КЛУБ "РОДИТЕЛИ-ЧАСТНО ОБРАЗОВАНИЕ" 7 - ВАКАНЦИЯТА

За състезанието "Незнайко" - браво. От години си мисля, че трябва да се наблегне повече на обучението на децата за днешния живот: Договори за наем, банкови сметки, обучение как да разполагаш с парите си. Навремето баба ми е учила в девически колеж, където освен на домакинство, плетене, шиене - са ги учили един вид да са управители на семейният бюджет и да ръководят работниците и персонала. Показвала ми е един тефтер - направо истински организационнен наръчник - впечатляващо.

ей това и аз искам да го науча ))
Междудругото откакто имам дете и семейство установих, че знам хиляди неща, а основни работи няма как да се научат. И аз си виках все пак съм човек с доста специалности зад гърба си и търся варианти да намеря решение, а какво е положението с младо момиче, например от някое малко селце, която се е заженила рано. Изведнъж като имаш дете трябва да си поне на ниво мед. сестра, детска учителка, диетолог, психолог, логопед (ех, къде е Софи?) и всякакви разновидности в медицинска и образователна насока. А хората са учили за всичко това години наред, имат опит, а една млада майка я бухват в дълбоката вода и това е. Аз донякъде съм си намерила решенията, но все пак. А и като добавиш към това и всякакви нови семейни предизвикателства )) И задължително финансови (данъни, осигурителни, банкови...), юридически поне бегли познания.  Затова наистина баба ти е получила май доста по-полезни знания. Аз не се оплаквам от това, което знам, ама поне да се учеше А,Б, В-то на някои други сфери.

Явно е много важно да се наблегне например на изучаването на едноклетъчни организми в училище, но да си призная....

Аз се изнесох на квартира на 19, ожених се на 20. Като подписвах първият си договор за наем, нямах си и на идея какво точно правя. И тогава за първи път си помислих, ами можеха да споменат това онова, поне в 10,11 клас...ама не би.

А пък и малко домакинство нямаше да е излишно, ако знаете с какво се опитвах да храня съпруга първите години. А свеки от време на време се появяваше с кутия храна /разбира се само 1 порция/ и му я подаваше с думите: "Ето мами, да не гладуваш!" - придружено с ненавистен поглед към мен.

Но се научих да готвя, Алберта-а-а ризото-ооо мням!

хи-хи, аз мога да готвя от доста отдавна. Мама ме научи.  Дори през ваканциите със сестра ми си експериментрахме, а после и направо си готвех - някъде около 5 клас и ми беше голям кеф. За разлика от сега. Май в 1 клас направих първото по-сериозно ястие - варено яйце.  После към 3-4 клас през една ваканция се бяхме опитали със сестра ми да правим палачинки, но стана солена дъвка и май тогава мама ни въведе в готвенето, защото имаше остатъци от солената дъвка навсякъде - чак до тавана, защото се опитах да я подхвърлям нагоре. А баба ми правеше домашни баници с точени кори/листа и ни беше научила да точим. Голям кеф беше!    Целите се заривахме в брашно, но жената си ни научи, а ние се забавлявахме. 

сетих се играта ""Топло-Студено-Горещо". Препоръчвам! ))

я вижте тази информация

"Спешно търсят медсестри и учители за детските градини в "Младост"
http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=513031
Медицински сестри, учителки и помощник-възпитатели се търсят спешно за детските градини в "Младост", научи "За града". Причината обаче не е, че медицински сестри масово напускат. През април 50 сестри от детските заведения в района подадоха заявление за напускане, но след това си изтеглиха молбите. Само две сестри са напуснали и то не в знак на протест, а са се преместили в други детски градини - в район "Студетнски",каза пред "За града" Люси Божилова от отдел "Образонание" към район "Младост". Причината от районното кметство да пуснат по спешност "обява" са многото вакантни места в детските градини в района - 15 за сестри,16 за учители,17 за помощник-възпитатели. По спешност се търсят 5 медицински сестри и 10 учителки, а от септември ще трябва да бъдат назначени още 10 сестри и 7 учителки, допълни Божилова.

До този момент обаче е кандидатствала една единствена медицинска сестра. В района има 16 детски градини, от тях само четири са без яслени групи, за които задължително се изисква да има по две медицински сестри. Звъня на познати, по болници, признава Божилова. Според нея те са единственият район, който засега е успял да прекрати всички договори с наематели, настанени в детски градини. Засега  само данъчната администрация в района и социалната служба продължават да са настанени в такива сгради, но до няколко месеца и те ще бъдат освободени. Което означава необходимост от още специализиран персонал, коментираха от районното кметство.

В района са разкрити 4 нови групи, предстои от есента, вероятно от октомври да заработи и една от възстановените детски градини – бившото 26 ОДЗ, в която ще има 6 групи. Две от тях ще са яслени, което означава че и за тази детска градина ще трябва да бъдат назначени още 5 медицински сестри.

За местата за учители могат да кандидатстват и студенти начална педагогика пред дипломиране. Те ще получават отначало 80% от заплата, но ще имат гарантирано място, допълниха от общината. Засега обаче никой не е проявил интерес. Търсят се и четирима помощник-готвачи, трима счетоводители и един шофьoр за детските градини в район "Младост". На територията на района е и социалният дом "Надежда" за деца до 3 години, към който има и две групи за деца със специални нужди. Такива групи има и към 56 детска градина и за тези групи са нужни сестри със специална подготовка."

попаднах на горната статия, докато четях една, за която сме говорили, ама пак да я сложа

"Четири частни училища искат да си строят нови сгради, но общински служители им пречели
Асоциацията на частните училища настояват за публичен регистър на свободните терени в града и среща с главния архитект
от Луливера Кръстева | 21 март, 15:11 office@zagrada.bg Отпечатване Изпращане на приятел

Общината е отстъпила свои имоти на четири частни училища в София, за да построят там нови сгради и да освободят помещенията в общинските училища. Представители на Асоциацията на частните училища обаче се оплакаха днес на зам.-кмета Йорданка Фандъкова, че общински служители ги мотаят от месеци и строежите на нови сгради не могат да започнат.

Досега щях да съм направил първата копка, още повече, че искат да освободим общински сгради, заяви Николай Муховски - директор на професионалното частно училище "Иван Апостолов". То е едно от четирите, с които общината е сключила договор за публично-частно партньорство - училищата получават безвъзмездно парцелите, върху които трябва сами да си построят нови сгради. Теренът, който училището е получило, е в кв. "Мусагеница". Парцели са определени и за училище "Веда" - в "Овча купел", за ЕСПА - в "Горубляне", и за "Дорис Тенеди" -  в кв. "Борово".

Още няколко частни училища са готови да освободят общински сгради, ако им се предостави място за нови сгради, каза председателят на асоциацията Милка Славчева. Организацията настоя общината да обяви свободните терени в София и извън града. частните училища иска и среща с главния архитект Петър Диков.

От две години на принципа на публично-частното Столичната община и асоциацията търсят възможности частните училища, които са настанени в сгради на общински детски градини, да ги освободят. Днес директорите на 41 частни учебни заведения поискаха гаранции от Фадъкова, че след месец няма да бъдат изгонени от помещенията, а зам.-кметът предложи на асоциацията да събере информация кога изтичат договорите за наем на тези сгради.

Частните детски градини и училища в София са 70. 15 от тях продължават да ползват помещенията на общински детски градини, но вече са получили предупреждение, че договорите им за наем изтичат и трябва да си търсят нови сгради, каза пред "За града" Йорданка Фандъкова. В общинските училища обаче ситуацията е по-различна, тъй като с въвеждането на делегираните бюджети директорите  на училищата са заинтересовани да имат наематели, от които да получават допълнителни пари. Някои от директорите  обаче искали прекомерно високи наеми, а други се страхували да пуснат частните училища в свободните кабинети, коментираха от асоциацията.

Фандъкова предложи през май да бъде организирана среща между асоциацията, Столичната община, главният архитект на София, представители на министерствата на образованието и на здравеопазването, както и на другите институциите, които имат отношение към проблема, на която да бъдат обсъдени проблемите на частните училища. "

http://www.zagrada.bg/show.php?storyid=474536&p=0#addcomment

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=161106

по-стара инф., но е интересна

инфо към 2004 г.


"Делът на частните институции в страната е 4.3%. По данни на Националния статистически институт те са 128, докато през 1992 г. са били едва 16. От забавачки до докторантски програми са записани общо 41 500 младежи, което е с 6700 повече спрямо 1999 г. В държавни и общински учебни заведения се обучават 1.4 млн. подрастващи. Очертава се тенденцията за установяване на относително стабилен брой платени образователни институции."

"По данни на ЮНЕСКО България е на 27-о място сред 33 европейски държави по брой на частни основни училища. След нас са Литва, Хърватия, Словения, Румъния. По отношение на частните гимназии България пак е на 27-а позиция, но от общо 30 страни. Лидер е Великобритания, следвана от Холандия, Белгия и Испания. В САЩ съотношението на учениците в държавните и частни училища е 90:10. Приблизително същото е в Швеция, Дания и Германия."

"Алтернатива в чужбина

Въпреки растящия брой на частните учебни заведения родителите предпочитат да изпращат децата си в чужбина и причината е по-доброто качество на образованието там, смятат управители на специализирани компании за обучение зад граница. Засилва се интересът към средното образование в чужбина и докато преди 4-5 години средната възраст на заминаващите беше 16-17 години, днес повечето са на 12-13 години, казва Ирина Христова от компанията "Интеграл". "Не мога да кажа със сигурност дали е заради качеството, но категорично има засилване на интереса към чуждите средни училища", потвърди Бистра Илиева от "Евроскул холидейз"

Най-предпочитаните държави за средно образование са Швейцария и Англия. Те са фаворити заради гъвкавата и разнообразна система на обучение, към която българските деца лесно се приспособяват. Наред с общообразователните децата учат и много специализирани предмети в сферата на изкуствата, спорта и новите технологии. Някои от чуждите училища предлагат и уроци по български език и литература, за да имат тийнейджърите добра подготовка по родния си език.

"Нашата политика е да събираме деца от цял свят, които да учат в една обща среда", обясни Робърт Прайз от английския колеж Brooke House College. В края на средното си образование учениците владеят поне два, а много често и три чужди езика, и то на много добро ниво.

"Езиковите гимназии и частните училища у нас наистина дават добра езикова подготовка, но само по основния език", смята Ирина Христова. "Българските семейства изпращат децата си в чужбина заради персоналното внимание в процеса на обучение, перспективите за развитие след това и заради сигурността, която те получават при възпитанието", обясни Бистра Илиева.

Средната годишна такса за обучение в Англия е между 13 и 20 хил. лири (между 40 и 60 хил. лв.) в зависимост от колежа, като цената включва пълен пансион, използване на базата и допълнителни разходи.

Децата могат да учат и във Франция и Германия, но там частните колежи са много по-малко, приемът в държавните училища е сложен и програмата им не е толкова гъвкава. В Германия средното образование е около 7-8 хил. евро, като учениците живеят в пансион през седмицата, а през почивните дни и празниците се настаняват в приемни семейства. В частните колежи цената стига и до 30 хил. евро.

Във Франция малък брой училища и колежи приемат чужди ученици и общата цена за обучение и престой е 13 хил. евро на година.

Има и друга възможност - програмите за културен обмен. По време на обучението си българчетата живеят в приемни семейства и са интегрирани като техни членове. Средната такса за тези програми в европейските държави е 5-6 хил. евро, а за САЩ - 3-4 хил. долара. За много от децата се отпускат и стипендии.

За разлика от Швейцария и Англия, които са фаворити за средното образование, българските студенти предпочитат да продължат висшето си образование най-вече в университетите в САЩ, Германия, Австрия и Франция, като тенденцията сочи, че все повече се харесват европейските учебни заведения. Причината за това са безплатното образование и ниските такси в повечето страни от Западна Европа, възможността за работа и самоиздръжка и близостта до родината.

"Англия остава като цел за по-заможните", обясни Ирина Христова. Таксата за обучение там е между 4 и 17 хил. лири на година (12 - 50 хил. лв.). Цените в университетите в САЩ варират от 15 до 40 хил. долара на година и не включват допълнителните разходи за пансион и консумативи.  "

Детски игри и забавления
http://www.mladite.com/index.php?level=6&sub=141
 

Много са игрите, които са измисляли в своето детство сегашните баби и дядовци. Описаните са запазени в автентичния им вид и терминология, с които са известни в селото. Някои от тях са с причудливи наименования, като: „Челик", „Писи", „Бъз", „Шир" и т. н. Едни от тях имат свое обяснение, други не могат да бъдат обяснени етимологически. Но сигурното е, че тези названия са взаимствани от бита на тръстеничени.

Битленка. Избира се по възможност по стръмен терен. Участниците носят по една тьнка пръчка - „шибалка", с дължина около 2 метра. Насядали или застанали на колене на върха на терена, участниците „битлят" - преобръщат надолу по стръмнината жилавите и еластични пръчки. По-тънките пръчки пружинират повече и излитат като ракети и след като направят парабола, падат на земята на около 20-30 метра от мястото на битленето в зависимост от майсторството на участниците. Битлснсто на пръчките става по следния начин. Преди да пусне пръчката от ръката си, държейки я на не повече от една педя от долния и край, участникът няколко пъти удря пръчката в земята, за да придобие тя по-голяма скорост и отиде по-надалеч. Отива да донесе обратно пръчките онзи участник, чиято пръчка е отскочила най-близо.

На нож

Това е чисто мъжка игра. В нея момичета не се допускат. Първо се определя редът на участниците. За целта се взема по-дълъг нож, който се държи с бода нагоре, а на него се нахващат всички участници. Нахващането става с два пръста - показалец и среден. Този от играчите, който е последен на върха на ножа, започва играта първи. Нахващането се придружава със следното наричане:

Нож - ножага, пори жаба,

стържи гащи, но не нащи.

Всеки играч трябва да забие ножа в земята, така че той да остане изправен. Който не успее, си губи реда. За да бъде отново признат за играч, трябва последоветелно и без грешка да забие ножа по следните начини:

„caп" - ножът се хваща за сапа с острието напред, прехвърля се нагоре, така че да се завърти във въздуха и да се забие в земята;

„предеап" - ножът се хваща за бода и по същия начин се подхвърля нагоре;

„бод" - ножът се поставя с върха на острието върху кутрето и с движение на ръката нагоре - надолу се забива в земята; по същия начин се изреждат всички пръсти на ръката, е която на играча му е по-удобно да играе.

„клопка" - ножът се поставя върху горната страна на дланта, между средния пръст, който е легнал върху острието на ножа и останалите пръсти, които са отдолу; ножът е обърнат с бода си навън, след което се подхвърля наляво и забива в земята;

„долна шарма" - ножът се поставя с острието напред върху долната страна на обърнатата нагоре длан, след което се подхвърля нагоре;

„горна шарма" - ножът се поставя върху горната страна на дланта, с острието напред и се подхвърля нагоре;

„върти коляно" - ръката се свива в юмрук, а ножът се прихваща с кутрето и безименния пръст за сапа с насочено навън острие и се превърта наляво;

„юмрук" - ръката се свива в юмрук, обърнат със свитите пръсти нагоре, а ножът се поставя върху него с острието навън и се завърта наляво;

„предно премятане" - играчът става прав или застава на колене, прихваща ножа откъм бода и го хвърля „по индиански";

„зад гърба" - от същото положение, както при предно премятане, само че играчът е обърнат с гръб към мястото на забиване и прехвърля ножа зад гърба си;

„зъбно премятане" - ножът се хваща със зъби и се забива в земята.

Онзи, който не успее след три последователни опита да забие ножа, отпада от играта. Чака тя да започне отново и тогава има право да се включи. Загубилият играта се наказва - ножът се забива в земята, до сапа, и играчът трябва да го извади със зъби, без помощта на ръцете си. Ако успее, влиза веднага в играта, ако ли не, наказанието си остава.

В селото е известна и играта „Копай дупка". При нея наказанието е още по-жестоко. По предварителна уговорка, загубилият играта е длъжен да изкопае дупка само с помощта на ножа си. В изкопаната дупка останалите играчи го заравят до кръста, като добре затъпкват пръстта около него с крака и той трябва да се измъкне без да използва ножа си, само е ръце.

Писи. Взема се дебела около 1 см пръчка от здраво дърво, с дължина около 25 -30 см и се подостря от единия край като колче. Това колче, наречено „писи", се забива в земята с лек наклон. Участниците, въоръжени с различни по големина пръчки, застават срещу писито на около 10 - 15 м от него и отбелязват ограничителна черта. Изреждайки се един след друг, те хвърлят пръчката срещу писито, като се мъчат да го улучат. Улученото писи излита от удара. Този, който не улучи с удар писито, става негов пазач и отива да донесе пръчките на останалите играчи. Печели играта този, който удари най-далеч писито.

Челек. В земята се изкопава малка продълговата дупка с дължина 10 - 15 см и ширина 2 - 3 см. Необходими са и една пръчка, дълга 1 м и малко дървено трупче, наречено „челек", с дължина около 10 - 12 см и дебелина 1 - 2 см. Мястото за играта трябва да е по-голямо, например поляна, защото челекът се бие на разстояние до 50 - 60 м. Първият играч удря челека, а останалите, пръснати по поляната, държейки в ръце тънки пръчки или клони, го пазят, стараейки се да го докоснат преди да падне на земята. Ако никой не успее да докосне челека, един от пазачите го взема и хвърля обратно, опитвайки се да улучи поставената върху дупката в легнало положение тояжка. Участникът, който улучи тояжката, отива да бие челека, а първият играч отива да пази.

Челекът може да се бие по два начина - „преден" и „заден". При предния удар играчът, който ще удря челека, го поставя перпендикулярно върху дупката, подпъхва предния край на тояжката под него и подхвърля с нейна помощ челека нагоре, и докато той е още във въздуха, замахва е тояжката и с все сила го удря. При задния удар, наричан още „кубак", участникът прекарва тояжката между краката си, след това я подпьхва под челека, подхвърля го нагоре и го удря. В зависимост от силата на удара и начините на удряне челекът излита напред. Ако пазещите не успеят да го докоснат със своите пръчки, печели участникът, който го с ударил. Той прави бройки като подхвърля челека с помощта на тояжката, докато го изпусне. Броят на бройките, които всеки играч натрупва, зависи от неговата сръчност. Когато играчът направи 12 бройки, той сменя положението на биене - предно със задно и обратното. Ако не може да удари челека до три пъти, отива да пази, а на негово място идва следващият играч. Всяка дванадесета бройка прави една „баба". Този, който направи най-много баби, се счита за най-добрият и сръчен играч.

Теглене на въже. Участват неограничен брой играчи, разделени на два отбора, които се хващат за двата края на въжето. На земята се отбелязва черта, която трябва да съвпадне със средата на въжето. Участниците започват да опъват въжето едновременно и всеки отбор се стреми да издърпа към себе си по-голяма част от противниковото въже. Отборът, който успее да направи това, е победител в играта.

Дама. Играят двама души. Необходими са 9 зърна боб за единия и 9 царевични зърна за другия участник. Всеки от играчите се стреми да направи „дама", т. е . да подреди три от зърната си на един ред в хоризонтално или вертикално положение. Който първи направи дама, има право да вземе едно от зърната на противника си. Играчът, останал само с три зърна може да ги мести без ограничение на всяко свободно място, за да пречи на своя противник да прави дама. Играта печели този, който успее да вземе 7 броя противникови зърна, така че останалият с две зърна участник да не може да направи повече дама.

Качи магаре. Един от участниците се навежда в хоризонтално положение и се опира с ръце на някое дърво или стена, а останалите, засилвайки се от разстояние, се хвърлят на гърба му. Щом всички се качат, „магарето" започва да се клати насам -натам, „да хвърля къч", за да свали „товара" от гърба си. Ако никое от децата не падне, магаре си остава същият участник. А ако някой падне, заема мястото му.

Когато участниците са много, магарето се удължава от двама - трима души. Тогава и играта става по-интересна. Тъй като участниците върху магарето са много, то или групата не може да се задържи върху магарето, или то не ги издържа и всички падат на земята.

Висок скок. Застанали един срещу друг, двама души държат опънато въже, а останалите го прескачат. Понякога държащите въжето нарочно го повдигат нагоре и спъват скачащия участник, което води до караници и бой.

Дълъг скок. Обикновено се скача в трапове, където има събрана кал или рохка пръст, за да е меко приземяването.

Гори, гори, кърпа. Участниците клякат в кръг. Един от тях взема кърпа в ръка, започва да обикаля насядалите и да пее: „Гори, гори, кърпа, кучето я дърпа!". Обикаля и и се стреми незабелязано да пусне кърпата зад гърба на някого. Ако този, зад когото е кърпата, не усети и не стане да догони обикалящия, последният като стигне отново зад седналия, му натрива носа с кърпата. Но, ако седналият навреме види кърпата, подгонва първия, който може да се спаси, ако успее да седне на мястото на гонещия го участник. Ако догони бягащия, който не успява да седне на освободеното място, щафетата поема вторият участник.

Кральо, портальо. Две момичета, които изпълняват ролята на „стража", се хващат за ръце и ги вдигат високо, за да се образува „царската порта". Останалите деца са войската, която трябва да мине през портата. Войската пее:

Отваряй, кральо, порти,

отваряй, кральо.

Че кой ще мине, кральо?

Ще мине царската войска.

Но портите не се отварят и тогава войската продължава да пее:

Че ще мине царската войска

и ще те дари, кральо,

торба жълтици и кош грошове.

Тогава портата се отваря и децата минават отдолу. Стражата на портата хваща някое от децата и иска да плати обещаното. То естествено не може да плати и се моли да го пуснат. Но те го задържат при себе си. Играта продължава, докато задържат всички деца.

Жомешка. За да се избере този, който първи ще жома, всички участници се събират в кръг и един от тях започва да брои поред, сочейки с пръст всеки от присъстващите играчи:

Две петлета се скараха

пред поповите врата.

Поп излезе и им каза:

„Иш - миш, ти жомиш!"

Този, който бъде посочен на думата „жомиш", жома първи. Обръща се с лице към някой дувар или дърво, закрива с ръце очите си, за да не вижда и започва да брои гласно до определено число, примерно до 50. През това време останалите участници се крият. След като привърши с броенето, жомалият участник тръгва да търси скрилите се, като се оглежда внимателно, да не би някой от тях да го издебне и заплюе. Ако открие някое от скрилите се деца и го заплюе пръв, то заема неговото място.

Воденичка. Прави се над течащата във вадите вода, след като е валял дъжд или когато през пролетта се топи снегът. Взема се стебло от слънчоглед или царевичак. Отрязва се парче с дължина 10 - 15 см, а по средата се набождат вертикално кори от същите стебла. После посредством две „у" - образни пръчици, закрепени на двата бряга на вадата се поставя т. нар. „долапче", чиито перки се опират във водата. Течейки по пътя си, водата движи воденичката.

Игра на „пържоли". В играта участват двама души, които застават един срещу друг, на близко разстояние. Единият държи двете си ръце, свити под прав ъгъл в лактите, с обърнати нагоре длани. Другият срещу него, той е „биещият", застава по същия начин, но с длани, обърнати надолу, над тези на противника му.

При започването на играта двамата участници опират дланите си една до друга. Извършват бавни движения с тях напред-назад. В даден момент, биещият рязко обръща ръцете си и се опитва да плесне противника по ръцете, т. е. да му направи „пържола". От своя страна, защищаващият се играч се старае да дръпне ръцете си, преди да е ударен. Ако избегне удара, той заема мястото на първия участник.

У - у - уттаме. В играта могат да участват неограничен брой деца. Едно от тях се отделя от групата, а останалите се събират накуп и започват да измислят някакво действие или занятие - летене, бране на цветя, копаене, жънене и т. н. След като измислят какво ще правят, те отиват при участника, който ги пита: „Откъде сте?". Те отговарят: „От у - у - уттаме!", т. е. отдалече. Той отново ги пита: „А по каква работа идвате?". Участниците започват да правят уговореното предварително действие. Ако питащият познае какво е то, те побягват и ако той хване някого от тях, хванатият заема мястото му. И така всичко се повтаря отначало.

Дай, бабо, огънче. Двама играчи застават един срещу друг. Единият с ръце. опънати напред, допира пръстите на двете си ръце един срещу друг, без да докосва дланите. Образува се т. нар. „кошарка", от която трябва да се вземе „огънят".

Другото дете щипва кутрето на първия играч, т. е. на „бабата" и и казва: „Дай, бабо, огънче!", а тя отговаря: „Качи се по-нагоре". Това се повтаря, докато се изредят всички пръсти и накрая бабата казва на „детето": „Влез в кошарката, да си вземеш огънче". Детето я пита: „А това там, долу, дето се чернее, какво е?". Бабата отговаря: „Това е квачката с пиленцата". Престрашавайки се, детето спуска ръката си в кошарата, а бабата я хваща, имитирайки лай на куче, като по този начин уж сплашва детето.

Бедното котенце. Децата се нареждат в кръг, седнали на столчета или на земята. Едно от тях изпълнява ролята на бедното котенце. То застава пред някой участник и започва да мяучи и да прави смешки, за да го разсмее. Ако успее, другият заема неговото място, но ако не се разсмее, казва на бедното котенце: „О, бедно котенце, върви при други!".

Двама са малко, трима са много. Участниците се нареждат в два кръга, като застават един зад друг. Двама от тях, които са извън кръга, започват да се гонят. Гоненият може да застане пред някоя от двойките и намиращият се във външния кръг участник, оказал се трети поред в редицата, трябва бързо да побегне. Тогава гонещият го удря по гърба с ръка или колан. Ако играчът, който е трети в редицата, успее да побегне навреме, се спасява от ударите и на свой ред застава пред някоя двойка и играта продължава отново.

Камъчки. В играта участват само момичета. Всяко от тях си избира пет обли камъчета, от които четирите са по-малки, а едното, което е по-голямо, се нарича „майка". Четирите по-малки камъчета се взимат в шепа, а петото се държи с палеца и показалеца. После участничката ги подхвърля нагоре и се старае да хване „майката" преди тя да падне на земята, а останалите камъчета, при падането на земята, не трябва да са много отдалечени едно от друго, нито да се опират едно в друго. Ако това условие е спазено, момичето продължава играта, в противен случай губи реда си. След това отново подхвърля камъчетата и преди майката да е паднала, започва бързо да събира от земята останалите камъчета, като си помага и с другата ръка. Когато направи всичко това без грешка, участничката прави „мост", като премята показалеца на лявата си ръка върху средния пръст, а след това прави мост и с палеца върху пода. Камъчетата за трети път се подхвърлят нагоре и когато паднат на земя-1та, едно по едно се удрят с дясната ръка и се прекарват през моста. Побеждава участничката, която успее да направи всичко това без грешка.

Гърнета. Участниците се нареждат в кръг по двама - един зад друг - първият участник, който е клекна,!, се нарича „гърне", а другият, който е прав зад него, се нарича „баба". Свободен остава един играч, изпълняващ ролята на „купувач". Той обикаля кръга и когато си хареса някое гърне, спира се и пита бабата: „Бабо, какво вариш в гърнето?". Отговорът на бабата е: „Мед и масло", след което той я пита: „Бабо, ами продаваш ли гърнето?", на което тя огтоваря: „Продавам го, залагам го, но на тебе не го давам!". Като каже това, тя хуква да бяга около кръга, а купувачът хуква в обратна посока. Всеки от тях се стреми да стигне първи при гърнето. Ако купувачът не успее да стигне първи, продължава да си тьрси друго гърне, но ако изпревари бабата, тя става купувач.

Бъз. Един от участниците, т. нар. „ломба", застава прав и поставя едната си ръка под мишницата на другата, така че дланта му да бъде обърната навън, а с дланта на другата ръка закрива лицето си странично, за да не вижда назад. Останалите деца се нареждат зад него и едно от тях удря силно по дланта „ломбащия", след което всички започват да викат едновременно: „бъз - з - з". Участникът трябва да познае кой го е ударил. Ако познае, ударилият го участник заема неговото място, но ако не познае продължава „да ломба".

Сляпа баба. Един от участниците изпълнява ролята на „сляпа баба". Всички се нареждат в кръг, а той застава със завързани очи в средата на кръга. Останалите започват да се въртят около него и да викат: „Сляпа баба не вижда, който вижда да бяга!". След това се разбягват, а бабата се опитва да хване някого, размахвайки ръце в различни посоки. Ако успее „да бабне", т. е. да хване някого, той заема нейното място.

Билюри. Всеки от играчите участва със свое стъклено гонче - „билюр". Билкарите се разпръскват по земята и всеки побутва с палец своето топче към топчето на другия, като се стреми да го удари. Този, който успее да удари топчето на противника си, печели една точка, а удареният играч получава една „баба". Ако удрящият играч не успее да улучи, губи реда си. Победител е този, който събере най-много точки, а събралият най-много баби отпада от играта.

Кладенче. Кладенчсто се прави от „какаляшки" - отрошени царевични мамули, които се нареждат едни върху други, във формата на четириъгълник, така че в средата да се образува отвор. Така построеният кладенец има формата на комин. Побеждава този, който успее да построи най-дълбокото кладенче.

Вадене на паяци. За тази игра трябва да се открият паешки дупки. Взема се ече-мичена или ръжена сламка, наслюнчва се в долния край и се пъха в дупката. Когато паякът захапе сламката и започне да я движи, сламката се издърпва бързо и паякът излиза заедно с нея. Побеждава участникът, който извади най-много паяци.

Гуси. Мястото на игрището е поляна. Всеки от участниците има в ръката си пръчка. Необходимо е и едно дървено трупче, наречено „гуси". Изкопава се дупка. т.нар. „кочина"' на гусито. Близо до нея се изкопават по-малки дупки (с една по-малко от броя на играчите). Избира се и „свинар", който ще пасе гусито.

В началото на играта свинарят застава до най-голямата кочина, а останалите участници до малките дупки, в които мушват единия край на пръчките си, за да се знае чия е кочината. Целта на свинаря е да вкара гусито в кочината, а останалите участници в това време се опитват да ударят гусито, след което всеки бърза да пъхне върха на пръчката си в своята кочинка. Когато свинарят се опитва да вкара гусито в кочината, едновременно с това се стреми и да удари с гусито някой от участниците и тогава всички започват да викат: „Ухапа го, ухапа го!", разменяйки си кочините. Същото прави и свинарят и този, който в тази суматоха остане без кочина, става свинар.

Тура. На Гергьовден се взема от задните крака на агнето колянното кокалче, наречено „тура" или „ашик". Турата има четири страни, които имат съответни означения и стойности - тясната вдлъбнатина е „цар" = 1000, обратната - „тура" = 100, по-широката изпъкнала - „самун" = 10 и обратната - „нужник" = 0. Когато турата се хвърли, при падането си на земята, тя застава на една от тези страни. Ако се обърне на „нужник", играещият губи реда си, а ако застане в положение, различно от споменатите, т. е. в „калъч", участникът отново хвърля турата. 12 000 бройки правят една „баба". Играчът, събрал най-много баби, е победител в играта.

Изпразни торба. Децата, които пасат през лятото животни по поляните край селото, не обичат да скучаят и си намират занимания. Едно от тях е тази игра. Забива се много здраво в земята пръчка, а на нея се завързва въже. за свободния край на което се завързва един от участниците в играта. Останалите деца вземат, изпразнените си от обяда торбички и започват да удрят с тях поред завързания за колчето. Всеки го удря по веднъж и побягва. Завързаният играч се стреми да хване бягащите, колкото му позволява периметъра на въжето. Ако улови някого, последният заема мястото му.

Шир. Играе се от по-големи момчета и ергени. Участниците сядат един до друг в кръг, като си предават, откъм гърба, пояс с увита на единия му край тежест. По жребий един участник трябва да влезе в кръга. Той трябва да отгатне къде се намира в определен момент поясът, но когато посегне да го вземе, този, зад когото е поясът го засилва и се стреми да удари участника в средата. Играта продължава, докато той познае у кого е поясът и разпознатият участник заема мястото на първия.

Лисица и петел. Един от участниците играе ролята на „лисица", а всички останали са „петли" и „кокошки". Лисицата има право да се движи и по земята и по дърветата, а петлите и кокошките могат да се движат само по дърветата, без да слизат на земята. Лисицата гони своите жертви, които прескачат от дърво на дърво. Този, когото лисицата хване, заема мястото й.

Журатма. През пролетта, когато снегът се стопи, започва надпревара с хвърчила, които в Тръстеник наричат „журатми". За да се направи журатма с необходима тьнка и лека разноцветна хартия, конопени „пъздерки" (пръчки), тънки и здрави конци и тесто за лепило. Двете пъздерки, които са малко по-дълги от третата, се кръстосват и закрепят в средата с конец, след което към тях се прибавя и третата. Шестте края на пъздеркитс се завързват с конец и се получава шестоъгълник, който се обле-пя с цветната хартия. Добавя се и „куйрук" (край) от конци и нарязани тьнки ленти хартия. Правят се три „гема" (юзди) от конец - за хващане. Краят на конеца се държи от играча и с него той управлява журатмата. Участникът, успял да вдигне най-високо хвърчилото си, е победител в играта.

Чикръмджик. Заможните стопани от селото, които отглеждат много животни, трупат торта (изпражненията, смесени със слама) на хармана. През пролетта, торта се валира с дървен валяк или се утъпква с крака и се оставя да съхне. Най-често за утьпкването й се използват децата, за които това занимание се превръща в игра. В средата на хармана се забива здрав кол, с височина около 1,5 м. На торния му край се пробива дупка, в която се закрепва дървен чатал, а върху него се балансира „пър-жина" - дебело обло дърво с дължина от 4 до 8 м и с дебелина 10 см.

По едно, две или повече деца „се обесват" по корем на двата края на пържината, а другите ги завъртат в едната посока. Получава се нещо подобно на въртележка. Удоволствието за децата е голямо, освен това те свършват и полезна работа като угъпкват торта.

Шейна. Най-хубавата пързалка в селото е в Шекеровата махала. Дължината й е около 500-600 метра, при това има няколко завоя.

Шейните могат да бъдат дървени, а понякога и железни, единични или дълги - за няколко човека. Една година на такава дълга шейна се качват 8 души - луди глави, написват на едно парче плат „свобода или смърт" и се спускат от най-високия участък на пързалката. Шейната развива толкова голяма скорост, че когато стига до моста сред селото, вместо по него тя се отклонява и прехвърля от единия бряг на дерето чак на другия. Написаните на плата-знаме думи се оказват почти съдбовни. В резултат на случилото се управляващият си счупва единия крак. друг - ръката, а останалите се оттървават с навехнати и охлузени крайници.

Кънки. Кънките се изработват от дървени летви с дебелина в долната част около 1 см, ширина около 5 см и дължина - според големината на крака. Прикрепят се към краката посредством кълчищни върви.

Котика. Един участник хваща друг за краката като ги повдига, а първият се движи на ръцете си, т. е. все едно кара „котика" - количка с едно колело.

Колца. Тя много наподобява камиончетата и количките на децата днес. Изработва се от дървени пръчки, под формата на шаси, е две или четири колелета от узрели тикви, които имат направен отвор в средата, за да могат да се пъхнат в тях осите на колцата.

Колело. Взема се дебела тел и се огъва, така че да образува скоба - „карачка", с която се крепи търкалящото се колело. Тази скоба се прикрепя към една по-дълга пръчка, за да може колелокарачът да кара колелото прав. Използват се колела от главините на каруца или колела от готварски печки.

Прашка. Прави се от 20-сантимстрова „у"-образна пръчица от брястово, дряново или друго по-здраво дърво. На двата края на разклонената пръчица се връзват две парчета ластик с дължина около десетина сантиметра. На двата им края се прикрепя кожено парче, в което се слагат камъчета. Камъчето се прикрепя в коженото парче, ластиците се опъват назад и след като се набележи определената цел, те се отпускат и камъчето полита.

Хвърленка. Взема се здрава връв е дължина около 1,5 м, прегъва се на два ката, а на прегъвката се прави примка, в която се слага камъче. В единия край на връвта също се прави примка и се нанизва на китката на ръката, а вторият край, който е малко по-къс, се държи със същата ръка. Камъчето се слага в примката, връвта се завърта няколко пъти във въздуха, за да получи инерция и се изхвърля с все сила, като се пуска свободния й край.

Лък и стрела. Лъкът се изработва от черничева, брястова или дрянова издънка. Тетивата му е от канап. Стрелите се правят от узрели стебла от коноп или цуцулига, изострени в единия край.

Копие. Прави се от дървен прът, е дължина два метра и дебелина 4 - 5 мм, подострен в единия край.

Пумпал. Прави се от дървено трупче, което се издялква в единия край, така че да се образува остър връх, около който „пумпалът" се завърта. Въртенето се поддържа със специален „камшик" (пръчка със завързан на долния й край тънък кожен ремък).

Патлак. Използва се дърво от дрямбъз, дълго 10 см и дебело 2 см, на което се изтърбушва сърцевината. Взема се и една 20-сантимстрова пръчка от дрян или бряст. Единият й край се изтьнява, за да може да се пъхне в отвора на изтьрбуше-ното трупче от дрямбъз. Намокрят се кълчища, от които се правят две топчета, изпълняващи ролята на куршуми, и се пъхат в отвора на „патлака". С помощта на 20-сантиметровата пръчка „стрелецът" изтласква едно след друго топчетата - куршуми, при което се чува звука „пат". Така играчът редува много пъти двете топчета, наслаждавайки се на издавания шум.

Свирка. Прави се от узряло стебло на цуцулига. Стеблото се изрязва, така че в единия му край да има отвор, на другия край, който е затворен, се прави изкосен отвор с езиче, а по дължината на свирката се правят дупки. Така направената свирка изпълнява ролята на музикален инструмент, близък до звука на кавала, с който могат да се свирят и мелодийки.

Пищялка. Изработва се от орехова или липова пръчица, дълга десетина сантиметра и с дебелина 1 - 2 см. В единия й край, на 2 см навътре, кората на пръчицата се зарязва в кръг, а зарязаното парче се очуква е твърд предмет, за да може кората да се отдели от основната пръчка. Върху оголеното дърво се правят няколко прореза, след което кората отново се поставя на първоначалното и място. Пищялката наподобява много съвременните съдийски свирки.

Пръскалка. От стеблото на узряла или зелена цуцулига, отрязано по същия начин, както при свирката, се прави пръскалка. Откъм запушената страна на стеблото се правят няколко малки дупчици, така че след като пръскалката се напълни с вода и в нея се вкара по-силна въздушна струя, през отворите започва да пръска вода.

Любимо занимание на момчетата по онова време са Борбата и Кушиите.

В своето детство днешните баби също са имали своите „гривни", „пръстени", „огърлици", изплетени от ръжени сламки. От парцали си правели „кукли", а момчетата - „топки" - от добре слепена козя козина, с които са играели на Народна топка и Футбол.

Дани, ще ми се да имах време да прочета цялата полезна и интересна информация, събрана от теб!

А за играта "студено-топло-горещо" - това е семейният ни начин за откриване на подаръци. Прекарвам много приятни минути в търсене на най-интересното място за криенето им (защото аз съм инициаторът на игрите, съвсем логично). Или пък насочвам към мястото на подаръка със стрелки, тръгващи още от входната врата. А веднъж направих на мъжа ми и нещо като закодирана карта на апарамента, по която да открие подаръците си. Уф, отплеснах се, май.

а, как ще си се отплеснала, точно се зачетох и ти си спряла да пишеш. Така че чакам продължение.
Аз също не ги изчитам нещата задълбочено  Като видя нещо готино, гледам го по диагонал и го мятам да го видите. После и аз като имам повече време, го чета по-задълбочено. Готиното е, че като пусна гугъл да търся инфо по даден въпрос, ми се появява нашето клубче. 

бисери от матурата по англ. ез. от блога за образование
http://bglog.net/Obrazovanie/19805

ПРЕПОРЪЧАНО!!!
Този блог е супер! Браво на учителите!

http://bglog.net/nachobrazovanie/
общност "Начално образование"


много интересни и забавни задачи по математика
http://bglog.net/nachobrazovanie/19433

Добро утро момичета! Първа!

Май страшна си, с тази неизчерпаема енергия. Както казва един приятел: "Евалата ти правим!" . Ще пиша после....но първо ще прочета игрите.

пу, втора!
Като остане време, разкажи за обучението на баба ти. Много ме впечатли.