е било всичко лъжовно,а аз колко много вярвах
Възможно ли е да има такива хора,да работят на два стана и да обичат толкова много две едновременно.Аз вече започвам и да се плаша едва сега пишейки,обмислям всичко това и започвам да прозрявам,колко много не ме обича,но заради децата все още не може да вземе решение и преиграва всичко това. Възможно ли е или за много пресилвам нещата.
А за това да си ходя няма да стане,защото апартамента е на родителите ми.

fabia, момичетата вече ти казаха. Не знам какво очакваш да чуеш.
Щом си сигурна, че има друга и той няма да прекрати, слагай точка.
Ако пък си съгласна да търпиш унижение - не се оплаквай!

аз пък колкото повече чета "съжденията" на авторката, толкова по-ми се изяснява, защо мъжът й си търси щастието (или разбирането, или каквото там търси) извън семейството

ми, то да не е лесно да обичаш или живееш с ГБП? 

Е това за борбата,ми е другото любимо женско мислене.
Да се бориш за някой,на който не му пука особенно за тебе.Баси,славна битка ще е.
И как по точно се води такава битка и с кого-с мъжо или с онази другата.
С шамари........и изобщо  насила става ли.......

Ще ти разясня само тази част от въпросите ти.

Не ти отговаря или не иска да говори с теб тъй като това не е неин проблем, а м/у теб и мъжа ти. Не е длъжна да ти дава отчет на живота си.
Това което можеш да направиш е да се бориш за брака си като забраняваш, следиш, вдигаш скандали и т.н. Това може би си заслужава ако търсиш временно затишие и завръщане на мъжа. Той обаче никога няма а е твой и винаги ще търси нещо извън брака, дори и да не е въпросната жена. Той просто си е такъв и ти не можеш да го промениш!
За теб остава въпроса: искам ли да живея по този начин?

Единственото което би го върнало и винаги връщало към теб е зависимост - материална или друга но в повечето случаи е материална и страха да не загуби лукса в който живее и с който привлича други жени...

Фабия, аз не харесвам това поведение на мъжга ти ... какво значи да те ЗАПЛАШВА?
когато хванах моя мъж, вярно че до ден днешен се кълен че е било шега...ама стана по-тих от водата и по-нисък от тревата
когато миналата година върнала се от море проверих дали е говорил с онази и видях един разговор пощурях...той долетя 3ч по-рано в къщи веднага след като му затворих тел и такива разяснения дръпна, че тогава повярвах, не защото исках, а защото бе доста логично и разума ми и обидата дълго сде бориха с верността на доводите му
останах с него
но той никога при някаква грешка, дори когато тогава май не е направил нещо по-така /те са колеги макар и на различни работни вместа с обща фирам и наистина няма кака да не говори с онази/ - той винаги се държи смирено ако мога така да се изразя
и ако понякога при много мои заяждания на тази тема си позволява да избухне никога не е било със заплахи или обиди!

държанието на мъжа ти ми се вижда арогантно и нагло - сякаш знае, че каквото и да на прави ти ще преглътнеш
държи се с теб нагло и безочливо, когато нещата станат сериозни
това че иначе спи с теб и ти се умилква когато иска е защото правиш каквото той иска...когато излезеш от начертания от него план - се държи просташки и грубо!

обаче аз занм едно - и пак ще го напиша - ако не си ГОТОВА да го напуснеш - дори да се разделите ще си гоприбереш
тогава по-добре да не изтърпяваш още едно унижение, ми продължавай така
рано или късно той ще ти причини такава болка , че наистина ще си идеш, или пък ако имате късмет ще ес осъзнае и ще престане с глупостите
но явно е че ен можеш да си идеш сега

Е ,честно,ама така ще ми падне пердето,че нема се спре с парцалите си по стълбите (както казваш ,че апартамента е твой).
На много мъже,такива жени като теб са им мега удобни ..хем подслон,топла храна,чисти и изгладени дрехи,секс,ако другата не го е задоволила с дневна дажба.
Така е,не са малко годините,но съм сигурна,че това няма да спре ..просто защото е супер безочлив,да ти го навира в очите.
Но трябва да има и такива жени като теб(иначе кой ще прибере всички мухлёвци като твоя )...пъстър свят като цвят
Соррй,ако съм груба...ама мн се ядосах ...
Моята приятелка има връзка с подобие като твоето ...и не можах да и налея акъл бе..това е.
Имам чувството,че някои хора обичат да им е гадно..,макар да заслужават нещо милиони пъти по добро

Гледам и не вярвам на очите си  Наистина ли искаш да живееш така цял живот? Наистина ли вярваш, че нещата ще се оправят. Опитай се да погледнеш на себе си от страни...
Аз също смятам, че хората трябва да си дават втори шанс, ама твоят човек направо прекалява.
Само мога да ти пожелая да бъдеш силна и да се съхраниш.

Точно така! То даже и "сякаш" не е, защото с всичките си действия Фабия доказва, че е точно така - готова е да преглътне голяма порция от всичко, което мъжът й сервира. Ами, защо да я щади, като тя не щади себе си? Защо да я уважава, като тя не уважава себе си? Ако моят партньор е готов да си затвори очите за всичките ми безобразия, това не би ме накарала да го уважавам и да зачитам чувствата му. Тъкмо обратното. Не е луд този, дето яде двата зелника а онзи, който му ги дава.

Съжалявам за острия тон, но ми е омръзнало от тази ситуация - мои приятелки в идентичното положение ми надуват главата колко са нещастни и как е възможно Той да ги наранява толкова много, играят си на детективи с години, "борят се за семейството си" и отказват да чуят разумни аргументи (това, което очакват е, да им се каже "мила, ще се промени, дай му време").  И в крайна сметка имам чувството, че цялото безумно упражнение им доставя някакво перверзно удоволствие.

Мъчно ми е за Фабия, разбирам какво я дърпа назад, но тук сто умни жени отделят от времето си да коментират ситуацията и да предлагат варианти, които остават напълно нечути. Защо е нужно тогава въобще да се обсъжда? С радост ще се включа пак, когато видя смисъл от усилията на всички тук да отворят на Фабия пространство и среда за вземане на решения.

       

Оморфис, взе ми думите от устата 

Фабиа, според мен само удължаваш агонията .Живях с подобен мъж 17 години и отчитайки относително хармоничните ни дни -  повече от 365 не са . Другото е било сълзи, разбити нерви, N-ти шансове и напразни надежди
Колкото и неистово да искаш да му повярваш, прецени трезво - знаците които ти дава, удовлетворяват ли те в пълна степен и ако не, заяви му ясно какво очакваш от него.
Предполагам , че ще бъде прям и едва ли ще пощади чувствата ти. Но поне ще си наясно и може би по-лесно ще вземеш решение .
Успех 

олеее,какво правя аз,прекалено сляпа,прекалено мекушава,просто незная,вие направо ме разбихте

Мила съжалявам, така изглеждаш отстрани 

Май повечето от нас са били там на където си тръгнала.
Посто те е страх да останеш сама...
Страх те е да загърбиш мечтите си за стабилно семейство и планове за бъдещето точно с този човек...
Ами нормално е, няма как да ти е гот, че на човека, когото обичаш и с когото си решила да остарееш не му дреме за теб
Явно е, че не си готова.
Ако сега останеш, мога да се обзаложа, че след година най-много, няма да имаш никакви колебания, и няма да има сила, която да те спре
Бях пускала една тема за даването на шансове...
Разрови се, сигурно ще откриеш себе си в голяма част от историите
Ако беше искал да се промени, да беше се променил 100 пъти до сега. Ако искаше да бъде с теб ти нямаше да имаш никакво съмнение, ако ти му беше по-важна от кифлата щеше да разбереш... и нямаше да казва, че те обича, щеше да ти го докаже

Най-вече с "онази другата". Не знам защо, ама и в други подобни теми съм виждала същото "настроение". Мъжо никога не е виновен, нъл си е наш.

Tintina ,мойте уважения,ама който търси- намира.Ако не беше "онази",щеше да е някоя друга.
Изобщо идеята за борба с когото и да е в нейното положение,за мен е леко казано идиотска.